За зълвата "с любов и още нещо"

А зълвата конкретно защо не я понасяш?
Сега, аз разбирам, че понякога човек не може нищо да направи срещу това, че някой не му е приятен, с основание, или без, или с полуоснование. Разбирам и че е гадно, когато ти не понасяш някого, а съпругът ти е близък с него. Но все пак - питаш дали си права. То ясно, че трудно ще станете близки със зълвата, но това, дали е редно да направиш поне отстъпка, според мен зависи и от отговора на въпроса тя конкретно каква е и какво ти е направила.

Здравей, AnitaRK.
До някъде си права за себе си, защото си търпяла такова отношение доста дълго време и не си намерила подкрепа от съпруга си. Явно се чувстваш измамена, поради факта, че той се крие, за да говори със сестра си?!? Малко НЕ мъжко от негова страна да прави такива изпълнения, още повече че на теб не ти е приятно. Ноо нали знаеш.. кръвта вода не става. Или ще стискаш зъби и ще се опиташ да минеш на негова страна и да започнете да се виждате “ по малко” със сестра му поне... или доста пререкания ще имаш с мъжа си, щом въпреки всичко, което са ти причинили, държи да се чува тайно със сестра си.. Късмет!

В основата на целият конфликт е съпругът ти, върти не особено мъжки номера-първо се жени тихомълком, сега пък се сдобрява тихомълком.  Страхливо поведение

Поредната тема за поредния мунчо, залепен за мамината пола. Явно си е знаел стоката и затова не е искал да им казва за сватбата ви. Щом мъжа ти не осъзнава защо не искаш да се сближаваш с хора, които те обиждат и дори не ти споделят за бременност в семейството - нямаш полезен ход. Обясни му как се чувстваш, как са те обиждали и т.н. и го попитай, ако някой с него така се е държал, той дали ще иска да сяда на 1 маса с тях, за го обиждат отново.

В цялата работа не видях къде зълавта  е виновна за нещо.
Ако моето дете не ми каже за собствената си сватба най-вероятно ще се почувствам обидена. Със сигурност няма да размитам да се срещам с жена му.
Съпруга ти е за бой в цялата работа и не защото не е тропнал по масата за да те харесват. А защото е забъркал цялата каша.
Сега се крие от теб, както преди се е крил от семейството си /майка и зълва/. Те са се чувствали най-вероятно точно като теб сега. И да ги искаш и да не ги искаш в живота си, те са част от неговото семейство. Явно и те не размитат за теб.

За мен си права да не искаш контакт с тях, но не си права да забраняваш на него такъв. Нека си говори с нея, няма нужда и да се крие. Теб никой не може насила да те накара да общувате.

Не разбрах само той ли иска да се събирате или и те?
При раждането на децата вие поканихте ли ги да ги видят?

Според мен сте изпуснали момента, още когато е станал проблемът със сватбата е трябвало да им отидете на гости, да се извините и да обясните, че той е искал да бъде изненада, да им го каже лично. Това + ако наистина винаги подхождаш със сарказъм, въобще не се учудвам на отношението им.

Ако има желание от тяхна страна за контакт, аз не бих отказала. Големи хора сте, седнете и се извинете един на друг. Това ще е и хубав пример за децата ви.

В един град ли живеете?

С какво е виновна сестрата на мъжа Ви? Изключително егоистично е да не искате категорично в живота на семейството Ви, който и да е било от близките на мъжа Ви. Ако той прецени, неговите деца могат да се виждат с неговите родители.
Мъжът Ви е виновен. Не семейството му. Трябвало е да им каже твърдо, че Вие сте негова избраница и да определя той правилата. И аз съм виждала майки да не ме харесват, ама не смеят да кажат лоша дума пред сина си за мене.
Нека всеки, според обидата към вас, да си понесе отговорността ЛИЧНО. Брат-сестра е много силна връзка. От разказа, разбирам, че тази жена с нищо не е виновна. Да не говорим, че след като е родила и вече е майка, много вероятно е да се е появил майчински инстинкт и да иска да стопли отношения и с Вашето семейство.
Поканете я. Ще спрат да се крият и проблемите Ви ще се решат. Поставянето на ултиматум - аз или семейството ти НИКОГА не води до нищо добро.
Да не мислите, че всички се харесват по между си?

Явно не съм се изразила добре, описвайки ситуацията. Ние не сме се оженили тайно, напротив, вдигнахме си хубава сватба Той живееше в чужбина и не искаше да им съобщи по телефона, че ще се женим, искаше да им каже лично като се прибере в Бг. Но междувременно се разбрахме аз да действам по сватбата. Служителката от ГРАО раздухала информацията, след като ходих да запазя дата за граждански брак.
А за зълвата - пренебрежителното и безразлично отношение през всичките години, дори и обидите от нейна страна. Като майка - няма ли да ви е мъчно, че не приемат децата ви за свои роднини? Затова е я искам сега, защото не мога да простя. И ако мога да премълча отношението спрямо мен, то не мога да простя отношението спрямо децата ни.

Наиситна ли, ако свекърите и сестрата на мъжът ти са "плюли" с години по теб и са те обиждали, ти ще искаш контакт с тях и да седнете на 1 маса, както се казва.  Иначе съм съгласна, че много отдавна са изтървали момента да си изяснят ситуацията. Сега дали той или те искат сбижаване, вероятно е заради сестриното бебе - да са заедно на посещенията по негов повод, щото иначе какво ще кажат хората.

Той иска, те не горят от желание.
При раждането на децата дойдоха на изписването и след това чак на рождения ден Междувременно нито едно телефонно обаждане как е и т.н.(не говоря за друго, а за елементарен телефонен разговор).
А иначе със сарказъм подхождам само и единствено когато се крие да говорят със зълвата, и то защото се крие, не за друго. Не го ограничавам да си говорят и да поддържат контакти, стига да не замесва мен и децата

Прочетете първия пост пак. Авторката говори в множествено число, явно майката И зълвата са били партия в неприемането и отхвърлянето им. И докато аз лично мога да простя моето игнориране, далеч не бих била толерантна и широко скроена към отхвърлянето на децата ми от страна на семейството на баща им, каквото авторката изрично е написала, че е било налице. Не само нея не са приемали години наред, а и децата й. При това положение наистина не бих отстъпила и да се опитвам тепърва да създавам отношения с хора, към които години наред съм изпитвала изцяло негативни чувства, както и са били причина за много сълзи. То и трудно биха се получили такива отношения тепърва. Да не се окаже, че маман започва да остарява и се е сетила, че има син и внуци, но не иска да си признае гадното отношение и се крие зад гърба на зълвата, с надежда да приемат първо нея, а после и родителите? Честно, баш това бих си помислила.

Писали сме едновременно с нея.

Ами след като и те не искат не виждам какво се чудиш. Обясни на мъжа си, че е свободен да си говори с тях, ни ти не щеш и това е.

Няма как да забраниш на мъжа ти да контактува с родната си сестра, защото нещо не я харесваш.
Съгласна съм, че той е страхливец.
А ако от другата страна наистина има желание поне за формално примирие, е добре да се включиш. Това ще улесни живота на всички ви.

Не всеки може да прости, особено когато е преглътнал доста горчилки и да седне на маса с хората, причинили му ги. Но би могла да не се тръшкаш, че той се среща със сестра си, няма как, родна сестра му е, като иска, нека я вижда. Дълги години имах лоши отношения със свекървата, прекъснах всякакви контакти с нея, но не забраних на ММ и децата да я посещават. Все пак майка му е, а децата не са виновни, че аз съм я избрала,  за тях си е баба им. Но пък ММ нито веднъж не ме обвини и не ми каза, че не съм права, ясна му беше ситуацията, нямаше оправия. И такъв вариант има, аз не я понасях, но и не виждах с какво право ще му забраня да я вижда, на него е родна майка. Знам, че на мен никой не би успял да ми забрани да виждам роднините си, защо аз да го причинявам на друг. А така и отношенията в семейството се запазват, нямахме излишни разправии.

Права сте, но в случая не говоря за харесване. Аз не мога да задължа който и да е да ме харесва. Но мога да искам нормално, човешко отношение, мога да искам да не ме обиждат, наричайки ме "чужда", най-малкото защото съм родила две деца на син/брат.
Питате какво е виновна сестрата на мъжа ми- виня я заради обидите и пренебрежението, и както отговорих на друга дама - не толкова спрямо мен, колкото спрямо децата ми.
Съгласна съм, че връзката брат-сестра е силна. Но аз никога не съм ограничавала контактите му с нея, нека да го прави открито, а не тайно. Тогава може би ще секне и моят сарказъм към тайните им шушукания...

AnitaRK, поговори с него открито, кажи му, че нямаш нищо против да се виждат, но също така му обясни защо ти не можеш да го правиш. Би трябвало да разбере, като знае какво е било. Голям човек е, няма нужда да се крие, като го прави.

Зависи от случая, плюенето с години е силно преувеличено. При тях смятам, че те са допуснали гаф при сватбата, който е изтълкуван като решение, че не иска да са част от живота им. Разбира се, че ако няма правилни действия след това от нейна и на мъжа ѝ страна, ще бъда тълкувано, че тя не иска да е част от семейството им.

Т.е. те са показали желание за нормални отношения като са дошли на изписването и важен празник. От ваша страна след това последваха ли подобни действия? Обаждахте ли им се, върнахте ли посещението?

Нима очакваш от него да прекъсне тотално връзката си с майка му и сестра му, само защото ти си тропнала с краче и си се нацупила? Все пак това са неговите роднини. Ти би ли прекъснала връзката с твоите родители/сестра/брат, ако мъжа ти поиска това от теб?
Прекалено егоистично от твоя страна, авторке. Като не ги харесваш твоя си работа. Никой насила не те кара да контактуваш с тях. Но нямаш право да се разпореждаш над мъжа ти в каква посока да мисли.

Къде прочете, че иска да я прекъсне? Не иска той да се крие, не да не общува с нея.

Присъединявам се към съвета за открит разговор, директно му казва какво мисли, а не да се чуди как да го изрази със сарказъм. По същия начин да се отнася и с другите хора, ще види колко по-лесен ще е животът ѝ.

Aз не видях тя да иска подобно нещо. До колкто разбрах не иска мъжът й да я принуждава да се сприятелява тепърва с тях и да им ходи по семейните събирания. Което е съвсем разбираемо при условие, че години наред е отхвърляна барабар с децата.

Точно това имам предвид

А защо ви наричат "чужда" ? Може ли да поясните какво имат предвид ?

Защото не ме приемат като част от семейството. Свекърва ми разделя децата си - дъщеря й с прекрасния си съпруг, и синът й с оная-чуждата. Вероятно защото навремето е искала той да се ожени за друга, но сметките й са излязли криви.

Да, имаш право да не искаш контакт със зълва ти. И не, нямаш никакво право да искаш мъжът ти да не контактува със сестра си. Ако бях на негово място и някой се пробваше да ми вкарва сарказъм затова, че общувам със сестра си, щях да му стегна куфарчето и да го помоля учтиво да затвори вратата отвън.

В такъв случай, имаш ли някакво смислено обяснение защо не общува с нея открито, а го прави тайно?

AnitaRK, а тогава за сватбата се засегнаха, че не сте ги уведомили или?

Прошка се дава, когато някой я поиска. Аз от тази история не виждам някой да се е извинил на авторката, така че не виждам причина да иска да общува с хора, които са обиждали и нея и децата й. Както и разбирам това, че се обижда на мъжа си, който си говори с тях, но не им търси извинение. Те по принцип са и негови деца, не му ли е обидно и на него?
Сега просто е лоша и виновна и за още нещо - че не ще да общува с хора, които са се държали зле с нея.
Авторке, мъжът ти тъп ли е? Не разбира ли, че няма как да общуваш със семейството му, което не те харесва и дори нещо повече - държали са се унизително с теб?

Е, голям сарказъм, голямо чудо. Мъжът ти е слабохарактерен, сърди се на него. Не е успял да изиска от семейството си да те приеме, с зад гърба ти си контактува с тях, като мушморок. Нищо не можеш да промениш, нито имаш право, нито си в състояние. Гледай сарказмът ти да не те разболее.

Elunaria, по принцип си права, но тя пише, че те са дошли на раждането, на рождните дни, от което оставам с впечатление, че са търсили контакт и общуване. На въпроса как от своя страна тя е реагирала, т.е. дали е отвърнала със същото, дали им се е обаждала и т.н., не видях отговор.

Ако са се опитали да поддръжат контакт, но тя е пасувала, по-скоро тя е тази, които дължи извинение.

Казваш ясно и високо, че не желаеш контакт със зълва си поради тези и тези причини, но че нямаш против мъжът ти да поддържа контакт с нея. И драмата приключва. Не разбирам защо трябва да се умува, просто е.

Btw, проблемът е в мъжа ти, защото е путьо. А не в свекървата или зълва ти. Просто ти е съпруг и си склонна да го оневиняваш, за сметка на онези две лоши, лоши жени. Човещинка.

А, то не пречи поне от хорски срам да отидат на изписването или на някой рожден ден. Отношението им пак може да си е кофти.

Хоуп, някои родители така добре са си заслужили да не им се казва абсолютно нищо. Та, ако ти се случи нещо подобно, ще си търсиш своите грешки в отношението към децата.
Никой не се жени тихомълком, ако знае, че ще получи разубеждаване, критики, обиди, ярост, подигравка.

Накратко, разбирам съпруга.

Това, че са оишли на изписването и на някой друг РД е от хорски срам 'какво ще кажат хората' и предполагам след настояване от страна мъжа. Далеч не е от загриженост. Пример - от изписването до първия РД ни едно тел. обаждане да попитат как са, що са и т.н., камоли да инициират среща в някоя градинка и да го видят това бебе.

Авторке, ще те попитам само едно: на майка си и баща си каза ли за подготовката за сватбата или и те научиха от служителка някоя на ГРАО?
 Ти вина виждаш в мъжа си, свекървата ,зълвата, но не и в себе си.
Виновна си! И те са прави да те приемат.
За децата обаче грешат и тази грешка ще рефлектира върху тях по-късно, когато децата ви станат самостоятелни хора и не ги бръснат за нищо.

Не знам как ще се почувствам, ако синът ми реши да се жени и подготвя сватба без да ми каже и трябва да го научавам от някаква си от ГРАО. Смятай ,че мъжът ти сигурно е прехвърлил вината върху теб.Направо съм сигурна. А не е изключено да е и точно така, ти да не си искала да им казвате.
Ужасна работа, сигурно им е било трудно да го понесат.Но той все пак им е кръвна рода и накрая са отстъпили. за себе си не го очаквай и не го искай. Трябваше да мислиш навреме, когато си се крила и си подготвяла твоята си сватба.
Боже, каква измет на тоя свят само....
И двамата младоженци....пък и сръдни отгоре на това, брей! Все друг някой виновен....
Онези пък не искат да виждат дори децата, сякаш те са командвали парада.
Един дол дренки сте всички.
Мила селска картинка....

На тоя български гений родата какво е обещала срещу послушание?

Поредният съпруг квалифициран като прекрасен, с лоши, лоши, майка и сестра.

Много неща са ми неясни в тая история. Как може да не се съобщи на родни майка и сестра, че ще се жениш? Защо след като роднините са разбрали от външни хора, че се готви сватба, недоразуменето не е изяснено? Присъствали ли са на сватбата? Само тая сватба - за неуведомяването за която е причина синчето, а не булката - е причина да я намразят? Как така се точи това негативно оттоншение 12 - дванадесет-  години, без прекрасният съпруг да вземе отношение? През това време той общува ли с мама си и сестра си?

И сега, най-интересното, защо се крие, като говори със сестра си, какъв е проблема той да си говори и общува, а жена му не... За децата вече не знам, аз не бих ги насърчавала да ходят някъде дето ще обиждат майка им, а ако се държат прилично в това отношение - баща им да ги води, ако иска.

Тя свекървата като инициира да се срещне с внучето и да му се порадва , пак излиза крива - като онази в триетажната къща.
В случая е - каквото повикало, същото отговорило. В този случай и да не посмее за внучета да пита, след като и достойна за сватбата не е оценена.Отговорът не се нрави , защото някои хора обичат все по тяхната свирка да се ходи и те да са ухажвани, независимо какви ветрове са посели. Ми не става - бури се пожънват и отхвърляне.
   И защо все пак не са били поканени на сватбата - трябвало е да има сериозна причина .

Измет??? Защо? И защо да е виновна, че се е съобразила с желанието на собствения си мъж, да им се каже лично от него, когато се върне в БГ? Те са си негови родители и сестра, съответно и решението кога да им каже си е негово. Тя какво да направи? Да отиде "през галвата му" и да им каже? Селската картинка е в устата на служителката на ГРАО, която е разпространила информация, която няма право да разпространява.  Пък маминка защо не се сърди на отрочето, а на снахата? Толкова си е възпитала синчето, та не смее да й каже за коя ще се жени. Явно той "си знае стоката", преценил е, че няма да я приемат по една или друга причина, и е искал да е тук, когато разберат за намерения им, за да не я "нападат", докато е сама в БГ. А може и просто да е искал такова важно нещо да го съобщи очи в очи.

Били са поканени. Просто мъжът е настоял жена му да мълчи, докато той се върне от чужбина и после заедно да им съобщят, че са решили да се женят. Междувременно тя използва времето за да организира някои неща, докато той се прибере. Обаче служителката пуска клюката и нещата ескалират.

Абсолютно съм съгласна. Прекалено повърхностно е едностранчиво е пресъздадена историята. Възможно е реакцията на авторката в онзи момент да е провокирала последващото поведение и отношение. Не става ясно.
Знам само, че със сарказъм и тропане с крак нещата не се оправят.

Като цяло съпругът се държи доста неадекватно, да не употребявам по-силна дума. Хубаво, решил да се жени, спокойно е можел и по телефона да съобщи, след като не е бил наличен в страната. Отделно поведението му сега е пак инфантилно - да ходи и да се крие като мишок, че разговаря със сестра си.
По конкретния казус: като цяло съм дебелокожа и трудно да се обидя от факта, че някой не харесва мен или детето ми. Решавам въпроса с минимизиране на общуването и куртоазни срещи, когато е наложително и отсъствието ми би провокирало панаир. В това отношение мога и съвсем лицемерно да се държа на принципа "каквото повикало, такова се обадило". В случая сестрата родила, не е съобщила, че е бременна, жива и здрава да е. Ще върна реципрочен жест - отивам на изписването, усмихвам се, честитя, подарък и после изпадам в неизвестност.

Няма как да знаем. Факт е обаче, че са били там. Но ако всичко е било едностранно, и тя ясно е показвала, че не иска да има връзка с тях, никога не се е чула с тях по телефона и се е държала саркастично, когато са подали ръка, много вероятно е да са получавали информация как са децата от сина си и да са чакали някакъв сигнал, че и от нейна страна са добре дошли.

Някои цели семейства са отвтратилени и няма да приемат никоя за снаха. Това трябва да го знаеш. Не зависи от теб. Злобни и гадни към всекиго.

За зълвата - не си права. Може да се пречупиш и да станете близки. Наранена си, но трябва да си по-голямата.


Точно така, Афродита.

Нали не си представяте да крием действията си от любящи, подкрепящи и уважаващи ни родители?!!!

А аз да питам, като не искаш тази жена да е част от живота ТИ (защото няма как да не е част от живота на мъжа ти), защо настояваш той да говори с нея в твое присъствие? Това не увеличава ли нейното участие в твоя живот?

Казвам му категорично да си се вижда с нея колкото си ще, но да не тика мен там. И спирам изобщо да обръщам внимание, да си тровя нервите и си намирам по-приятни занимания, докато е на сгледа със сестра си/майка си/баща си/прабабата от Патагония и който ще още. Каквото повикало, такова се и обадило.
Права си, Афродита - като епидемия са се разпространили тия мамини синчета с претенции за мъже. Само не разбирам защо се тикат да се женят, ами не си седят до мама во веки веков.

