Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

Нали за това са бащите, да ударят едно рамо, че ако не и две, когато майката е скапана.

В дните, в които не се чувствам добре и няма кой да ми помогне, лягам с бебето на спалнята, измислям на каката някоя супер интересна игра(като например да започне да мести играчки, да извади всички книжки и т.н.), която да ангажира вниманието й или й пускам детско, а малкия си лежи до мен и си го кърмя. Ако той реши да подремне, понякога дремвам и аз за 20-30 мин. Успея ли да подремна, съм нов човек. Аз просто съм ужасен киселяк, когато не съм се наспала. Та, успявам някак да се справя и в трудните дни. А ако таткото е свободен, директно му звъня и идва и взима каката на разходка. Бебето засега си е почти постоянно лепнато за мен, защото го кърмя на поискване. Но не всички дни са такива, разбира се. На мен ми се паднаха доста добри деца, така че не мога да се оплача.

Ми недей...👍

Да позная-ти имаш деца и последните 3 дена не си спала много ?

Да, аз имам две деца. Моите не са бебета вече и нямам проблеми със съня. Минахме го този период.

Това да кажеш "време е за сън" на 5 месечно плачещо бебе искренно ме разсмя

Разбира се, че СИ и майка, и другарче за игри ако се налага, и готвач, и мияч, и перач, и лекар, и аниматор, и обслужващ персонал, и полупрофесионален певец, танцьор и музикант И разбира се, че ако искаш. На колко години си и кви енергии се трансформират са подробности. Пример: бяхме в чужбина за дългия уикенд и се разболях. И беба разболях. Ами събираш се, знаеш, че е на твоите плещи. Е, можех и да я оставя да постранства, кати цяло това беше изборът Гледаме се и взаимно се лекуваме. Предполагам с повече деца, ще е по-трудно, но Сирената просто е твърде апатична, загубила е пламъчето.

Аз съм с тежка мигрена по няколко дни в месеца. Преди бременноста, като започнеше да ме боли главата, ако е възможно, веднага пиех хапче, къпех се с гореща вода и лягах на тихо и затъмнено място, дремвах и ме отпускаше. Колкото повече отлагах къпането и лягането, толкова повече се усилваше главоболието и по-бавно минаваше. През бременноста не пиех обезболяващи, но пак си вземах душ, полягвах и поспивах, и си минаваше по някое време. Сега не мога, пия хапчета, но като не мога да се изкъпя, да полегна и да поспя веднага, като ми реве бебето, главоболието ме държи повече от денонощие, и се усилва. Лягам вечеркато парцал и усещам насън как ме боли глаеата. Самият рев ми усилва болката, а тя в такива дни реве още повече, и се успокоява само на ръце. Жега, в такива моменти ми е неприятно някой да ми се допира до кожата, усилва ми се чувствелността към шум и болка, тя ме скубе за косата и реве и направо ми се иска да я метна някъде далеч от мен, да не  чувам и виждам, но няма как, избутваме и двете някак. И ти ще избуташ, ако ти се наложи.

Иначе моята явно сега е в такъв период и се събужда нощем от глад, преди си откарваше 7-8 часа сън. Ако тръгна да я залъгвам, значи просто да се разяри повече и да откараме 2-3 часа в успокоение. Невъзприемчиво ми е бебето - чела съм тук, че ги учели да не акат по време на ядене, моето ака когато си иска, не слуша, когато му казвам да спи или да спира да реве. И на всичко отгоре е късопаметна - вижда свекърва ми през почивните дни, сприятеляват се, усмихва ѝ се, след седмица пак все едно непознат човек вижда в началото, прави физиономията за реване, пак наново се сприятеляват. Миналата седмица сякаш я разпозна, ще видим тази как ще е.

Да бе,гледай си живота спокойно,чети,пиши нали за това е форума!

Доскоро се запознавахме всеки път, един път месечно идват.Но вече не е така, идват за прегръдка веднага.

Кукумицинка,

Аха, Вервам, и аз така се питах преди да родя. Ами не се бой - намират се сили. Макар че има периоди на перманентна умора, вече по-редки с порастването. Но пак не е страшно. Ще се справиш. (Кафето е незаменим помощник... )

На 35г. с изцедени сили и без енергия??? Дали е виновно детето или просто мама не е в добра форма или е злоупотребявала на младини? Племенницата ми, детето и др. деца заспиват минути след като ги взема в скута си. В момента тук има мини детска градина. Спят 4 дивачета от 2 до 5 г.Изразходвах им енергията с игри и куклено шоу. Заспивам точно в 2часа , събуждам се в 7ч.Реално зацепвам към обяд, след к -ми ходене, особено ако се спъна или блъсна в някой (нещо).Случва ми се и да си бия по някой шамар за тонус. Организмът привиква.Определено съм с по -добра кондиция и ясна мисъл от някои кариеристи или разглезени мадами.Там дилемите са цвят на маникюра, меню или как да доносничим анонимно.  Най - тежките проблеми, депресивни мисли и оплаквания имах преди раждането, не по моя вина. Мирисът на дете, невинния му, изучаващ поглед, всяка малка промяна, преживяна болка, драма засилват отговорността и привързаността. Каквито и да са децата си струват риска.

Що бащите се пропускат, наистина не знам. И по-напред четох мнение, че таткото седи на дивана - тогава наистина си тежи много майчинството, защото отглеждаш две деца накуп.
Вярно, че таткото е на работа, но вечер се включва ефективно и с домакинство, и с гледане на бебе. Приспива го само той вечер, аз си почивам или слагам маса или нещо друго. И нощем е ставал, въпреки че гледам да съм предимно аз, защото все мога да открадна някой час сън през деня. И като цяло си е пълноценен и пълноправен родител.
Ако трябва ще вземе отпуска/болничен ако не мога да си стоя на краката.

Ами,масово мъжете не се търсят за подобни дейности.
Не е само с гледането на дете.Не е прието да мият чинии,да пускат прахосмукачка или пералнята ,а не дай боже да готвят или гладят.
Наскоро се отделихме с моя като самостоятелно семейство и не мисля да робувам на подобни стереотипи,но слушам около нас шушукания и виждам странни недоумяващи погледи,когато някой види,че си мие чинията или оправя кревата.
Така че за дете и дума не може да става.
Масово е така и за това реших просто да попитам жената как се справя