Случи ми се нещо странно XXI

Момичета, много ми помагате с вашите разсъждения сега. Не очаквах изобщо, но приемам много тежко загубата на моя мил деди. Знам, че не трябва да плача и тъжа, за да не му преча,но просто не се контролирам. Искам да ми даде знак, че е добре,да го сънувам, но явно мъката ми е заключила връзката.

Във връзка с темата - току що ходих да запаля свещичка за третини, обаче бях избухнала в неудържим плач. Тръгвам да влизам в черквата и в същиь момент сякаш някаква вибрация ме отблъсна и веднага ми дойде мисъл - няма да му палиш свещ, докато си разревана. Веднага се успокоих и сякаш за момент мъката ми изчезна, тогава отидох и запалих свещ в друга черква и вече изпитвах спокойствие. Сякаш някой ми даде знак, че той е добре и че не трябва да тъжа. Дано!

КРР, приеми моите най искрени съболезнования за дядо ти! Да почива в мир и нека е светло на душата му!
Сега той е на едно по добро място. Там няма болка и тъга. Носи го в сърцето си и знай, че той е около теб и ще бъде, ако имаш истинска нужда от него.

КРР, съболезнования за загубата ти!
Разбирам те и моята баба си замина преди три месеца, аз все още не съм я сънувала нито веднъж. Всяка вечер я чакам да дойде в съня ми и не идва. Изпитвам огромна вина, затова, че се видяхме за последно 6 месеца преди да си отиде. Всеки път не намирах време да си ида да я видя, а реално не съм била кой знае колко заета. Чувахме се по телефона, но и не достатъчно често. На погребението и се извинявах, чувствах се ужасно и си мисля, че още ми е сърдита и затова не идва.  

water_nymph, сигурна съм, че не ти се сърди. Просто, според мен в тъгата си закрючваме енергийните канали, чрез които те могат да се свържат с нас. Четох някъде, че доста често се появяват в съня на трети, странични хора и им казват, че со добре. За да ни предадат.

По повод смъртта съм само частично съгласен със Джаста и казаното от нея. Общо взето при смъртта има 2 варианта на напускането на тялото от душата. Единия е мирното и спокойното формиране на финното тяло и пренасянето на съзнанието в него (процесът отнема около 15-20 минути), после ставаш и все едно си се събудил от сън. Има обаче и още един вариант - когато смъртта е настъпила бързо и насилствено - примерно падане отвисоко, куршум, взрив и т.н. Тогава душата е буквално изхвърлена от физ. тяло и отнема време да осъзнае какво се е случило с нея. Понякога временно раните от физическото тяло се пренасят и в/у астралното. За кратко но все пак може да го има и този момент. Предимно е свързан с психологичния момент при смъртта и това което пренася душата отвъд. Астрала е прекалено пластичен и по тази причина може да се стигне до подобни проявления.
Също така не съм съвсем съгласен, че след смъртта вс е едва ли не цветя и рози и пълно спокойствие и радост. Ами не е - всичко зависи от това което душата пренася със себе си от изминалия си живот и което в последствие трябва да изчисти за да продължи по-нататък. А процесът на изчистването може да е както лек и лесен, така и кошмарен и като в Ад едва ли не. Но сме принудени да изчистим нещата за да можем да продължим. Колко време ще трае процеса зависи основно от душата, но това не значи, че други души не се намесват и не се опитват да и помогнат в това.

КРР: В началото е съвсем нормално да плачеш и да си спомняш с мъка и печал. Нито дядо ти ще се разсърди на плача ти, нито ще му пречиш с това. След известно време вече може да се превърне в някаква пречка, но ми се струва, че си достатъчно осъзната за да не стигнеш до такова положение .
И повярвайте ми, ако душите са в сферите за изчистване (Умбрал измерението, ниския астрал и т.н.) не искате да ги сънувате в подобна среда. Когато се откъснат от тези ниски измерения/вибрации ще се погрижат да ви се обадят през сънищата или по друг начин, който е допустим за 2-те страни .

