Бебе, мъж и свекърва

Аз не мисля, че е на легло жената. Ако е така, няма да може чисто физически да присъства в тяхната част на къщата, което не би довело до настоящото дразнене на авторката. Според мен си се движи и се обслужва бабата, но сигурно е живяла в някое затънтено село без лекари, а сега се налага често да посещава такива и затова е при тях, в град някакъв.

Стига де, и после от какво ще се оплаква? По-добре свекървата отколкото бебето или мъжа.

Ако е така и не е на легло, не виждам защо трябва свекървата да живее при младите с месеци. Поседяла е известно време, ако се е оправила може спокойно да ги остави. Но на мен ми се струва, че жената е по- болна и се нуждае от грижи. При всички случаи авторката много ще си помогне, ако се научи да изразява мнението си пред нея. Ако не таеше всичко в себе си, положението нямаше да е толкова нетърпимо.

Мъжът е модел на майка си.
И честно казано и двамата са ужасно натоварващи.
И, да, с такива хора не се живее лесно – винаги те знаят, те са прави, те да кажат как става, кое как да бъде.
Щом казваш, че сте в къща и ви е отнел доста време ремонта, сега тепърва да се местиш, с малко бебе на ръце, не е реалистично.
Свекървата не ми се струва чак така възрастна, може би трябва да опиташ да я насочиш към нейно някакво занимание (ти я познаваш, знаеш какво харесва), за да я увлече с време и д аняма време да ти стои на главата и да дава акъли. Клюки с приятелки, съседки, ако харесва сериали, филми, дърпай ѝ ги на лаптоп, компютър, таблет и ѝ предлага да гледа; плетки, гоблени; кратки пътувания; книги; народни песни и/или танци.
Мъжът е типичен чорбаджи – жената всичко, той изморен от ходенето на работа. С него ще ти е по-сложно да го промениш, да не казвам невъзможно. Ако си по-решителен характер можеш да се опиташ с директни разговори какво не ти харесва в семейството ви. Ако ли не, единствено чрез нагаждане от твоя страна и така нареченият подход "на подлъгването" да го въвлечеш да ти помага с нещичко, да е по-мил и да пипне нещо "женско". Да ти осигури повече пространство от майка си, което не го виждам – той си я приема като мама си е мама и му е добре да е около него, да не говорим, че имат еднакъв начин на мислене – да те мачкат, за да може "на мама момчето да е добре".

Не те съветвам да си биеш шута, но лично аз, с подобни хора не бих живяла и бих намерила начин да живея сама с детето. Обикновено такива майка-син са си като двойка, ама без секса. Болнава работа. Имам едни съседи –  така свекървата раздели на дърти години сина си и снаха си. Дойде да живее при тях, че жилището било нейно. Започна да дава нареждания на сина си кое как да е в дома, той взе да я слуша, че мама си е мама. И жената изтрая така 6-7 години, имат голям син, опитва, мълча. И накрая си събра багажа и си тръгна. И сега онзи си живее с мама – мъж на 60 години. Синът им в чужбина, има свое семейство там.

Авторката, концентрирай се върху грижата за бебето и собственото си здраве. Намеците ги пропускай покрай ушите си, от тях не боли.
Или пък използвай моментите, напр. аз като имах свекърва и ми казваше, че някъде трябвало да се изчисти по не знам си какъв начин я молех учтиво да ми покаже начинът. Тя запретваме ръкави и с усмивка ми викаше " ето така" вършейки работа. След това я насочвах в другата стая да изчисти по нейния начин и накрая ни лъсваше цялата къща. По същия начин процедирах с прането и готвенето. Но аз съм човек който няма против друг да му върши домакинските задължения и драго сърце преотстъпвам тези дейности. Затова когато жената ни  гостуваше използвах времето докато тя се вихри вкъщи да излизам с приятелки, да чета книги или да играя на компютър. Хубаво е човек като се прибере вечерта да има топла вечеря и да му е чистичко. В един момент се усети свекървата, но и казах, че го прави за синът си, пък и нали все някого трябва да ми покаже как се вършат тези домакински работи.

За снахата със свека в пристройката, както и за всички снахи - да си сложат на входната врата от външната страна таква брава за свекърви:
Признавам, копнах картинката от друга тема от форума.

Авторке ти май още не си и обяснила с висок тон на тази жена, че мнението си може да го използва за тоалетна хартия. Май засега само я слушаш и не смееш да и се противопоставиш на наглото вмешателство....  Пък и щом си свикнала всичко да вършиш сама, нямаш нужда от тези двамата.... Тъй като и моята свекърва е същата, а аз не обичам непоискани съвети, особено нейните, директно предизвиквам скандал и после не си говорим с месеци. )) Но признавам, че в началото и аз търпях и преглъщах, докато разбера що за птица е тази жена.... Просто не трябва да ти пука. Тя, ако има възможност ще те изяде с парцалите. Така че стани по-чепата и ти.

Благодаря ви момичета за коментарите, наистина не очаквах толкова хора да се включат! За хормоните ми е ясно, че играят голяма роля, особено коментарът за обърнатия празен лист хартия ми хареса! За партньора ми, колкото пъти му обясня какво ме дразни в майка му, той отива при нея и и казва да спре да си дава мнението. Тя се натъжава и започва да плаче, да ми се извинява, че ситуацията е станала такава, че не е искала. В следващия момент същото нещо се повтаря, а той реално и аз не виждам какво повече може да направи. Или поне съм в такава дупка, че не се сещам?Готвя и за нея(на специална диета е), гледам ревящо бебе, реално стана ревящо откакто аз се изнервих така. Неизлечимо болна е, наскоро го разбрахме всички, тъжно е, знам. Обслужва се доколкото може да ходи до тоалетна, взима тежки болкоуспокояващи с много странични ефекти оказващи влияние върху психиката. Това е и оправданието на мъжа ми, тя е на еди какви си хапчета, не се филмирай. Не се филмирай, но май ще мина и аз на хапчета, защото аз с едни прости думи не се филмирай не мога да спра. Особено като знам, че и преди болестта беше същата.
Някой каза, че съм поредната мрънкаща, че мъжът ми не ми обръща внимание и свекървата ми е болна и дудне, но не разбрах къде е проблемът в мрънкането тук? Ако всичко се решаваше с развод, то всички да сме разведени или пък неомъжени или разбира се в най-добрия случай страшно предвидливи и за всичко помислили. За съжаление не съм от последните...  аз си се водех по любовта, разбираш ли... Споделих тук, не знам доколко беше правилно, но доста ми олекна:) Просто исках да излея мъката си, че съм в много голяма дупка, нещо което не ми се беше случвало скоро. Недоспиването и умората помсгат доста. Но това не променя факта, че има още един човек в къщата.

Floren, хареса ми много твоята стратегия:)

Разбрахме какво е на свекървата. Има ли разсейки обаче? Защото моята свекърва я оперираха преди 2 години и сега е напълно здрава, няма никакви остатъци и се съвзе.
При твоята свеки е възможно нещата да вземат лошия обрат.
При такива случаи се стига до едно положение, в което въпросът стои аз или тя.Този момент още не  е дошъл при вас.Предстои и тогава ще стане наистина страшно.
 Какво мислиш за момента, когато свекървата може да остане трайно на легло и някой трябва да я обслужва по 24 часа? Да служа болезнените й викове? Да я вдига по няколко пъти на ден и да сменя памперси. Кой ще бъде този човек? Ти ли, авторке, или ще плащате на някого? Или ще я дадете в хоспис? Това са ти истинските проблеми и те предстоят евентуално. Мрънкаш за все още не дотам съществени проблеми.
Следи как се развива състоянието на свеки и още отсега взимайте решение как ще действате. Защото мъжете в такива случаи най-често бият отбой и оставят жена си да се оправя.
Ако оцелееш след такова нещо, няма да си годна да отгледаш читаво дете. Психиката ти ще замине.
Мисли за важните неща!

