Имате ли идеали?

  • 1 997
  • 35
# 15
Идеалист съм - от онези без акъл направо ooooh!. И независимо че животът непрекъснато ме "очуква" не мога да се пречупя и да не бъда такава. Все едно да се превърна в друг човек.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 16
"Който не е бил идеалист на 20 години - няма сърце, а който е идеалист на 30, няма акъл"!

 Joy Joy Joy

А така:)

Труден въпрос...не знам какво да отговоря (правилен въпрос - кът' ни знайш, от' пишиш?)

Мисля, че човек има право да отстоява вижданията си и не намирам за безпринципно те да се променят с времето...
Никой няма право да застрашава здравето, живота и независимостта на хората около себе си.

 newsm78 не знам дали се изразих добре, ако се наложи ша се доизяснявам...Simple Smile))
Виж целия пост
# 17
На Реза изказването ме подсети да допълня:
 Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
Виж целия пост
# 18
Да съм почтена, да помагам, да защитавам слабите, да не посягам на чуждо, да сведа лъжите до минимум... това са принципи, според които опитвам да живея. А идеал е да вярвам, че и останалите го правят  Mr. Green  В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така  Wink, но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно Grinning
Виж целия пост
# 19
Опция номер 2 май това важи за мен
Виж целия пост
# 20
На Реза изказването ме подсети да допълня:
 Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
А, не, не, нека не бъркаме категоричността с принципите.  Naughty Принципите дават рамка на живот и са опора за вземане на решение в различни ситуации, категоричността си е категоричност и няма нищо общо със спазването на принципите
Виж целия пост
# 21
Филмът е "Предай нататък", скъсах се от рев.
Виж целия пост
# 22
На Реза изказването ме подсети да допълня:
 Не вярвам в принципи и в категоричности. Винаги може да се появи такова нещо в живота ти, което да те накара да ги престъпиш. Затова ми се струват абсурдни изказвания от типа "Аз никога...." и "Аз винаги...".
А, не, не, нека не бъркаме категоричността с принципите.  Naughty Принципите дават рамка на живот и са опора за вземане на решение в различни ситуации, категоричността си е категоричност и няма нищо общо със спазването на принципите

Аз говоря за принципи, които някои хора афишират и се пънат да спазват на всяка цена, като магарета. Иначе съм съгласна, че всеки има някакви водещи и опорни точки, виждания за света и т.н.
Виж целия пост
# 23
Да съм почтена, да помагам, да защитавам слабите, да не посягам на чуждо, да сведа лъжите до минимум... това са принципи, според които опитвам да живея. А идеал е да вярвам, че и останалите го правят  Mr. Green  В този смисъл с годините от идеали вървя към принципи, от макро- към микро-ниво. Като по-млада смятах, че мога да направя света по-хубав и го афиширах. Сега пак смятам така  Wink, но си трая и действам подмолно. Ако успея да накарам двама души да се замислят и да се променят към добро, и ако всеки от тях промени още по двама души, и ако всеки от тях... Май имаше някакъв такъв филм, за една верига на добрините - правиш услуга на някой непознат, той пък трябва да я върне на друг, също непознат. В такъв вид неща вярвам в момента. Вярвам, че промяната тръгва отдолу нагоре, от частното към общото. Казано с едно изречение, ако на младини мислех революционно, сега мисля еволюционно Grinning

Dona, супер си го казала. Съгласна с всичко, най-вече с предпоследното изречение Wink  bouquet
Виж целия пост
# 24
Най-добрият начин да вървиш напред, не е този на безкомпромисните решения!  Sunglasses
Виж целия пост
# 25
А чували ли сте твърдението:

"Който не е бил идеалист на 20 години - няма сърце, а който е идеалист на 30, няма акъл"!

  bouquet да, но "идеалист" е заменено от "социалист" т.е.
на 20 -  Twisted Evil
на 30 -  Money
Виж целия пост
# 26
Ако идеал значи "нещо, към което се стремя" - да, то всеки има - за един ЕС, за друг - кюфтета, за трети - друго...
Ако идеал се възприема като "утопия, която звучи хуманно" - такива нямам, това значи да живееш в някакъв вид борба със себе си и да не оценяваш идеала си като постижим.
Имам някаква идея по какви законите се движи животът и живея според нея, но "не я афиширам". Тя прехвърля границите на материалния ни свят, ако за това се пита в темата, но не е тука мястото да я обяснявам.
А дали ще има развитие в моята идея... вероятно - нали затова живеем и се развиваме...
Виж целия пост
# 27
Гласувах с първа опция... Засега удържам да не пристъпвам идеалите си, но ми става все по-трудно, откакто се включих в "големия живот"...
Вярвам в доброто - хвърлям го зад гърба си и си продължавам по пътя... Вярвам в справедливостта, в неприкосновеността на избора, в честността и състраданието, в добронамереността, в любовта, в смелостта, в свободата във всичките й форми, в правото да си различен, в ината да не си прагматик...  Wink
Мисля, че човек може и да запази идеалите си живи и да ги следва, въпреки натиска на живота и независимо от задължителните компромиси, които понякога правим...  Peace
Виж целия пост
# 28
Да, имам, но животът налага да правя компромиси с тях.
Виж целия пост
# 29
Все по-малко идеали имам.
В пубертета имах повече. С възрастта ставам цинична.
Какъв съвпъдък!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия