Първокласници. Тема 2

При нас дават закуска само.Мляко или плод са на обяд като десерт.

Просто купете кутии, които се затварят плътно и няма начин да се разтекат.

Аз ползвам само икейски кутии, всякакви видове. Няма протичане. Ябълките не ни почерняват кой знае колко. Режа ги сутрин, яде ги преди обед, но и следобяд понякога ги яде. А и като не си ги е изяла и ги върне, пак са ОК.

Аз я затварям плътно, но дъщеря ми я затваря, както дойде😂

И аз знам, че е задължително да имат закуски и по другите програми мляко и плод, но според моята дъщеря няма такова нещо... Трябва да се поинтересувам. По принцип не ми пречи да й подготвям междинната закуска, но какво се случва с нещата, които ни се полагат....
Напълно е възможно моята да не е разбрала, но все си мисля, че класната трябва да им каже, че имат закуска, плод и пр.

Здравейте момичета! Пиша поста със свито сърце на майка на първо лак. Детето ми е 1 клас. Започна с желание, което е чудесно. Но проблема, който излезе е, че не желае да спазва правилата в училище 😭. Имаше напредък до преди седмица, сега отново. Според думите на класната говори с другите деца в час, става в час и не иска да пише уроците. До преди седмица нещата се бяха успокои ли, но сега пак. Беше наказана, което доведе до положителния резултат, но не може вечно да е с наказание. Какво да правя? Реве ми се вече!! Само чувам, че е с поведенчески проблеми 😭😭😭😭. От стреса детето показва нервни трикове. Обърнах е се към психолог, който ни посъветва да сме строги и да говорим с детето за правилата, при неспазването им да има наказание, но това до кога? Ако има мама, която е минала през този ад ще се радвам да сподели опита си.
Предварително благодаря

Моят съвет е да потърсите свестен психолог, който да говори с детето.

Като минала през това при прехода ясла-градина ще ви дам единствения възможен съвет - читав детски психолог. При някои деца първия сблъсък с точните правила е труден и адаптацията изисква малко помощ от специалист.

За закуските - знам, че сутрин има безплатна (за щастие в нашето училище тя е хубава, а не от тези, които виждаме из социалните мрежи и по тв). Отделно мляко или плод трябва да имат по Фонд Земеделие, но при нас още няма. Не съм наясно ще има ли и от кога, но по принцип уж трябва.

Здравейте, Милена. Минахме през това миналата година, за тази все още не смея да се изкажа. Синът ми беше първи клас миналата година (беше точно на 6, когато започна) и цяла година се нижеха забележки от типа 'пее в час, разхожда се в час, пак говори в час, блее в час' и т.н. Единствената разлика с вашето дете е, че моето не е имало проблеми с материала. Точно обратното резултатите му са близки до максималните, а в училището му оценките не се пишат безразборно. Освен това аз много се занимавам с него у дома, така че съм абсолютно наясно с това, което знае, не знае и мога да отбележа, когато има напредък. В момента обаче, в който някоя от двете учителки, ме видеше, се започваше с оплакванията за неговата дисциплина. У дома сядаше да пише домашните и да работи, но с много уговорки, рев, нерви, наказания. Стигал е до нервни кризи и мятане на тетрадки, особено когато е бил и уморен. В крайна сметка обаче домашното винаги е било написано и допълнителната работа свършена.

През януари обаче ми писна от безкрайните забележки и от нервите му у дома и след разговор с педиатъра заведох детето на невролог, който препоръча да направим обследване: тестове за хиперактивност, дефицит на внимание, минахме през психиатър, правихме енцефалограма. Всичко беше наред. След резултатите неврологът ни прати на психолог и на специалист по проблеми в образователната сфера. Те дадоха насоки как да се работи с детето, какво да направят учителите, за да не се стига до разваляне на дисциплината в час, и как да канализираме малко енергията. Детето ходи три пъти при психолога и два пъти при другия специалист, но аз продължавам да ходя при същия психолог, защото има неща около сина ми, които ме притесняват и на които не знам как да реагирам.

Тази година детето е втори клас в белгийското училище и първи клас в българското (затова пиша в темата за първокласниците). Определено мога да кажа, че детето е по-спокойно, и в училище все още няма забележки. У дома сяда да пише домашните след двайстото напомняне и пак се пазари за всяка буква, но нещата са на светлинни години от миналогодишните драми. Причините за подобрението според мен са комплексни: детето е малко по-зряло и съответно отношението му към училището е една идея по-различно, все повече повтарям, че училището е задължение, драстично намалихме захарите в храната му (не че преди е яло много бонбони, но сега не яде никакви), седи сам на последния чин, където има достатъчно място да мърда, без да пречи на останалите. Учителките не го оставят да се чуди какво да прави - тъй като синът ми работи бързо, когато е готов със задачите, му дават листа за рисуване, оцветяване или книга за четене. Синът ми има нужда от повече движение и невинаги успява да издържи 45 минути на чина. Когато учителките виждат, че започва да мърда повече, го карат да стане и да свърши нещо: например да помогне за раздаването на листове, да отиде до секретариата да вземе нещо или да помогне на някое дете, което има трудности. Отделно го водим на футбол и плуване, за да може да изразходва енергията.

Моят съвет е да говорите първо с педиатъра на детето, той може да ви даде насоки какъв специалист да посетите. Неврологът на сина ми беше казал, че учителите имат склонност да прекаляват в изказванията и едва ли не всяко по-буйно дете е с поведенчески проблеми според тях. Поведенческите проблеми се установяват от специалисти, а не от учителите. Можете да говорите и с учителите. Питайте ги за съвет какво можете да направите у дома, но те също трябва да положат някакви усилия, защото само с приказки у дома не се получава. Като цяло обаче ви трябва много търпение. На мен невинаги ми стига и понякога си изпускам нервите, въпреки че това още повече влошава нещата.

Успех!

Дали това подобрение е трайно, предстои да видим. След десет дни имат една седмица ваканция и ще видим как ще продължат нещата след нея.

Ние засега проблем с дисциплината нямаме освен,че моето си е като катеричка и винаги е качен някъде.

Не слагам кутии с храна в раницата, а в специална чанта за храна,
която отвътре се почиства изключително лесно.
Дори да нямате такава, може да се ползва всякаква друга.
По-добре така, отколкото да рискувате да се изцапат учебници и раници.

Аз умишлено не слагам допълнителни чанти,че тя раницата тежи без туй ужасно.

При нас нещата вървят добре с уроците,писането за в къщи имаме само да чете кратки текстове.Плодове,зеленчуци и млечни няма да има тази година от фонд земеделие.Имаме безпл.закуска,обяда го поръчвам онлайн и само ако не му харесва нещо за деня слагам сандвич.Следобедна закуска нямаме,не е разрешено да се яде в класната стая,не ги водят и до стола и в 17ч.децата са зверски гладни.Слагам по някой боклучава храна за междучасието,но това не ми харесва.
Проблем имаме само с физическото,г-на е много строг и още от сутринта са драми.Тази сутрин дори плака и ме моли да го отпиша от физическото!Ходи и на футбол,там тренера също е много строг,но за него не е проблем.Та съм в чуденка дали да не поговоря с г-жата/класната.Според детето не трябва,защото ще стане по-зле....Давам му още 1 седмица и отивам на наблюдение,да видя аз как протича това физическо.Мисля да е инкогнито 😉

При нас закуските се ядат в класната стая,а за обяда ги водят в стола.
Иначе проблем с физическото нямаме,но на моя им е класната по него.Само по лека атлетика са с друга госпожа,но те реално засега са имали два-три пъти и са играли футбол,а онзи ден в мъглата са били в класната стая и са рисували.

На мен най-неудобно би ми било да имам още една чанта.

От миналата седмица първокласникът заяви, че няма да се храни в стола. Не им харесва храната там и това е. Почнах да приготвям по две кутии,  една малка с някакъв обяд - вчера талятели с дом.сос и кашкавал, днес мусака, дано не я изсипе някъде, в отделна платнена торба са. В другата вчера имаше кестени и ябълки, всичко си изяжда засега.
Онзи ден пак се бях притеснила, защото баткото ми разказа, че го е срещнал в коридора и е плачел . Като говорих с учителката, тя не беше разбрала и вика "ама, как, днес първи си свърши всичко".
Видях го и, че се е посприятелил с едно от децата, играеха карти единия ден. Вчера като го взех изглеждаше доволен, най-накрая. Днес отиде много щастлив, защото в едната тетрадка имало много малко място за писане и днес нямало да пишат толкова. Дано не се разочарова  .