Как преодоляхте вината ?

Ясно, няма при кого да се прибереш, а това е супер гадно.

Сега видях, че има още едно дете, което не искало да поддържа връзка с него и родителите му. Мислиш, че ако останеш там, с теб и детето ти ще се държат различно ли? Докато се надяват да се съберете може. После ще ти стъжнят живота и този на детето. Накрая да не се окажеш пред избора: сама, без дете или обратно при него с наведена глава, от много чудене?

Не действията ти, а двете ти вини са в противоречие, защото са взаимноизключващи се.

Замисли се защо първото му дете не го иска ....
Модела на поведение е един и същт, ще се повтори и с твоето. Ти това ли искаш за него ?
Имам усещане, че дълбоко вътрешно в себе си ти не искаш да се разделиш с него и за това е тази "вина", а детето е оправданието.
Другото, което ми прави впечатление е за правата. Какво отнемане, какви еднолични права. В голяма грешка си за това, и внимавай да не ти изиграе лоша шега именно това мислене. Права не се отнемат току така, даже и от пропаднали хора.
Вина не изпитваш ли, че детето ти няма връзка с твоите родители, те са толкова баба и дядо колкото и другите.
Изясни се със себе си какво искаш и следвай тази линия. Объркана си много защото разума ти казва, кое е правилно, но сърцето ти май иска друго.
Съжалявам ако съм ти прозвучала рязко. Но ми се иска да се замислиш сериозно, за тези изключително важни неща, които касаят детето ти. И заради които е възможно да страдаш горчиво.

По думите ти излиза, че ние, с провалените бракове, не заслужаваме никой да ни "вземе"
Тук според мен сериозно грешиш - от проваления си брак всеки може да си вземе поука или да не си вземе - според характера и капацитета си. Ти си попаднала на такъв, който явно не си е взел поука.
А ти самата ще си вземеш ли поуката?
Моят съвет отново е да се консултираш с друг адвокат. Застрашаваш бъдещето си и бъдещето на детето. Ще те впримчат в австрийската система и няма да можеш да мръднеш оттам години наред. Австрия няма интерес да губи поданици, те ще се борят детето да остане там.

Няма проблеми и да сте по-резки в изразяването на мнение, не съм пуснала темата, за да валят суперлативи за мен и постъпките ми.
Сега да уточня. На него са му взети правата за първото, но правото му на контакт е останало. Просто съдът е върнал пълните права на майката. Аз се свързах с жената и тя ми сподели, че чрез споделеното родителство само я е ядосвал и не е гледал кое е най-доброто за детето им. Следователно съдът е дал правата на майката, а на него е определил режим на свиждане. Право на контакт се отнема на хора, които вредят на детето, а той чак такъв не е.
Не е преживял раздялата и я е тормозил след това, та жената чрез съд си е разрешила проблема.
Аз говорех с него по този въпрос и той ми обясни, че е бил по-млад и буен, сега бил по-улегнал.

Тогава, когато е станал баща е бил на 20, когато е бил на 23 са се разделили. На съда и съответните органи им е пределно ясно, че чрез споделеното родителство някои мъже просто искат да упражняват натиск и контрол върху бившите жени, децата се превръщат в средство за отмъщение и обикновено законът е в полза на майката. Както и на съда и съответните органи им е ясно, че много бащи искат споделено родителство, но реално не  споделят никакви грижи, просто така им е удобно, за да не плащат издръжка. Та и в тези случаи законите са с цел защита на майката и детето. Тук е ратифицирана Истанбулската конвенция. Ако и при мен се развие подобна ситуация, ще си потърся правата.

Сега, на мене ми се ще да вярвам, че на 39 години наистина е по-улегнал и предвид, че вече са му отнемали права, си е извадил поука и няма да се държи като гъз. Аз за всеки случай копирах грешките и изцепките му от миналото му, да си ги имам черно на бяло и ги скрих, ако се стигне до съд.

Категорична съм в решението си за раздяла, никакво сърце не ми говори нищо за оставане при него. Проумях, че заслужавам по-добър мъж, по-добро бъдеще. Гледам просто интересите на детето, дали връщане в България би било най-доброто за нея? Дали връзка по скайп с баща й би било най-доброто за нея? Бабите и дядовците колкото и да са прекрасни, не могат да заменят нито майката, нито бащата. А тя 4 години е живяла с този човек.

Това, което описваш, НЕ СА отнети родителски права. Това е присъждане на дете на единия родител, НО бащата си има права.

Точно така. Извинявам се, термините на български много ми се губят. От 7 години съм в Австрия и си борява с тукашните термини, които трудно превеждам на родния си език.

Прекалено много ги мислиш нещата и прекалено малко време е минало.В началото и аз изпитвах вина,защото нашия татко си има много хубави моменти,но имаше едни периоди от годината ,в който изпадаше в някакви кризи и беше ад..В главата ми бяха мисли за мащехи,пастроци,как аз съм го причинила.Това беше точно 4-5 месеца.Към днешна дата ,3мата сме много по-спокойни и много по-щастливи.Живеем доста близо един от друг,с мнго труд и нерви от моя страна те имат силна връзка,той я взима поне 3пъти седмично за по няколко часа,винаги когато му звънна се отзовава,малката вече често иска да спи при него,той се справя много добре(от женска гледна точка винаги може и по-добре).Да ,имаме си търкания, когато се озовем на едно място по-долго,но то ако  всичко беше ок,нямаше да сме разделени.Ясно ми е ,че това ще се промени,когато аз или той намерим човек до себе си,но се уча да не се затормозявам за толкова далечни неща.Важно ми е тук и сега.

Вземи си добра поука от първата му жена. Историята ще се повтори и с теб .
Много ясно, че ще ти замаже очите с "ама бях по-млад, по буен". Това е характер изграден. Ако беше много хубав едва ли щеше да искаш да си разваляш семейството.
Самата ти казваш колко минуси има споделеното родителство, а  си натискаш парцалите за него. Защо ти е после пак да минаваш през съд и куп перипетии и нерви, като още от сега можеш да си уредиш нещата и да продължиш на пред.
Имаш всички отговори, наясно си с нещата, защо си затваряш очите и се обричаш на още по-големи каши и нерви ?

За пръв път чувам за такова нещо. Споделеното родителство си е тежка работа, но единственият начин и двамата родители наистина активно да участват в живота на децата. Познавам повече от един такъв случай, включително и в България, и хората наистина си гледат децата. С нови или без нови половинки, но детето си има стая в дома и на двамата, има си вещи, родителите са активни и това е вариант да се сложи край на историята с уикенд бащите, а и уикенд майките, защото и такива има. За мен това е по-ценно от сто издръжки и по-честно като ангажимент, защото родителството си е ангажимент и то сериозен.

А разводът като провал...В избора на половинка има роля и голяма доза късмет. Реално преди да имаш деца с някого не можеш да знаеш как ще са отношенията ви, когато имате деца, това си е избор с едно голямо неизвестно. Много хора имат неуспешен първи, а и втори брак, пък после с десетилетия имат щастливо семейство с някой трети. Изобщо не мога да погледна на брака като на мероприятие, което си длъжен да доведеш до успеше край, демек докато смъртта ни раздели. Най-хубавото на брака в наши дни е, че все пак можеш да си тръгнеш ако не ти е ок, не си длъжен да търпиш. Не виждам място за вина, както и не мисля, че успешните бракове са плод само на квалифицирани усилия. Като обичаш някого е лесно, защото сте на една вълна, защото каквото и да прави е хубаво. Или почти е така. Като няма любов, като хората са се променили и отношенията са лоши, изобщо няма за какво да се драпа. Продължава се напред. Не сме 15-ти век, това не е провал, нито е позор. Само е гадно, но и това минава.

Както вече споменах, направих обширна консултация с адвокат по семейно право преди да се съглася на споделени права. И аз смятам, че е нередно единият да е забавният уикенд родител и знам, че тук това е практика.
Бояна, за съжаление съдът познава такива случаи и затова майките и децата са защитени. Някои татковци драпат за споделени права само и само да упражняват натиск върху бившите си или просто за да не плащат издръжка без да изявяват желание да се грижат за детето. И в двата случая споделените права се прекъсват и се дават на майката, като бащата естествено запазва правото си на контакт и се задължава да плаща издръжка.
Иска ми се да вярвам, че си е взел поука, улегнал е и ще се грижи за малката и няма да злоупотребява със споделените права. Затова и се съгласих и му дадох шанс. Бъдещето ще покаже дали отново съм постъпила глупаво или пък дай Боже да си остане добрият татко за детето и тя да е щастлива от това.

Извинявай, че няма да ти хареса, но си постъпила глупаво, съгласявайки се със споделените права. Загубила си предимството, което си имала. Дори и не си помислила върху това, което ти писахме няколко потребителки тук. Зациклила си върху маловажни неща. Имаш ли реални контакти, приятели, с които да обсъдиш ситуацията? Адвокатката и социалните те посъветвали, а помисли ли защо?

Е как защо са я посъветвали така? Патриоти са, искат детето да расте в Австрия. За България вероятно са чували само гадни неща, кой социален работник ще даде съвет на майката да вземе детето и да си ходи в гетото на Европа?

Аз не мисля, че е сбъркала. Другият родител продължава да има права и при другите варианти, ако не са му напълно отнети, което се случва ако застрашава детето. В същата ситуация щеше да бъде и пак не може просто да се върне в България, когато си реши. Ако бащата не гледа наистина детето през половината време тя ще стане основен родител, а той ще има режим на лични контакти. По същество няма особена разлика, освен липсата на издръжка, но ако наистина детето е през половината време при него, той наистина ще поема половината разходи, а и грижи, което само с издръжка няма как да стане.