Здравейте !
Никога не съм мислила, че ще пиша тук, но ето че ще споделя моето преживяване, което ми тежи. Разделям се с мъжа си, имаме и общо дете на 4 години. Аз взех решението за раздяла, следователно моя е отговорността и аз се чувствам като разрушител на нашето семейство. За да взема решението много съм търпяла и преглъщала - лъжи, унижения, обиди вкл. и заплахи. И въпреки, че знам, че раздялата е най-доброто решение, се чувствам виновна, че детето ми ще трябва да изтърпи съдбата на дете на разделени родители. Разбира се, че не мисля за мъже и връзки в следващите 1-2 години, но ми е ясна перспективата каква ще е. Таткото ще се завъди с нови жени (съдя по миналото му) и ще спре да се интересува активно от детето си, дано да съм лош пророк. Аз ще издържа без мъж 1-2 години, защото съм изморена и изтощена от досегашната връзка, но после ще се наложи детето ми да няма здравословна идея що е то връзка, партньорство и съвместно съжителство. Най-вероятно ще си имам някога гадже, но не си представям да налагам на детето си да търпи да живее с чужд за нея мъж.
Както и да е, фокуса на темата не е бъдещите ми евентуални връзки, а как се справя една жена с мисълта, че тя е прекъснала връзката, че тя чертае това бъдеще за детето си, да живее отделно от баща си?
Ако зависеше от бившия, до раздяла нямаше да се стигне, щеше да си ме тормози до старини, удобна му бях.
Виж целия пост
Никога не съм мислила, че ще пиша тук, но ето че ще споделя моето преживяване, което ми тежи. Разделям се с мъжа си, имаме и общо дете на 4 години. Аз взех решението за раздяла, следователно моя е отговорността и аз се чувствам като разрушител на нашето семейство. За да взема решението много съм търпяла и преглъщала - лъжи, унижения, обиди вкл. и заплахи. И въпреки, че знам, че раздялата е най-доброто решение, се чувствам виновна, че детето ми ще трябва да изтърпи съдбата на дете на разделени родители. Разбира се, че не мисля за мъже и връзки в следващите 1-2 години, но ми е ясна перспективата каква ще е. Таткото ще се завъди с нови жени (съдя по миналото му) и ще спре да се интересува активно от детето си, дано да съм лош пророк. Аз ще издържа без мъж 1-2 години, защото съм изморена и изтощена от досегашната връзка, но после ще се наложи детето ми да няма здравословна идея що е то връзка, партньорство и съвместно съжителство. Най-вероятно ще си имам някога гадже, но не си представям да налагам на детето си да търпи да живее с чужд за нея мъж.
Както и да е, фокуса на темата не е бъдещите ми евентуални връзки, а как се справя една жена с мисълта, че тя е прекъснала връзката, че тя чертае това бъдеще за детето си, да живее отделно от баща си?
Ако зависеше от бившия, до раздяла нямаше да се стигне, щеше да си ме тормози до старини, удобна му бях.
