На 18 съм. Не искам да споделям тук много но част от нещата ще ги включа. В жестока депресия съм. Понякога ми е супер нервно, друг път ми е тъжно и стресирано, а и много редки дни може и да имам настроение, но за час-два макс. Преживяла съм домашен тормоз под физическа и психическа форма. На 14 почти 15 годишна възраст преживях изнасилване от едно момче, с което се запознахме във фейсбук. Преживяла съм и училищен тормоз. Всичко това на куп точно ми се падна и сега явно на психическа основа реагирам. Единственото нещо, което ме радва това са животинките. Имам кученце. Искам още едно. Нашите няма да са съгласни едвам това ги накарах да приемат, защото сама си го взех. Грижа се много добре за него! Знам, че звучи налудничево,но животните обичат много повече от хората. В това се изразява моята радост. Нито пари искам, нито материални неща. Просто животинки. Родителите ми не могат да ме разберат. Никой не може. Много често са ми минавали мисли за самоубийство, но единственото нещо, което ме спира това е кучето, защото няма как да го оставя само без мен. Повечето хора биха казали, че това са лигавщини, но който е минал през това, наистина би ме разбрал. Не съм като повечето момиченца да се лигавя и да си режа ръцете заради някое гадже. Аз усещам натиск от всичко, а мъжете са ми най-малкият проблем. Скоро ако не разбера какво да направя, за да се справя със ситуацията наистина при изпускането на нерви(получавала съм нервни кризи) бих си сложила край на живота. Ще ми кажете ли как да постъпя? Какво да правя?