Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Катя
В тази история чисти хора няма, освен децата. Единствено Фекели, лично за мен, е запазил добродетели и ценности, които ясно спазва и следва. Съгласна съм, че на всяко действие, има противодействие и винаги трябва да се търси началото.
За борбата за Аднан - според мен, именно това...да накара Зюлейха да страда може да е повод за Мюжгян да се включи в такава битка. Мисля, че до момента и двете жени имаха симпатии една към друга. Зюлейха цени високо Мюжгян...тя няколко пъти спаси Аднан, помогна и на нея. А, Мюжгян вижда, че Зюлейха е добър човек, но отчита заплахата й. Оттук нататък именно заплахата от емоциите на двете жени ще доведе до негативни отношения. Аз лично пък харесах отговора на Зюлейха за враждата с Мюжгян. Тя няма причини да я мрази и самата тя каза, че Мюжгян е невинна и не трябва да страда. От един момент нататък, обаче, може и други обстоятелства да окажат роля и да се стигне до неприязън.
За фрагмана: Йълмаз говори с Фекели, така че е нормално да споменава себе си и това, което му стори Хюнкяр. Той достатъчно е описвал на Фекели положението на Зюлейха, но в момента тя няма конкретна връзка със случващото се между баща и син. А, Хюнкяр стори доста неща на Йълмаз, които той вече осъзнава: грешното обвинение; незаконно спиране на кореспонденция; незаконна забрана за свиждане; незаконно унищожаване на молба за помилване. Не е малко...аз и като прибавим наемния убиец на Демир...нещата придобиват злокобен вид.
Виждаме, че Демир пак вади пищова...нали се закле в Корана, че няма да вади пръв пистолет, а ето че пак е насочил дуло в нечия глава.
Напълно споделям неприязънта си към хора, които си позволяват да се отнасят с насмешка и забавление към такъв тип трагедия за един млад човек, който иска да стане родител. Аз лично напълно разбирам Демир в това отношение, както и тежестта на чувството за непълноценност, което му вменява онова общество. Аз не съм се натъквала на такива мнения, но и рядко чета извън нашата тема. Съгласна съм, че близките на хора с такъв проблем са длъжни да потърсят решение, но решението не е в съсипване на нечий друг живот. Защото щастие върху нещастие не се гради.
Демир се омъжи за Зюлейха говорейки само за своята любов, но това не означава, че той не е имал предвид информацията, която е получил и мнението, което си е съставил на база на наблюдения. Това, че той говори само за любов не значи, че действията му се осланят само на нея. Независимо, че Йълмаз е обвинен и е щял да лежи с години, това не дава право на Демир да се възползва от неговата безизходица и без негово знание да приеме детето му, дори и майката да иска това. Демир знаеше за бременността й, знаеше, че Йълмаз не знае за това и въпреки това прие детето независимо от факта, че бащата е жив и има правото поне да знае, че ще става баща. Демир поне за миг пробвал ли е да се постави на мястото на Йълмаз?! Не. Като човек с травма и вероятност да не стане родител, именно той трябваше да изпита някакво състрадание и съжаление, встрани от мисълта за семе си и за това, което той би получил. Като Йълмаз е в затвора, сякаш вече го няма и няма никакви права, така ли?! Жалко, ако се мисли по този начин.
Защо Демир излъга Зюлейха, че Йълмаз е мъртъв след пожара. Тя беше бременна в началото. Така той й причини огромна болка, за своя угода и за своите си цели. Даже не осъзна, че тази жена може да загуби детето си от мъка. Освен някаква любов, тук има и доста голяма доза егоизъм и стремеж за налагане на ситуация, която е по-лека за него, но не и за Зюлейха.
Няма брак завинаги - това също е мнение от средновековието, за съжаление. Зюлейха във всеки момент има пълното право да поиска развод и такъв да й бъде даден. Отказът от развод дава право тя да търси решение за себе си по друг начин. Трябва ли Зюлейха да се мъчи в един брак, който я тормози, само защото е брак и трябва да е завинаги. Значеше ли това, че Демир трябваше да издевателства над нея?! Нима трябва да се приема с лека ръка трагедията на една майка, когато й отнемат детето, което още кърми. Нима Зюлейха има такава вина, че си е заслужила всичко това. Не мисля. Никой няма правото да отнема малко детенце от майка му, независимо от положението. Бракът не се задържа с терор и насилие и е много тъжно, ако се оправдава такова поведение на мъжа.
Демир е виновен в тази история, че участва в психическо, физическо и емоционално малтретиране на жена, с цел да я задържи до себе си насила. Както Зюлейха е казала "да" по време на сватбата, така може и да поиска развод - това е нейно право. И тя го поиска, но беше заплашена с гробове и убийства. Напълно разбирам травмата му от безплодието, но това не му дава право да издевателства над други хора. Какво му беше направил Йълмаз, че да праща убиец в затвора?! Това, че ще излезе навън, което не се вписваше в плановете Демирови. И това трябва да е оправдание за Демир?! Ами, не. Че хората ще говорят, че честта му щяла да бъде опетнена и т.н. и за това да убие Йълмаз и да го зарови като куче, радвайки се на сина му. Ами, не ми е О.К. цялата работа.
Но, хубаво е да има различен поглед върху нещата.
Лека нощ, момичета!
П.П. Мисля я леля Бехидже! Какво ще стане с горкана?!

