"Няма ли да купиш подарък на сестра си??"

Аз също, но много бих се обидила на себе си, ако оставя близките ми хора без подарък за повод или просто така. Много обичам да радвам хората, много..., такова удоволствие ми доставя, несравнимо.
Имам много близка приятелка (от онзи тип зрели приятелства, в които ще разгърнеш цялата си същност, без угризения и свян, срам, страх).
Зная какво обича - канелени бонбони .
Преди да се прибера обиколих няколко места, за да накупя всевъзможни видове за нея, грижовно ги сложих в ръчния багаж и тези дни освен персоналния подарък, който бях избрала специално за нея й поднесох и цялата палитра от канелени бонбонки в коледен чорап от тюл. Отдавна пораснал човек, който грейна и засия, когато разтвори чорапа.
Ей за тези моменти си струва да даваш, да мислиш, да искаш да зарадваш някого.
Няма по-хубав момент за мен, когато видя онзи блясък в нечии очи, защото си се сетил, дори и да е само кесия с канелени бонбони .

Аз съм същата.
Възпитали са ме, че трябва да съм благодарна дори и на малкото, щом човекът се е сетил, отделил време и отношение, за мен.
Но тук се правят счетовододни сметки и се намесва дори манипулация, за това, че някои се радват на малки жестове.
Да, дребнавост му се казва. Не се обиждайте, дами.

Няма как под общия таг "подаръци" да се слагат коренно различни неща.
Има хора чувствителни, да не кажа сантиментални, които искрено се радват на подарък, избран специално за тях според това което харесват и което ги вълнува.  С кеф да го купиш, с кеф да го подариш  - виждаш, че човекът пред теб се радва и е щастлив. И на теб и е приятно, че си го зарадвал, и той изпитва удоволствие - всички са щастливи.
От друга страна, обаче, под девиза "Няма ли да купиш подарък на ..." се вихрят наистина дребнави страсти  кой на кого какво подарил, ама как, ама защо, ама какво, ама нали... И в крайна сметка се стига до унилата размяна на "подаръчни комплекти" с традиционните парфюмче и дезодорантче, които получаваш в торбичка с коледна картинка, ахкаш възхитено и моментално връчваш ответния подарък - същия или подобен набор. Мероприятието е отчетено, всички са доволни.
Познавах една фамилия - всъщност група възрастни хора - роднини, които се събираха стриктно на всички празници, рождени и именни дни и там съответно се подаряваха подаръци. Е, хората нямаха нито средства, нито възможност да купуват подаръци, ама нали няма как да не се подари - въртяха едни и същи опаковани сувенири и прочее дребни подаръчета и тържествено си ги връчваха всеки път един на друг с всички полагащи се "ох!" и "ах!". За тях сигурно си имаше своя смисъл, ама отстрани погледнато си е жалка и смешна картинка. Впрочем, точно това тяхното с нищо не се различава от традиционната обмяна на "скромни подаръци" - парфюмчета, дезодорантчета, сувенирчета и всякакви подобни т.нар. "символични подаръци", само дето за младите това са консумативи и купуват нови за всяка такава акция.
Чудно ли е, че на някой просто не му се занимава с всичко това? Има 101 други начина да покажеш уважение и добри чувства към хората около теб.
Ама като е речено - "Ако ще и бонбон да е - ама да има подарък!" - няма спасение... Не е ли идея тогава да пуснем "прахосъбирачките" в оборот? 

Най- милият ми подарък са плетените терлици и чорапи по това време от моята баба- сега пак това съм си поръчала. Е, слага и една банкнота.

Разбирам тезата ви и сме на едно мнение за много от нещата, но определено не мисля, че е нещо ужасно някой да не ти подари подарък.
Както и да е, малко ми писна да тъпчем на едно и също, така че спирам да отговарям, защото е безсмислено. Вие си знаете вашето, аз си знам моето. То пък не е задължително да сме на едно мнение в крайна сметка.
Пожелавам ви весело посрещане на новата година

Тук са млади хора ,с възрастта нещата се променят.За това мненията са на два полюса.Накрая кой както му харесва, но е гадно да те принуждават.Който харесва бонбон, ще хареса  и без подарък, присъствие на близък  е също много голям подарък в тези отчуждени времена.
А за нямащи възможност, тоест да се оберат до шушка заради адета да се подарява  си е проблем да получи, защото трябва и да върне жест.Като се разберат хората няма проблем-децата да зарадват пък възрастните знаят ,че няма Дядо Коледа.Тя внучката на 4.5 си каза ,че е измислица и хората се обличат и ходят да раздават подаръци.
И като нацелиш някой да не харесва каквото и да е, да мълчи или да мърмори,  да не казва, но да показва ,че  е досадно това избраното, ти минава мерак нататък.
Та да не съдим, всеки с разбирания  и възможности.Прахосъбирачки и аз нямам и не обичам ,малкото неща от подаръци или попаднали някак, набутвам  някъде, в секцията има  нещо,преспапие, сувенир от посетено място на синовете, (сол от някаква пощера в Полша например)неща ,дето не ми се забутват в кашон и надалеч.Минало ми е време да се радвам ,натрупаното не мога износи и употреби.
Радвах се на кафеварка  една година, да ме спаси от варене на кафе, че се събираха  тогава  компании младежи.
Та не е задължително ,нито неуважително да не подаряваш.Като има разбирателство, то е подарък без цена.

