Изневерих..

Еми той си е представил вече репертоара 500пъти и и е станал скучен.

Ти си любовница на ЖЕНЕН мъж. Месиш се в чужди отношения. Лъжеш приятеля си. Според мен си просто слабохарактерна. Нямаш воля. Не можеш да си тръгнеш от човек, който не обичаш категорично. Очевидно не уважаваш семейните ценности, нямаш уважение към мъжа - като образ в живота ти. Дано да не си от малък град, че да не те хванат и да изядеш шамарите - я от жената на любовника ти, я от приятеля ти.

Tyra, чакай бе, човек! Да не сме в Средновековието. Тц, тц, как нареди авторката - заклейми я като Вавилонската блудница. Викаш, той въпросният женен мъж е света вода ненапита. Тя едва ли не го изнасилва всеки ден. Изневярата не е дело на един човек само. Изискват се поне двама!

Трябваше вероятно да пусна някакво изречение от типа на "Извинявам се, но...." или "С риск да прозвуча осъдително..."... но кому е нужно? Това е моето мнение. Той човекът е женен и ако не беше тя, щеше да е някоя друга. Ясен тип е. Само, че аз нейния морал коментирам. Знам, че не сме в Средновековието. Пък и тогава е имало любовници.
Според мен е нормално хората да градят отношения, ако нещо не ги устройва да не лъжат човека до себе си, а да продължат напред... с друг. Не ги разбирам тези неща и не ги оправдавам.
От изневяра до изневяра има разлика. Всички сме хора - грешим. Едно е да кривнеш един път, да съжалиш, да се мъчиш след това да оправиш нещата... най-вече със себе си. Друго е да забъркаш каши, да продължаваш и да лъжеш всеки ден. Какъв е смисъла от отношения, основани на ежедневни лъжи? Защото за всичките ти срещи, за да се оправдаеш, то ти трябва да лъжеш.
И не разбирам, няма ли тука, някъде между всички действия,  женска солидарност? Че може да си причината за една разбита, наранена жена и причината за нейното нещастие? Моралът е личен... както и съвестта. Това, че и той е виновен, не я оправдава.

Съгласна съм с теб за безчестието на живота в лъжа, както и за необходимостта от морал и съвест - колкото и редки да са в наши дни, трябва да се стремим към тях. То, дето се вика, вече нищо свято не остана в тоя разпасан свят. Исках само да кажа, че жененият мъж е също толкова виновен, колкото и любовницата му. Никой не може да "открадне" някого от друг човек.

И защо трябва да лъже и да си измисля? Просто може да не казва! Причината за нещастието на другата жена не е тя със сигурност. Просто там няма любов вече. Не оправдавам единствено това, че авторката мъчи и себе си и приятеля си. При условие, че нито са женени, нито пък имат деца. Може би я е страх да не остане съвсем сама. И точно в това е проблема на повечето хора, не знаят как да са сами, а то разковничето е там.

А ей това изречение дали не Ви направи впечатление?
" Най-ревниви са хората, идеализиращи верността и морала. Колкото по-висок е нравственият облик на човека, толкова по-трудно му е да приеме факта, че верността в съвременния свят е рядко явление, а да си представи себе си или партньора си изневеряващ му е почти невъзможно."
С една дума, самите автори са си го акзали - изневярата е ок, обаче за нискоморалните. Кратко, точно, ясно. Сега, ако Ви е толкова морала, няма какво повече да се направи.

Освободи приятеля си от присъствието ти няма смисъл да му губиш времето. А относно другия 😂 .... както изневерява с теб, после ако евентуално се раздели с жена си /в което АДСКИ се съмнявам/ ще намери причина да изневери И НА ТЕБ! Такива хора винаги имат проблем в отношенията си И търсят не решението му А просто нещо по-лесно да се заблудят че са щастливи.

Значи, казваш веднъж не се брои ?!?
От изневяра до изневяра имало разлика ?
От кражба до кражба също, или веднъж може- не се брои ?
Да ти имам морала....

Моля, моля...той е жененият, а не тя! Тя не е женена, няма официално сериозен ангажимент към някого. Жененият да си го държи в слиповете.

Естествено, че има разлика от изневяра до изневяра, от лъжа до лъжа, от качество до качество...подбудата, мотив, причини. Не всичко е черно-бяло.

Един виц.

- Скъпи, секса без чувства да знаеш, че не е изневяра.
- Добре мила, да знаеш, че и убийство със заглушител не е убийство.

 

По твоите думи е едно и също организирано да откраднеш сума пари и едно циганче да открадне портокал заради глад? Логично...

Клеми, радвам се, че си си направила труда да прочетеш дългите цитати, които постнах в тази тема, но имай предвид следното: първо, текстовете са извадени извън контекста, в който са написани, и второ, самите автори считат за МНОГО ВРЕДНИ ВСИЧКИ ИДЕАЛИЗАЦИИ в живота ни. Тоест, с две думи, според двамата руски психолози е неправилно да идеализираме верността и морала, защото самият живот ни опровергава непрекъснато. Хората много често си изневеряват взаимно, не спазват нравствените повели, точно затова е вредно за самите нас да идеализираме верността и морала. Според тях е така. В цялата книга се опитват да предпазят хората от вредните за тях идеализации. Тоест нещо да стане толкова важно и значимо за даден човек, че той да е склонен да си затваря очите за неговото присъствие или съответно отсъствие, в реалния живот.

Така че изводът ти е нерелевантен. Според авторите е просто погрешно да очакваме вярност от партньорите си, да считаме това за единствената възможност, да тропаме с краче, че точно на нас никога няма да ни се случи, било на нас да ни се изневери, било ние самите да изневерим. Точно заради това те сменят самите стандарти. Новите стандарти са лишени от идеализации и отразяват много по-точно действителността, такава каквато Е всъщност, а не такава, каквато на НАС ни се иска да бъде. Разбираш ли? Иначе да, на всички ни се иска да живеем в един съвършен, чист, честен, справедлив свят, на кристална истина и вечна любов, но... колко често се случва това, кажи ми?


Съгласна съм напълно със Светлана Манолева! ... Дори ми е чудно как възрастни хора може все още да виждат света черно-бял.

Прави ми впечатление като абсолютно нереално.
Нерядко най-големите кръшкачи са и доста ревниви, точто защото знаят какво правят самите те.
А нерядко мъжете смятат, че за тях правилата са доста по-либерални, щом не са се влюбили.
Неслучайно изразът е, че му е през....., т.е. маловажно