Лучия, сега те прочетох! УЖАС!
Не мога да повярвам, че има такива хора. Но, пък от страна, в която женят малки момичета за насилниците им...какво да очакваш. Какво да очакваме и при хора, за които една любов и целувка са нещо мръсно и не за детски очи, а шамарите и изнасилванията си ги дават свободно. Нямам думи!
П.П. Допълвам се: Как Зюлейха използва Демир...с какво?! Той нищо не й е обещавал, нито за Йълмаз, нито за живота му. Така че, Зюлейха няма как да се възползва именно от това, в лицето на Демир. Всичко тръгна от лъжата на Демир за смъртта на Йълмаз. Зюлейха го прие за мъртъв и се отдаде на брака...добре за Демир, но лъжата си е лъжа и винаги лъсва. Именно тази лъжа на Демир и всичко зад лъжата накараха Зюлейха да иска да бяга. Тя не тръгна да бяга при Йълмаз. Но, беше наказана, че иска свободата си, следствие на голямата лъжа и на още по-голямата измама с живота на Йълмаз, на която беше жертва. Тя беше тръгнала към Истанбул, а не към Йълмаз. Да, можеше в един момент да се свържат, но в крайна сметка Демир трябваше да уважи нейното право да бъде свободна.

Здравейте ,
Благодаря за превода!

Нямам време да постна снимките, но ето обясненията към тях:

"Бехижде не останавливается в желании быть в курсе всего происходящего и влиять на ситуацию.
Холодная война между Мюжгян и Зулейхой, которые встречались, когда стена была разбита, начала превращаться в реальность. Мюжгян теперь имеет право бросить вызов Зулейхе!
Четин, который не собирается отказываться от своей любви к Гюльтен, продолжает искать способы поговорить и убедить ее. Но похищение Гултен из-за стены сада в дневное время изменит все! Гюльтен похищена двумя людьми с закрытыми лицами!
После прочтения газетной новости Демир сошел с ума! Он не хочет видеть ни мать, ни все что с ней связано! Гаффур и Сание может тоже достанется кусочек этого гнева! Муж и жена должны сделать трудный выбор.
Фекели, который сделал свое свое запоздалое на 40 лет предложение всех шокировал! Теперь Хюнкяр у всех на языке. Самый большой шок это произвело на заклятых врагов - Йылмаза и Демира. Демир идет за Фекели! Йылмаз все еще думает, что его отец сделал это ради мести.
Вмешательство Сабахаддина положило конец пламенной дискуссии в больничном коридоре, и всех отправили домой! Но новости распространяются по всей Адане."

https://vk.com/cukurova_mavi

Мисля, че Четин много ще сбърка с тази си постъпка, без да знае. Гюлтен ще преживее отново онзи ужас и може да се травмира много повече психически. Дали Четин ще разбере за изнасилването или Зюлейха ще е тази, която ще успокоява Гюлтен и ще разбере, какво се е случило. Мисля, че Фадик ще подсуша, види или разбере нещо.

Хубав ден!

Здравейте, благодаря за всичко, за озета - на Дана.  
Лучия, сега гледах видеото, още един вид ужас, съгласна съм.
Появил се е Сабахеттин, лелята се е наместила пак удобно, ако се сдружат и с бившата собственичка на малкия конак, стават страхотно детективско бюро за разследване по темата за детето.
Наистина похитителят прилича на Четин, но дали е той и каква цел би имал? И сега сандъкът на Гюлтен остава без наблюдение или тя може да поиска нещо от него и друг да го отвори...

Чета достъпните ми други мнения откакто гледам турски сериали и пиша във форума. За мен интересът към турските сериали тръгна не от самите сериали, а от друго място и оттгава ми остана интереса към това да се ориентирам как се възприемат от публиката, как се мисли върху историите. И така остана до днес. Не чета редовно, но преглеждам какво пишат другите. Тук в темата, разбира се, чета всичко и се опитвам да разбера начина на мислене на всеки.

Важен е въпросът дали Зюлейха се е възползвала от Демир и ще кажа по него своето мнение: да, възползвала се е, защото Демир е изпълнител на това, което тя уговаря с Хюнкяр, без да сподели с Демир нищо от това. Тя обещава на Хюнкяр да стане жена на сина и, да го заблудят, че е станал баща и така той да счита детето за кръвно свое. Това ще се случи на Демир, но Зюлейха не му казва на него нищо. Зюлейха се съгласява на това, а Хюнкяр обещава да спаси живота на Йълмаз. Но това Демир, от когото се очаква да е изпълнител, отново не знае. Зюлейха разчита на силата на своята любов „нейното сърце е заключено“, а Демир и говори за своята любов и очакване в някакво следващо и той знае – отдалечено, време, но тя не му казва, че няма никакво намерение да му отговори на чувствата, когато и да е. Зюлейха знае, че той не може да има деца, а начинът на ставането му баща и показва, че Демир иска дете от „своята кръв“. В контекста на цялото, Зюлейха естествено не казва на Демир и това. И докато той бленува за някакъв живот като приказка и завинаги, тя си е правила сметката да си тръгне в скоро време. От нейното поведение нататък ние разбираме, че тя е разчитала именно на това, което тя знае, но не е казала на Демир; смятала е, че като тя не го обича и той няма да я обича, а като разбере кой е бащата, ще се откаже от детето и Зюлейха свободна ще си тръгне. Всичко това е възползване от проблема, от незнанието (както тя мисли), от чувствата на друг човек за свои цели.
Не е само Зюлейха, Демир също има своите тайни, които не издава пред нея. Те са в брак, в който водят привидно семеен живот, но под това се развива нейното първоначално вложено в този брак намерение да се отърве от него. Това е една от причините Зюлейха за мен да не е жертва, а активен участник, а, освен това, да смятам, че тя използва Демир, който и е казал ясно своите намерения още в самото начало, а по-нататък тя добре разбра, че този брак не може да бъде прекратен, тъкмо заради историята с детето. Те са в брак, в който водят борба помежду си: той да я задържи, а тя да се освободи. Засега проблемът се оказа Йълмаз, който не успя докрай да я приеме и избра своето кръвно дете.

