Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 25

СТАРА ПРИЯТЕЛКА ОТ ОНОВА ВРЕМЕ
една Фейсбук среща

-Здравей Нинка, помниш ли ме? Не сме се виждали от толкова много години...
-Здрасти, не се сещам.
-Аз съм, Ваня, завършихме средно образование заедно... И малко след бала всеки тръгна по своя път.
-Нямаш снимки на Фейсбук страницата си, твои де. Сложила си само съпруга и децата си.
-Да, аз не съм много фотогенична, знаеш. Сега живея в Канада.
-Вижда се от профила ти. Радвам се, че се свърза с мен. Как се сети?
-Празници, домъчня ми за родината. Реших да си поговоря с някоя от старите си приятелки...
-Като гледам май само с мен си се свързала...
-Първо се сетих за теб. Виждам, че и ти имаш две момченца, като мен. На колко са?
-Гошко е на четири, Тодор е тинейджър.
-Много хубави деца, особено големият. Има много честни очи.
-Честни? Леле, огън е. Побърква учителите си.
-Не вярвам, но сигурно си има своите причини. Както и да е, как ще прекарате празниците?
-В домашна обстановка.
-И ние, днес цял ден съм бягала за подаръци. Мисля, че ще се харесат на мъниците. Ти на твоите какво им взе?
-Нищо още, утре мислех да ходя до мола.
-Сега всички младежи са луднали по новия плейстейшън. И с него купуват в пакет новата ФИФА, казват, че била страхотна. Аз лично това им взех.
-Да де, ама тука в България не получаваме канадски заплати. Това са много пари за нас.
-Помисли, ако им го вземеш, ще го ползват и двамата. И вместо два подаръка купуваш един... Освен това, ще си стоят вечерите вкъщи. И няма да са изложени на вредното влияние на улицата. Знаеш, наркотици, алкохол, престъпност... Една малка инвестиция в името на щастието и сигурността на децата ти. Така погледнато, не е много скъпо, нали?
-Да ти кажа, мисля да оставя Тодор без подарък тази година.
-Защо би му разбила сърцето?
-Твоят любимец с честните очи вече направи доста магарии тази година... Мисля следващата да го изпратя във военно училище. Има едно във Велико Търново. Помниш ли Пламен, от съседния клас? Бившото ти гадже?
-Да, разбира се. Какво за него?
-Той сега преподава там, строева подготовка или нещо подобно. Ще му се обадя да го предупредя за моя беладжия, да го държи изкъсо. Да го вдига час по-рано от другите, да го кара да бяга повече, сещаш се какво имам предвид. Да го направи човек... Ваня, тук ли си?
-Ти нямаш сърце, Нина Георгиева. Младата жена, която аз познавах навремето, би купила плейстейшън и най-новата ФИФА на децата си, не би ги пращала в концлагер. Много съм разочарована от теб.
-Само Тодор, малкият не е направил нищо лошо. Даже мисля да го пратя без мобилен телефон и компютър. Ако изкара стипендия, ще има джобни пари, ако пък не... Здраве да е, нали са на пълен пансион.
-Ужас...
-Ще кажа на Пламен да не го бие много, само ако прави магарии.
-МАМО, КОГА РАЗБРА, ЧЕ ТИ ПИША АЗ?
-Почти веднага заподозрях Тоше, профилът ми се видя доста фалшив. После, като започна да ми говориш за плейстейшъна вече бях почти сигурна, че си се ровил из албума ми от бала. Но трябваше напълно да се уверя...
-Пламен не съществува, нали?
-Гаджето на Ваня се казваше Милен. И сега работи като чиновник, мисля. Добър опит, де. Но не, не си заслужил плейстейшън и най-новата ФИФА. И не искам да те плаша, но Пламен си е съвсем реален. Приятел е на баща ти, и наистина работи във военното училище в Търново. Много мил човек. Малко строг, като всеки военен. Но справедлив.
-Усещам как ме облива студена пот.
-Нали се сещаш на кой ще се обадим, ако пак ме сюрпризират от училището ти с някоя дивотия?
-Край, до тук бях. Ставам нов човек.
-Ще видим... Изтрий тоя безумен профил и слизай на вечеря.
-Добре, мамо.