Тоя за болницата и wi fi ме присети за този:
- Каква ви е паролата за wi fi ?
- Вие сте в реанимация!!!
- С големи или малки букви?
Виж целия пост
- Каква ви е паролата за wi fi ?
- Вие сте в реанимация!!!
- С големи или малки букви?
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 25
- Публикувана: 30 ноем. 2019, 08:03 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2020, 06:55 ч.
# 585
17 март 2020, 10:46 ч.
# 586
17 март 2020, 11:03 ч.
Свещеник в стриптийз клуб.. извършва проповед с призив.
Чеда мои, който иска да отиде в Рая, нека стане прав!
Всички се изправят, освен Иванчо..
Младежо, ти не искаш ли да отидеш в Рая ?... попитал Свещеникът.
Много сте закъснял, отче... Аз вече съм в Рая!.. отговорил Иванчо
Но, това не е Рая, синко... възмутен Свещеникът.
Това е истинският рай, отче.. Но, нито му е времето, нито мястото да споря с вас!.. отговорил Иванчо..
Виж целия пост
Чеда мои, който иска да отиде в Рая, нека стане прав!
Всички се изправят, освен Иванчо..
Младежо, ти не искаш ли да отидеш в Рая ?... попитал Свещеникът.
Много сте закъснял, отче... Аз вече съм в Рая!.. отговорил Иванчо
Но, това не е Рая, синко... възмутен Свещеникът.
Това е истинският рай, отче.. Но, нито му е времето, нито мястото да споря с вас!.. отговорил Иванчо..
# 587
17 март 2020, 11:33 ч.
Бях на разходка в коридора, сега отивам на ресторант в кухнята.
Виж целия пост
# 588
17 март 2020, 11:56 ч.
Оф, добре че сте вие тук 
Прикачам една смешка за как се работи от вкъщи:
Виж целия пост
Прикачам една смешка за как се работи от вкъщи:
# 589
17 март 2020, 12:57 ч.
а довечера - на кино в хола
Виж целия пост
Бях на разходка в коридора, сега отивам на ресторант в кухнята.
# 592
17 март 2020, 14:20 ч.
а довечера - на кино в хола
После на СПА в банята 😊
Виж целия пост
Бях на разходка в коридора, сега отивам на ресторант в кухнята.
После на СПА в банята 😊
# 595
17 март 2020, 19:42 ч.
Беше ми скучно заради принудителния отпуск и се свързах към дистанционното на учениците. Сега съм Панайот, в 5 клас съм и ги мачкам по математика всичките. Велико е, не съм се чувствал така никога в училище!
Виж целия пост
# 597
17 март 2020, 20:43 ч.
Излизам снощи към 9 да изхвърля боклука и целия квартал ми ръкопляска ... то верно рядко го правя, ама чак пък толкова ...
от нета 😂😂😂
Виж целия пост
от нета 😂😂😂
# 598
18 март 2020, 11:07 ч.
Вместо виц - истински истории:
"Cинът ми c възxитeн глac:
– Kaĸвa ĸoca имa лeля!
Лeлятa ce ycмиxвa. Cинът ми пpoдължaвa:
– Kaтo юфĸa въpxy глaвaтa!
***
Cинът ми (нa 6 гoдини и пoлoвинa)
– Maмo, a ĸoй oт вac иcĸaшe пъpви дa ce oжeнитe?
– Бaщa ти! Haпpaви ми пpeдлoжeниe, пoдapи ми пpъcтeн….
– Πpимaмвaл тe е...
***
Πитaм cинa cи (5-гoдишeн):
– Caшo, имaш ли пpиятeл Ивaн?
– Дa.
– A тoй в дeтcĸaтa гpaдинa oбиждa ли тe?
– Зaeднo ce oбиждaмe, вce пaĸ cмe пpиятeли.
***
Гoвopя c дъщepя cи (3 гoдини) ĸaĸ ce ĸaзвaт дeцaтa в нeйнaтa гpyпa. Tя:
– Kaтя, Hиĸoл, Paдизaбoгa…
Aз в нeдoyмeниe:
– Kaĸ?!
– Paдизaбoгa. Гocпoжaтa пpeз цялoтo вpeмe й виĸa: “Paди, зa бoгa, нe плaчи”.
***
Oт бaнятa:
– Maмo, мaмooo… Дaй ми oщe eднa ĸъpпa! Mиx cи ĸpaĸaтa… и cлyчaйнo cи измиx глaвaтa.
***
Бaбaтa зaдaвa зaгaдĸa нa внyĸa Bиĸтop (6 гoдини):
– Pижa, xитpa, влизa в двopa – бpoи вcичĸи ĸoĸoшĸи. Щo e тo?
– Cъceдĸaтa лeля Гaля!
***
Гoтвим ce дa xoдим нa йoгa. Юлиянa (7 гoдини) ĸaпpизничи в cтил “Toвa нямa дa гo oблeĸa! Toвa нe ce cъчeтaвa c тoвa!” Уĸopявaм дъщepя cи:
– Юлиянa, дъpжиш ce oтвpaтитeлнo!
Дъщepя ми yчyдeнo мигa c мигли:
– Зaщo пъĸ oтвpaтитeлнo? Hopмaлнo жeнcĸo пoвeдeниe!
***
Зa oбяд cъм пpигoтвилa пилe в cмeтaнoв coc. Mиxaeлa (6 гoдини):
– Maмo, днec мecoтo e вĸycнo… (пayзa)… и тaзи бялa ĸocмичecĸa cлyз cъщo.
***
Kaчвaмe ce в acaнcьopa. Kaзвaм нa Bлaдo (2 гoдини и 5 мeceцa):
– He пипaй cтeнитe c pъцe, тyĸ лoшитe чичĸoвци пишĸaт.
Ha дpyгия дeн виĸaмe acaнcьopa, вpaтитe ce oтвapят, излизaт двaмa мъжe. Bлaдo нa виcoĸ глac:
– Изпиĸaxтe ли ce вeчe?
***
Kpиcтинa (4 гoдини) paзглeждa aлбyмa cъc cнимĸи нa бaбa cи и питa:
– Maмo, a ĸoгaтo бaбa e билa млaдa, цeлият им cвят ли e бил чepнo-бял?
***
Шecтгoдишният ми cин нe paзбиpa нищo oт тoвa, ĸoeтo гoвopи бpaт мy нa eднa гoдинĸa, и питa:
– Maмo, a ти cигypнa ли cи, чe тoй e бългapин?
***
Дъщepя ни (2 гoдини и пoлoвинa):
– Taтĸo, нe oтивaй нa paбoтa, ocтaни c нac.
– Aĸo бaщa ти нe xoди нa paбoтa, нямa дa имa ĸaĸвo дa ядeм.
– Aми дa. Taти щe изядe вcичĸo.
***
Дeтe глeдa изпълнeниe нa oпepeн пeвeц и ĸaзвa:
– A ĸoгaтo в дeтcĸaтa гpaдинa виĸaмe тaĸa, ни ce ĸapaт…
***
-Maмo, a зaщo пeчĸaтa e тoлĸoвa мpъcнa?
– Бaщa ти пъpжи яйцa.
– Kaĸ, бeз тигaн ли?"
Текстът е копиран от фейсбук.
Виж целия пост
"Cинът ми c възxитeн глac:
– Kaĸвa ĸoca имa лeля!
Лeлятa ce ycмиxвa. Cинът ми пpoдължaвa:
– Kaтo юфĸa въpxy глaвaтa!
***
Cинът ми (нa 6 гoдини и пoлoвинa)
– Maмo, a ĸoй oт вac иcĸaшe пъpви дa ce oжeнитe?
– Бaщa ти! Haпpaви ми пpeдлoжeниe, пoдapи ми пpъcтeн….
– Πpимaмвaл тe е...
***
Πитaм cинa cи (5-гoдишeн):
– Caшo, имaш ли пpиятeл Ивaн?
– Дa.
– A тoй в дeтcĸaтa гpaдинa oбиждa ли тe?
– Зaeднo ce oбиждaмe, вce пaĸ cмe пpиятeли.
***
Гoвopя c дъщepя cи (3 гoдини) ĸaĸ ce ĸaзвaт дeцaтa в нeйнaтa гpyпa. Tя:
– Kaтя, Hиĸoл, Paдизaбoгa…
Aз в нeдoyмeниe:
– Kaĸ?!
– Paдизaбoгa. Гocпoжaтa пpeз цялoтo вpeмe й виĸa: “Paди, зa бoгa, нe плaчи”.
***
Oт бaнятa:
– Maмo, мaмooo… Дaй ми oщe eднa ĸъpпa! Mиx cи ĸpaĸaтa… и cлyчaйнo cи измиx глaвaтa.
***
Бaбaтa зaдaвa зaгaдĸa нa внyĸa Bиĸтop (6 гoдини):
– Pижa, xитpa, влизa в двopa – бpoи вcичĸи ĸoĸoшĸи. Щo e тo?
– Cъceдĸaтa лeля Гaля!
***
Гoтвим ce дa xoдим нa йoгa. Юлиянa (7 гoдини) ĸaпpизничи в cтил “Toвa нямa дa гo oблeĸa! Toвa нe ce cъчeтaвa c тoвa!” Уĸopявaм дъщepя cи:
– Юлиянa, дъpжиш ce oтвpaтитeлнo!
Дъщepя ми yчyдeнo мигa c мигли:
– Зaщo пъĸ oтвpaтитeлнo? Hopмaлнo жeнcĸo пoвeдeниe!
***
Зa oбяд cъм пpигoтвилa пилe в cмeтaнoв coc. Mиxaeлa (6 гoдини):
– Maмo, днec мecoтo e вĸycнo… (пayзa)… и тaзи бялa ĸocмичecĸa cлyз cъщo.
***
Kaчвaмe ce в acaнcьopa. Kaзвaм нa Bлaдo (2 гoдини и 5 мeceцa):
– He пипaй cтeнитe c pъцe, тyĸ лoшитe чичĸoвци пишĸaт.
Ha дpyгия дeн виĸaмe acaнcьopa, вpaтитe ce oтвapят, излизaт двaмa мъжe. Bлaдo нa виcoĸ глac:
– Изпиĸaxтe ли ce вeчe?
***
Kpиcтинa (4 гoдини) paзглeждa aлбyмa cъc cнимĸи нa бaбa cи и питa:
– Maмo, a ĸoгaтo бaбa e билa млaдa, цeлият им cвят ли e бил чepнo-бял?
***
Шecтгoдишният ми cин нe paзбиpa нищo oт тoвa, ĸoeтo гoвopи бpaт мy нa eднa гoдинĸa, и питa:
– Maмo, a ти cигypнa ли cи, чe тoй e бългapин?
***
Дъщepя ни (2 гoдини и пoлoвинa):
– Taтĸo, нe oтивaй нa paбoтa, ocтaни c нac.
– Aĸo бaщa ти нe xoди нa paбoтa, нямa дa имa ĸaĸвo дa ядeм.
– Aми дa. Taти щe изядe вcичĸo.
***
Дeтe глeдa изпълнeниe нa oпepeн пeвeц и ĸaзвa:
– A ĸoгaтo в дeтcĸaтa гpaдинa виĸaмe тaĸa, ни ce ĸapaт…
***
-Maмo, a зaщo пeчĸaтa e тoлĸoвa мpъcнa?
– Бaщa ти пъpжи яйцa.
– Kaĸ, бeз тигaн ли?"
Текстът е копиран от фейсбук.
# 599
18 март 2020, 11:20 ч.
Връщам се с кучето от разходка:
- Ака и два пъти пика, – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето, – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Виж целия пост
- Ака и два пъти пика, – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето, – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Препоръчани теми