И сега за начина, по който детето присъства в семейството на Демир:
Движещият се влак е основен символ в сериала: движение в пространството от центъра Истанбул към периферията Чукурова и от времето на Фекели – Хюнкяр – Аднан към днешното ден. Това е координатната система, в която трябва да виждаме всеки от героите. Всеки от тях също е в свое движение или вече е извършил такова в сравнение с останалите в Чукурова. Героите са раздвоени, понякога носят и повече от една епоха в себе си, по някои въпроси са в старото, по други прекрачват прага на новото време. Това е интересното в сериала, историческото, тук няма застинали фигури и представи, всичко се движи и променя. Ние като зрители нямаме право да гледаме на тях високомерно от висотата на нашето съвремие и да ги осъждаме с мисленето на днешния ден. Всеки от героите трябва да намери мястото си в  тази координатна система. Това голямо разнообразие е най-ценното в този сериал.
Исторически има два големи етапа в мисленето при адоптиране на дете, до каквото, според мен, най-близо стои случаят в нашия сериал: дете от едни биологични родители да премине в семейството на родители осиновители. Майката остава една и съща.
В предишните епохи тази процедура е била мислена в интерес на семейството, запазването на тайната за биологичния произход е част от това мислене. В нашата история Хюнкяр каза на Зюлейха, че е искала да запълни това, което липсва на сина й: семейство. С развитието на индивидуализма и развоя на мисленето за правата на човека започва да се налага друга концепция, която поставя в центъра на осиняването интереса на детето. Той включва правото на детето да познава своя биологичен произход и своята история. Това е неделимо от правото на биологичните родители да знаят за съществуването на своето дете.
Тези са двата основни принципа, които съществуват едновременно и в нашата съвременност, но с постоянна тенденция за надмощие на новото виждане с център на осиновяването не семейството, а детето. Тенденцията се развива от Западния свят към нашия и особено страните, които са най-честите страни донори на деца за осиновяване. Това е интензивен световен процес, в които участват почти всички, в началото чрез документи, които обвързват страните в обща  концепция и правила, а след това пренасяни в родното законодателство и често пъти в сблъсък с мисленето на хората на различните места по света.
В нашата история имаме хронология на това мислене, която е персонализирана:
Хюнкяр: тя иска детето на Зюлейха, за да създаде семейство на Демир. В това семейство липсващата кръвна връзка е имитирана чрез това, което Хюнкяр подготви за първата брачна нощ. С пълното съдействие на Зюлейха. Двете искаха да заблудят Демир, че Зюлейха идва при него „чиста“ и той ще стане баща.
Демир: Демир приема детето като свое, но той знае кой е биологичният баща. Демир приема чуждо биологично дете за свое – това е крачката, която той прави и с която минава по-напред от майка си, от предците си и от хората в Чукурова, които признават кръвното. Хюнкяр затова искаше да го заблуди, тя не очакваше, че Демир може да направи тази крачка. Зюлейха се съгласи на това, защото тя оценяваше Демир по същия начин и разчиташе на това, че когато истината се разкрие, Демир ще се откаже от детето. Но тъкво това е неприятната изненада за Зюлейха. Направил тази голяма крачка към детето заради любовта, не можем да очакваме от Демир сам да мисли и за интереса на детето, и за интереса на биологичния баща, пренебрегнати в началото и от самата майка. Това са поредни исторически крачки, които не може да извърви един единствен човек и то в кратко време. Демир е толкова свързан със старото – сега вече го познаваме и това не може да бъде оспорено, че крачката любов с чувства и приемането на чуждото дете за свое са достатъчни, за да го видим като човек, прекрачил – поне с един крак - в новото време. Разбира се, аз виждам така нещата. Оттук нататък ще следват решенията и на въпроса за интереса на детето и връзката с биологичния баща. Дали тези стъпки ще бъдат извървяни от Демир в нашия сериал, дали той той ще ги направи сам или двамата със Зюлейха, което е възможно, ако те стигнат до разбирателство в любовта, или обстоятелствата ще решат техния случай, това ще видим. Но Демир е застанал и върви на правилния път към съвременните решения по този комплекс от въпроси, свързани с осиновеното дете. Най-важното е, че той обича това дете заради любовта към майката, а щом има любов, ще дойде денят, когато Демир или някой друг Демир след него ще иска това прието в семейството му дете да е напълно щастливо и ще осъзнае, че това няма как да стане, без то да познава биологичните си родители, в случая баща. Но нашата история е още в 70-те години и предстои интензивно развитие по тези въпроси от началото на новото хилядолетие.  
Зюлейха: Тя има най-близко до съвременното, нашето разбиране за интереса на детето, който включва то да познава биологичния си баща. Тя не е чела съвременни документи, към това я води любовта към детето и любовта към биологичния баща, част от което е това дете. Затова наскоро писах, че смятам за нейна грешка това, че позволи детето да влезе в такава история. Да видим сега докъде ще се развие историята по-нататък и как ще завърши.

Биологичното семейство на Аднан/Йълмаз.

Здравейте,
Благодаря за коментарите !
Лучия, няма никакъв проблем!
Съгласна съм със споделеното като цяло и аз също мисля, че, възползване от ситуацията имаше в двоен план - и Зюлейха и Демир се възползваха от информацията, която имаха и от конкретните си преимущества, следвайки своя цел. Демир, обаче, за мен, не е невинният, нищо не подозиращ и нищо не знаещ участник в тази игра, защото той имаше цялата нужна информация за всичко, свързано със Зюлейха. Той взе своето информирано решение за брака. Демир сам взе решение, кога и дали да бъде честен със Зюлейха, в интерес на своята си цел. Бих нарекла Демир невинен, ако той не знаеше нито за връзката между Йълмаз и Зюлейха, нито за детето..., но фактът е че той напълно осъзнаваше цялата ситуация и можеше да варира в своето поведение, в зависимост от реакциите и казаното от Зюлейха. Демир сам разкри своите намерения при разговора си с Хюнкяр. Оттам си вадя изводи, че Демир е щял да прилага всякакви методи, за да има Зюлейха. Той самият каза това...че е бил готов на всичко. Приемането на некръвното дете е голяма крачка за Демир и за епохата, в която живее, но лично аз си мисля, че от друга страна - той е нямал друг избор...и не би се отказал от решението на въпроса със социалната оценка за него. Ужасната травма, с която Демир е живял с години е променила и мнението му към традиционното и начинът му на мислене. Виждаме и мисленето на Сание - една селска жена от Чукурова, свързана и с традициите и с консервативното мислене, беше готова да отгледа детето на любовницата на съпруга си...и то не тайно, а пред цяла Чукурова. Така че, лично за мен, приемането на некръвното от страна на Демир не е толкова свързано с модерността и напредничевото мислене, а по-скоро с преоценката на цялата идея за родителството, следствие на емоционален катарзис от приемане на една тежка истина за безплодие.
Това, което лично на мен не ми допада при Яман е следното: самото действие по спасение на честта се случва за сметка на щастието и живота на други хора. Обикновено, едно действие по осиновяване на дете, поради безплодие е свързано с "хаир" (благодеяние)...т.е. да направиш добро и да ти се върне добро. Това в традициите е свързано: с осиновяване на дете от бедно семейство със съгласието на родителите; с осиновяване на дете - сираче със съгласието на роднините; с приемането на вдовица и децата й със съгласието на роднина от мъжки пол и то - роднина на починалия или загиналия съпруг и баща на децата; и други - но винаги със съгласие или с благословия, така да се каже. Дори и да се намери дете на улицата, традицията е повелявала отнасянето му в черква, за да се поиска разрешение и благословение от Бог. Ето, примера отново със Сание - тя поиска разрешение от Сехер и щеше да й плати...т.е. откупува майчинството си от нея. Има така наречени "адети" (обичай, ред), по които става осиновяването на дете, дори и тайно, но в съответствие с приети норми и традиции.
Лично за мен, цялата обърканост и неправилност в този ред при Яман дойде от липсата на комуникация между Хюнкяр и Демир. Хюнкяр е знаела, подозирала е, страхувала се е, но според думите й - "..как да пита за такова нещо", не е искала да разстройва сина си. Отделно пък, Демир е ходил на лекар, но не е искал да сподели това с майка си и по неговите думи - "..как се споделя такова нещо, как се изказва". Ако майка и син бяха намерили сили в себе си да седнат и да поговорят, то и двамата щяха да стигнат до съгласувано решение и действие по проблема. Хюнкяр нямаше да кара никой да лъже, нямаше да слага червено мастило под чаршафите и т.н. Именно, желанието за едно перфектно, безболезнено, нетравмиращо, тайно (дори и от конкретния мъж) преминаване през цялия проблем, доведе до нараняване на други хора и възползване от тяхната безпомощност и отчаяние. Приемане на дете чрез изнудване на майката, от който и да е член на семейството; вземането на детето без бащата да знае за това и да е дал съгласие, при условие, че е жив и здрав...е в разрез с традицията. Приемането на дете трябва да се свързва с положителни емоции и да има одобрението и позволението на "кръвното" или на "Провидението", ако детето е намерено. Отнемане на дете, преднамерено лишаване на кръвен родител от правата му.... и най-вече -  липсата на одобрение, на съгласие, на благословия. още от стари времена е морално осъдително и считано за неправилно и за грях, дори. Именно, в онези времена кръвното е било на почит, особено бащата като роля и ген. Съгласна съм, че Зюлейха не трябваше да позволява детето да влезе в тази история по такъв начин.
Мисля, че именно Четин е "похитителят" и съм съгласна с Лучия. Това може би е неговата цел, но ще отприщи нещо страшно. Мислех, че той е по-наясно с положението. От негови думи сякаш стана ясно, че той предполага, че проблемът е свързан с честта на Гюлтен, а има малко възможности за това. Именно поради тази причина, точно отвличане би било най-грешното решение и Четин ще го осъзнае, но ще е късно. Жал ми е за тях. Но може би това ще доведе до някакво развитие в техен плюс, знае ли човек!
Бехидже...гледам усмихната е...явно има план .
Хубава вечер !

Аз тълкувам това, което се е случило. Това, което героите говорят, че са могли да направят, но всъщност не са направили, това, което е можело да се случи, но не се е случило, не влиза в мисленето ми, особено пък, за да бъде нещо, върху което да си правя сериозни изводи. По този начин разсъждавам и за това, какви други възможности е имала Зюлейха, но не ги е използвала. Имаме достатъчно информация за това, което героите са направили и тя ги разкрива такива, каквито са замислени да бъдат.

Ние се отклонихме в разсъжденията и сега искам да се върна към сериала.
Когато търсим най-близкото до нашата история с детето и ако казваме, че тя е подобна на осиновяването, това не означава да е еднаква с осиновяването. Историята в сериала е подобна по основната си вътрешна структура: дете от едно семейство става дете в друго семейство. Но има много съществени различия, които правят тази история самостоятелна и тя трябва да търси свое обяснение. Първо, биологичната майка е една и съща с приемната майка; майката сама прави детето от дете на Йълмаз дете на Демир. Когато гледаме на това като схема конкретните други обстоятелства нямат значение. Второ, биологичният баща не знае за съществуването на детето.
По-нататък. Демир не е търсил дете, нито е вървял към осиновяване на такова. Ние го срещнахме за пръв път, когато той се беше отказал от жените, искаше да си прекара живота сам. Той се влюби. И това става от движещия се влак: освен реалности, тук има много символичен смисъл. До момента, до който той взе решение да се ожени за Зюлейха, никъде и по никакъв повод не е ставало дума, че той търси дете. Той се ожени за Зюлейха, защото обича нея и прие с тази любов и нейното дете. Той не показа с нищо по-нататък, че детето за него е по-важно или отделно важно от самата Зюлейха, не се отказа от нея, когато Хюнкяр направи това и искаше да я остави в психиатрията, нито е показал с нещо, че неговото дете, което е на път, е по-различно или по-желано от Аднан. Той дори не се зарадва по някакъв особен начин на това, че е разбрал, че вече може да бъде баща. Сега и за двете деца той говори като за равни, продължава да се радва на Аднан, когото е приел за свой първи наследник. Аз не намирам, че Демир в началото на историята е бил травмиран от проблема си, от по-късните събития го виждам като вече приел това положение и се е примирил с него. С нищо дотук той не е показал, че негова цел е да има дете. Това, което съм видяла дотук и както съм го разбрала, ме води до разбиране за Демир като за човек, жадуващ любов, срещнал я е и споделя със Зюлейха всичко. Детето е едно от това всичко нейно.
Друг е пътят, по който върви към детето Хюнкяр. За нея именно детето е цел: като наследник на Яман и имота и за щастието на Демир. Но това е нейното виждане. За да го реализира, тя използва любовта на Демир. Да не влизам в повече подробности, знаем как беше и е готова да се отърве от самата Зюлейха и искаше същото от Демир. Ако той като нея искаше само детето, щеше да я последва.
 
Затова, според мен,  сравнението с осиновяването трябва да се прави при внимателно следване на сюжета и поведението на героите от сериала, а не само по принцип.
 
Досега много пъти съм споделяла какъв смисъл виждам в различното мислене и действие на Хюнкяр и Демир по повод на участието им в тройното действие около скюлчването на брака. Майка и син стъпват върху две стъпала, тя на първото с разбиранията на традицията, а той на второто, като така тя му дава възможност той да продължи само по пътя на любовта. Точно в този момент, изработен изключително прецизно, виждам опит на сценария да ни покаже механизма на иновациите в културата. Но дали това ще се окаже наистина така, ще разберем от финала на историята. Точно сега в момента, който сме достигнали, когато Хюнкяр дори излезе от конака и ще започва може би самостоятелен живот, за Демир започва тази негова отсечка, в която той ще бъде вече съвсем сам. Тази отсечка за него всъщност започна на финала на първи сезон, когато се решаваше въпроса за детето на Демир, по който Хюнкяр не се намеси и така остави развоя на събитията вече под знака на съдбата. В тази част ще очакваме да видим дали Демир ще получи любовта на Зюлейха или какво друго ще се случи. 

Още снимки от 48 еп.



                 

Привет ,
За да се тълкува поведението и да се коментират реакциите на героите в сериала и най-вече, за да се правят оценки и изводи, то трябва да бъдат разгледани и другите възможности за действие на героите, както и близостта или отдалечеността им от определени норми, приемани за правилни. Оценяването на дадено поведение винаги става чрез съпоставянето с определени норми и ценности, които в случая, всяка от нас приема за себе си. Човек дори подсъзнателно оценява дадена своя реакция с евентуални други възможности и техния резултат и така прави  равносметка, дали съответната реакция е била правилна или не. Точно за това написах традиционни модели за осиновяване и най-вече емоционалния заряд около такива ситуации. Така може да се направи някаква обща оценка, къде в целия традиционен модел се намира Хюнкяр и нейния план да осигури наследник на Яман. Отделно от това, няма как Зюлейха да направи детето си от дете на един, дете на друг, защото тя не е собственичка на това дете и не го е заченала сама. Оттук всякакви нейни самосиндикални действия по отношение на роденото дете са морално неправилни. Ако приемем, че Зюлейха има еднолично право над детето си и може да го отнема и дава по преценка, то трябва да приемем, че тя може да го отнеме и от Демир, за да го даде на друг. В единият случай имаме биологичен баща, който е имал своите права, но те са му били отнети, а в другият случай имаме законен баща, който използва брачния статут, за да задържи детето, което е приел, но което майката - Зюлейха решава не веднъж да му отнеме. И за да не му отнеме приетото дете, Демир отнема същото от нея многократно. Тук неговите действия противоречат на любовта към майката и на нейното желание и емоции и са в унисон с неговото желанието за запазване на статукво чрез позоваване на брачната институция и правото на законния баща. Демир неведнъж казваше на Зюлейха, че е свободна да си ходи при Йълмаз, но той ще запази детето Аднан. Детето има по-различен статут от Зюлейха - той е наследник и за това ще бъде оставен в семейството, а не даден на майката. Детето Аднан, освен едно от всичко нейно е и едно от всичко на Йълмаз. Това беше пренебрегнато, а информацията беше налице - както връзката с Йълмаз, така и бременността, така и поведението на Хюнкяр, което разкриваше замисъла й пред познаващия я добре Демир. Но това си е мое мнение за липсата на някаква елементарна емпатия и именно тази липса мен, лично, ме отблъсква и притеснява.
Никъде не съм писала, че Демир е искал дете или че е търсил да осинови такова и съм съгласна с другото, споделено за Демир и Хюнкяр.
Според мен, обаче, още в началото Демир е бил травмиран от проблема си и за мен това е видно в отношението му към Филиз. Демир е бил изплашен и притеснен и за това е рискувал да дискредитира Филиз като безплодна за да запази "чиста" своята репутация по традиционния модел.
И именно появата на Филиз с бременния корем активизира Хюнкяр, която осъзна, че истината ще излезе на бял свят. Филиз беше причината за действията на Хюнкяр, а Филиз дойде с корема, за да "изчисти" честта си, един вид.

Здравейте в четвъртък!
Малко ви завиждам, че довечера ще гледате новия епизод.

В епохите на строго придържане към класическите традиционни норми на поведение на жените и мъжете, на раждания по домовете и отсъствие на медицински регистрации и наблюдения над бременностите и на регистриране на ражданията, картината на осиновяването не може да бъде затворена. Тя не е само толкова красива и хуманна, погледнато от наша перспектива. Произходът на децата е различен, осиновявани са не само бедни и осиротели деца, но и такива от изнасилвания, прелюбодения, деца от братя и сестри и т.н. не могат да се изредят всички случаи, защото те включват винаги много конкретни обстоятелства. Причина за безплодието в семейството е винаги жената. Не може дори да се мисли за обявяване на причината за това да е мъжът, което би се случило, ако се премине към публично осиновяване на дете, докато първата жена на Демир е бременна. В нашия случай Хюнкяр действа в съгласие с традицията. Дете, заченато извън брак, е извън правилата. Индивидуалният акт на брак на Зюлейха и Йълмаз е нерегламентиран, той не се признава нито от традицията, нито от гражданското право и детето от него е незаконно. Действията на Хюнкяр  привеждат детето в семейство с брачен статут и майката е съгласна с това, те го узаконяват. Самата Хюнкяр може и да не мисли така, дори смятам, че тя сигурно не мисли така. Но тя се позовава и основава поведението си на такива разбирания, които са традиционни: нередовна връзка, незаконно дете, майката е съгласна, бащата е нарушител на традиционното право, детето получава статут.
Случаят, който ни представят в нашия сериал, не е някакво рядко изключение. (Аз изключвам в това разсъждение факта, че разбиранията на Зюлейха са различни от тези на Хюнкяр, вложени в този акт и приети, както знаем – временно, от Зюлейха, която е от Истанбул и носи други разбирания, към които ще премине известно време след брака. Сега говоря за това, на което тя се съгласява в началото и привидно.)
В друг турски сериал „Черна роза“ е разказана една подобна история, но там в центъра на мястото на майката Зюлейха стои биологичният баща. Той взима първото си дете, първия си син, от законния си брак с любима жена и го дава за дете на първата си жена от религиозен брак, която не е могла да има свое дете. Втората жена не знае за съществуването на първата, нито за този нерегистриран в гражданските регистри религиозен брак, за който не и е казал нейният съпруг. Детето е обявено за мъртвородено пред биологичната майка, докато приемната майка е имитарала бременност,  скрита в големия град, и така е  „прехвърлено“ със съгласието на биологичния баща към приемната майка и е граждански регистрирано като нейно биологично дете. Биологичната майка не знае, че синът и е жив до неговата възраст, когато е в големите класове на училището. В тази история, която е от съвсем новото време, се преплитат традиционни със съвременни разбирания и институции. Никога не може да бъде очертана окончателната картина на осиновяванията и действията с деца в предишните, а и в съвременната епоха. Затова за мен в  преходното време на 70-те нашата история ми звучи реалистично.

"Г-жа Яман", кадри и заглавие, избрани от Хилял:
 

 

 

Привет и от мен, в четвъртък ,
Съгласна съм със споделеното. Разбира се, че осиновяванията и приеманията на деца са следствие на най-различни случаи и конкретни обстоятелства. Имало е и кражби на деца, имало е и отвличания и скриване, както и лъжи за мъртвородени, както беше посочен примера със сериала "Черна роза".
Но, аз говоря и имам предвид моралната норма, при която стават тези осиновявания или приемания явно или скрито - а това става със съгласие, одобрение или благословия. Не съм съгласна, че Хюнкяр е действала в съзвучие с традициите, защото детето имаше жив и сгоден за майката баща, който не би отказал да му даде името си.
Не мисля, че Хюнкяр се е базирала на незаконния статут на детето, защото фактът, че Йълмаз е в затвора не значи, че детето не може да бъде узаконено от биологичния си баща. Граждански брак се прави и в затвора, а Зюлейха беше бременна в начален месец. Така че, няма как Хюнкяр да е извършвала едно узаконяване според традициите, защото такова би било, ако Йълмаз беше мъртъв или в неизвестност или ако сам се беше отказал от детето си, без да иска да му даде името си - ако беше изнасилвач или прелюбодеец, например. Знаем, че Хюнкяр беше наясно с цялата ситуация и пет пари не даваше за традиции и узаконяване, с мисъл за детето и Зюлейха, а тя единствено се интересуваше от щастието на сина си и от заплахата от социален линч спрямо Демир, която заплаха беше реална. Именно за това, за Хюнкяр беше важно, дали Йълмаз знае за бременността. Ако Йълмаз знаеше, то Хюнкяр щеше да реши въпроса по друг начин - и лично за мен, вече смъртта на Йълмаз в затвора щеше да бъде методично подготвяна.
И накрая: едно дете се узаконява при друг баща и в друго семейство, ако биологичния баща няма как да му даде името си и то остане "копеле" (с извинение). Йълмаз щеше да даде име на детето си, защото в затвора граждански брак и признаване на дете са напълно възможни и законни процедури. Дори при смъртна присъда е напълно законно сключването на брак, ако такова е желанието и бащинството на осъдения на смърт е потвърдено от майката. Така се избягват негативни последици за невинното дете. Но, Йълмаз дори не знаеше въобще за съществуването на сина си. Той и Зюлейха бяха разменили пръстени, Йълмаз с нетърпение чакаше да стане баща и искаше това дете и няма никаква причина да се смята, че той не би му дал име и статут. Така че, всякакво узаконяване чрез самосиндикално даване на детето на друга баща, без съгласието на биологичния баща, пренебрегвайки биологичния баща или без наличие на невъзможност той да даде име на детето си, е морално неправилно и осъдително.
Знаем, че и в българските традиции, а още повече в турските, южните, ориенталските и т.н. бащата се смята за притежател на детето, поради патриархалната култура. Каквото каже бащата, това е. Бащата жени дъщеря си, за когото си поиска, той иска момичета за синовете си, той казва как ще бъде разпределено наследството, той взема децата при развод и т.н. Йълмаз като баща беше лишен не само от моралното си право, но и от традиционното си такова. Неслучайно СЦ сложиха тези думи в устата на Йълмаз: "Като ме питаха, какъв искам да стана като порасна, аз отговарях - искам да стана баща". Това е рядко срещан отговор за едно малко момче и тук СЦ ни насочват и към тежестта на загубата, която Йълмаз ще почувства, когато разбере истината, и към ожесточеността на реакцията му след това. Именно с тези думи СЦ ни насочват и към причината за решението на Йлмаз да бъде баща на детето от Мюжгян.
Нито Хюнкяр, нито Зюлейха имаха това позволение, както от обичайното право, така и чисто в човешки план да "изключат" единият от родителите на детето, с чиято съдба се разпореждаха.
С това, което пиша нямам предвид логичността на узаконяването, приемането или осиновяването на дете, нито изключителността на нашето събитие в сериала, а имам предвид правилността на постъпката, така че тя да е в съзвучие с някакви морални норми.
Хубав ден на всички!