Помен за 40 дни

  • 9 923
  • 25
Здравейте, видях няколко такива стари теми, но не намерих отговорите, които ме интересуват. Извинявам се за повторението и ако въпросът ми не е за тук, моля, преместете.

Накратко. Наскоро почина дядо ми, който беше погребан без свещеник и без опело, по изрично негово желание. След няколко седмици, точно на Димитровден се падат 40 дни. Аз искам да извикам свещеник и да направим панихида на гроба, със съответните церемонии, защото ми е противоестествено да изпратим душата му без молитва, но баба ми категорично отказва свещеник, защото ще наруши обещанието си към него. Въпросът ми е - правят ли се 40 дни на гроба, без да се вика свещеник, със съответните подавки или изобщо няма смисъл, след като не е спазен църковния канон? И точно на 40-тия ден ли се прави помен, независимо че е църковен празник?
Предстои ми разговор със свещеник по темата, но преди това реших да попитам тук, ако имате опит с подобен казус.
Виж целия пост
# 1
Да точно на 40 ден - като се брои и деня на смъртта. След като човека не е искал поп - уважи желанието му.
Може да се съберете на гроба и без поп, да прелеете червено вино, да оставите жито и питка.
Не пречи когато искаш да влезеш в църква и да запалиш свещичка за дядото.
Виж целия пост
# 2
Естествено, че се прави и без свещеник.
Виж целия пост
# 3
Там няма никой  и нищо не искат.Прави се за живите ,да ес съберати  си поговорят ,да олекне мъката, и да се наядат накрая.
Никога не сме викали поп, няма нужда , щом така е пожелал и  баба ти  е поела   да спази желанието.
На точната дата се прави ,нататък се взема предната събота или неделя, или почиван ден ако съвпадне с друт празник.
Подравнява се гробът, изгарят се свещите от погребението, набучени наоколо и с вретена или пръчки са опъва над тях конец да го прегорят свещите,да се прекъсне нишката, дали на живота ,че се вярва да е тук душата до 40, не знам ,но не и голямата ,тя на годината догаря ,до тогава се пали всеки път -на 3,,,9 месеца. ,раздава се ,прелива и се ходи на маса.
Мъжът ми поръча да му събуя чорапите и го направих ,той си ходеше бос и в снега.На никой не му пука , освен на клюкарите кой какво прави.
Може да си вярваща и да  е по твое желание, ако нямаше друг върастен да решава и носи отговорност.Според мен е добре да уважиш  решението на най-близкия му човек-баба ти, тя е прекарала живота си с него, тя е преди вас.
Виж целия пост
# 4
Благодаря ви за съветите! Настояването ми за свещеник е свързано най-вече с това, че е погребан непосредствено до турски гробища, а освен това всеки опит да се запали свещичка на гроба му завършва безрезултатно. В тих, безветрен ден свещите гаснат мигновено. Не съм суеверна, но нямаше как да не ми направи впечатление.
Виж целия пост
# 5
Без свещенник, а спазват именно религиозните обичаи. Тогава изобщо не правете и помен. Помените са уважение и спомен за починалия, не банкет за родата .Панахидата е именно за упокой на душата на починалия. Ако баба Ви има връзка свише да проведе тя церемонията.
По канон свещенник идва на гроба или поръчвате литургия в църквата. Записвате имената на починалия.
Виж целия пост
# 6
...всеки опит да се запали свещичка на гроба му завършва безрезултатно. В тих, безветрен ден свещите гаснат мигновено. Не съм суеверна, но нямаше как да не ми направи впечатление.
Съобразете се с желанието му и не се вглеждайте в такива неща и не им отдавайте значение. По принцип трудно се пали свещ на гроб, затова направете от тези неща за завет. Не си мислете, че е нещо друго.
Виж целия пост
# 7
Направихме си от тенеке завет, който може си купува такива  "фенерчета" за свещите. Ако сте вярващи  и  ходите на църква,спазвате пости и всякакви ритуали,викайте си  и владика. Ние не сме.И няма поп ,прихожа от другаде ,та ще си накара ...да дойде заради едни пари само.И не вярвам да се намира, всичко е в главите на живите.Ритуалите са съобразени с техните нужди да  изживеят скръбта.да преминат отново през спомените, защото с времето е  по трудно да се приеме,сравнено с ден първи.Първо е отричане,  болка , но после осъзната скръб, за всичко ,което е било и си дължим.За мен е така.Ходех често до едно време, моя потребност, после осъзнах ,че никой няма да излезе и са с мен близките ми, не там.Остава едното уважение към паметта,която е в нас,не в тях.
Аз искам ако въобще дойде някой да ми пуснат по една хубава песен всеки път, ако се намира ,да достигне до мен. Но  вероятно ще ги отклони от мрачни мисли на това място  и  ще мине  приличното време да постоят и си тръгнат, но най-вероятно  е,че няма да идва никой, като се слегне, бетон и  край.
Виж целия пост
# 8
Без свещенник, а спазват именно религиозните обичаи. Тогава изобщо не правете и помен. Помените са уважение и спомен за починалия, не банкет за родата .Панахидата е именно за упокой на душата на починалия. Ако баба Ви има връзка свише да проведе тя церемонията.
По канон свещенник идва на гроба или поръчвате литургия в църквата. Записвате имената на починалия.

Последното нещо, което смятаме да правим, е банкет за родата. Аз съм тази, която настоява за свещеник и панихида, иначе на останалите им е все тая дали ще го направят на 39-тия, 42-ия или който и да е ден. Те дори не искат да е на 40-тия ден, защото щели да празнуват Димитровден.
Виж целия пост
# 9
Orchid,за да избегнете конфронтации и спорове, поръчайте литургия само в църквата, с имената на покойника и датата. Тя ще се извърши в църквата. Иначе съм присъствала на "помени" в бар, механа и т.н. На един селски помен, свещенника мълчаливо напусна при вида на подпийнали веселяци. Разточителните трапези са излишни. Често са еманация на гузна съвест на живите.  Виното (кръвта Христова), хляба(тялото) и вареното жито, които присъстват на помена са точно от християнския канон. Основното е да не се забравя покойника. Знаете гробищните ни паркове в какво окаяно състояние са.
Виж целия пост
# 10
Аз разбирам човека, който е поискал погребение без поп и опело и би ми било неприятно да знам, че на 40-те дни ще ме измамят и опяват, но какво ли бих могла да направя след като вече ще съм мъртва...животът е за живите, знам.

Тъжно ми е да прочета,че след като умрем нашите желания вече не значат нищо за близките. И правят неща, несъвместими с вярванията на починалия, но съвместими с техните.
Не те осъждам, просто много ме докосна тази тема, защото често мисля за смъртта и ми стана тъжно.
Виж целия пост
# 11
Аз бих изпълнила желанието на починалия щом изрично е изразил такова.
Виж целия пост
# 12
Щом това е желанието на дядо ви, не го правете, а за ваше успокоение може да направите литургия в църква, на което да присъствате само вие или и друг близък, без баба ви, за да не я карате после да изпитва вина и да й тежи и това.

А за свещите и гробищата... и ние не успяхме да запалим свещите една по една.
Виж целия пост
# 13
Повечето хора от тяхното поколение, че и от следващото, са атеисти. Затова най-добре както е поискал човекът. Направете го по неговото желание, още повече, че и съпругата му настоява за това..
Виж целия пост
# 14
Литургия в църква може да има само ако човека е кръстен. Ао няма свето кръщене не ередно, а в някой църкви и отказват.
В днешно време всеки го прави както желае. Този ритуал с конеца за пръв път го чувам. Просто в различните региони си има различни традиции. Всеки прави това,което иска.
В Пловдивско има ритуал на 40-сето- на един човек се купува всичко- дрехи от глава до пети и се "облича " за покойника. Един вид това, което му се дава на него в този свят, покойника да го получи на другия свят. Ходи се на гроба, прелива се, в четирите ъгъла се слагат свещите останали от погребението, палят се и се оставят да догорят. След това хората се събират. Сервира се ядене, на който дойде. Раздават се 40 бр. панички, нито повече, нито по-малко. Питка с купа вино - тялото и кръвта христово. Попа пее и на гроба, и на помена.
Ние го правихме в зала, не в заведение. По малките общини има такива. Все пак е помен не сватба.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия