Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 23

Мда. Малко съкратено обяснено, но всичко в статията се потвърждава от доста проучвания, на които аз съм попадала. Високият холестерол се свързва с дълголетие и ментално здраве в късна възраст, а връзката му със сърдечните заболявания е като връзката между пожар и пожарна команда.

По повод червената леща- правя супа/крем супа със сметана, а също и кюфтенца. По принцип я правя за другите вкъщи, но последния път хапнах и аз.

Не, не знаех как изглеждат нормалните стойности, затова се притесних, че нещо не е наред. Кг за сваляне нямам 49-50 кг съм. Оставам си само на хранителния режим.

Момичета, искам да попитам проблематично ли е при ИР да се хапват кореноплодни като земна ябълка, алабаш, ряпа. Чудя се също сладкият картоф и тиквата към напълно неподходящите храни ли се причисляват или към неутралните.

Доста сте изписали от последното ми влизане. ))  
Не очаквах вируса да ме извади за толкова дълго от строя. Поразвалих режима си на хранене,   в смисъл ниски калории, изгубих апетит, вкуса към повечето храни още не ми се е възстановил. Изядох 2-3 шок бонбона, с което не се гордея.
Резултат -стоя на килограмите, които смъкнах преди да се разболея,вече втора седмица,  въпреки метформина.
Междувременно чета назад в темите ,но  бих помолила по- опитните за коментар,на едно мнение на Невена по повод  спорта и движениета преди/ след хранене , който доста ме обърка. Мисля Роланд й задаваше въпроса.


Ще ли рече това че хора като мен с повече кг е безпредметно да правят силови упражнения ,докато не смъкнат кг.. и как да се смъкнат кг без тренировки ? Не е ли това порочен кръг? Извинявам се ,ако  звучи объркано. Не мога да намеря целия пост в търсачката.. а и предходните на цитата за повече разяснение.


За мен е проблемно. Кореноплодните бих си ги позволила в етап , в който са поовладяни  нещата  и то рядко.

Птиче, безпредметно е да ядеш неправилно и да спортуваш.
Да ядеш правилно и да спортуваш е добре. Дори и да не спортуваш пак ще отслабнеш. Ама движението е здраве.
А така цитата е изваден от контекста.
Спорта оформя тялото и помага да не увисне много кожата при сваляне на много кила. Аз затова съм спортувала и продължавам.
Редувай кардио и силови. Колко кила си?

Знам, Елора, придържам се към режима без своеволия , с изключенията които споменах. Притеснява ме че се храня насила. Много рядко ям защото съм гладна и усещам ,че започвам да се отвращавам от храната. Едва ли не натъпквам нещо в устата заради самото хапче.
 Вярно , трудно е да се коментира мнение така , извадено в нищото, но  го разбрах като  препоръка,  че спорт при големи кг не е от такава полза. Приоритет  е смъкването на кг и тогава спорта. Което не виждам как ще стане само с режим и метформин в моя случай..В момента  имам нужда  да вярвам, че вървя по правилния път, а не да се отчайвам.112 съм

Замислям се да си купя глюкомер. Добра ли е идеята според теб?

Колкото аз бях
Трудно ми беше да спортувам при тези килограми. И заради килата и заради дисковата херния.
Единственото което правих докато не стана 100 бяха петте тибетци и чат пат велоергометъра. Но второто само ми раздвижваше ставите на коленете, че ме боляха.
Недей да се напрягаш много при тия кила. Опитай петте тибетци сутрин. Може и други упражнения по-бавни. Каланетика примерно.
Обаче ходи, ама много ходи ако имаш време.
За 2-3 бонбона не си го слагай на сърце. Не е като 2-3 кутии бонбони 

Бавно свалям,  вярно ми е трудно с движенията .  Харесах си  клипчета в тубата  и съм се хванала след хранене, колкото мога да ходя вкъщи. Бързо се измарям. Тибетците съм ги правила преди години, сега мисля ще ми е трудно с някои от позициите. Може би трябва да опитам, пък колкото успея. Един път да стигна двуцифреното число после ще ми е в пъти по- лесно.  Пробвах гири , много ми е мъка.. засега  упражнения със собственото тегло  са ми достатъчни.

за бонбоните , никога не съм си позволявала голямо количество. Да бяха тия кила от ядене на сладко и безразборни вх,  щях да знам поне че съм си угаждала, но и застоялият живот не прощава.

Тибетците помагат. Дори и като бях 110 ми бяха трудно. Те също са упражнения със собствено тегло. Някои от упражненията не можех и пет пъти да направя в началото.
И насилие не трябва да има. Може да се казва, че трябва по 21, но правиш колкото можеш. Понякога сутрин бързам и правя по-малко. Сега вече мога всичките да ги правя по 21.
Добре де, как точно си се хранила, че си стигнала дотук?
Вярно, че при всеки е различно.
Аз не отричам, че съм си угаждала и съм прекалявала. Разбира се не ежедневно.
Сега на НВВМХ ли си? А преди как се хранеше?

Мотивираш ме, ще взема да ги почна пък докъдето мога.
Последната година и половина съм на нв- вмх ,като имах три месеца прекъсване това  лятото. По време на прекъсването  не качих и килограм. За  година и половина свалих 7 , като последните 3 сега с почването на метформина. Година  преди  това Зоната . Хванах се за нея като удавник за сламка, заради ужасните болки в гърба, с които се будех всяка сутрин. Стриктно два месеца, там  3-4 кг  свалих,  пишех всеки грам в тетрадка, смятах блокове, бях се заинатила да съм точна, и в момента, в който видях как почти нищо не се случва или  е  нищожно за усилията, които полагам се сринах..  Още по преди това 90 дневната ... преди нея Дюкан, с който преди 10 години за 8 месеца свалих 25 гк, но не издържах на монотонното  хранене и постепенно качих и надскочих килограмите с които я започнах с още 10  в разстояните на няколко години.  Така както си гледам храненията , . Между  всеки режим се отпусках по течението, исках да спра да мисля само за храна..  и контрола й .Не съм залитала крайно  с нито една група храна. Обичам сладко , но рядко съм  си позволявала да опаткам кутия бонбони, дето се вика. Въпреки това всичко се лепеше. Кафето го пиех с лъжичка и половина захар. Едно на ден. Вкъщи винаги съм гледала да няма изкушения , че да не си изпробвам волята .  Последните  20 години имам обаче нарушен сън.... нощно ядене,  силен стрес  дълги години , затваряне вкъщи, депресии , емоционално сривове. И всеки път,  когато събера сили и се въоръжа с интусиазъм, започна нов начин на хранене, старая се и ... почти нищо. Така стигнах дотук.

пп По времето на Зоната обаче, макар че резултатите ми бяха демотивиращи, изпитах онзи невероятен прилив на енергия с който се слави режима , помня веднъж прекосих целия глад пеша по диагонал, което не бях правила от тийн годините си .

пп2 Поздравявам те за упоритостта и страхотните резултати.  Чета  назад темите  и ти и някои от момичетата  сте  страхотен пример за хора като мен. Ядосвам се ,че не съм ви открила по- рано.  Никога не поисках помощ. Страхувах да погледна истината в очите. Мислех, че нещо неизлечимо  ме преследва , за което не съм готова .. а така да грешах. Сега най- големият ми препъни камък е физическата активност, успея ли там да се превъзпитам много ще ми заякнат крилцата.

Бавничко сваляш, но важното е, че сваляш.
Да нямаш проблеми с щитовидната?
В повечето случаи при ИР нв режима си помага.

Птиче, аз открих режима точно покрай депресии, емоционално хранене, цял живот борба с килограмите. Попаднах на Наташа Макбрайд, която излекувала сина си от аутизъм с разновидност на НВ ВМХ и го препоръчваше за всякакви подобни психични състояния. Всъщност първоначално той е създаден за деца, болни от епилепсия, и помага дори за Алцхаймер и Паркинсон. Когато го спазвам стриктно, съм в страхотна кондиция, но изляза ли от релси, става лошо.

milavital, е това ако не ме мотивира да стана стриктна, друго не може да ме мотивира. И аз разчитам да си помогна за депресията, но все нещо ми куца...

Алинке, на тебе отдавна, още миналата година, ти е казано в тази тема, че не само клетките на тялото, но и клетките на мозъка стават резистентни към инсулина и тогава идват и менталните проблеми. Ама още не си се стегнала, бре!