Аз бях всичко. А сега съм само урок

С това, че ще караш сама празниците, няма да трогнеш никоя тук. Те са всичките на принципа - по-добре сама, отколкото с неизпълняващ желанията им мъж. Така че нищо ново не им казваш.
Това, за което е добре да внимаваш, е да не се влееш в редиците на самодостатъчните си.
Утре вечер иди на центъра, тропни едно хоро и се чукни с кмета

Самодостатъчността е осъзнат избор на щастие. Ако щастието зависи от определен човек, има зависимост. Никоя зависимост не е полезна. А и съм забелязала нещо - когато мъжът знае, че жената може без него, не си позволява прояви на неуважение и лошо поведение.

Здравейте, мили момичета!
С тези светли семейни празници желая на всички дами тук, на вашите дечица и семейства много здраве, щастие и успехи. Бъдете благословени!
Изкарвайки едни тъжни празници, след поредната безсънна и неспокойна нощ, аз събрах сили и се регистрирах за да споделя с някой болката си. Когато приятелките ми се нуждаеха от мен, аз бях като вярно куче, искрено и неотлъчно до тях, бършех сълзи, а сега съм сама и няма на кой да се изплача, а като всяко човешко същество, имам нужда да говоря за това, за което ме боли.
Сега по същество и дано някой ми пише безпристрастно как вижда моята ситуация и ми даде някакъв съвет.

С мъжът, който обичам се запознахме като на филм.
Аз бях претърпяла раздяла след изневяра от страна на бившия ми партньор, но беше минало доста време и бях се отърсила от болката и разочарованието. Живеех спокойно, без драма.

Той беше много внимателен, започнахме като приятели, въпреки, че той не криеше чувствата си. Малко по малко се влюбих и бяхме безумно щастливи. Проблемът дойде от факта, че той споделяше за миналите си връзки  и аз изтълкувах погрешно това. Започнах да ставам ревнива, каквато по принцип не съм. Сега съжалявам ужасно за това. Две години любов, най-голямата и истинска и за двамата и сега останах сама, заради собствената си глупост, тъй като на него в един момент му писна от ревността ми. Не съм я демонстрирала често и не се е стигало до свирепи скандали, но признавам-случваше се.
Иначе си пасвахме прекрасно като характери, разбирахме се и бяхме заедно в доста трудни житейски ситуации.
В един момент той се отдръпна и аз се осъзнах. Мислих много и анализирах ситуацията. Разбрах грешките си и повярвайте-съжалявам.
След известно време мълчание от двете страни, той публикува във фейсбук цитат, свързан с мен точно на датата, на която сме се запознали. Аз му писах и той ми звънна.
Говорихме близо час по телефона и той ми каза същото, както и преди-че иска спокойствие, без ревност и без драми. Аз му казах, че съм го осъзнала и че тези неща за мен са в миналото. Той предложи да поговорим на живо.
Към настоящия момент се видяхме три пъти в рамките на две седмици. Първия път пихме кафе и направихме дълга разходка из града. Той ми обясни, че го боли от недоверието, което съм проявила към него и се страхува, че ако се съберем всичко ще се повтори. Казах му, че това няма да се случи, но усещам как не вярва в това.
При последния ни разговор дори се разплака, когато каза, че все още ме обича, че каквото и да става аз съм жената в живота му и това няма да се промени. Но се страхува какво ще се случи, тъй като вече ме познава.
Каза, че на датата, на която сме се запознали се е напил до безпаметност, че сме прецакали нещо красиво, че той също има грешки, че на този етап трябва да останем нещо като приятели. Ако успее да се успокои вътрешно, нещата между нас ще се случат. Но не обещава.
В момента той има проблеми, свързани с факта, че си счупи крака миналата година, очевидно не го наместиха правилно и това му докара усложнения. Вече куца и ще остане цял живот така.
Следващите ни срещи му помогнах, карайки го на прегледи и оказвайки помощ в чисто житейски ситуации.
Разменихме подаръци за Коледа.
Чуваме се, пишем и в момента се опитвам да изместя фокуса от разпадналата ни се връзка към това да съм до него приятелски и да го разбирам, нещо, което съзнавам, че не съм правила достатъчно докато бяхме заедно.
Днес трябваше да се видим за да звънна на един доцент, при който баща ми, лека му пръст се лекуваше, но снощи негов (наш) приятел се прибра от друг град и ще остане в дома му, моя приятел кара нощни смени и се е прибрал към 2, очевидно с приятеля му са говорили до късно и ми е писал, че си ляга в 4-5 и не знае дали ще се наспи за да се видим по обяд, както се бяхме разбрали, а от следобед отново е на работа.
Познавам го и мога да предположа за какво са говорили..
Разстроих се малко, че няма да се видим преди Нова Година, това ме провокира да пусна и темата и да получа малко разбиране и съвети.
Моля ви, кажете толкова ли безнадеждно изглежда всичко отстрани?
Има ли шанс да си върна този мъж, защото повярвайте, нямам очи за друг и искам да разбере, че съм осъзнала старите грешки и раздялата ме отрезви до степен да не ги повторя повече.
Има ли шанс да му мине болката, която казва, че изпитва в момента?
Съжалявам за безкрайния пост, имах нужда се се излея.
Всяко мнение ми е ценно.
Благодаря ви!

Ако не беше го забелязала щеше да е лошо, защото това са общочовешки взаимоотношения и поведения. Крайността обаче идва, поставяйки мъже и жени в точно определени роли. А пък крайностите не са хубаво нещо...

Не поставям никого в роли, просто наблюдавам. Със съжаление забелязвам, че страшно много български мъже  се държат така сякаш жените им са длъжни да търпят всяка тяхна постъпка. Не знам дали причината е в полученото възпитание или в обществото като цяло, но е факт. В резултат, в даден момент започва да се изпитва до къде ще стигне партньорката и колкото повече търпи, толкова повече поведението се затвърждава. Ако жената няма мислене от типа "само с мъж ще съм щастлива", според мен много по-рано ще бяга от токсични връзки и ще има изисквания към поведението на човека до себе си.