Няма грешно и правилно, всеки си празнува както му е кеф. Не мисля, че майката на авторката е трябвало да се намесва, очевидно между двете сестри няма проблем.
За мен Коледа е време за близките, важното е да сме заедно, присъствието на любимите хора е най-големият подарък.
В моето семейство никога не се е държало на подаръците. Когато бях малка, подаръците бяха само за мен (единствено дете). Баба никога не е държала сметка на майка ми, че не е купила подарък за вуйчо (няма деца).
Откакто работя, взимам подаръци за майка ми, баща ми, майката на приятеля ми и 2-3 приятелки от детството. Но трудно се абстрахирам от шопинг треската, кичът и фалшът покрай празниците. Не мисля, че това е смисълът на празника. Обичам да правя подаръци, но не и за да отбия номера, а в бързината преди празниците понякога се случва точно това. Затова и правя подаръци за малко хора (и получавам  малко). Но ако видя нещо, което знам, че ще се хареса на някого, го взимам и го подарявам без повод.

В последното изречение е ключът от мазето за мен. Когато нещо ми потрябва и хареса, купувам го без значение дали е Коледа, Великден или обикновен ден от седмицата. В нашето семейство от няколко години подаръци не си правим. Купуваме билети за кино, театър, концерт... Отиваме на почивка след Нова година... Предупредила съм близките си, подаръци правя само на племенничките, защото са още деца. Мразя безцелното консуматорство и не искам да съм част от това , да се бутам с тълпите, за да купя поредното непотребно нещо, щото, видите ли, е Коледа и лелката от рекламата по телевизора непрекъснато повтаря, че не може Коледа без подаръци  и "купувайте, купувайте..." Мерси... Моите разбирания и усещания за празника са малко по-различни.

Аз също съм купувала билети за театър, книга за подарък. Ако не купя за Коледа или РД, мисля, че няма да имам друг повод, защото и рядко се виждам със семейството ми. Единствено купувам без повод, когато видя нещо интересно на племеника ми.
Тук никой не говори да затрупате родата с ненужни боклуци.

Не съм чела други постове, освен този.
Просто е време да се еманципираш от майка ти и такива въпроси да не те застрелват и вадят от релси.
Сестра ти вече ти е равна- пълнолетна, обвързана и съвсем правилно не влиза в кръга на децата, за да й подаряваш, щом така сте решили.
Явно, за майка ти тя още е "сестричката", "детенцето", че и ти-голямото дете, каката, която трябва да прави това и това....
Ще кротне, но трябва ти да се почувстваш като равна с нея, за да не подлагаш на съмнение действията си, само защото тя не ги одобрява. 

Ако прочетох правилно и сестрата не е купила подарък на сестра си. Купила е на племенниците си. Майка им що не й набие канчето с: Ти що не купи на сестра си подарък?

Ама наистина ще донесете вода от девет кладенци, за да се убедите защо да не купите подарък.  Ами избери тогава нещо полезно, като не искаш да е непотребно, поръчай го с куриер и така няма да се буташ с тълпите.

Никой не е нужно да се убеждава в нищо.
Както споделих за мен и близкити ми е съвсем приемливо да не обръщаме празниците в предмети и манджи.
И не ми пречи, ако пък друг го прави. Стига да не ми скърца на главата колко е прав.
Щото не е.
Понеже няма общо правило.
И в това е същността на темата, ако човек си вдигне носа и се опита да разбере къде й убива на авторката.
За един предметите са важни, за друг са просто символика, за трети - нищо особено. Изпълняват конкретно предназначение и толкоз.
Празникът също има различен смисъл за хората. Едни го опредметяват, други го изяждат, трети основно го ползват да общуват, за четвърти е духовен символ, пети не го отразяват изобщо.
Въпрос на избор.
И на ненамеса в чуждия.

Билетите за театър, цирк, опера и концерт не са ли подаръци? В Германия често струват повече от 50 евро единния. Това, ако не е подарък, какво е. За 4 членно семейство 200 евро. Много от познатите ми купуват именно билети или ваучери за събития и преживявания за рожденни дни, Коледа и т.н.

Някои хора ги влече да купуват подаръци, но не всички са така. Зависи от подаръка, но често при непознаване на вкуса на отсрещния човек, се купуват непрактични прахосъбирачки. Аман от гипсови дядо коледи/джуджета, чаши и всякакви свещи.