Как взехте решението

  • 2 815
  • 22
Въпросът ми е към тези, при които разводът е по тяхна инициатива. Как решихте да се разведете? Защо? Колко време ви отне да се решите? Как казахте на половинката? Всякакви съвети ще са ми от полза.
Мисля го от няколко години, но сега вече имам мотивацията и смелостта да го направя. Не съм обаче напълно и категорично сигурна дали после няма да съжалявам. Не съм сигурна дали е правилно. Не съм сигурна дали не трябва да жертвам своето щастие и спокойствие, за да живеят децата с баща си (което не е абсолютно сигурно дали е по-добре за тях). Ей такива едни въпроси ме мъчат...  newsm78
Ще съм благодарна, ако мога да почерпя от чуждия опит и успея да си подредя малко кашата в главата.
Виж целия пост
# 1
В миг Simple Smile.
Не знам, аз съм много крайна, много безкомпромисна, много честна - към мен, към околните.
Не обичаш някого вече и няма нужда да го лъжеш. Деца, пари - всичко са оправдания.
Реших го, казах му, станах и си тръгнах.
Не поисках нищо, от което му олекна. А имаше какво Simple Smile.
Много време се борех със злобата, с огорчението, с болката, с ненавистта.
Страшна борба беше и чисто финансово, но съм много горда, чак до глупост.
И оцелях, помъдрях..., дотолкова, че да сме в чудесни партньорски отношения, все пак дете имаме.
Така се прекъсват вече отровните нам отношения - брачни или приятелски. Шат и край!
Виж целия пост
# 2
Щом не си сигурна, още не си готова.
При мен продължи години. Две по точно. Накрая взех решението и ми олекна. Но знам, че бях сигурна.
Виж целия пост
# 3
Същите терзания имам и аз ! Мятам се от крайност в крайност - имам две момчета и заради тях не съм предприела тази стъпка, въпреки че вече го обсъждахме с мъжа ми . Опасява се , че ще им се отрази много тежко и ще има дългосрочни последици  за тях живота без баща. Все пак баща им не е насилник  и няма намесен трети човек.
Виж целия пост
# 4
Но какво значи "без баща"? Бащата преди и след развода пак е част от живота на децата си.
Причини от рода на "Детето ми ще расте без баща, ако се разведа" са пълна глупост.
Родителството не е само физическо присъствие, живот в един дом...
При появили се пукнатини и липса на обич всичко освен решението за развод са извинения, на гърба на партньора и на децата.
Повече увереност, дами Simple Smile.
Виж целия пост
# 5
Че бащата на дъщеря ми сега е по баща отколкото като живееше с детето. Сега я взима един или два пъти в седмицата и то се чувства добре.
Виж целия пост
# 6
Аз се разведох, но не по моя инициатива. Доста време преди развода имахме проблеми, по- скоро аз осъзнах за какъв мъж съм се омъжила. Мислех да си тръгна. Детето беше на 3 месеца. Останах, преглътнах, дори не сме го обсъждали. След време той поиска развод и мен ме беше яд, че инициативата е негова. Затова си мисля, че една жена чувства кога е настъпил моментът, просто се страхува. За децата не винаги е лошо, когато родителите се разведат.
Виж целия пост
# 7
Ако си финансово независима, а мисля, че ти си, решението ще го вземеш по-лесно. При нас и жилището беше мое, така че не се чудих много. Когато нещата не са добре, няма нужда от мъка и терзания.
За децата не е приятно, но пък в днешно време хората се разделят и създават нови семейства много по-често и не е такава драма.
Виж целия пост
# 8
Първият път - бавно и с мъка. Втория  - рязко и на секундата.
Колкото по-навреме, толкова по-добре.
Виж целия пост
# 9
Първият път - бавно и с мъка. Втория  - рязко и на секундата.
Колкото по-навреме, толкова по-добре.
...третият път - преди да се е случило  hahaha
Виж целия пост
# 10
И това го направих вече няколко пъти..))
Виж целия пост
# 11
Andel_, много си смела. Или може би е въпрос на късмет.
Виж целия пост
# 12
Никакъв късмет няма - всичко е избор. И то наш, личен.
Така че - колкото по-бързо осъзнаеш отговорността си за него, толкова по-лесно е с решенията.
Виж целия пост
# 13
Истината е, че за себе си съм напълно сигурна. Не съм, обаче, сигурна за децата кое е по-добре. А те са по-важни. Сега баща им не ги тормози, обаче и не им обръща грам внимание. Нищо не прави с тях, не си говори дори почти с тях. Обича ги, но си е такъв човек. Само физически присъства. Все си мисля, че ако живее отделно и ги вижда 1-2 пъти седмично и са само с него, без мен, ще общува повече с тях и ще им обръща повече внимание. Ама дали е така наистина?...  newsm78 Но пък няма да присъства физически ежедневно. Да не говорим, че са в разгара на пубертета. Много ми е трудно да преценя кое е по-добре. 
Виж целия пост
# 14
Около 6 години ми отне. Твърде много, но си тръгнах едва когато той започна да става вреден за децата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия