Представата ми, със сигурност е юлозорна, заради копнежа да бъдем отново семейство!
Трябва да действам по-категорично за бъдещето си, тъй като такова с него никога няма да е пълноценно (все ще е за моя сметка).
Сега, не знам какво да те посъветвам . Ако имаш някаква изгода от него, потърпи го, докато не стане излишен. Но първо трябва да се отървеш от чувствата си към него и да действаш хладнокръвно и в интерес на детето. То като порасне само ще види що за баща има.
Редактирам се - той може и да се кротне и да улегне като престане да вдига самолета...
Успех!
Allwewant, мисля че си много права, благодаря!
Ще изкараме празниците заедно, заради родителите си - баща ми е тежко болен, неговите родители също са доста възрастни, може да им е за последно ...
Вероятно, самата аз ще провокирам заминаването му. Само трябва да поработя над мисленето си без да се поддавам на чувствата (те са лъжливо поддържани от него).
Знам, че това е най-правилното решение за мен и детето ми!