Наистина ли мъртвите могат да идват при нас? Преди вярвах, че да, но след като тате почина, си мисля, че не... Отиват си, няма ги повече и толкова. Остава само празнината в душата и безкрайната мъка. Нито съм го сънувала, нито усещам нещо от онези странности - полъх, миризма и т. н. Оглеждам се постоянно за някакъв сигнал, но няма и няма. Има неща, които много искам да види, но дали....?!

В отвъдното също има нива, които са по-различни от земните, но може да ги приемеш като етажи - на познание, на овладяване на себе си, на интереси и емоции. В началото душата се придържа към земните си навици и интереси. Със пречистването си и овладяването съзнателно на себе си и емоциите си душата започва да се издига все по-нагоре и по-надалеч от земния план и реалност. Това не значи, че спира да помни и обича останалите на Земята, просто мн по-рядко и често само с особено важни цели се връщат при живите и им дават знаци за това. Няма нужда да се оглеждаме за сигнали и знаци от тях - ако се наложи те ще ни ги дадат достатъчно ясни за да разберем за какво иде реч, дори и да не разберем, че е конкретно от тях посланието .

Напълно съм съгласна.
Момичета, на мен също са ми интересни нещата, които пишете за смъртта в момента и бих ги чела с още по-голямо удоволствие, ако бяха в отделна тема.
Нека се придържаме към тази.

Oт къде сигурни какво става на оня свят ?

Интересно си го написал, но и аз имам забележки. Няма мирно и тихо формиране на финото тяло и после напускане без проблем. Освен ако душата е много стара и това й е за хиляден път вече.Макар че пак не съм много сигурна и за такъв вариант....
Преди половин година почина майка ми. Тя имаше време да напусне мирно и тихо.Но не би...
Няколко дни след смъртта й се явила в съня на сина ми и му обяснила къде е била и какво е правила през това време. Установихме, че тя не знае, че вече е мъртва.Опитвах се да се свържа с нея и да й обясня, че вече е напуснала тялото, но не съм сигурна, че успях.
Тя почина от инфаркт, но беше в болница и там преживя едно прединфарктно състояние, от което оцеля.Вторият път не успя и си отиде. Би трябвало да е била готова. Но явно, че не е била.
Мисля, че е малко като раждането. Излизаш в света с рев и дезориентиран, така го и напускаш, само дето вече не се чува рева, защото нямаш тяло.

Може ли да се върнем към темата?
Интересно е това, което пишете, но мисля, че ще е добре да направите отделна тема във форума.  🙂

Ън: "Пренасянето на съзнанието в него". Ако приживе си се интересувал от подобни неща, ако дори си експериментирал с подобни състояния ще се ориентираш ако не веднага, то в рамките на ден или дори часове за това какво става. А ако не си се интересувал, ако не си го вярвал и т.н. тогава може да ти отнеме и години докато осъзнаеш какво се е случило. Единственото, което ще осъзнаваш дотогава, е че си различен по някакъв начин и това е общо взето.
Ако ти станеш и видиш, че ръката ти минава през стените и мебелите ще си наясно какво става, независимо дали е ОИТ или смърт. Ако някой, който и понятие си няма за нещата той ще се чуди какво става, ще е дезориентиран както казваш и единственото, което ще съзнава за това е че е различен и нещата са различни около него.
Това важи и при насилствено изхвърляне на душата от тялото - някой ще се ориентират ако не на мига, то за няколко часа, други изобщо няма да разберат какво точно се случва и ще се опитат да продължат все едно нищо не е станало и ще се чудят после защо никой (или почти никой) не ги вижда и не им обръща внимание.

https://zam_unda.net/banan?id=500981&hit=1&t=movie
https://zam_unda.net/banan?id=502294&hit=1&t=movie

Това са линкове за 2 филма в които пряко е предадена информацията през медиум за това какво се случва с душите след смъртта. Имат и субтитри на български.

Джаста: Не са глупости, просто излизат от рамките на единичните опити и случаи. Ако не си гледала горните филми гледай ги и ще видиш колко може да варира опита в това от душа до душа .