?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 275
  • 5 611
# 3 840
О, има хора, на които коронният им номер в живота е да хвърлят някакви неверни обвинения, констатации, обикновено придружени от думи като "винаги", "само", ,,единствено" и пр., ама с някакъв абсолютно безапелационен тон. Много е ефективно в повечето случаи, де. И в реална съм ги засичала, и тук, и то невинаги насочено към мен, като страничен наблюдател, от гледна точка на обективността. Хвърлят някакво невярно, та чак абсурдно понякога обвинение, и отсрещната страна  чак зяпва от изненада в първия момент, после не знае как да реагира, щото и да отрича някакви нелепици не върви. Та не бих приела за чиста монета изказвания от сорта "Ти само мрънкаш". Може и да мрънка, ама може и да не, да не говорим, че няма как да прави само това.
Виж целия пост
# 3 841
Нападението е най-добрата отбрана, нали знаете Simple Smile
Като тотално си се олял (да го кажем така, по-възпитано Wink), освен да нападаш с: "ама вие що биете негрите", друго не ти остава.
Виж целия пост
# 3 842
Воденето на разговори, и то ефективно се случва с активното участие на двамата. И всеки е добре да остане с усещане, че е чут и разбран. Слепите и глухите често ги застига разрушителната истина - КРАЙ Wink
Мъж да се води от жена, която знае и може така, че той да не е доминиран - не мисля, че е чехльовщина или мухльовщина. Обаче жена, дет ни се води, ни се кара - това е проблем.
Simple Smile
Е тя го чу и го разбра какво иска, защо продължаваш да я упрекваш? И от къде знаеш, че ни се води, ни се кара, като отново чинно изпълнява каквото иска той? За разговорите много удобно пропускаш думата "преди". Сега са излишни. И те са излишни, защото той, а не тя, не е искал да обсъжда каквото и да е, гледа само собственото си мнение и абсолютно нищо друго. И това ли не виждаш и продължаваш да дълбаеш, че е горкия неразбран мъж? Той оставя ли усещане у теб, че чува и разбира жена си? Защото у мен оставя точно обратното усещане. От къде на къде само той да е чут и разбран, но това да не се отнася за жена му?
Не се знае със сигурност жената дали не е пропуснала отдавна подавани сигнали и думи, които щяха да я ориентират. Не бих обвинявала съпруга й, може безкрайно да са говорили и да не са се чували. Истини много. В случая бих й препоръчала да му помогне да се махне. По-бързо, докато не го отврати с напъна си да са семейство.
Чувствата не се връщат чрез вменяване на вина и вече няма значение кой и защо е спрял да иска този брак.
Полезни са съветите за справедливо уреждане на прагматичните въпроси.
Другото - защо и какъв бил... това са последствия от отчуждението.
Виж целия пост
# 3 843
Ако отдавна бяха говорили по въпроса ще я има или не тази връзка, то на авторката нямаше да ѝ идва като гръм от ясно небе. Това поне е повече от ясно. Щеше да си е назрявало доста време и нямаше да е изненадана, както и мотивите му щяха да са ѝ по-ясни, а той нямаше да изплясква глупави доводи, като "мрънкаш", защото няма други
Виж целия пост
# 3 844
Ако отдавна бяха говорили по въпроса ще я има или не тази връзка, то на авторката нямаше да ѝ идва като гръм от ясно небе. Това поне е повече от ясно. Щеше да си е назрявало доста време и нямаше да е изненадана, както и мотивите му щяха да са ѝ по-ясни, а той нямаше да изплясква глупави доводи, като "мрънкаш", защото няма други
Авторката изглежда интелигентна и съм почти сигурна, че ме е разбрала правилно.
А цитираната дума „мрънкаш” няма смисъл да е довод за каквото и да е.
Нещата са по-дълбоки.
Не бива да принизяваме съпруга й. Това  няма да й даде спокойствие. Двамата са в дупката. Да се побутнат един другиму да излязат цялостни и да запазят взаимното си уважение.  Пък дори и самоуважението си.
Виж целия пост
# 3 845
Съпруга сам се принизява. С думите и действията си. В случая няма по какво друго да съдим за него. Няма как да нарека отговорен баща, някой, който изцяло е прехвърлил децата на жена си. Няма как да мисля, че е в градивна и читава среда,като приятелите му са затворници и алкохолици и той няма намерение да се откъсва от нея. 100 други добри качества да има, това е достатъчно да смятам, че мнението му е неговото добруване нямат значение и тези на жена му и децата му са по-важни
Виж целия пост
# 3 846
33 годишен мъж, който е създал семейство, докато всъщност му се порка с аверчетата му се занимава със съмнителни схеми. Толкова е банално, че не знам авторката какво се чуди още.

Като иска ти да решаваш, кажи му че си решила да остане да си живеее в къщи и да си гледате децата.
Предполагам, че ще лъсне веднага какво иска всъщност и има ли други мераци.
Виж целия пост
# 3 847
офф: понеже още нищите същия случай и се въртите в едни и същи спирали, напомням нещо, което дренка написа преди десетина страници - много ми хареса

Няма човек, който не знае какво иска, в отношения с друг човек. В случая - двойка.
Разминаването в интереси и нагласи, за по-удобно бива наричано - той/тя не знае какво иска.
Виж целия пост
# 3 848
Още не съм чула Гошо да каже "развеждам се", да се изнесе и да се разведе, а околните да цъкат с език "той не знае какво иска". Така казват, когато гледат как Гошо седи като магаре между два купа слама и не може да вземе решение дали му се яде.
Виж целия пост
# 3 849
Кхъммм...има друга, на 1000%. Тоя е много влюбен и прост. Разчиства терена в момента и се освобождава от отговорност за края на връзката. Подсигурява се с писмени доказателства от кореспонденцията им, защото се страхува от съдебна имуществена битка при развод по вина. Това е моето мнение и дано не изляза права, но с последното написано от анонимната и това ни в клин, ни в ръкав излияние - ще ти дам пространството, което искаш ......на бас се хващам даже.
Виж целия пост
# 3 850
Ако имаше друга до сега да е избягал с двеста... Нали не мислиш,  че другата ще го чака да дава въздух и пространство на жена си. Пък той, влюбен - загубен ще си седИ дома и ще чака жена си да реши дали да пърха като пеперуда или да не пърха.
Виж целия пост
# 3 851
И аз мисля, че това изясняване на отношенията по вайбър, месинджър или чрез смс-и между двамата в семейството е голяма глупост и грешка. Да не живеете в различни градове или държави, та да се договаряте по този начин! Сядате на масата вкъщи и се разбирате кой какво иска, какво очаква и какво може са предложи.

Това, че всеки винаги знае какво иска в отношенията с друг човек, изобщо не е вярно. Ама изобщо Simple Smile Ако беше, всичко щеше да е много лесно и ясно в междуличностните отношения и целият този суперактивен подфорум изобщо нямаше да съществува Simple Smile За съжаление, не е! Може да искаш да се разделите, но да не искаш да рискуваш, да си създаваш неприятности, да си загубиш спокойния живот, сигурността, парите, имота, общественото одобрение дори... И се започва едно мятане, колебаене, тръгване и връщане, тормоз над другия. За какво знаене и каква категоричност иде дума!
Виж целия пост
# 3 852
Кхъммм...има друга, на 1000%. Тоя е много влюбен и прост. Разчиства терена в момента и се освобождава от отговорност за края на връзката. Подсигурява се с писмени доказателства от кореспонденцията им, защото се страхува от съдебна имуществена битка при развод по вина. Това е моето мнение и дано не изляза права, но с последното написано от анонимната и това ни в клин, ни в ръкав излияние - ще ти дам пространството, което искаш ......на бас се хващам даже.
Без вина и с вина при развод имуществените отношения се уреждат еднотипно. Издръжката за децата също... Доста често по-добре имуществено за майката се уреждат нещата чрез споразумените, а не чрез съдебно решение Hands V
Виж целия пост
# 3 853
Това, че всеки винаги знае какво иска в отношенията с друг човек, изобщо не е вярно. Ама изобщо Simple Smile Ако беше, всичко щеше да е много лесно и ясно в междуличностните отношения и целият този суперактивен подфорум изобщо нямаше да съществува Simple Smile За съжаление, не е! Може да искаш да се разделите, но да не искаш да рискуваш, да си създаваш неприятности, да си загубиш спокойния живот, сигурността, парите, имота, общественото одобрение дори... И се започва едно мятане, колебаене, тръгване и връщане, тормоз над другия. За какво знаене и каква категоричност иде дума!

"искам, но не ми стиска"
а не, че не знае какво иска
Виж целия пост
# 3 854
Момичета, благодаря ви за отговорите. Няма нужда от спорове и кавги. Миналото е минало и можем да го анализираме до безкрай, но не можем да се върнем назад да го променим. Изобщо не държа да съм права, безгрешна и така нататък. Даже би ми било по-полезно да знам къде съм сгрешила, за да мога да се коригирам вбъдеще.
На база откъслечни разговори и мои анализи и ретроспекции, стигам до извода, че моят мъж смята, че някъде там навън го чака изключителен и вълнуващ живот, който той пропилява в професионални и семейни отговорности. Което за мен е донякъде странно, защото неговият единствен интерес и хоби в свободното време е да излиза с приятели по заведенията, а ние живеем на място в провинцията, където няма голям избор от двете, а и не е бил спиран от това никога. Нямаше да ми е толкова странно, ако беше казал, че иска да стане будистки монах или нещо подобно. Както и да е. Приемам го това, осмислям го, пускам го да преследва мечтата си. Той не знае дали иска да сме заедно или не, но аз знам, че не искам такъв живот. И знам, че аз повече няма да мога да вярвам в него.
Разговаряла съм с приятелка съдийка, тя ми е намерила адвокат, подела съм да уредя някои организационни, инфраструктурни и логистични въпроси. Остава ми да избистря въпроса как да подпомогна децата да преминат по-леко през това. Трудно ми е, страшно ми е на моменти, но си давам кураж. Има една TEDx лекция, казва се Punch Fear in the Face and Claim Your Life. За различни неща се говори там, но идеята е същата - аз искам да съм създател и капитан на своето бъдеще, не безгласна буква, която зависи изцяло от мечтите и разположенията на духа на партньора. Патетично или не - аз го пускам този мъж и каквото сабя покаже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия