Бабиейрос IV част

  • 12 398
  • 292
# 15
А капитанът си мислеше: "Не стига че трябва да ги возя, незнайно накъде, а се налага да търпя и похотливите им бабешки набези! Трябваше да приема офертата на Спилбърг..."
Виж целия пост
# 16
Сеньора Аманда се качи на палубата и помаха за сбогом на каменните левенти. Те посрещаха уж с достойнство нейното отплаване, но в последния момент един се хвърли във водата и закачайки кърмата на кораба, едва не го преобърна.

Доните дълго се бореха да изправят ротмачтата и когато щраселът най-сетне беше опънат, влязоха в каюткомпанията да си починат и с ужас установиха, че прострените да съхнат кюлоти бяха отнесени от морската стихия...

- Няма да се отървеш така лесно от мен - измърмори Каменният и закрачи по морското дъно...
Виж целия пост
# 17
Гравюра, окачена в каютата на Ламелита, да и напомня за Дон Съпругът и на младини:

Виж целия пост
# 18
Сеньори беееее... кажете, моля накъде пътува този кораб, да знам да пливам ли до него, или тихо и кротко да си почивам на вилата и да ви пращам парфюмирани с гюл картички оттам.
Виж целия пост
# 19
като начало да се порадваме на корабния живот...

Йекипажът ни черпи с Милки Уей
Виж целия пост
# 20
В крайна сметка Дона си каза:"Абе накъдето и да плават, няма се цепя от колектива я!"
Татуира си долуизложеното на лявата гръд с игла и мастило и се метна в зашеметителен кроул до кораба.

Виж целия пост
# 21
Доня Василиса, както винаги, се беше разсеяла и за малко да изпусне кораба. Добре, че дочу каменните вопли на каменния левент! Тя се метна в морето и събра очите на всички сеньори с изтънчения си стил на плуване.
- Мила моя, плувате като куче, захапало парцал - бе казал някога очаровният й съпруг, дон Философио.
- Ой, ой, ой - изпищя възторжено доня Василиса, когато се озова на палубата.
Виж целия пост
# 22
Щом казвате, Дафодилия, тъй да бъде!
... малко по-късно Дона се изкатери пъргаво по ръждясалия корпус на кораба, мокра като кокошка, но с карамфил зад едното ухо, пура зад другото, нож между зъбите и бутилка ром в... е... хм... ами какво да прави, като ръцете й бяха заети Blush
Тя се преметна през борда, стовари се на палубата и изрева "Привет-мривет!"
Виж целия пост
# 23
Сеньори беееее... кажете, моля накъде пътува този кораб, да знам да пливам ли до него, или тихо и кротко да си почивам на вилата и да ви пращам парфюмирани с гюл картички оттам.

И аз искам да знам че тамън изядох една кофа сладолед и хич не ми се плува. Пък и какви интересни сюжети си имахме тука - с доня Руфина и Ламелито, Карнавала, Вожда,мъжете и всичко останало.

Но като видя че никой не чува мърморенето й, Доллорес се изцепи:
"Не предавайте Революцията!
Аста ла виктория! Сиемпре!"

и с удивителен за себе си бътерфлай настигна кораба.
Виж целия пост
# 24
Веднъж добрала се до заветната палуба, Василиса се тръшна на един шезлонг и дълго време виждаше само това:

Виж целия пост
# 25
"Хм, накъде са се запътили, дъртачките, никой не казва - мислеше си Василиса, докато разглеждаше перфектния си педикюр - може би ще успея да ги накарам да отскочим до къщата ми в южна Франция за по едно младо божоле..."

Виж целия пост
# 26
Достопочтените госпожи се забавляват на палубата:

Виж целия пост
# 27
Доня Катина, заряза плетенето на никомунепотребни шалове, гаврътна една троянска отлежала и тръгна да търси фрау К, за да разбере защо хубавият катамаран на Фрау са го вързали за тоз кораб и буксира...
Виж целия пост
# 28
Междувременно доня Аманда бе забравила каменния си кавалер...

Виж целия пост
# 29
... а доня Василиса си покри очите, за да не гледа тоз позор...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия