Здравейте,
Моята история е следната - 25 години брак, 2 деца /голямото с проблем/ и ежедневна борба. Отдавна, отдавна с мъжа ми се отдалечихме и станахме добри родители и стопани, съквартиранти и спътници. Тогава срещнах Него. Бяхме заедно 8 години като любовници. Той не е семеен, а годините вървят. Преди 3 месеца поиска да се разделим, защото го измъчва самотата. Разбира се приех - не може да задържиш с женски хитрости човек, който се чувства самотен! Трябва да го пуснеш и да му пожелаеш щастие!
И АДА СЕ ОТВОРИ! Никога не съм изпадала в такава депресия! Нямам близки, нямам приятели вече в града. Само аз, моята тайна и мъка! Изпданах в ужасна депресия. Ставам, правя каквото трябва, работя, гледам дома и децата и плача всеки миг без никой да ме види. Не ям - отслабнах с 20 килограма. Не спя
След 2 и половина месеца разбрах, че се вижда с друга. Той ми каза - поддържаме връзка и се опитваме да се поддържаме. Всъщност живея от мейл до мейл. Живея в пощата, а той пише рядко. Пиша, пиша, пиша ... тормозя го с емоциите си, тормозя се от мъката през която и той минава. Връзката с новата приятелка била само за секс /с 15 години по-млада/, но както си мислех, че съм в ада разбрах, че съм била на плиткото му. Ако не бяха децата и тяхната нужда от мен сега нямаше да пиша тук... Болката бе толкова голяма! Звънях му, говорихме, плакахме заедно по телефона ... видяхме се за малко на кафе ... Кошмар.
Вчера ми писа, че се е разделил с приятелката си. Не знам защо! Писа ми, че ме обича и винаги ще ме обича! Иска да продължи и да не е сам, иска но не може да види друга като постоянно мисли за мен, писа ми хубави неща от които става ясно, че още има чувства, че му е трудно в раздялата ни, но тя продължава ....
Не издържам! Полудявам! Задушавам се! Имам нужда от помощ, някой да ме спаси от цялата тази мъка или да ми каже как да се избавя. Нито мога да работя като хората, нито да върша това което трябва у дома. Всички ме гледат и се чудят какво ми става. Изпаднах в зверска депресия и не знам как да се измъкна. А мислех, че съм силен човек минал през какво ли не.
Как се излиза от това състояние?
Как да започна наново живота си?
Как да намеря някаква хубава емоция?
Как да оцелея?
Помогнете ми моля!!
Виж целия пост
Моята история е следната - 25 години брак, 2 деца /голямото с проблем/ и ежедневна борба. Отдавна, отдавна с мъжа ми се отдалечихме и станахме добри родители и стопани, съквартиранти и спътници. Тогава срещнах Него. Бяхме заедно 8 години като любовници. Той не е семеен, а годините вървят. Преди 3 месеца поиска да се разделим, защото го измъчва самотата. Разбира се приех - не може да задържиш с женски хитрости човек, който се чувства самотен! Трябва да го пуснеш и да му пожелаеш щастие!
И АДА СЕ ОТВОРИ! Никога не съм изпадала в такава депресия! Нямам близки, нямам приятели вече в града. Само аз, моята тайна и мъка! Изпданах в ужасна депресия. Ставам, правя каквото трябва, работя, гледам дома и децата и плача всеки миг без никой да ме види. Не ям - отслабнах с 20 килограма. Не спя
След 2 и половина месеца разбрах, че се вижда с друга. Той ми каза - поддържаме връзка и се опитваме да се поддържаме. Всъщност живея от мейл до мейл. Живея в пощата, а той пише рядко. Пиша, пиша, пиша ... тормозя го с емоциите си, тормозя се от мъката през която и той минава. Връзката с новата приятелка била само за секс /с 15 години по-млада/, но както си мислех, че съм в ада разбрах, че съм била на плиткото му. Ако не бяха децата и тяхната нужда от мен сега нямаше да пиша тук... Болката бе толкова голяма! Звънях му, говорихме, плакахме заедно по телефона ... видяхме се за малко на кафе ... Кошмар.
Вчера ми писа, че се е разделил с приятелката си. Не знам защо! Писа ми, че ме обича и винаги ще ме обича! Иска да продължи и да не е сам, иска но не може да види друга като постоянно мисли за мен, писа ми хубави неща от които става ясно, че още има чувства, че му е трудно в раздялата ни, но тя продължава ....
Не издържам! Полудявам! Задушавам се! Имам нужда от помощ, някой да ме спаси от цялата тази мъка или да ми каже как да се избавя. Нито мога да работя като хората, нито да върша това което трябва у дома. Всички ме гледат и се чудят какво ми става. Изпаднах в зверска депресия и не знам как да се измъкна. А мислех, че съм силен човек минал през какво ли не.
Как се излиза от това състояние?
Как да започна наново живота си?
Как да намеря някаква хубава емоция?
Как да оцелея?
Помогнете ми моля!!
