Провокирана съм от една майка с която излизаме заедно.Това което ми прави впечатление е че момиченцето е на 2 години,но тя за всяко нещо го пита .Примерно :Искаш ли да спиш? Какво точно искаш да ядеш?Къде да отидем? и др.Малката палавница направо и се качила на главата - та искам да попитам вие угаждате ли на вашите деца и до каква степен?
Виж целия пост
Угаждате ли на децата си?
- Публикувана: 24 юли 2006, 13:41 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 00:40 ч.
# 1
24 юли 2006, 13:50 ч.
питам децата си и се съобразявам с предпочитанията им за неща, за които могат да направят избор. по отношение на правилата въпроси не се задават.
мога да питам габриела дали ще спи с пижам или с нощница
дали ще яде сладолед или мляко за десерт
виктория избира дали да спи или да чете следобяд, докато аз и габриела спим...
Виж целия пост
мога да питам габриела дали ще спи с пижам или с нощница
дали ще яде сладолед или мляко за десерт
виктория избира дали да спи или да чете следобяд, докато аз и габриела спим...
# 2
24 юли 2006, 13:56 ч.
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Виж целия пост
# 3
24 юли 2006, 14:04 ч.
Доскоро и аз така си я питах Йоанката за всичко. Искаш ли да отидем тук, искаш ли там, искаш ли супа ИЛИ ..., искаш ли това, онова. Въобще едва ли не - всяко изречение ми започваше с "Искаш ли?". Улових се, че просто си изразявам мислите на глас, като очаквам винаги положителен отговор. А естствено Йоана може и да иска , а може и да не. И тогава престанах да питам. Наблегнах на императивните изречения и нещата поулегнаха.
Виж целия пост
# 4
24 юли 2006, 14:15 ч.
И аз я питам за почти всичко,давам и избор да си избере какво ще яде (но от наличните неща 
),дали иска да спи (не виждам смисъл да я насилвам,така или иначе и се доспива по някое време),когато сме в магазина,давам и да си избере нещо за нея,но само едно нещо,дали иска да се къпе с мен или с баща и...
Дали е рано да и давам избор-нямам представа,но факт е,че така ми е много по-лесно да я накарам да яде нещо,което аз искам,да не се мотаем 20мин с уговорки за влизане в банята и т.н.
Виж целия пост
),дали иска да спи (не виждам смисъл да я насилвам,така или иначе и се доспива по някое време),когато сме в магазина,давам и да си избере нещо за нея,но само едно нещо,дали иска да се къпе с мен или с баща и...Дали е рано да и давам избор-нямам представа,но факт е,че така ми е много по-лесно да я накарам да яде нещо,което аз искам,да не се мотаем 20мин с уговорки за влизане в банята и т.н.
# 5
24 юли 2006, 14:20 ч.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
Виж целия пост
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
# 6
24 юли 2006, 14:22 ч.
Угаждане - не. Но му давам възможност да избере дрехите си, с които ще излизаме; играчките, които иска да вземем с нас, като излезем; общо взето такива неща. Но за всяко нещо да питам - не. Че и дали иска да спи?! Ами че той задължително ще каже "не". Точно за това не го питам, а го прилъгвам с "хайде да сложим количката/книжката... да спи. 
Виж целия пост
# 7
24 юли 2006, 14:22 ч.
Да питаш детето си какво иска да яде не е угаждане според мен.
Но иначе не - не угаждам. Или по-скоро рядко, в някои моменти, за някои неща - зависи.
Виж целия пост
Но иначе не - не угаждам. Или по-скоро рядко, в някои моменти, за някои неща - зависи.
# 9
24 юли 2006, 14:28 ч.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
Виж целия пост
Според мен това не е точно угаждане. Угаждане е, когато изпълняваш желанията на детето си, въпреки, че не ги смяташ за редни. А това да дадеш избор на детето си е много хитро - хем го учиш само да ръзсъждава, хем свеждаш до минимум неизбежните конфликти. Особено, ако поставяш въпроса с няколко възможни отговора /Това ли ще ядеш или онова/ /т.е. хем определяш някакви граници, хем детето има право на избор/. Но на 2 г. май е малко раничко. На такава възраст май не са много наясно какво искат и въпросите по-скоро ги затормозяват и объркват.
Съгласна съм т.е. да и аз до толкова й угаждам.
# 10
24 юли 2006, 14:29 ч.
Страхувам се да угаждам, и се надявам да не го правя.
Преди няколко дни трябваше да купувам нова четка за зъби на Ивчо и му дадох да си избере една от десетина четки. Това правя.
Иначе едно от правилата, които съм наложила е да не настоява за нещо ако му кажа, че нямам пари. Ивчо вече свикна с думите "Мама няма пари, затова няма да се возиш на количките", примерно, и не настоява.
Виж целия пост
Преди няколко дни трябваше да купувам нова четка за зъби на Ивчо и му дадох да си избере една от десетина четки. Това правя.
Иначе едно от правилата, които съм наложила е да не настоява за нещо ако му кажа, че нямам пари. Ивчо вече свикна с думите "Мама няма пари, затова няма да се возиш на количките", примерно, и не настоява.
# 11
24 юли 2006, 14:41 ч.
Компромис с правилата не правя! Угаждам до толкова, колкото по скоро да се възприеме като награда, за нещо добро, което е сторил Валери. Например за спането, той си знае, че на обед спи и никога не го е правил на въпрос. Относно храненето- там имаме известни противоречия, но изпълнявам прищевките само ,ако преценя, че няма да има лоши последствия и той да си навие на пръста, че сме му длъжни. Винаги, когато излизаме на разходка се уговаряме от вкъщи колко пъти ще се вози на колички и какво ще му купя, ако нещо му хрумне ей така ,пита може ли да го заменим 
Когато му купуваме дрехи го питам, какво предпочита той от няколко блузки или панталончета.Смятам,че така у него се формира вкус към красивото и той е горд, че го питам.
Но да иска да хапва сладко преди да е закусил или да се налива с вода или сок, преди храна- това категорично не става
Виж целия пост
Когато му купуваме дрехи го питам, какво предпочита той от няколко блузки или панталончета.Смятам,че така у него се формира вкус към красивото и той е горд, че го питам.
Но да иска да хапва сладко преди да е закусил или да се налива с вода или сок, преди храна- това категорично не става
# 12
24 юли 2006, 14:45 ч.
Угаждам не е точната дума в моя случай, но винаги гледам да се съобразявам с исканията на дъщеря ми. Хубаво е децата от малки да имат свое собствено мнение, което не означава, че са разглезени и ще ти се качат на главата. Ако непрекъснато му се забранява и отказва, това го комплексира. В последно време съм станала по-търпелива към малката и усещам, че и тя ме клуша повече.
Виж целия пост
# 13
24 юли 2006, 14:54 ч.
Правилата се старая да спазвам, а неща за които може да се избира му давам сам да избере - кои дрехи да облече, а в последно време го водя и в магазина, когато му избирам дрехи, за да потвърди, че ги харесва, какво да хапне от предложеното му меню, колко да яде, дали да дойде с мен или да си стои в къщи и обратно и т.н. Старая се да не си налагам мнението, когато не е наложително. За спането - той сам казва, че му се спи и ляга - не сме имали противоречия. Не мисля, че това е угаждане, а по-скоро изграждане на способност у детето да взема решения и да прави избор.
Виж целия пост
# 14
24 юли 2006, 15:00 ч.
Оооо да. При това угаждам и на двамата (да не кажа и тримата щото и таткото се възползва) и въпреки това всеки мрънка че угаждам повече на другия. Малкия пък се е научил на всеки въпрос да отговаря с Не а от всеки магазин да си взима каквото си поиска защото знае че мама върви по него и плаща. Аз съм нарицателното за "мека Мария" .
Виж целия пост
Препоръчани теми