Не е точно така. При такива хора само с виждане няма да мине. Ще последва и "обработка" на неразумното и сляпо синче/братче, говорене и настройване срещу нея. После ще се опитат да придърпат и манипулират и децата. Напълно разбираемо е защо жената се дразни и не иска тепърва  да гради отношения с тях след толкова години игнориране или директни демонстрации, че тя и децата й са им чужди, но и да изпуска съвсем от контрол отношенията там също не трябва. Щом неговите хора са присъствали на сватбата и идвали на изписването на нейните деца, добре е и тя да отиде на изписването на детето на зълвата. Голяма работа, че не са й казали предварително! Притрябвало й е Но за нея самата е добре да поддържа някакъв санитарен минимум отношения, за да следи все пак какво и как се говори за нея и какво се замисля, за да няма някои неприятни изненади след време.
А мъжът е, съжалявам да го кажа, глупак и смотаняк. Сам надробил белята, после се изсулил по чорапки, а сега забравил номерата им и се преметнал на другата страна, че и нея виновна ще изкара...

Е, авторката си е виновна сама. Тръгнала да стяга сватба зад гърба на свекито и зълвата. Особено ако всички останали са знаели за голямото събитие, само тези 2чките -не. Пък и жениха е трябвало да каже, като не иска по телефон, можел е по видео кол по скайпа. И пак, тя 12 години си мълчала и никога не му е казала че се чувства обидена и пренебрегната. Той е можел да тушита нещата...

Афродита, не знам как приемаш за нормално да отидеш и да се запишеш официално за брак, след като ти е известно, че бъдещите свекъри и зълва не знаят.Височеството казало да не им казва. При това положение първия логичен въпрос е :защо?
След като научи доводите на бъдещия мъж решава дали това е правилно, или не.Ако й казва директно, че те са боклуци поставя въпроса какви ще са отношенията с тях в бъдеще.И ако ще поддържат отношения, изисква да се уточнят нещата.
Авторката си е мълчала цели 12 години. Защо? С надеждата, че никога мъжа й няма да си потърси родата, защото лично на нея тези неприемащи я хора не са нужни.
Сетила се да реве след 12 години, защото той изведнъж се сдобрил с тях.
Няма право да иска нищо, след като не е поставила въпроса навреме.
Децата обаче не трябва да ходят някъде, където не ги приемат добре, ако се държат лошо и с тях.

Защото мама няма да е вечна и все някой ще трябва да поеме щафетата - да прави мусака, да върти къщната раота, да бърше дупе и т.н. А цирковете започват когато мама не е съгласна да даде черпака и парцала на друга да обригжва златото /макар и да живеят отделно/, понеже мама знае най-добре и никоя не е достойна за златното яйце.

Когато някой е имал безпричинно грубо отношение е нормално да се изпитва неприязън.
Казваш на мъжа си, че след поведението им, което е резултат от неговото поведение се е получило неразбирателство и не е по твоя вина.
Казваш, че не желаеш да общуваш с тях, заради тяхното отношение и неговото отношение.
И не ти дреме.
Гледаш си децата.
И драмата приключва.
Какво значи как да обясниш на мъжа си? Ти уста нямаш ли? Не си ли говориш с тоя човек? Все пак сте семейство. Би следвало елементарен диалог да водите.
И след като те не искат да общуват с теб, а идеята е на слабоумния ти мъж, говориш с него. Но бавно, белким те разбере.
Пък ако не си говорите с мъжо, а само се сексите, пиши му един имейл да разбере.

Защо - авторката каза, че било защото той искал е изненада и да им каже лично когато се върне, не искал по тел. Все пак това е и неговата сватба, родата и тя негова, следователно най-нормалното нещо е да се съобразиш с желанието на мъжа си.
И има право да иска да не я занимават - и нея и децата, след като 12г. са се държали отвратително и с нея и с децата и никога тези деца не са приемани с обич, нито са се интересували от тях. Това, че от куртоазия са отишли на някой РД нищо не значи. Свекървата си е навила на ината да наказва злата снаха, че й откраднала синчето, пък мама друга му била "пригласила" за жена, подкукоросала /така ли се пише?/ е и дъщеря си, а синчето за 12 г. не е успял да сложи нещата по местата им.

Минала съм през, горе-долу, подобни отношения.
Какво да кажа.
Снахата е на последно място.
Лично за себе си смятам, че за мъжа жената трябва да е на първо място с децата. Но много рядко се случва. И да, жената може и да прояви егоизъм, но тя трябва да определя с кого да се среща мъжа й от роднините си, ако вижда, че има конфликт или че има опити от страна на свекървата да настройва мъжа. Иначе ще започнат да посягат на семейството й. И разбира се, че аз ще определям и децата ми дали и по колко време да се виждат с такива роднини, при положение че знам, че на децата се говори срещу мен.
Друг е въпроса, че сте влезли в брак без да познавате роднините му.
В началото на връзката, си правите място, територия и си я защитавате. И не отстъпвате. Ако изпуснете този момент и не контролирате мъжа си още от самото начало, ще страдате по-нататък, особено ако има сестра. Защото за тях, дори за мъжа си, вие си оставате чужд човек. При нас се държеше всичко да се знае за мен, те да са осведомени, а аз като разпитвах за сестрата, защо съм била любопитствала и не било моя работа... Мамино синче си е вече диагноза и там почти никога няма подобрение, ами обратното - да се угоди на майката, на сестрата....
Когато стане въпрос за отношения, вие и детето трябва да сте на първо място, не мъжа Ви, не сестра му, не майка му.
Ако не си изградите самочувствие, много ще страдате.
Тук има някакъв бум на теми за свекърви, снахи, мамини синчета. И все ми се струва, че голяма част от случаите са с жени, които имат ниско самочувствие, не могат да отстояват себе си, нямат себеуважение що се отнася до мъжете до тях. Самочувствието е в основата на всичко.

Ако беше направила това през главата му, щяхте да я упрекнете, че нарочно го е направила, пък той не е искал и затова пак тя си е виновна. А тя всъщност е уважила НЕГОВОТО желание, не е било неин каприз.
На мишочеството толкоз му бил акълът, но тя откъде да допусне, че след сума години друг акъл ще му дойде? И защо той допуска да пренебрегват нея и децата им?
Защото повечето родители на снахи явно не смятат, че имат право да се месят и бъркат безогледно за каквото им скимне.

На мен ми стана интересно- "чуждата" с какво се е опитала да стане "наша"?
Например, в тази 1 година след изписването на детето, инициирала ли е обаждане, покана за гостуване към бабата и лелят
Доволна ли е била, че мъжът й се солидаризира с нея и не ходи при родителите си, нито води децата?
Не й ли е минавало през ум, че децата са общи, а не само нейни и като не се виждат с роднините му, ще станат също "чужди"?
Наистина ли си е въобразявала, че може да отчужди доживот брат от сестра и майка, без да пострадат емоционално собствените й деца?
И вярвала ли е, че цял живот мъжът й ще седи под фустата й, солидарно обиден, че не им е станала "своя"?

Права си Ън. Трябвало е да отвори устата преди 12 години.
На мен червена лампа ще ми светне как няма да каже на близките си. Трябвало е да почне да пита, ако не могат да се разберат, да каже, че сватбата се отлага до когато не реши да уведоми. Че на сватбата не са ли били. Странни взаимоотношения.
Също така е ясно, че омъжиш ли се за някого, малко или много се омъжваш и за родата му. Трябвало е да познава тези хора, да си общуват малко или много.
Пък това да търпиш безпричинни обиди и подмятания, а мъжът ти да мълчи, пиши я бегала работата.
Точно един съпруг би трябвало да е достатъчно близък на една жена и да не допуска подобни неща.
То и тя трябва да може да отвръща подобаващо.

Това с настройването на мъж, деца.....нещо не го приемам на сериозно. Мъжът нали вижда ситуацията, не е дете да го прилъжеш с бонбонче или шоколадче. Децата също растат и много добре виждат и преценяват. Аз вече писах, че не съм спирала ММ и децата да ходят при мама и баба, като много добре знаех, че тя не спира да говори против мен. Е, спря, защото големият ми син при едно от ходенетата при нея, се върна набързо, на въпроса ми защо - защото не искал да слуша глупостите, които баба му говорела за мен. Е, признавам си, огроооомно удовлетворение изпитах, още повече, че половин година той не стъпи при нея, а беше любимецът и. Ако бях му забранявала, едва ли щях да го откажа. А аз никога, освен пред две близки приятелки, пред които си изливах душата, дума не съм казала за нея, ни пред ММ, ни пред децата. Просто реших, че не си струва да правя вкъщи скандална и отровна атмосферата заради нея, да си развалям отношенията с ММ и децата да са свидетели на грозни сцени. Само не разбирам и до сега, как подобни майки си мислят, че като заливат снахата с помия и каквото им дойде, си мислят, че по синчето и капка няма да падне, а ще си седи в белоснежна ризка. И през ум не им минава, че провалят живота и на синовете си, а не просто правят мръсно на снахата.

Това сериозно ли го мислите или се шегувате

Защо да се шегува? Явно някои мъже сами дават знак да бъдат контролирани - защото са такива от майките си и това си личи.

Авторке,
А какъв е проблема да простиш, забравиш и дадеш нов шанс на сестра му ? Защо не се сприятелите или поне започнете някаква нормална комуникация , като семейство ?
Не те ли измъчва тази напрегната ситуация ? Сигурно и на съпругът ти не му е лесно да балансира между теб и нея ?
Живеете в голямо напрежение и стрес. Опитайте да промените нещата към добро. На всички ще ви олекне и най-вече на теб !

На мен това ми звучи ужасно. Възприемането на мъжа, като "нещо, което трябва да се конролира" или от жената, или от мама.
Ужас просто!

То като си го вземеш изначално слабоумен, как да не го пасеш после....
За мен е идиотска концепцията да контролираш контактите на възрастен индивид, ама като е малолетен по душа, проблемът става и твой.

Изрично е написано, че контролът е в случаите, когато се вижда намеса от страна на майка му. Ама това удобно не го болднахте в червено, нали?

Да бе! 12г. са я обиждали и са й обяснявали че е никоия, вкл и децата й, сега да забравела и да се сдобряли? Защо свекървата и зълвата преди 12г. не са си "забравили" негатовното отношение от страна на синабрат си и не са я приели? Как ли пък няма да им се сближава след всичко преживяно.

Доколкото разбрах, на сватбата са били всички родители. Просто неговите не са били уведомени предварително и то по негово решение! Нищо лошо  в това не виждам. Големи хора, решили да се женят, сами се записват, сами си организират, ако и сами си плащат сватбата, къде е драмата или обидното в това да кажат на родителите по-късно. Проблемът при тях е дошъл от това, че неговите са разбрали от чужд човек и са се почувствали гадно, още повече, че нали "какво ще кажат хората" Защото е ясно, че тази приказливата служителка после е разнесла хубаво из целия град, че синът им се жени тайно и нещо не е наред там. Обидили са се хората, но пък да държат гарез, както се казва, 12 години, множко е!
Интересно ми е обаче защо той се е дърпал и отлагал да им каже. Явно е очаквал възражения, тръшкане, ревове и припадъци. Майката да си е била харесала друга за снаха, не вярвам, освен ако е имал някаква предишна сериозна връзка, а авторката да е била съвсем нова любов, която те не са знаели или по някаква причина изначално не са харесвали.

Принципно си права.
Но авторката написа, че желанието за общуване е дошло от страна на мъжа, а те не искали.
Ама ми се струва, че има нещо недоизказано в тази история.

От където и да идва намесата смятам ,че да контролираш срещите на мъжа си с родителите му е безумие и простотия.

Навремето един познат не беше казал на родителите си на село, че са се разделили с бившата му. Че след това се събра с друго момиче и около месец те не знаеха за нея. Каза им в някакъв моент като специално отиде при тях на гости да им поднесе новината (бяха минала 6-7 месеца от раздялата между тях)
Та нищо чудно и тук да е имало нещо такова - при положение, че майката явно е с характер и си е искала другата.
Честно казано и аз бих била обидена. АКо действително толкова години са се държали така

[/spoiler]
Това сериозно ли го мислите или се шегувате
[/quote]

В интерес на истината е най-права. Ако нямаш права над собственото си семейство, тогава къде?

дочи, не могат да ти се месят косвено чрез срещички, на които има тънки обидички срещу теб.

Авторката, представи си след време твоите деца се заженят, а ти го научиш от някаква служителка. Как ще се почувстваш? Също така си представи как съпрузите на децата ти ги подиграват, че се чуват и общуват. Добре ли ще ти е?
Ако наистина обичаш мъжа си няма да го караш да избира.

Съвсем интересно е, ако някой се зажени и не ти е казал, кого ще обвиниш - себе си или него? Наистина ми е интересно, дотолкова, че може анкета да се пусне във форума.

Поне някаква малка част от вината няма ли да сложиш върху себе си?

Ето, аз си представям.
Имам син и от друг разбирам, че ще се жени. Да, ще ми дойде като гръм от ясно небе. Ще  питам - ама как, кога, защо не ни каза. Ще му се покарам.
Но не мисля да се настройвам срещу момичето. Или момчето. Ако примерно пък имам дъщеря.
Мисля, че контролиращи родители са способни да правят такива сцени, че и да игнорират снахата.
Те просто я мразят, че е отнела братчето и синчето.

Аз се питам след 12 години и деца, не общуват ли тия деца с леля си, с баба си?
Що за семейство е това?

За мен е ясно, че е станала кофти ситуация, но не ми е ясно защо не е била изяснена още с връщането на златото от чужбина. Авторката е била в лоша ситуация - бъдещия й мъж иска да си мълчат, докато той се прибере и евентуално да кажат двамата на родителите, че смятат да сключат брак. Тя е съвсем нормално да се съобрази с неговото желание, все пак оттук нататък би трябвало той да е на първо място в нейния живот, а тя в неговия. Пък и е малко тъпо да се изтъпани пред неговите родители и на своя глава да им сервира новината, че са решили да узаконят връзката си. Едва ли някой от двамата го е замислил като криене на бъдещата сватба, а по-скоро са искали да изчакат удобния момент да го кажат. Заедно. Както е нормално за една двойка.

Въпросната служителка гадно им е подляла вода, явно мислейки, че родителите са уведомени. Защо обаче още с връщането на мъжа това не е ясно обяснено на родителите и сестра му, а недоразумението е останало толкова години, ей това ми е адски странно.

Тайничка, като гледам как авторката се има за безгрешна, изобщо не се съмнявам какви ще са отговорите в анкетата.
Хора сме, имаме се за вечно прави и безгрешни.

Останало е години, защото сигурно са дребнави.

А родата дали са безгрешни, след като всичко е тръгнало от тях? Хайде, първопричината е бил потайният жених, разбрахме, че и за неговата глупашка постъпка тя е виновна. Ами после? Какво трябва да направи тя, че да се утеши мама, задето чедото се оженило тайни и че не е била тая, която си е представяла? Вие ако сте обект на обиди, пренебрегване, и на децата ви, в продължение на години, много ли ще ви се иска да имате отношения с тези хора?

Тя в случая е безгрешна. Той не е поискал да я запознае с ненормалното си семейство и тя се е съгласила.

В момента не ща да запозная моя жених с прекрасната ми рода. Кой ще е виновен накрая - аз или той?

Ла Сомбра, авторката е жертва на кретенските взаимоотношения в някаква ненормална рода/семейство. Как да го кажа, за да е по-ясно?

Това са отношения, развивали се през всичките тези години. Нищо не е станало от днес за утре. Авторката има един авторитарен тон, който не се е харесал на семейството на мъжа й. Как пък все тя е права. Мъжът й е страхливецът.

Никой не е безгрешен, освен авторката, като гледам.
Питах я- какво е направила тя, за да я почувстват "своя"?
След изписването от родилното, тя обаждала ли им се е, канила ли ги е на гости?
Честитила ли им е някакъв празник?
Пратила ли е поздрав поне, докато все още е пускала мъжа си да се види с тях?
Карала ли го е да заведе децата при тях, да се видят? /този въпрос е риторичен, определено/.
Но, аз си мисля, че и другите са, за съжаление.

Глупости говориш, абсурт.
Не вървят така нещата.

Ето, аз съм приятелка на моя от една година и едва сега свекървата попита дали може да изпрати поздрави на новата девойка. Естествено, че може и т.н. Ако се бях тикала като прасе в тикви, една дума нямаше да получа.

От горе надолу върви йерархията. Старият трябва да търси контакт с младия. Обратното е неуважително.

tainichka, не е точно така.
Вие с твоя имате ли брак?
При годеж и брак се предполагат по-сериозно общуване.
Абсурд има предвид дали е правила опити за сближаване след сватбата.
Авторката със собствения си мъж не може да говори, а пита нас какво да му кажела.
Вие искате със зълвата и свекървата да се разбере.

А, щом се касае за свекъри и техните синчета, няма начин те да не са прави - независимо дали пренебрегват и обиждат. Те какво са направили, за да се почувства тя приета? Това, че отишли веднъж на раждане и след това чак на рожден ден? Щото сигурно синът им не им е казал, ама защо ли не вярвам. И освен да недоволстват, че синът им бил решил тайно да се жени и не им казал. Е тя какво да направи - така поискал, така направила. То всъщност това показва колко уважават и сина си, де.

Нямаме брак, но инициативата няма как да е моя. По-възрастните трябва да кажат кога е удобно.

Просто не си представям обратната ситуация - той (моят благоверен, пич, съпруг) да ми настоява и да ми натяква да се среща с бъдещата тъща, да праща поздрави, да иска срещи с тъста, да им се мазни. Това е мое решение и аз ще преценя кога и как. Много го обичам, но ако ми настоява за гости у тъстовете, ще порязвам, колкото и да не ми е приятно. Моят мъж го знае. За абсурт го казвам.

По принцип, и двете страни трябва да са добронамерени и да търсят контакт, за да се получи нещо прилично накрая. Няма по-възрастни или по-млади.
В случая и двете страни са се цупили, мръщели и надцаквали години наред, благодарение на оня глупендер, и сега вече е много по-трудно да намерят общ език и подобрят отношенията си. И докато при възрастните в случая все пак е по-леко, тъй като те оправят отношенията със собственото си дете и внуци, то за нея, както са й били чужди, такива ще си останат завинаги - чужди и нежелани. Не може вече да промени това. Освен ако е голяма хитрушана и реши да преглътне и ги изчетка малко, заради мъжа и децата си. Но пък тя явно е много обидена и наранена и няма желание за помирение. Не е най-правилното решение, но е разбираемо. Може би след време (още 12 години ) и да настъпи обрат в отношенията.

Е, щом има жени, които се кефят да живеят с такива мъже и не са способни да намерят нещо по-добро, да си ги контролират със здраве.

Жалкото, Уиш, е, че тия мъже са станали такива, защото са били контролирани най-напред от майка си. Както каза някой по-назад - като го е взела такъв слабоумен, какво уважение може да има към него. След като има такива мъже, естествено, че ще има и жени освен майките им, които да се възползват.

Afrodita, изключително точно си разбрала нещата, за което ти благодаря

Противоречиш си, защото в един друг пост написа, че ти се колебаеш дали въобще да запознаваш мъжа с вашите и да ги каниш на сватбата.
Едно ще ти кажа- умният човек знае, че трябва да се запознае с родителите на избранника си, за да разбере колкото може повече за него. Та, той е роден, расъл и възпитаван от тези хора, което няма как да не е оформило и характера му, и мирогледа му до голяма степен.
Аз на мястото на твоя "пич", ако не искаш да ме запознаеш с вашите, доста ще си помисля в каква торба със змии ще се натикам, щом най-близките не се понасяте толкова.
А, на твое място, ако щях да се женя, също щях да поискам да видя с що за дзвер ще се сродявам. Пак по същата причина.
А, не да се правя на велика, а после да рева по форумите, да се изживявам като жертва и да бягам с детето под мишница.

Зададох няколко "уточняващи" въпроса на авторката, но като гледам, няма намерение да ми отговори.
Няма лошо- важното е да отговори на себе си, ако иска да си запази семейството и по-важното, отношенията с мъжа си.

Напротив, ще ви отговоря
Да, разбира се, че след изписването сме ги канили, винаги ние сме ги търсили по телефона, друг е въпросът, че те нито веднъж не са звъннали. Но като ги виждаш как идват намусени, дръпнати, как гледат децата като извънземни - в един момент спираш, защото няма смисъл.
Честитила ли съм празник - в началото всички! И подаръци, и големи букети... Подаръците ми бяха скривани в мазето така, както са опаковани! Бола съм си очите гоблени да й шия на свекървичката, няма смисъл да ви казвам къде са...
Не съм спирала никога мъжът ми да се вижда или чува с тях, какво означава да го пускам, той не е моя собственост? Той не проявяваше желание да го прави, защото също беше наранен от отношението им.
П.П. На времето е бил изключително близък със сестра си, толкова много е направил за нея... Затова му тежеше нейното отношение към него и към неговият избор. Но го прие за даденост. Просто с годините се поочупи и отново взе да я търси, естествено не както преди, никога няма да е както преди. Единственото, което искам е да не замесват мен и децата ни, това е

Децата са и негови, така че трудно ще ги държиш настрани, ако той реши. Кое му е прекрасното на твоя съпруг, защото така започва историята ти, само ти си знаеш.

Извод: типичният селянин е измет.

Майките им може да са контролиращи идиотки. Но нали знаеш, има хора, податливи на контрол и меки като пластилин в ръцете ти, а други се оказват костеливи орехи. Мисля, че мъжлетата, на които им е виновна контролиращата мама, са от първия тип.

Хайде стига сме изкарвали майките за всичко виновни.
Да нямате деца всички тук, да не знаете! Всяко дете си се ражда с характер. Майки, бащи, лели, баби и пр.роднини могат да повлияят САМО донякъде. Мързеливото все ще си е мързеливо, независимо дали майката е мързелива, работлива, строга, безхаберна и пр. Дори и да го вкара в някакви рамки, докато е при нея, излязло навън и оставено на самотек, отрочето ще разгърне целия заложен му още по рождение потенциал

Според мене този мъж не е наред. Авторке, съжалявам, но само се замисли как кзглежда отстрани.
Някакъв живее в чужбина, има си гадже тук, решава да се зажени, дотук всичко точно. Обаче! Защо сватбата да е толкова бързо след връщането? Защо жената да  организира? Защо голяма сватба, като е тайно? Защо мислите, че всички е трябвало да ви пазят заверата (визирам цупенето срещу онази от ГРАО) ? Защо на тази голяма сватба са поканени гости, а свекърите до последно не знаят?
Ама не ми казвайте, че той си знаел стоката и да предпазел авторката. Звучи неадекватно.
Не виждам нищо странно в тяхното отношение към теб. Аз също бих била адски обидена, ако 'близкият' ми брат се зажени толкова тайно.
От друга страна, те са си постлали пък за твоето отношение, та сте лика-прилика.

Аз съм в същото положение като авторката, след години обиди от всякакво естество. Дори и бяхме изгонени от тях, веднъж когато им бяхме на гости, защото цирирам "ти се грижиш много за приятелката си". Простих тогава... А не трябваше. Всяко гостуване там ми костваше много нерви-те ме обиждат, аз се правя не чувам, приемам го с усмивка. Вкъщи също ги посрещах подобаващо. Искам да подчертая, че имота, който имаме сме си купили двамата е с кредит, те не ни помогнаха. Още като бях бременна тя ми каза "и да знаеш, че първо внуче най-много се обича". Тя има първо внуче от дъщеря си. Дъщеря й пък в прав текст ми каза, че не съм искана там и ми изклюкари какво говорят за мен.Разболях се от щитовидна жлеза и напълнях и ето ти ново поле за обиди от тяхна страна. Изобщо не ги интересува от какво съм болна и защо пия хапчета- хилят се ехидно и обиждат. Търпях ги и преди три години сложих край на това мъчение-спрях да ходя там. Мъжът ми съм го оставила.да си ходи когато иска, но и той не желае след всичко това. Даже го напомням да им звъни на празници, да не му мрънкат. Да, не съм безгрешна, може би съм допускала грешки в отношенията си към тях, но винаги съм се държала уважително към тях. Колко горчилка се е утаила в душата ми, само аз си знам...

По-интересно е защо мъжът ти не ти споделя нищо....
Дали причината е в него и семейството му?Или в теб?
Не съм чела темата, не знам дали си писала за какви точно обиди иде реч, но само по първия пост, вината е повече твоя.
Тя дори и вещица да е, му е сестра.И явно имат и поддържат добри отношения между брат/сестра, за да се търсят и контактуват.
И аз не харесвам етърва си кой знае колко, но е жена на брата на моя мъж.Едно елементарно уважение няколко пъти годишно не ми тежи...
А дали говори за мен, зад гърба ми, НЕ знам.Мъжа ми не е клюкар, не ми снася всяка мисъл/дума, на брат си, снаха си, родителите си.....Той да се оправя с тях, не е мое задължение.

дописвам, след като чинно изчетох темата...
Само едно не ми стана ясно в цялата сага:
Защо, след като е станала издънката, не са се събрали четиримата-тя, мъжа й, родителите му и да изяснят картинката?Той:"Извинявайте, че не ви казахме по-рано, искахме да е изненада, Анита не е виновна, че АЗ исках да ви съобщя лично.А и ние сами организираме нещата, вие само се забавлявайте."-или нещо подобно.
Анита:"Съжалявам за недоразумението, не сме искали да става така, просто той искаше да ви съобщи лично, не по телефона, а аз се съобразих с неговото желание.".
Хората ДНЕС вече не си ли говорят?!
И разсъждавайки в тая насока...нещо не ми се вярва едно такова, дребно, недоразумение, да смрази отношенията с години.Щото, колкото и да не си говорят, не вярвам свекървата да не е подметнала сина си с "Абе, сине майчин, ти що мълчиш като пукал и не ни каза за сватбата, та трябва да научаваме от чужди хора?".А и нещо не ми се вярва, той пък наистина да е мълчалив като пукал и да не е обяснил как точно се е получила издънката.
Също, никак не си представям пък как подобна тъпотия може да е причина за подобни анти-отношения...
Ама може пък аз да съм голяма бяла пАтица, знам ли...

Права си да не я искаш в живота си, не си права да настояваш и мъжът ти да я зачеркне.
Да си общуват отделно от теб и да те те занимават. А ти също не си ври носа дали и кога се чува с нея, стига да не прекалява.
Ако някой се дразни от нещо, което нямам намерение да зарежа, и аз бих се крила.

Жалко. Ако те обича ше те защитава и ще поставя граници. Ще общува със сестра си без това да засяга теб. Ако ли не   има проблем. И той си е в него.

Чудя се авторката как е живяла в тая драма цели 12 години. Това цялото неуважение тръгва оттам, че не знаели за сватбата и искала друга за снаха свекървата, правилно ли разбирам?
Някога направила ли си им нещо реално?
А вашия брак е сполучлив, имате две деца, които зълвата и бабата не поглеждат, така ли? И помощ съответно от тях никаква през годините?
И сега да затопляте отношенията, това иска съпруга?
Хич не ви трябва.
Дано живеете в различни градове и не се засичате даже.
А свекървата е видимо отвратителен човек!

Ако не е свекървата, ще е зълвата. Класика

Ей, това собственическо чувство и мерак за командорене на пълнолетен индивид!
Не е имало човек на този свят, който да ми забрани да говоря с някого, защото отношенията между двама им са военни.
Що за путьовци водите, че да ви се подчинят като им тропнете с краче?
Нали така им давате право утре те да ви определят отношенията с другите?

Аз нямам думи просто. Дано темата да е пързалка, че иначе става страшно.

Путьовците само слушат, не определят!

Никой нищо не налага. Ако единия тропа с краче, другия може пък да удря по масата. Всеки е свободен да определя отношенията си с околните. Ако има достатъчно акъл ще знае и признава граници, ще знае що е семейство и няма да има драма. Но това при хора с интелект. Всяко влизане в крайности лично мен ме дразни.

Не съм съгласна. Децата се раждат с някакъв характер, но са като бяла книга. И какво ще се напише в нея, зависи от майката, бащата и близкото обкръжение. Никой не се ражда с втълпено знание, че цял живот трябва да слушка мама - това му се втълпява или не в периода на отглеждането и възпитанието. Нито с камарата глупави стереотипи - те също му се втълпяват. Затова например в СА и най-смотаният кретен се счита за бог, понеже е мъж, а и най-способната жена се счита за по-низше същество от него, просто защото е жена. После пак кажи, че хората се раждали такива и обкръжението им нямало вина и значение.

И аз не съм съгласна- аргументирано, при това!
Правилно отбелязваш, че в "бялата книга" пишат И бащата, бабите, лелите и други от близкото обкръжение.
И не, никой нормален човек не възпитава децата си да слушат майка си цял живот.
И теб не са те възпитавали така-защо си мислиш, че си единствената с нормална майка?
Нека ти кажа, защото явно не знаеш, че родителите възпитават деца си до пълнолетие, след което приемат, че те- децата им, са достатъчно узрели, за да решават самостоятелно проблемите в живота си.
Неслучайно, пак родители са били тези, които са определили кога настъпва пълнолетието.

И не, това че детето е бяла книга, съвсем не означава, че няма да пречупи написаното в нея според характера си.
Затова често се срещат братя и сестри, възпитавани по един и същ начин, да имат различни виждания за живота.

Абсурт, отде знаеш какво си мисля, че така уверено го пишеш? Че и го играеш коректив на казаното от мен, понеже си въобразяваш, че само ти знаеш?
Имаш правото да не си съгласна. Това не виждам защо трябва да попречи на моите разбирания. Само от тукашните теми става достатъчно ясно дали пълнолетният продължава с държането за мама или не. И това няма как да е по рождение, а е следствие точно от възпитание.
Да, след пълнолетие човек трябва да продължи сам. Обаче продължава с това, което му е било налято по време на възпитанието му до тоя момент. Човек не се ражда с всичките разбирания, предразсъдъци и подобни - той се учи на тях.

И най-вече защото грижовната мама продължава да бди над него като орлица и не го оставя сам да взема решения, щот тя най-добре знае какво е добре за него.

На хартия си пълнолетен, но реално някои неосъзнати модели и формати се преодоляват след поне още 18 години. А понякога не се преодоляват, човек няма хъс или енергия за друг модел, или го е страх да разруши стария. И когато не са те научили на базови неща, не ставаш за един ден независим възрастен.

Не е задължително всичко наследено да е лошо.
И на 18 далеч не си достатъчно зрял и опитен, само защото в 1 определен ден ставаш пълнолетен. В общия случай - дотогава си живял при родителите си и си бил издържан от тях, не си работил. Не си живял с човек, с когото сте равнопоставени и който няма да те обича и обгрижва безусловно, винаги и на всяка цена, както мама&тате.

Не казвам, че всичко наследено е лошо. Но лошо също е въпрос на ситуация. Родителите ти дават едни инструменти за справяне, които работят донякъде, след това може да пречат и трябва да ги пуснеш, за да хванеш нови инструменти.

Американците дават пълнолетие на 21. И много правилно. На 18 е доказано, че акъл особено много няма.
Теорията за белият лист на съзнанието е опровергавана, но и допълвана. Защото има наследственост, има психични проблеми, има и влияние на социалната среда, именно то пише върху белия лист, но да се отчитат и другите фактори. Дори такъв голям педагог като Макаренко, работил успешно с малолетни престъпници и от такива, те са ставали нормални хора, е гонил юноши от колонията, смятани за неподдаващи се на възпитание. Вярно е, че са били само няколко, но все пак ги е имало. Явно под влияние на факторите, които не пишат върху белия лист.
Ех, момичета,  в кои години ме върнахте, държала съм много тежък изпит върху това

Пълен лаик съм, но от живота  ми се натрапи, че фабричните настройки се тушират, но не се изтриват.Всичко научено  излитаили се покрива  като остарееш  и виждам  наследствени черти,  някакво изпростяване, което е  явно белият лист с недовършен образ, фабричното заложено  от родители, предци, среда.Сам  надграждаш и  променяш  до едно време,вкарваш което ти харесва по пътя ти, вземаш доброто  според теб, после се връщаш на основното. Разбира се наблюденията ми са в тесен кръг, но натрапчиви.Хващам се да правя   и разсъждавам като родителите си, но и от новото си семейство нося неща, средата  , ах средата.Което аз  съм искала за себе си и от себе си сякаш се крие отдолу ,както наследеното  и от средата  станало  рефлекс сякаш се крие под  новоизграденото аз.
Замисляла съм се дали съм права или  си внушавам, но отговор няма.Може само за мен да е така и за тези от близко наблюдение.

Ли Сомбра, имаш някакъв голям нерешен вътрешен конфликт на тема мъже срещу жени. Във всяка тема споменаваш как жените са онеправдани. И при това го правиш супер войнствено, под което прозира дълбока обида. Да, човек се ражда с характера си, може да има външни влияния, но основните "фабрични настройки" за съжаление не могат да се променят.

Благодаря за психонализата. Конфликт имам със стереотипите, които се налагат още с възпитанието.
Никой не може да ме убеди, че човек се ражда научен да прави определени неща, а друг - нанеучен на същото. Фабричните настройки не могат да наложат това, те не създават разбирания и стереотипи. По тая логика тогава и серийните убийци се раждат такива, тъй ли?
В конкретната тема съм дала пример точно с тия от СА - защото не може всички хора да са с едни и същи фабрични настройки. Няма как по друг начин едните от единия пол да са възприели едно поведение, другите - друго. Пък си въобразявай, че за конфликти, изсмукани от пишман форумски психолог иде реч. Кое не е вярно? Стереотипите у нас и там ли? Защо тогава си правим труда да възпитаваме това, което се роди, ами не го оставим на фабричните му настройки?
И, за протокола - като твърдите нещо, първо се уверете, че е вярно. Защото в съседна тема например намирам за "онеправдан" мъжа. Ти да видиш.

Защото ако го оставим - вероятно ще попие лош пример, той е по-заразителен.
Няма да остане във вакуум, някой друг ще го възпитава, но по трудния начин - с бой при неподчинение.

Една жена не е генетично програмирана да се подчинява на мъжа си. Но факт, че ако е по-буйна и напориста, е по-вероятно да се разбунтува срещу порядките. Или пък ще насочи енергията си в нещо друго - домакинство, деца...

Чак се учудих на мнението ти в темата за дистанционната връзка и бившият на жената, предвид други твои мнения.
А кой беше пуснал линк към цитат на Калбуров? За мен е голяма тъпотия

Cuckoo, съгласна съм. Само че пак става дума да попие - тоест, не можем да кажем, че е фабрична настройка. Категорично за такава може да се приемат физически данни, интелект и подобни. Но порядките, начинът на държание и поведение в обществото се учат и се втълпяват. Например никой от нас при раждането си не знае, че като отидеш някъде, се поздравява и на какво е израз поздравът или липсата на такъв. Следователно сме научени на това. Както и на всички разбирания и други неща, не сме се родили с тях.
Точно това имам предвид - никой не е генетично програмиран за ролята, която още преди раждането са му отредили разбиранията на обществото. Както жената не е програмирана да се подчинява или да слуша мама, така и мъжът не е програмиран да командва и да слуша мама. Това се втълпява впоследствие.

Тогава защо при две деца на едни и същи родители понякога има драстични разлики?
Синът ми викаше по мен още преди да може да говори, отвътре си му идваше, без сълза да пророни. Същият като майка си 
Дъщеря ми при една забележка (преди въобще да й се скараш) пускаше сълзите, и то искрени, не за да се измъкне.

Тия неща, които си забелязала още преди да проговорят и да заприличат на хора след определена възраст, могат наистина да бъдат част от характера, с който се ражда човек. Но те са именно това - част от характера. Не са неща, набити и попити отдругаде впоследствие. Виждам и по моите деца - едната е намахана непукистка, другата е по-вглъбена, по-притеснителна, по-съобразителна, ако щеш. Но това няма нищо общо с разбиранията, които имат.

Това ти казваме - че някои наследствени неща може да се проявят, въпреки възпитанието.
Не си ли чувала хора да казват: "Винаги съм мразил как майка/баща ми..." Набивано е, подчинявали са се, обаче не е тяхното нещо.
Синът на Боков крадеше коли, преди да катастрофира заедно с жена и дете. Едва ли е научен точно на това, каквито и дефицити да са имали роднините му.

Наследствени - да. Но това, на което започваме да се учим от раждането си, не е наследствено. Разбирам за лоши и добри черти на характера, но те нямат нищо общо с това, за което говоря. Например от добри родители може да се пръкне някое отроче с кофти характер. То ще си е зло, но няма да знае, ако е мъж, че трябва да се държи еди-как си, а ако е жена - еди-как си. Това се опитвам да обясня. Специално за семейните отношения и въпросите между мъже и жени няма как да има нещо вродено. Затова и посочих примера със СА и други страни с подобни разбирания - няма начин толкова народ да има едни и същи фабрични настройки, та тях да обвиним за това.

След видяно и преживяно и две, коренно различни едно от друго, деца, съм склонна да мисля, че това дали човек се допитва до родители след пълнолетие, дали остава зависим емоционално и даже икономически от тях, дали бързо се изнася от родителския дом (при наличие на достатъчно и предостатъчно средства) зависи най-вече от характера и никакво образование, възпитание и среда не могат да го променят.

С майка ми сме с коренно различни характери. Допитвам се до нея за да получа странично мнение, макар че съветите на приятели са ми били винаги по-полезни и удачни, защото те познават условията, в които живея и защото има поколенчески разлики. Времената, в които са живели моите родители и свекървите са били коренно различни от днешната реалност, в която живеем ние и, разбира се, тази, в която ще живеят децата ни.

По разбирания приличам много повече на баба ми, която ме отгледа като дете, но сега мисля, че не е защото ме е гледала. Тя е отгледала (почти) сама и майка ми, а майка ми е различна. Дъщеря ми доста прилича на майка ми по характер, но майка ми изобщо не я е възпитавала и не са прекарали много време заедно.

Моите деца са много близки едно с друго и често се усамотяват двамата. Едното нищо не споделя и ако го питаме нещо отговаря с две думи най-много, а като малко беше по-бъбривото. Не, че крие нещо, ами не обича да споделя с никого. Понякога трябва да питам другото дете за да разбера какво е станало.

Синът не ще да излиза от къщи, не ще да пътува, не ще приятели на гости, не ще момичета, даже подарък за Коледа не си е избрал и иска парите. Дъщерята непрекъснато излиза, често до 3-4 сутринта, закъснява, води приятелки да преспиват у нас, на обяд, на вечеря, ходи за уикенди у приятелки и само иска пари. Не сме ги възпитавали различно.

Говориш за нещо различно, а именно черти от характера, които наистина са вродени. Как да го кажа - защо в нашия свят не ти е вродено да се забулваш, а ако си в СА е? Ей тия неща и отношения точно не са характер по рождение, а се набиват чрез влиянието на външната среда.

Една кротка и послушна жена и в двете общества просто ще прави каквото се очаква от нея, няма да върви срещу течението.
Дори в онзи свят има жени, които макар и забулени или поне забрадени - живеят относително свободно, сходно на нас, но според националните особености.

Съвсем изместихме темата.

Ами, то затова имат нравствени полиции само за жени. Това, че е кротка, не значи, че е програмирана за порядките на обществото, в което се е родила. Имало e случаи на деца, отгледани от диви животни и възприели точно тяхното поведение. Уж са човешки деца и би трябвало вроденото да надделява.

Забулват се и си покриват лицето във всички пустинни области с пясъчни бури. Ако преживееш пясъчна буря, в която пясък ти влиза в очи, уши, нос и кожни гънки ще се забулиш и ти.. Поведението на предците променя бавно и плавно поведението на потомството.

Отгледаните от диви животни деца нямат възможност да контактуват вербално с хора и в ключов момент на развитие на дъвкане и речта не я развиват. Условията, в които те са гледани са коренно различни от условията в човешките, дори примитивни групи - огън, сготвена храна, дневен и нощен цикъл, околна температура, складиране на храна и вещи, предвиждане итн. Нормално е да се пригодят към горските условия и да не развият някои, типично присъщи за човешки групи качества. Аз писах за деца със сходен генетичен материал, които са гледани в еднакви условия.

Не ми излизай с тези неща, Невена. Защото наскоро една мюсюлманка беше убита, понеже се снимала с годеника си преди сватбата. Ама той не беше убит, само тя. Щото така са програмирани по рождение, нали.
Примерът с дивите животни идеше да покаже, че обкръжението и средата са решаващи и човек не е програмиран за порядките в обществото, в което се ражда, независимо дали е лош, добър, наперен, свит и така нататък. Тия неща се възприемат и възпитават, точно както детето при дивите животни възприема техния начин.

Убийството на момичето е убийство на честта. Тя е убита от нейното семейство, защото ги е осрамила и след снимката с годеника никой мъж няма да иска да се ожени за момиче от това семейство. Годеникът не е убит, защото като не го иска момиче от това семейство ще иде да поиска ръцете на 100-200 момичета другаде, където не го познават и ако предложи приемливи условия на живот и достатъчна зестра (махър), ще се ожени без проблем. Такива убийства има във всички близкоизточни общности, в християнските също. Културна особеност е, която ще съществува докато съществува ендогамията и шуро-баджанащината.

Сложи човек с Даун синдром в семейство на професори и чакай да го обучат и възпитат за Оксфорд!

Личността е букет от всичко това за което говорите. Понякога едното взема превес, друг път  другото. Свят широк.

Ти пишеш какви са ти разбиранията-аз ти давам аргументи в полза на твърдението ми, че грешиш.
Но, си права в болднатото- на теб са ти налели едно, на мен-друго.
Кой ще успее да надскочи втъканите предразсъдъци и кой-не, зависи от характера.
А, двама еднакви на този свят няма, затова е доста несъстоятелно твърдението, че болшинството индивиди от мъжки пол, слушкат цял живот мамите си, докато жените са масово еманципирани от мамите си.....

И? Откъде идват тия убийства и традиции и кой ги е наложил? Съответно защо е прието така? Защото няма как да е по рождение и го знаеш добре. За диагнози не говорим, говорим за хора, на които им няма нищо и които НЕ се раждат с всичко това, което си описала. А го научават впоследствие и го прилагат под страх от някакви наказания в конкретния случай.
Абсурт, не ми приписвай неща, които не съм казала - не съм казвала, че жените били еманципирани от мама, а че повече мъже, отколкото жени след брака не могат да се откъснат от нея. И не, не е само характер - по-голямата част е резултат от възпитание. На много хора същото това възпитание им смачква характера, на други придава пък прекалено много. Все едно да кажем, че серийните убийци се раждат програмирани да са такива - ами не са, обикновено средата им, най-напред семейството им, има по-големия принос да станат такива.

Добре, Сомбра, културните особености са вменени от средата. Как пък серийните убийци имат братя и сестри, които са отгледани в същите условия и не стават серийни убийци?

Не отричам условията и възпитанието, а обяснявам, че характер и личностни особености също влияят.

Аз не съм отрекла, че ги има, казвам, че няма как стереотипите, разбиранията, порядките в обществата да са по рождение, като че ли са част от характера или физическите белези, с които се ражда човек. Културните особености също не са по рождение. И че влияят до голяма степен върху вече утвърждаването на характера на даден човек по време на израстването и възпитанието му в частта с това как да се държи и какво поведение да има в обществото, в което е.
Ами защото братята и сестрите например след това попадат в различна среда? Или защото този изперкалият е отнесъл най-много от гадната среда? Няма как да кажеш, че човек се ражда убиец - по тоя въпрос дори висши специалисти в психиатрията и криминалистиката не са сигурни. И животните хищници се учат от родителите си да убиват - не се раждат научени.
И Абсурт каза, че няма двама еднакви по рождение. Да се върна на примера - тогава не би трябвало всички жени в СА да се държат по един начин, а всички мъже - по друг. Но е факт точно това. Следователно то е резултат от възпитанието и порядките, защото не може всички да са родени еднакви.

Много ми е интересно ти откъде знаеш как точно се държат абсолютно всички жени и абсолютно всички мъже в СА?

Сомбра, в КСА има строги закони, според които хората трябва да са облечени, по е в публичното пространство, по определен начин. При неспазване има строги наказания като бой с камшик и смърт.

Покриването на определени части на тялото с дрехи и присъщо за почти всички човешки групи. Има племена в Амазония, Австралия, Африка, които ходят по цици, но това не е прието никъде в Европа, примерно. То и климатът не го позволява.

Ми не, децата ми не са ходили на ясла и са посещавали абсолютно същите училища до гимназия, но са с различни характери и няма родителско възпитание, което да ги промени. След пубертета има и бунт срещу старото поколение и ценностите му, желание да се пасне сред връстниците, желание за нещо ново.

Всички жени и мъже в КСА се държат по начин, който не им носи наказания. Извън КСА всеки се държи според възможнпсти и желания. Често излизам с жени от КСА и са доста различни една от друга, като някои почти не си ходят в КСА, а джоткат между Лондон, Париж, Ню Йорк и още 5 града. Това, което ме свързва с тях е парфюмерията, с някои имаме много общо като интереси, с други нищо. Някои одобряват живота в КСА и ходят навън на почивка и шопинг, други го приемат, но предпочитат живота навън, на трети не им харесва особено, но с 2-3 деца в чужбина не могат да си позволят по 4-5 филипинки целогодишно и затова живеят там докато децата са малки, четвърти са напуснали отдавна и даже не стъпват там.

След 2-3 поколения тук потомците им живеят като нас. Внуците на Фара Диба - последната иранска шахкиня, на сестрите на предпоследния египетски крал живеят както живеем ние.

Да, има значение средата за серийните убийци, но не е само тя. Чела съм, че огромен процент от тях са осиновени, но милиони хора са осиновени и не стават серийни убийци.

Виждала съм толкова примери, че бих казала спорът  е излишен.
Ражда се ром в гетото, осиновяват го в Италия и става пианист.
Раждат се три деца в семейство, двете умни и интелигентни. Третото наркоман.
Убийците в повечето случаи имат нещо, което отключва агресия към света. Въпреки това има и такива, които се раждат с нещо сбъркано.
Сигурна съм, че не искам да знам как живеят забулените жени 😁

Явно авторката е предизвикала тази неприязън, още в началото.  Затова и мъжа и не е афиширал брака им . А такива "идеални" семейства, в които мъжа мълчи, а жената инициира всичко са мъка . Авторката няма право да забранява контакт на мъжа с роднините му . Не вярвам, че е невинна и добра . Затова и мъжа и крие и ще прикрива и други контакти . Кръвта вода не става.

Знае го целият свят. И да има някакви изключения, то те са точно това - изключения, за които не знае никой, иначе щеше да се чуе. Както знае и че доскоро жените нямаха право да шофират там. И че нямат право да ходят никъде без придружител, камо ли да напускат страната сами.  Поради това, което е написала Невена.
Можеш да погледнеш и книгата на Малала Юзафзаи - как талибаните опитват да забранят достъпа на момичета - само момичета - до образование. Ами ако по твоята теория някоя се е родила с желание и капацитет за учене, какво правим?
Именно, Невена - държат се по един или друг начин, за да не си навличат наказания. Което отново иде да рече, че май няма такова значение с какъв характер си се родил - средата ти определя поведението и това е.

Явно това забулване ти е голяма фиксация. След като си заплашен от затвор или дори смърт - не е чудно, че се подчиняваш. Което няма много общо с характера.
В този пример ми се струва, че има и нещо друго - държавата изисква, но и дава. 
Впрочем,  нечак толкова отдавна нашите баби рядко са излизали незабрадени и с пуснати коси извън къщи.

Да, бе, дава. Афганистан, Йемен, Судан и Пакистан са изключително дащни държави с много висок стандарт и изключително образование и здравеопазване, та затуй изискват.

В много страни жените са ходели забулени. В древна Гърция свободните, омъжени, жени излизали с покрито лице. Нрави.

Ами виж сега, тя му е сестра. Била му е такава дълго преди ти да се появиш. Няма как да очакваш да спре.
Ти, от своя страна, не си длъжна да търсиш контакт с нея.
И ти си човек. Очевидно достатъчно дълго не са те приели.
Просто... остави ги да си комуникират - без това да те засяга или интересува.

Наистина селска история....
Идентичен случай. При нас сватовете настояха да подпишат много бързо преди голямата сватба "за да били законни пред бога и държавата"... Без да ни кажат, младите записали дата за подписването и ме информираха впоследствие. Е точно за тази събота от уикенда беше планирано коледното ни парти, под формата на тиймбилдинг на 100км от София. Защото тъстът бил зает след това, щял бил да пътува незнам къде си. Значи с него могли да се съобразяват, а с мен не се сетили да коментират. Как пък не бих се лишила от коледното парти с колегите заради циркове... Казах им "или сменете датата или си подписвайте без нас" и това е. Те го преместиха за неделята и си тръгнах по-рано от партито.
Тъпо е да се клюкари и обижда партньора, който синовете и дъщерите ни са избрали. Но и обидата от пренебрежението в такъв случай си стои, някои по-слаби характери запазват негативно отношение с години. Аз обаче, понеже съм бяла и добра хахаха се държа прекалено културно вече години и почва да ми писва. Сега ако пак ни пренебрегнат и не дойдат днес на обяд тук на вилата заради гала вечерята при тъстовете.... то директно си събират багажа и си заминават да живеят у тях.
Сори че използвах темата за нашата "селска историйка".... весели празници

А не е ли време като са семейство да си създават техни традиции, да си организират празниците с млади техни приятели? Защо трябва да обикалят от маса на маса, да се надяждат и да се усмихват протоколно?
Достатъчно е в други почивни дни да се видят с родителите.
Единственото "Селско" за мене е ако живеете заедно. Всяко семейство да си знае къщата и да си живее отделно. Ако не им стигат парите бих била склонна да помогна. Да са наблизо, но в отделно жилище.

Време им е и то отдавна. Но още малко и заминават в чужбина. Дойдоха днес, беше супер, много весело изкарахме живи и здрави да са, да се обичат и грижат за себе си, това е най-важното. Ние винаги ще ги обичаме и мислим.

Мен точно това вечно "обикаляне" за празниците, у родителите, много ме дразнеше, все "за да няма сърдити". Ту при едните, ту при другите. И накрая, все пак, имаше пак някой недоволен. А като опитвах свои традиции да създам за празниците и да спрем няколко пъти годишно да тичаме из цяла България, лоша станах 😄 На поредната Коледа без тях вече се чувствам много добре. Имам вече свои традиции. Но затова трябва още в началото на една връзка жената да постави граници и да извоюва територия. За да не плаче по-късно.

Съпругът на дамата може съвсем умишлено да е пазил до последно новината, че ще се женят, познавайки реакциите на контролиращата си майка. Ако мама е държала синчето да вземе за жена ''Мичето, дето е висшистка, има апартамент и баща й е бизнесмен'', а пък той избрал друга някаква, дето ''ще му увисне на шията тая проклетница, гола като пушка''... Сигурно си е представил как непрекъснато ще дава непоискани съвети около подготовката на сватбата, ще се меси, ще настоява...Примерно тържеството да се открие с песента ''Оти са ти косе побелели, друже?'' вместо с  любимата песен на младото семейство. Има една особена порода хора, които не разбират от елегантно отхвърляне на идеите им. И настояват, настояват, докато ответната страна не избухне.
А може и мама да е в основата на раздялата с предишната приятелка, та затова да си е мълчал за предстоящото събитие. Минаха отдавна времената, когато тате и мама трябваше да си дадат благословията. Синът се е страхувал, че мама няма да одобри избора му и е решил да я постави пред свършен факт.
За зълвата е ясно, че е в един отбор със свекървата. То за това и вицове има: ''Дъщеpя ми ce омъжи за много добро момче. Зетят е душа човек - чисти, готви, закуската в леглото й носи, много е добре.  Виж, синът не случи на жена. Снахата е много мързелива - кара го да чисти, да готви, че и закуската й носи в леглото.''  
Много трудни са отношенията с такъв тип свекърви, които считат, че цялото домочадие им принадлежи като движимо имущество. Те са като орлици, които не позволяват на някой да посегне на собствеността им. Когато свекървата открито изразява неприязън и непрекъснато демонстрира, че не харесва снахата, тогава е по-здравословно комуникацията да се прекрати. Все пак е необходимо да разбере, макар и по трудния начин, че синът й вече е пораснал и има собствено семейство, в което тя не е господар.
В случая има явно игнориране освен на снахата и на внуците. Трябва да се обяснят на децата /според възрастта им/ тези житейски ситуации - без изкривяване на фактите, без лъжи - просто това са нещата от живота. Иначе могат да изпитат чувство на вина, на отхвърленост. Бабите и дядовците са важна страница в живота на внуците и не е нужно отхвърления родител да стопира срещите с тях. Децата са много интуитивни и веднага биха усетили фалшивото отношение на баба и дядо и сами ще покажат искат ли да общуват с тях в бъдеще.
Тайните разговори на мъжа ти със зълвата не са болка за умиране - нека си приказват и се виждат, но с условие ти да не си тема / с негативен уклон/ на разговорите им. Просто мъжът ти да забрани да те обсъждат или да подмятат пред него разни неща за теб.
Не сe намесвай в отношенията майка - син и сестра - брат. Когато една свекърва уважава снаха си, тя се сдобива с дъщеря, когато не я уважава - загубва сина си. Защитавай суверенитета си с мъдрост и доброта.

Е хубаво де, тя му била сестра... Ми тея деца не са ли му деца, че е позволявал кофти отношения към тях. Изключвам авторката. Поредния льольо, който върти г@за и се@е интриги между семейството си и жена си.И какво толкова си говорят скришом-пича сам поставя жена си в позиция на чужда.

Аз съм в подобна ситуация на тази на авторката, но със следните разлики:
зълвите са две, с които ММ има разлика 30 години - явно като компенсация, че няма свекър и свекърва, понеже не са измежду живите вече, и двете са много глупави, нагли, безочливи и се правят на луди, че не желая да общувам с тях. Враг номер 1 не в в България, но е голяма клюкарка, гримира се като Джак Спароу, звъни на мъжа ми и си говорят по телефона с часове и обсъждат интимни подробности от живота на починалите си родители, други роднини, приятелки на сестрата от чужбина, които ММ няма как да познава, въобще все клюкарят по адрес на някого, в това им се състоят 90% от разговорите. Веднъж не ги чух да кажат, "Много ми липсват майка и татко, лека им пръст", а само кой какъв бил. Но иначе много ги обичат. Със сигурност. Гад номер 2 е в България, живее на една пресечка от нас, и продължава да ни кани на кафе, понеже или е тъпа или просто знае, че ще се караме с ММ като ми каже предпазливо, че сестричката му ни канила на кафе. А тях двете започнах да ги ненавиждам откакто имахме една лична драма с ММ, едната от тях дотърча вкъщи "да ни помирявала", нахлу в стаята ми с ботушите отвън, докато бях по бельо, и започна да ми обяснява как трябвало да се държа с мъжа си, вкл. и против него си позволи да каже някои неща (като опит да ме накара нещо да и споделя явно, но не поддадох грам на тънката и манипулация). Другата си беше позволила по-късно в същата ситуация да почука на вратата ми, докато бях полугола, по нощница, разстроена заради
поредния разговор с ММ на някаква тема и държах дъщеричката ни на четири месеца в ръце, напишкана и гладна, докато роднините на ММ бях окупирали кухнята, където повивах бебка и я миех. Заради тях детето стоя един час почти напикано и гладно, докато на тая квачка и дойде самолета да се прибере. Как да си отведа четиримесечното голо и напикано бебе в помещение, където от друга държава са се събрали, пият кафе и се смеят и са ми заели цялото помещение, първо, че е неспокойно, второ, че може да носят някакъв вирус и да го заразят. Никаква съобразителност.

Сега знам, ще ми кажат всички - то проблема си е в мъжа ти. Е, добър ден, не знаех. Изтеглила съм късата клечка - мъжът ми е страшен путьо в това отношение, тотално обезпечен в путкинското си поведение от "добро" възпитание от мама и тати и любими сестрички, които явно доста са се постарали в това да го обучат как да се държи, какво да прави, а пък всичките са разведени дърти брънтии. Говорили сме хиляди пъти на темата, че мъжът трябва да постави границите на семейството и да ги отстоява, но нормален човек да беше, щеше да разбере, а не параноичен нарцис, какъвто е. Иронично е как един мъж може да бъде абсолютен мъжкар във всяко друго отношение, но стане ли въпрос за семейни взаимоотношения, да става по-нисък и от тревата и ревностно да се пази от това да не се окаже, че има вина в нещо, че тогава сигурно комплексите ще си кажат думата и ще стане още по-зле положението. За него, и най-вече за тия, дето са около него.

"но със следните разлики:
зълвите са две, с които ММ има разлика 30 години"

30-те години разлика, буквално ме загубиха в написаното

Не, не, никакъв проблем няма с мъжа ти. Намерили сте се. Точно един за друг сте.

И аз имах подобни проблеми с роднините на моя...  Държаха се зле с мен,  вдигаха ми скандали за нищо,  аз бях чуждата..  Докато не ми писна и ги отбичих.  Това беше 2012 година.  Не ходя там,  какъвто и повод да има,  те не идват у нас.  Казала съм му,  че тези хора не са ми никакви,  той ходи при тях с детето и това е..  На мен ми е много добре така.  Съветвам авторката да направи същото,  но недей да настройваш и него.  Те са му роднини,  няма как да ги зареже.  Нека си се вижда с тях когато иска,  но за твое спокойствие не се занимавай с тях.

По казуса на emkaemka1:
Направо съм изумена как може да има толкова безотговорни майки, да рискуват буквално да разболеят малко бебе или да се подсече, държейки го 1 час напикано и гладно, щот има кумбули в устата и не може да каже на пиещите кафе да се преместят или пък да отиде и просто да си измие бебето. Щели да го зарязат понеже били от различни континенти? Имало ли е болен гост? Ако е имало какво прави у вас и кой го пусна болен покрай бебето? С какво да го заразят? С бубонна чума ли? То ако е имало болен, с нещо кото се предава по въздушно-капков път пак има верятност да го заразят, няма значение, че са в различни стаи.
За нахлуването в стаите - просташко поведение, особено с ботушите, обаче кой я е пуснал да влезе обута? Не е ли мъжлето ти? Или тя си има ключ от вашия дом??? И в двата случая проблема е първо с мъжът ти, че позвоялва такива селяндурси изпълнеия. И ти на тоя примат му викаш мъжкар???

Силно се надявам, мъжът на Емаката, както и родата му, да са същите като Емката-като възпитание, като простотия, пардон-възпитание в първите 7 години, та да си живеят в кочинката по живо, по здраво.
"Детенце" ще бъде еманация на...нЕмам думи.....
Рядко ме побиват тръпки, ама ей-на, случи ми се......

Я, моето мнение е изтрито. Неясно защо - само то. Не че се различаваше по тон или смисъл от това на АбсурТ и не че и двете можем да достигнем изящния стил на Емкаемка. На нея - успех с гадовете и дъртите брЪнтии!

В жилището на emkaemka1 баня няма ли, други стаи? Повива си бебето в кухнята, в друга стая не може ли? И как го целувате този голям мъжкар като го асоциирате с женски полов орган?

Е, ти пък сега! Развали сюжета.

Може бянята да е външна, да е студена и да я отоплят само в определени часове, стойката за повиване на бебето да е в кухнята и да не е удобно да я местят, стаите да са студени, в ремонт.

Мене до 4-5 годишна ме къпеха в голям, дълбок умивалник в кухнята. То си беше половин вана.

Ако бях на мястото на майката щях да хвана дъртите сестри да помогнат с повиването. Не е сложно.

От личен опит: Бебета могат да се повиват навсякъде, само желание да има. Не е там проблемът.

Tя писа, че й трябва кухнята за да го подмие, явно банята или е външна или е неотопляема и е прекалено студено. По-интересното е какво й пречи да си измие бебето пред гостите, които все пак са близки? Ще му видят "срамотиите" ли?