Семейни проблеми

Винаги ми е било интересно в такава ситуация какво точно означава "той не ме пуска да си тръгна"? Белезници нещо, въжета...

Щом се е стигнало до пускане на тема за съвет....

Това, което се сещам е консултация със семеен терапевт. Може да има полза.

И за какво точно се карате? Кой да измие чиниите ли какво?

Нямали сте време да се поопознаете. Сега ви се струпват на главата хормонален дисбаланс, може би някаква следродилна депресия, затваряне в къщи - липса на социални контакти, не сте достатъчно подготвени да се грижите за домакинство, а имате и бебе. Всички тези проблеми ви се виждат непреодолими препятствия и ви натоварват психически. Плюс, може би стремежа да си идеална домакиня и майка. И желанието съпруга да поема част от този емоционален товар. Но той не го разбира като теб. Много от нещата, които за теб са много важни, за него са дреболии.
 Чакаш го с нетърпение да се прибере в къщи, за да поеме част от напрежението ти. А той се прибира за да разпусне и да си почине.
  Точно в момента не е подходящо да разговаряте по кардинално важни въпроси. Спри да изискваш от него. Чуй го - той какво очаква.
Замисли се: кое за теб е най-важно - дете, дом, ти. На тази възраст още не си се поглезила - не си се научила да живееш сама със себе си. Много от нещата, които си правила, преди детето сега ти липсват. А може да си като мен - обсебена от детето, не се интересуваш и не виждаш нищо друго освен него и неговите нужди. Третият вариант - искаш домът ти да блести от чистота, подреден като аптека. 3-степенно меню и прозорци бляскащи като диаманти. Замисли се и избери само едно нещо + почивка за теб.
  И намери някой да ти помага - не е необходимо това да е само мъжа ти. Реласк и търпение. Много млади семейства минават по този път. Не бързай да плашиш с раздяла. Това е само в краен случай, когато мъжа наистина не струва.

Благодаря ви за съвета. Предложих го на моя съпруг, но той категорично отказва твърди, че това е губене на време и пари.

Това се случва когато прекалено млади и незрели хора решат да си играят на семейство.
Потърсете наистина семеен терапевт, сами не знаете какво да правите и само увеличавате пропастта между вас.
И не си изкарвай нищо на детето, ще съжаляваш  някой ден. Психиката му се уврежда непоправимо.

Щом той не иска помощ, нямаш много алтернативи. Можеш ли да отидеш при вашите? Вземи решение и го отстоявай, не допускай положение иди ми, дойди ми.

Ами за чиниите все още не сме се карали, но предимно се караме за глупости, защото винаги единия е изнервен и тръгва остро към другия и от там става голям скандал, а всъщност е за глупост.... Просто той не споделя какво го мъчи и с какво го дразня, а аз съм тази дето все си казва всичко и явно от там идват караниците ни. Защото той държи всичко в себе си.
Благодаря много за съвета. Не се стремя да съм идеална домакиня, съпруга и майка все пак идеални хора няма. А за детето има кой да ми помага и не изисквам от него. Искам само да разговаряме и да имаме близост, да бъде по-мил и да показва, че ме обича, а това не се случва.

Сигурно се опитва да ти спести излишни нерви. А ако е и като ММ дето не обича да говори за чувства( по-скоро не умее и не иска да обяснява какво чувства). Не го притискай. Разказвай му какво сте правили с детето или организирай домакинството: Казвай му какво трябва да се направи.
 Не казвай как се дразниш, че не е направил нещо, а кажи: направи ето това.

Ходили сме при нашите няколко пъти за по 4-5 дни и съм казвала, че е по-добре да не идва и да не комуникираме освен за детето. Да помислим хубаво над проблемите си. Но на втория ден, той осъзнава, че много му липсваме и става мил, добър и си грижи за нас. И това се случва докато не се приберем вкъщи, после всичко наново....

И става мил, добър и започва да хленчи колко му липсвате. И ти се връзваш и бързаш да клекнеш. Тоя, че има проблем, има. Ама и ти яко му играеш по свирката, а после очакваш нещо да се промени.

Със сигурност те обича, но няма начин  да е като гаджета, семейството е различно, сдържано, кротко обичане.Различен темперамент сте явно, просто сте млади  и неопитни  и бързаш с изводите.Имате дете и то заслужава двама родители.
Помагат казваш, при свекърва ли живееш?Да не се чувства изолиран, няма ли желание да помага той? Точно това е заедност, двамата да се грижите за детето и себе си.

Radost,не от личен опит, но от много наблюдения, ще ти кажа само едно - Веднъж тръгнеш ли, никога не се връщай. Хората не се променят!

От една страна пишеш, че той посреща с усмивка и шеги избухванията ти.
Които са за глупости.
Ти си тази, която си споделя всяка глупост, която решиш.
Той предпочита да не споделя глупостите, които го дразнят, за да няма скандали за глупости.

Нарочно така ти написах фактите, които даваш.
Помисли си, дали не скучаеш прекалено и дали наистина обичаш мъжа си, щом всякакви глупости и дребнавости, те дразнят?
Дай пример- заради какъв проблем си си събирала багажа?
Не поради любопитство те питам- като напишеш тук причините, ще можеш да погледнеш отстрани и да видиш дали наистина са глупости или е по- сериозно.

Авторката не е наясно със себе си. Според мен не знае какво иска. Дали иска да си запази семейството или иска да сложи край и да се "отърве" от него. Първо това трябва да изясни, а после да работи в съответната посока. Тя е опитала с женските хитринки, но се е хванала сама в капана. Онзи й замазва очите и тя се връща. Много добре го казаха назад - веднъж тръшнеш ли вратата, не се връщай. Един път само да клекнеш, вече си му дала коз в ръцете и лост да те действа. Тия игрички със събирането на багажа и иди ми дойди ми за по 5 дни при мама, не вървят щом искаш да имаш семейство с този човек. Това са фасони. Или оставаш или заминаваш. Не половинчато - аз ще си замина ама после ще се върна, че да види той. Накрая от два стола да не седнеш на земята...