Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 58

А как се живее без зеленчуци и/ или без плодове? Това за цял живот ли или временно?

Храня се почти 1 година така и нямам оплаквания.

Инцидентно се случва да хапна някакво нюню количество плод или зеленчук - хапка-две, не цяла порция, но и това е рядко. За сега се чувствам значително по-добре и нямам симптоми на липси, така че продължавам.
Всеки може да си реши как и за колко време да пробва. 

Постоянно си мисля затова, каква е причината за автоимунните заболявания, някой беше питал по-назад в тема "какво отключва Хашимото?" Не зная за дугите, но за себе съм вече съм убедена, че всичко това е в резултат от начина ми на живот. Както казва една поговорка : "Никой не може да ти стори това, което сам можеш да си направиш!"
Бях млада, глупава, наивна, много добра, с ниско самочувствие и самооценка, неуверена в себе си. Правих всичко, за да се харесам на другите и да са доволни, а родителите ми да се гордеят с мен. Не поставях никога себе си на първо място, моите чувства, желания, проблеми, а първо мислех за останалите. Правила съм всичко, за да се харесам на другите, да не съм отхвърлена...както на работното място, така и във връзките ми, а съм пренебрегвала себе си и не съм мислила никога за здравето ми...и така години на ред. Опитвах се сама да "нося много дини под една мишница", образование, квалификации, деца, кариера, домакинство, време за мъжа, вечни проблеми и компромиси заради негото семейство и др. И така това напрежение, постоянен стрес, липса на сън, нездравословна храна, никакво лично време ме докараха до тук.
Сега съм на 38 и страдам от Хашимото, тревожно разстройство, паническо разстройство, постоянни депресии, ОКР, анемия, разширени вени, пристъпни надкамерни тахикардии, а преди 3 години бях на косъм от рак, заради което сега съм и вегетарианка. Добре, че не послушах личната, а сама тръгнах по специалисти и се спасих на ръба, сякаш съм усещала какво се случва, а тези общо-практикуващите лекари не веднъж се убеждавам колко са зле. Не мога да простя на себе си, аз съм си виновна за ежедневния дискомфорт, състоянието и проблемите си.

С тази мисъл"никога няма да простя на себе си" нещата никога няма да тръгнат на добре!

Ирена, сигурно е така, но какво да направя, кажи ми, трудно ми е, не мога да го преодолея

Може би добър психолог.
Мда, щитовидната жлеза гърми на чувствителните хора.

Аз също съм с тевожност,била съм с депресия,натрапчиви мисли,ПА,вегетативна дестония.Трябва да обичаш себе си преди всичко,да трудно е,да разбереш ,че всичко е в миналото и няма власт и място в настоящето,но е наложително!Медитирай,радвай се на живота ,опитай се да се фокусираш върху позитивното,а не върху негативното.Прочети някоя книга за себеопознаване,и за това как влияят мислите ни върху нас ,нашата психика,и тялото ни!

Тревожността, паник атаките, депресивните състояния са си симптоми на Хашимотото. Как са хормоните? И за другите изброени състояния е добре да се проверят дали няма други липси на витамини, желязото как е и т.н.
Няма как, стигнали сме до тук, важно е да се научим да живеем с Хашимото по най-добрият възможен начин.

Аз го отключих преди ин витро процедура,или от стреса,или от едни хапчета фемара които са за стимулация,но по-вероятно от страх.Първо беше тсх 0.015 и само мат,след това и тат се увеличи,след процедура вдигах тсх и влизаше в норма,като мина време,падна почти на 0.Тогава изследвах ТРАК и беше на граница,фт4 се повиши и започнах метизол,сега след 2месеца на метизол и още една процедура тсх е 2.29,трак обаче се е покачил с още една единица.Ендокриноложката смята,че хормоните са се разместили от тези процедури и ,че като всичко приключи ще се наместят,но мен ми се струва малко вероятно заради анрителата

Газовете може да са породени от липсата/превеса на някои бактерии в макробиома.
Като липсват бактериите, които се хранят с баластни вещества и се появява подуване, газове и т.н
Аз имам 2 вида ензими вкъщи. Пиех едните преди и веднага след раждането, защото спомагат за възстановяване на тъканите. При първото раждане имах много разкъсвания и от болницата ми ги даваха, за да се възстановя по-бързо. При 2рото ги пих превантивно.
Не съм забелязала промяна в чревната ми дейност (папаин и бромелаин пиех).
Другите не съм ги пила, за мъжа ми ги взех.

Аз не зная ,това малко ми е като яйцето и кокошката.Аз отключих паник атаки и развих паническо разстройство преди 6 години ,едва преди година отключих заболяване на ЩЖ.По-скор непрекъснатиятт стрес който имах от това състояние ме доведе до тази диагноза хашимото

Ако не си си следила редовно хормоните от години и когато са били добре, няма как да си сигурна, дали когато уж си била добре и "само" под стрес, вече не си била с хипофункция.
И аз мога да кажа точно травматичното събитие, което е натиснало копчето до край, но преди това съм си подготвяла почвата цял живот кажи речи.
Хормоните вероятно биха се стабилизирали в някакви граници като приключат процедурите, но за да се стабилизират с добри стойности, ще трябват и други усилия.

Следила съм ги най-редовно поне веднъж годишно още от момиче.Още като получих първата паник атака ме пратиха на кардиолог и ендокринолог,за да отхвърлят ,че тези сиптоми не са от друго заболяване.изследвала съм поне веднъж годишно и всичко е било в перфектни стойности без налични антитела ,тсх винаги се въртеше около 1,5 Така,че съм абсолютно сигурна ,че заболяването на ЩЖ е в следствие на паник атаките,освен ако симптомите не започнат с години назад преди хормоните да се размъдат,но ми е доста съмнително така да е

Ирена, и аз така по същия начин като теб. За първи път получих ПА далечната 2003-та година, а с Хашимото ме диагностицираха 2015 година. През това време първо година и половина не знаех какво се случва, обиколих всички възможни лекари, направиха ми всички възможни изследвания, докато се установи, че оплакванията ми се дължат на ПР, ТР, ОКР, всичко накуп. Но 1 година преди да ми се разболее ЩЖ бях най-зле и въпреки всичко се мъчех без лекарства, не исках да пия нищо, опитвах се да подтискам всички симптоми и да се справя без АД, но вместо това съм си навредила повече. Дори един психиатър ми беше казал, че точно този лош стрес, напрежение, нерви, паники т.н, и тяхното нелекуване са отключили проблемите ми със жлезата и автоимунния процес. Може и да съм си имала и преди това някаква хипофункция, но психическите проблеми са допринесли за влошаване на състоянието ми, в това съм сигурна.

Точно гледам един филм, в който обясняват, че възпаления в тялото могат да предизвикат депресия. Т. е. имунната система може да влияе на мозъка и част от психичните заболявания се коренят в тялото, а не в психиката...
Има го на няколко езика:

https://www.arte.tv/de/videos/063624-000-A/depression-neue-hoffnung/