Чувствам се като аутсайдер

Откъде знаете пък вие, че постоянно мрънка? Може на никого да не е споделяла. Човек да не поиска съвет, все ще е набеден за мрънкало, за мързел и тем подобни. Много злобно настроени сте.

Да, родителите могат да сринат психиката на едно дете и вместо да порасне със самочувствие и да се чувства щастливо и обичано, да е смачкано.
Но има и друго. Възможно е да няма правилна комуникация между тях и той просто да и казва да отслабне. С цел да се погрижи за здравето си.
Или не го казва както трябва и тя го възприема като обида или наистина и се подиграва.
Сега ако си похапва боклуци и той го вижда е логично да и казва тия неща. Но похвата е погрешен.
И на мен бабите ми казваха да отслабна, но казвайки ми го подаваха тутманика, толумбите, тортите, сърмите. Не казваха как да отслабна, но ме възпитаха да ям неправилно.
Като едната ми баба хем ми казваше да отслабна, хем ме биеше ако не изям допълнителното ядене и допълнително парче торта. Е, как да стане тая работа.
Аз се научих, че ако не искам шамари, трябва да мълча и да ям.
Уейв, как да не знам като го виждам в постовете. Блика от оплаквания, от негативизъм към всичко и най-вече към самата себе си.

Аз не вярвам в реалния живот да е позитивна. Само като й четях темата и ми стана неприятно. Като взе да подскача срещу съфорумки, чиито мнения не харесва, съвсем загубих съчувствие. Няма й приятелки, съвсем неслучайно.

Анастасия, млада жена надали може да не е хубава - както казва баба ми, всички млади са хубави. Няма смисъл от прекалената самокритичност. Чела ли си и пробвала ли си разни съвети за оформяне на веждите, за гримиране според формата на лицето, подходящи прически или всичко е както дойде, защото няма смисъл? Физиономията не се променя само с пластични операции.

Отговори на абсурд, която си беше откровено злобна. Авторката ако в реалния живот е била позитивна нямаше да има тези проблеми, които изброи. Но опциите не са две - или си позитивен или постоянно мрънкаш. Много рационализирате, това е едно гласче в главата, което явно не сте чували щом ви е непонятно това, което тя казва. Аз я разбирам защото това гласче го имам и аз и то изкривява света ти и ти казва, че си най-долният от долните. Ако нямате с какво да помогнете, просто подминете. Аз също съвет нямам. Не съм намерила решение. Този глас много грижливо е посян от баща ти, Авторке. И на мен ми е посян от родители и роднини, цял живот ще си е с нас.

Аз я разбирам много добре, затова и пиша тия неща.
Била съм там където е тя сега преди много време.
Човек няма как да е само позитивен.
Но съм срещала такива хора - вечно мрънкащи, вечно оплакващи се, вечно не можещи.
Иначе ако наистина има проблеми с баща си е хубаво да се отдели от него. Да стиска зъби, да го игнорира, да завърши и да бяга.
Но ме съмнява да е така.
Всеки родител би казал на детето си да отслабне. Проблемът тук е, че баща и не знае как да общува с нея и тя възприема като обида съветите му.
Напълно възможно е тя да преиначава думите му.
А депресията може да се дължи на хормонални проблеми и предвид пълнотата и определено е така. Била съм там както казах, все още съм на моменти.

Не сме при нея и не знаем как точно протичат разговорите им.
Той е гледа и помага да завърши. Това мразещ родител няма да го направи.
Авторке, другите хора не можеш да промениш, можеш само себе си да промениш.
Малко трябва да се замислиш в отношенията с баща си дали ти не бъркаш някъде.
Ако пък не я гледа той, а майка и помага, тогава да игнорира баща си и тя, защото няма нужда от човек, който е груб с нея.
Абсолютно не си струва да мислиш и да страдаш за някой на който не му пука за теб. Дори и родител да е.

Чувствала ли съм се някога пълна неудачница? Ооооо, да, и още как. И неудачница, и грозница, и какво ли не. Но...
Според мен за начало те срива сравняването с другите. Не знаеш кой през какво преминава. Живеем във време, в което всеки изглежда и се изкарва свръх успешен и щастлив. Добре е да вземеш пример от хора, които намираш за наистина успешни - навици, амбиция, какво и как правят. Недей само да седиш и да наблюдаваш.
Записваш специалност, която не ти върви. Защо я буташ? Фармацията е елитна специалност, евала, но явно не е твоето.
На историята с бащата и хапчетата ме изгуби. Има някаква нова мода сред 20-25-годишните - всеки се е обзавел с поне една високопарна диагноза. Една мацка в работата даже три диагнози обяви, че има. Хапченца, лекари, чудо, обикалят като в Дисни ленд и се радват... Смени хапчетата или пробвай да ги зарежеш тотално, в противен случай си за много по-специализирано лечение.
На думите на баща ти няма да се вържа. В яда си човек описва някои незначителни случки като чудовищни.
Звучиш много като сестрата на една моя много близка приятелка. На твоите години и същата - истинска черна дупка от негативна енергия. Ти я питаш как е, тя излива един тон оплаквания, никога едно добро нещо не казва. Пак е с наднормено тегло, пак не й върви в ученето.
Нещата няма да се променят, докато не смениш чипа. Какво си мислиш, че всички успешни мацки са красавици ли? Знаеш ли колко жени около мен са пълни, с неправилен нос, с недостатъци, обаче пръскат чар и енергия.

Ами, не, не бях злобна. Бях откровена и нарочно избягах от сълзливото окайване на авторката.
Това, че нейното гласче ѝ изкривява света, не означава, че трябва всички около нея да му припяват, за да изгуби окончателно трезвия поглед върху себе си и живота си.
Авторката се е вкарала в коловоза на жертвите и заявява, че баща ѝ я мрази, защото ѝ казва нелициприятните истини за нея самата. И вие, без идея да имате що за човек е той, я насъсквате срещу него, нищо че той, явно я отглежда, издържа, търпи негативизма ѝ и се опитва да я измъкне от коловоза, в който се е набутала.

И не, не вярвам в това, как цялата рода се е съюзила срещу едно дете и до пълнолетието му, му е вградила гласчето, което му говори лоши неща за него самото. никой не може да вгради нищо- всичко е в главата на черногледеца, който се чувства все по- уютно в ролята на жертва.

Да, сравняването с другите е груба грешка. Да искаш каквото имат другите е грешка. Да завиждаш също.
Да се гледа в паничката на другите е грешка.
Гледаш себе си и това. Ти си къдрава, а пък Пенка била с права коса и почваме да мрънкаме. Ами такава си бре, къдрава. Така си се родила.
Важи за всичко.
Щом пета година фармация учи, значи става. Това е сериозна специалност.Ама решила че не е. Всичко е в мислите.
Тя за всичко вика, че е безмислено. Някои и бил казал, че на психолог не си струвало. Ами ако един не става, да намери друг.
То така може да е безмислено и приятел да търси. Утре ще  я зареже - евентуално. Що да се хваща въобще на хорото?

Ако искаш после учи нещо друго. Но да работи, да излиза с хора.
От известно време насам и аз съм станала малко по-негативна и кисела. Оказа се, че пак имам проблем с щитовидната. Ми действам си по въпроса.
И даже и мързела пак ме е налегнал от тая депресия.
Колкото до натрапливите мисли. То ако сам не си контролираш собствените мисли, кой да го прави.
Приятелите са ми казвали, че много съм се променила от това, което съм била преди. Преди явно съм била много негативна, а сега съм много по-весела и усмихната. Даже и като ми се случи нещо кофти им е забавно как го представям по-весел начин и тегля една майна на всичко.
Та така, махай хапчетата. Божееее, хапчета ще ми пие заради лоши мисли ЖДНБ

Ами, хора, аз съм усмихната почти постоянно сред хора, все се шегувам и изобщо няма да разбере никой какво имам в главата си и какво ми е мнението за себе си. Споделяла съм 2-3 пъти с приятелки и веднъж във форума. Правя каквото мога за да се чувствам добре, но не действа. Работя и ме оценяват, грижа се за себе си, тръгнах на спорт, общувам повече с хора (преди тези неща бяха немислими за мен). Но не става по-добре, честно ви казвам. Тия съвети: работи, отслабни, блабла, абсолютно не действат. Всичко е в главата - и да си добре месец-два-три, онова к*пеле се връща и продължава да ти обяснява какъв боклук си. Сравняването с хората също допринася - аз вече не се сравнявам - стигнала съм дотам, че не само моят живот ми се струва безсмислен, но и този на всички останали. Богати ли са, красиви ли са, не ми прави никакво впечатление, нито събужда завист у мен. Нямам никакви cravings вече, апатично ми е всичко. Преди исках семейство и деца, сега и това не искам. Като почне да работи - какво? Влиза в матрицата на работещото общество, ще бачка от 9 до 5 и толкова. С какво ще й се подобри живота, освен, че ще има собствени финанси?

Който има психически проблеми и осъзнава това, да ходи при специалисти да се лекува. Форумът няма да му помогне.
Работейки, човек има пари и се чувства по- самостоятелен. Също и по- пълноценен.

И аз това се опитвам да кажа през цялото време..

Някое момче не си ли харесваш? (Като лек срещу депресия. )

Разбирам те Уейв, защото и аз имам подобни мисли.
Обаче когато им се поддавам - затъвам.
И аз мога да се бъзикам, но вътрешно сърцето ми да е свито. Но това отдавна не ми е постоянно състояние.
Затова не го правя. Ти какво предлагаш? Самоубийство ли?
Ами освен да не работи и да си седи  в къщи. Ама кой ще я гледа?
Човек е социално същество и като не излиза се скапва съвсем.
Естествено че трябва да се работи. И даже трябва да е нещо, което харесваме.
А за онова копеле в главата ти не знам. Аз мойто вече не го  слушам отдавна. Това гласче си самата ти. А защо мислиш така за себе си - сама разбери. Ако един специалист не ти помогне, намери друг.
Като ми дойде мисъл, че не ставам я игнорирам и почвам да си казвам точно обратното.
Аз не съм ходила досега. Имам достатъчно акъл да се самоанализирам и да открия къде се коренят голяма част от проблемите ми и си работя по тях.
И се оказа, че голяма част от депресията, 95% се дължи на хормонален дисбаланс. И то физически. Другите се дължат на взаимотношенията с близките ни.
Но да, понякога обмислям да отида на психолог за някои други неща, ама не съм фен да споделям лични работи на непознати.


Да имаш финанси малко ли е? Какви ги дрънкаш? Що не вземеш да напуснеш работа 
Работейки, човек се чувства пълноценен. Самостоятелен е. Развива се, общува с хора.
Ти ако не работиш, кой ще те гледа?
И дори да има кой да те гледа, ще е временно. А  какво ще правиш по цял ден. Още по-скапана ще се чувстваш.


Lorelada, и да харесва какво ще и помогне? Би и помогнало само ако има ухажор. На нея и е нужна взаимност, а не просто да харесва някой, който може и да не я харесва.

Аnastasia, медикаментите, които взимаш какви са?
Депресивни състояния се лекуват от психиатър. Психолози нямат нужния ценз, опит и образование, за лечението им.