С ако майка й се разболее и нея ли няма да я гледа, защото после няма да е читава да отгледа дете със здрава психика?
Авторке, ти си жива и здрава, мъжът и детето ви също. Само това само по себе си е повече от това, което много хора имат. Свекървата очевидно не е добре. Нека си дудне. Пускай го покрай ушите си.
Възрастните хора са така, болните и те. Животът може да те срещне с далеч по-неприятни неща.

Аз не разбрах защо свека е по цял ден на главата ти ThinkTwice, че да ти намира кусури и да каканиже? Нали била в отделна пристройка? Що чини при вас с бебето?

Защото авторката не и е казала да си ходи, защото е много добра, разбираш ли и затова беше тръгнала на психиатър.
Колкото до развитието на заболяването, постоянно мисля за това какво следва. Искрено се надявам лечението да и помогне.

Сериозно ли се очаква авторката да тръшне вратата и заключи под носа на свекървата? Определено съм ЗА твърдата позиция, но чак такава проява на твърдост ми идва в повече.
Свекървата след лечението според мен трябва да си отиде в собствения дом, където има връстнички и приятелки. Дотогава проучи за пенсионерски клуб наоколо. Или други старци в квартала, да има с кого да общува за техните си проблеми. Тази къща надали е съвсем в полето.
Даването на акъл го пресечи директно и ясно. Ако иска да помогне, остави я да го свърши тя.
Винаги имай едно наум, че го прави от добра мисъл, за да не се самонавиваш в другата крайност - че иска да те скапе.
Търси си занимание извън къщата или кани приятелки, за да не оставаш сама с нея.

Сравнението мойта-твойта майка винаги ми е било смешно. Естествено, че моята майка си е моя майка, отношението ми не е като към всяка баба от нейния набор и видът ресурс, който влагам за нея, е друг и друго количество. Свекървата не е моя майка, ако синът й не иска да я гледа.... кофти мъж съм избрала.

Ами значи може да си решиш проблема, но ти е по-важно да целуваш на свекърва си г.. отлкото да си гледаш детето и то да е спокойно. Много странно да поставяш здравето на свекърва си, пред здравето на детето си и пред собственото такова. Това бебе има нужда от майка си, а не от психясала, нервна жена, която не знае на кой свят е и то от свекино дуднене и която се чуди на кой психиятър да отиде, защото не можела да каже на свекърва си, че я натоварва и изнервя и да не я пуска в къщата. Достатъчно е, че сте я взели при вас, разкарвате я по лекари и се грижите за нея. Редно е и за детето си да помислиш. То с какво е виновно, че майка му е мека Мария, та да търпи такива нерви?
След като мъжа няма топки да сложи границите и позволява жена му, прясна родилка, да си мисли за психиятър, следва другия родител да си погрижи за това бебе - в случея е майка му (авторката). По цял ден, ежедневен тормоз и каканижене, защото е много трудно да си отстояваш мнението??? Ами да си я търпи тогава, да си пие хапчетата предписани от лекар (АД), ама жалкото е, че съсипва и нервната система на едно невинно дете.

ThinkTwice,  аз това което го написах се отнасяше за здрав човек докато при теб ситуацията е различна. Мога само да съчувствам, т.к. е ужас да гледаш новородено и в същото време да обръщаш внимание и грижа зна болен възрастен. Бих посъветвала да натовариш максимално мъжът си по грижата около майка му, а ти да се концентрираш около детето, т.к. то е важното и разчита на адекватна майка, а не сбъгясала се такава. И отново казвам пропускай тези приказки/ намеци покрай ушите си, нека си говори жената, ти не можеш да я промениш, тя просто си е такава.