Искам бебе, но съм сама...

  • 25 671
  • 1 572
# 1 350
Природата била заложила да се възпроизвеждаме така?Е и?
............
А който не маже да се възпроизведе по природному,какво да прави?

Ами, тук не се разглежда този казус.
Тук се разглежда друго-да можеш да се възпроизведеш по природному, но да предпочетеш да е от епруветка, щото не те бива в комуникацията с другия пол и ще ти е по-лесно да лишиш и детето си от баща. Че контролът да е пълен и без намесата на друг фактор.
Виж целия пост
# 1 351
А откъде точно разбрахме дали някой не го бива в комуникацията с другия пол, че това непременно наред с измисленото желание за контрол, което му се приписва, да е причината за решението му? Защо при двойка желанието на жената да има дете трябва да е нещо нормално, от самосебе си и лишено от егоизъм, а при хора, които са решили да имат дете самостоятелно, непременно трябва да се изтъкне някаква кофти причина? Сякаш те не могат да поискат дете просто защото го искат - точно както е при всички.
Виж целия пост
# 1 352
Аз също не видях някой да каза,че не го бива в комуникация или е обсебен да контролира.Нека не измисляме факти.
Виж целия пост
# 1 353
Раждането го правя заради самите деца - да им дам екосистема, старт в живота.  Не го правя заради себе си, не е било моя потребност, нито физическа, нито душевна.
Е, за чий ти притрябва да даваш екосистема и старт в живота на някой, който не съществува? А, да, то не на теб ти е притрябвало, а на него - защото той е имал потребности още преди да съществува.
Виж целия пост
# 1 354
Раждането го правя заради самите деца - да им дам екосистема, старт в живота.
Е, за чий ти притрябва да даваш екосистема и старт в живота на някой, който не съществува? А, да, то не на теб ти е притрябвало, а на него - защото той е имал потребности още преди да съществува.

Трудно е за обясняване, но не мисля, че потенциалните ми деца "не съществуват". Бих казала, че съществуват по някакъв начин отпреди раждането си и дори зачеването си. Като потенциал. И защото тоя потенциал ще се роди под формата на човек, и защо на тоя човек да не му е приятно с това, което мога да осигуря.

В момента, в който си помисля за дете, наистина става малко "нероден Петко" и се почва с мисленето за бъдещето. Щото си е важно.
Виж целия пост
# 1 355
Точно така е това, което сме казали аз и Таис - че на човек не може да му липсва нещо, което изначално не е имал като някаква фигура
Това е чудесно. Вероятно сте изключително компетентни по тази тема и ще ви помоля да дойдете да просветите дъщеря ми, която не помни баща си. Надявам се да я убедите.
Виж целия пост
# 1 356
Точно така е това, което сме казали аз и Таис - че на човек не може да му липсва нещо, което изначално не е имал като някаква фигура
Това е чудесно. Вероятно сте изключително компетентни по тази тема и ще ви помоля да дойдете да просветите дъщеря ми, която не помни баща си. Надявам се да я убедите.
Уиш, дъжеричката ти има изграден образ в главата си за него - от разкази, снимки, твои спомени. Баща й физически го няма, но тя цял живот ще живее с него емоционално. Което е прекрасно от една страна и безкрайно тъжно, защото в едни периоди ще й липсва силно.

Дете, което няма тази обвързаност ще живее без очаквания.
Моята си приятелка е дете, чийто баща си е тръгнал преди да е родена. Тя знае, че няма баща и няма никаква драма от факта. На 40 е.
Друга приятелка е поживяла с тате, знае, че е тотален алкохолики насилник, но пак си има оная романтична представа за него, като била малка и.....
Виж целия пост
# 1 357
Горджъс, права си. Това, което се опитвам да кажа, е, че липсата на баща е нещо, което трябва да се преодолее, а не да си причинява зорлем на детето.
Виж целия пост
# 1 358
Точно така е това, което сме казали аз и Таис - че на човек не може да му липсва нещо, което изначално не е имал като някаква фигура
Това е чудесно. Вероятно сте изключително компетентни по тази тема и ще ви помоля да дойдете да просветите дъщеря ми, която не помни баща си. Надявам се да я убедите.
Благодаря за признанието, но не смятам, че има нужда от опити за заяждане и кълване.
Все пак дъщеря ти е била посветена най-напред от теб за наличието на баща, освен това имате материали, които да й напомнят, каквито всички имаме. А и като малка вероятно е имала контакти с него, които малко или много се записват и на подсъзнателно ниво, макар да си мислим, че не помним едно или друго. Как точно ще стане това при дете, заченато от донор?
Не можеш да сравняваш липсата на изначално наличен баща, и на такъв, който изначално липсва. Във втория случай няма какво да се преодолява, защото не говорим за нещата, случващи се при първия.
Виж целия пост
# 1 359
Във втория случай, Сомбра, има да се преодолява една черна дупка (ако си припомним уросите по физика). За записите на подсъзнателно ниво на едно бебе съм силно скептична, затова си позволявам да сравня казуса на моята дъщеря с този на дете, заченато от анонимен донор. За разликите съм съгласна, но те не променят факта на изначалната черна дупка.
Виж целия пост
# 1 360
Разликата е, че детото с починалия баща трябва да живее със снимките, спомените и тъгата на цялото семейство за загубата. Детето от донор не е обременено по тази линия. Ако е в някое по-затворено общество, вероятно ще има други негативи, но в никакъв случай няма да са съвсем като на първото дете.
Виж целия пост
# 1 361
И нали разбирате, че това е проблем, но не е края на света?
Разбира се, най-добре е да се роди в двойка, да се даде шанс за нормално/стандартно начало. Без значение, дали някой няма да се откаже след година.
Но, когато не става така има други начини.
Дали може да отгледаме еднорог -НЕ можем. Освен нашия отпечатък, върху детето лежат неща като характер, собствена индивидуалност, емоционалност и възприемчивост.
Виж целия пост
# 1 362
А майката така ли ще каже - забременях от донор?!
Много тъпо...
Виж целия пост
# 1 363
А майката така ли ще каже - забременях от донор?!
Много тъпо...
Да, точно така казвам!
Това е истината и това казвам!
Виж целия пост
# 1 364
Според мен основната разлика ще е, че и то (като мама) ще е убедено, че няма смисъл да ражда деца в семейство.
Ако е момиче, няма да намира нужда да се свърже с мъж. Много е вероятно да не знае как да  общува с мъжете и въобще да не ги счита за нещо по-необходимо, отколкото ние, примерно, считаме за необходимо да ядем папая.
Ако е момче, няма да е наясно какво е да си мъж. Много е вероятно да развие нездрава привързаност към майката и трудности в общуването с жени. 
И в двата случая се постила пътя за едно дисфункционално развитие.
Не е речено на 100%, нито пък "нормалните" семейства дава 100% гаранции, говорим за едни преобладаващи вероятности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия