Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Чувствам се като аутсайдер

  • 7 381
  • 257
Здравейте, хора!

Чувствали ли сте се някога като пълни неудачници. Ако сте- пишете ми.  Аз непрекъснато се чувствам така и много се депресирам. На 25 години съм и всички около мен отдавна са завършили, работят и осъществяват мечтите си, случват им се хубави неща. А аз седя и колкото и да полягам усилия, съм супер по-зле от връстниците си и в личен и в професионален план. Уча фармация вече 5та година, да не говорим, че записах с година по-късно, защото първата година не ме приеха. Много трудно се справям с материала, едвам си взимам изпитите. Освен това имам и здравословен психичен проблем- натрапливи мисли. Затова пия хапчета, от които надебелях зверски и не приличам на нищо. Хората около мен ме мислят за тъпа и ми се присмиват, имам само една приятелка, с която вече доста ни се разделиха пътищата. Баща ми ме мрази и казва, че за нищо не ставам и дори не желае да ме вижда. Иска от мен само да уча и да отслабна и да съм си намерела най-после мъж ( то да не става насила това).
Потисната съм от това, че не работя, но просто не мога да съвместявам учене с работа като другите.
Не изглеждам добре, никога не съм била хубава за момиче и съм супер нещастна. И да заработя след време, ще си остана една жалка самотница. Това е.
Виж целия пост
# 1
Какво ти пречи да отслабнеш. Хапчетата са извинение. Познавам две, които пият такива, едната от които е с хашимото. Полагат зверски усилия и спортуват много. С телата си могат да сложат повечето 20 годишни в джоба си, а са на 50+.
Виж целия пост
# 2
В листовката на хапчетата пише ли за някакви странични действия като депресия? Звучиш точно като отчаян от всичко човек, вечно подтиснат и без никаква надежда за бъдещето. Оттам може и да са трудностите с ученето. Често антидепресанти и подобни задълбочават това състояние. Виж дали не можеш да ги смениш.
Можеш да си помогнеш, като спреш да се вторачваш в другите и да мериш своите постижения с техните. Ако си го поставиш за цел, винаги можеш да откриеш някого, който е повече от теб в едно или друго отношение. Те са си те, ти си си ти. Опитай с физическо натоварване - тренировките са страхотен лек срещу такива депресии.
Виж целия пост
# 3
Анастасия, баща ти не го слушай! Звучи ми като простак и комплексар, който се чуди как да те смачка. Подбирай си и приятелите. С хората в обкръжението си трябва да се чувстваш добре, да ти повдигат духа, да вярват в теб, да не те критикуват и обиждат. Всеки на твое място с такива недорасляци би се чувствал зле и ще развие не само натрапливи мисли и депресия.
Виж целия пост
# 4
Баща ти те смачква психически. Проектира собствената си емоционална инвалидност върху теб. От там трябва да започнеш. Абстрахирай се от приказките му, ако можеш се дистанцирай от него.
Не си по-зле от другите, подтисната си, за това така ти се струва. Повярвай в себе си. Човек е това, което сам реши и е щастлив толкова, колкото сам иска. Можеш да решиш всички проблеми, само ако имаш ввра, че можеш.
Виж целия пост
# 5
На 25 още живее с тати. Той я обижда, а тя търпи и не се изнася. Не обичам хора, които постоянно се самосъжаляват и все някой или нещо им е криво. Дебела е заради хапчетата, подтисната е заради баща си. Не учи защото пък е дебела и подтисната. Или се взимаш в ръцe или си оставаш на това дередже цял живот. На 25 вече трябавa да си си намерила работа и да си на квартира, особено ако ситуацията с баща ти наистина е такава. Замисли се защо нямаш приятели. Т.е. имала си, но ги няма вече. Пак ли те са виновни. Явно само мрънкаш и се оплакваш, но нищо не правиш по въпроса.
Виж целия пост
# 6
Ами значи подред. Спри или смени хапчетата. Захвани се с ходене пеша като за начало или някакъв вид движение, който е приятен за теб. Смъква апетита, повишава метаболизма.
После - външният вид не можеш да си промениш /имам предвид черти на лицето, структура на тялото и т.н./. Тук важи правилото - за всеки влак си има пътници.
Не е нужно да учиш и да работиш. Но в случая работата ще ти свърши работа, за да се отделиш от вредното родителско въздействие. Баща ти е ... не знам дали няма да получа някакво форумско наказание, ако го кажа.
Изобщо започни малко по малко. Не си направила малко, завършваш една много трудна специалност и ще имаш добра реализация в живота си, изграждай самочувствието си около това, като за начало.

Всичките тези неща прави всеки ден, повтарям - всеки, без пропуск. Като свалиш първите няколко килограма ще видиш смисъла, в момента няма как да успееш. Храни се здравословно, поне 4 или 5 плода или зеленчука на ден, витамините и фибрите енергизират. Дребни неща, но помагат. Малко по малко се изплува, не можеш да разчиташ на рязка промяна в положителна посока. Няма магически пръчки. Правилото е - колкото време си копала надолу /в твоя случай - си се депресирала и наддавала кг./ - толкова време ще ти отнеме измъкването.
Виж целия пост
# 7
Потърси си работа, стига търси извинения. Предполагам баща ти те издържа.
Такава ли ти е цялостната нагласа за живота или това ти състояние си го добутала последните години?
Виж целия пост
# 8
Тя каза, че не може да съвместява работа с учене като други. Не бързайте с упреците, тия натрапчиви мисли и депресии могат да смачкат човек до степен да не знае кой е. Хапчетата също допринасят - най-малкото при повечето най-честите прояви са сънливост, усещане за пълна с памук глава и постоянна умора. Ще се справи, но първо трябва да тръгне и да върви с малки крачки.
Виж целия пост
# 9
След колко време завършваш? Мисля, че тогава ще се оправят нещата. Ще си намериш работа, ще се отделиш от баща си и ще придобиеш самочувствие. До тогава послушай съветите за някаква физическа активност, спорт, фитнес, не само за отслабване, а и ще ти повлияят много добре психически. Някакви хобита имаш ли, кой те издържа финансово?
Не слушай хората тук, които ти говорят, че си търсиш оправдания да не работиш, най-много да се депресираш още повече заради "перфектни" хора с "перфектен" живот във виртуалния свят. По-скоро би било интересно колко от тях са учили фармация и са работили и какво точно са работили.
Виж целия пост
# 10
Ама то ОКР-то освен с лекарства се лекува и с терапия. Само с лекарства няма да стане. Поне компулсията излекува ли, или и тя си стои, барабар с другите хубавини?
Виж целия пост
# 11
Зависи какво й е казал лекарят. Те повечето не се церемонят много - назначат антидепресантите и чакай чудо после.
Виж целия пост
# 12
Казаха ми, че няма да помогне психолог и е безсмислено да се ходи. Аз преди години ходих, но нямаше ефект никакъв.
Виж целия пост
# 13
Не знам, ти имаш много психологически проблеми. Не е и само ОКР-то ти.
Добре де, опитай с режим - на хранене, на движение, на спане. Ама с постоянство - месеци наред. Важното в случая е да видиш макар и малко подобрение, което ще те мотивира да упорстваш. Намери си някакъв форум по интереси, това също е вариант за общуване с хора, след като в реала се затрудняваш за момента. Така ще видиш, че мнението ти е ценно и уважено и лека полека ще увеличиш самочувствието.
Майка нямаш ли, тя не успява ли да повлияе на баща ти?
Виж целия пост
# 14
Най-напред защо си се записала да учиш нещо, което явно не е за теб? Нямаше ли друго, което ти се отдава, влече те и ще ти е приятно да го учиш? Много често ,когато се занимаваш с нещо, за което не ставаш, се получава такъв застой, не върви и това е. Влагаш огромни усилия, но ти е трудно пак.
Смени специалността, запиши нещо, което наистина ти е интересно и ти е лесно.Ако няма такова, просто зарежи. Намери си работа. Търси в направление, където имаш интереси и възможности. може да печелиш малко, но ще ти е сладко.
Ако си оправиш тези проблеми, може да ти потръгне и с другите.Ще имаш време да обърнеш внимание на себе си, да се погрижиш за фигурата и здравето си.

ПП Наистина не разбирам защо някои деца се нагърбват с непосилни неща, защото е "престижно". Познавах момиче, което учеше програмиране. Не се справяше, не го разбираше, беше сама и нещастна. Завърши и не успя да си намери работа, защото не ставаше за това. Подкрепих я да се занимава с фотография, защото й харесваше. Нави се и започна. Сега има работа, която обича, много клиенти и семейство.Всички други неща се подредиха, след като стана ведър човек, сигурен в себе си, защото прави това, което обича и може.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия