Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

  • 9 788
  • 396
# 30
Време ти е да идеш на романтичен уикенд с мъжа ти, май Wink Оплакването тук само може да те депресира още повече.. Joy Най-много да стигнеш до мастър съвета на форума "бягай с 200", което не е на добре..
Виж целия пост
# 31
toni, няма как да бракуваш детето по щъркела.  SunglassesЕмоциите те объркват.. Надявам се, че имаш приятелки, близки, детегледачка и др., с които да имаш лично време. Намират се решения и варианти. Дори разочаровани от майчинството жени раждат отново. Определено не са мазохистки, въпреки оплакванията от физ.болки  Grinning
Виж целия пост
# 32
Въпроса е, че я няма тази безгрижност, спонтанност, независимост и свобода, която имах и понякога ми липсва много...
А на 27, преди детето имаше ли ги? Странно ми се вижда... На тези години хората имат финансови отговорности, работа, не върви да си хванеш спонтанно шапката и да кажеш, че си безгрижен като дете през лятната ваканция.
Виж целия пост
# 33
Като жена,родила първото си дете рано(22),мога да ти кажа,че всичко е,както си го направиш.
Мен детето не ме спря да завърша бакалавърска и магистърска степен.В момента съм с две деца(малкото е родено,когато бях на 28) и започнах докторантура.Да е жив и здрав мъжът ми,че ми уйдисва на акъла.
Виж целия пост
# 34
Добре, че беше мнението на елфито, че да прибера димящия пистолет.
Разбирам да ти пречеше на магистратура, докторантура ..., а то нощен живот и купони. Не е ли малко след дъжд качулка да го мислиш? Ако е само за потупване по рамото темата - тупвам те, сега си гледай детето. Трябваше да изчакаш поне до 40.
Виж целия пост
# 35
Ами! Като стане на 40, детето ще е вече голямо и тогава ще си купонясва.
Виж целия пост
# 36
Според мен това с купоните,си е до човек. И на 35 да беше родила ,пак така щеше да мислиш и пак щяха да ти липсват. Децата са отговорност и няма как след като родиш да си неангажиран,  както преди. Друго е като си родител вече. Както са казали горе- за учене, ако беше по-разбирам,  ама от купон каква полза в крайна сметка? Иначе всеки има моменти, в които му се иска да направи нещо за себе си и да си почине, което е ок, но свободата вече не е същата и няма как да бъде, а ти искаш това. Дори да оставиш детето на някого, отговорността пак си е налице. Не искай предишната свобода (поне близките години), а подреди така нещата, за да угаждаш ,когато е възможно и на себе си.
Виж целия пост
# 37
Ако не е дете, друго ще  е, всеки човек създава нещо в живота си и то отнема време, сили , и разни други неща.Ще се уважаваш ли, ако само купонясваш и нищо не е излязло от ума ,ръцете, същността ти цял живот. А за да оставиш нещо все има лишения.Не   е спокойно с деца ,но  и не пречат на който иска-моите ходиха в Гърция на 4 -5 месеца някъде.Не  е като  без деца , но не са ги спрели.Сега са решили седмица с тях и седмица сами да почиват, бабите ще ги гледаме една седмица, да се нарадваме.Ама няма как всеки ден да ги отглежда друг.Забелязвам тенденция  да поискат дете и после да го дават  на бабата все, искам ама друг да го гледа. Ами другият си е отгледал неговите, сега е да се порадва за кратко.Гледането започва преди да се родят и  не свършва никога.Само е по различен начин.И отговорността  е на родителя.
Виж целия пост
# 38
Момичета аз съм се изучила. Имам магистърска степен. Отделно с мъжа ми имаме собствено жилище без кредити и заеми! Бабите и дядовците, определено му се радват повече, отколкото да разчитаме те да го гледат като все едно аз нямам дете! Общо взето всичко сме си подредили преди да се появи детето и да не му липсва нищо, което сме способни да му дадем! Аз съм човек-купонджия и не мисля, че има нещо лошо в това и съвсем съвместимо с отглеждането на дете! Както някой беше писал по-горе, явно хората купонджии си остават такива, независимо от възрастта и без значение доли ще родят на 23 или 33. Благодаря ви за отговорете, определено не срещнах разбиране, но всеки си има мнение, а аз помолих за такова!  Все пак от някои коментари си направих  извод за мен и живот ми.
Виж целия пост
# 39
Защо да не си срещнала разбиране-никой не те е упрекнал мисля.
Виж целия пост
# 40
Момичета аз съм се изучила. Имам магистърска степен. Отделно с мъжа ми имаме собствено жилище без кредити и заеми! Бабите и дядовците, определено му се радват повече, отколкото да разчитаме те да го гледат като все едно аз нямам дете! Общо взето всичко сме си подредили преди да се появи детето и да не му липсва нищо, което сме способни да му дадем! Аз съм човек-купонджия и не мисля, че има нещо лошо в това и съвсем съвместимо с отглеждането на дете!
Ами тогава благодари на Господ, че си родила живо и здраво дете и си осъзнай приоритетите.
Виж целия пост
# 41
За излизанията си излизам, не се оплаквам от това. Даже напоследък и без поводи започнах. Въпроса е, че я няма тази безгрижност, спонтанност, независимост и свобода, която имах и понякога ми липсва много. Детето не ми пречи да излизам . Разсъждавам върху това, че съм се лишила от неща, от които може би нямаше ако все още не бях родила. Но това започнах да го мисля чак като забременях и особенно след като родих. Преди това се водих единствено от желанието да имам дете до определена възраст и от човек, който обичам и знам, че ще бъде добър съпруг и отговорен баща!

Загубила си безгрижност, но си спечелила дете. В живота всичко е за сметка на нещо - въпрос на приоритет. От тук натам забрави за безгрижност - квото и да правиш ще се съобразяваш с детето. Дори заради нещо ще живееш. Ваканциите, докато не стане самостоятелно няма да са ваканциите, на които си свикнала. Изобщо много неща в живота се променят след дете. И без него пак се променят, но по-бавно и неусетно. Научи се да цениш, да се радваш и да се възползваш от остаряването. Детето по-скоро те обогатява, отколкото ти пречи. Просто ти още си недорасла ментално. И дори да ти кажат тук, че си подранила с детето - какво?  Няма как да го върнеш обратно. Извличай най-доброто от всяка ситуация - толкова хора имат свобода, която не искат, защото искат да имат деца, но не могат. Не бъди неблагодарна, щото Оня горе гледа. Сигурна съм, че сега ако изчезне детето ти ще бъдеш много нещастна и ще ти е невъзможно да се радваш на свободата си. Детето е дар и с времето ще го осъзнаваш.
Виж целия пост
# 42
Тони ,първото си дете родих на 24, а второто на 34 и неочаквано, имах сходни на твоите мисли с второто дете Joy Човек би очаквал, че като минала през това, по-улегнала и зряла, ще ми е по-лесно, ама ей на Simple Smile
Та аз те разбирам, имала съм такива моменти, минават, особено като поотрасне детето. При мен не беше за купони, аз не обичам особено, ама ей така, да си лежа и чета книжка и да не бързам за никъде, хехе, мечти.
Виж целия пост
# 43
Аз те разбирам и точно затова ти казах,че всичко е,както си го направиш.Нещата могат да се съчетават.Личната свобода е важна за мен,но в умерени граници.Детето не е непреодолима пречка за осъществяване на желания,мечти и др.Да,не стават на момента,но пак могат да станат след време.
Виж целия пост
# 44
Не била срещнала разбиране - аз пък мисля, че повечето коментари бяха прекалено меки...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия