Година нова се задава, две чертички с шепи да раздава! - Бебеправене 367

Ех момичета, не се предавайте. Докато имате мечта и работите за нея, значи има и шанс.
Ние се опитвахме 1.5г, после ИКСИ и така ужасно загубихме бебчето, но тя се бори до край и аз искам да я накарам да се гордее като и аз продължа борбата.
И аз все мисля "защо аз?", "малко ли се борих и страдах?", "не е честно", обаче си мисля и след като има толкова хора в моето положение които са успяли после, значи и за мен има шанс. Пък затова сме тук, за да си се подкрепяме и да се изслушваме когато някой има нужда.

Скъпи мои, ще стане !!! Ще успеем и ние.
Вярвайте и правете малки крачки към целта. Днес прочетох нещо и мисля, че е подходящо.

Толкова бавно, колкото е нужно. Важното е друго - с каквато и скорост да се движиш, със сигурност си по-близо до желаната дестинация, отколкото ако спреш да се движиш изобщо, защото се обвиняваш, че си твърде бавен.

Wild boys mom, гушкам те !

Буболеса, чета те още от началото и много много се радвам за теб ! До финал да е !

Re-Born, мисля че ви е време за изследванията по ред, ако си се отказала от почивката, която си беше дала...

jullliana, очите ми се насълзиха като те прочетох. Не се разпадай така, ембриончетата ти имат нужда от теб !!!

Аз да се похваля с ТСХ 2,44. Това е моята малка крачка. Днес се чувствам добре. Когато знаеш, че правиш нещо, е една идея по-леко. Знам, че е временно чувството, но му се радвам, защото ми се случва все по-рядко...
margolotta, спазвам препоръките ти за прием на таблетките и ето че има резултат, благодаря ти.

Здравейте и от мен! Не съм се включвала от скоро, виждам че има нови никнеймове в темата, но и много стари Видях, че ме спомена някой на първа страница като бременна и реших да дам ъпдейт.
Бях бременна, вече не съм. Всичко приключи в 9 седмица с мисед аборт. (Не искам да се пишат коментари в темата, излишно е, наслушах се на "Съжалявам" и "и аз имах аборт". Който иска, нека лайкне)
Мина вече месец от кюретажа и мога да кажа че се възстановявам добре и най-вероятно март месец ще имаме зелена светлина, НО много мислих след "случката" и си дадох сметка, че май както казват хората "всяко зло за добро".
Осъзнах, че не съм готова за майчинство - финансово не смятам че имаме достатъчно средства с ММ, отделно жилището ни се нуждае от ремонт.. и реших детето да го отложим за по-нататък във времето (може би след 3-4г.) За сметка на това на 30-ти март ще се омъжвам и сега това ми е на дневен ред. Това е!
Благодая много на всяка една от вас, която се е включила с мнение, съвет или подкрепа докато пишех!
Пожелавам на всички прекрасна, щастлива и бебеносна 2020г.! До тема 400 старите кучета да са преминали към отчетни!

Значи момичета /тръгнах да ви изброявам една по една, но сте много и не искам да изпусна някоя / ние майки ЩЕ станем по един, втори или трети начин. Това, че мечтата за дете я има в сърцето е половината от успеха! Сигурна съм, че всяка една от нас ще бъде най-прекрасната майка на своите деца! Винаги ще имаме върхове и низини в живота, но не трябва да се отказваме! Знаете, най-тъмно е точно преди да изгрее слънцето!
За това моля ви, вдигаме главите, наместваме короните и продължаваме напред!

И обновеният списък, ей така да внеса малко вълшебство в поста:

Здравейте момичета и аз изпадам в такива състояния.... При нас мина година и 9 месеца без успех. Аз съм с ИР и пия Метформин(от ноември) на всичкото отгоре преди 7 месеца ТСХ беше 1,60 а сега е 2,95 😑 до сега никога не съм имала такъв проблем. Надявам се с хапчето да го сваля и то скоро въпреки че дозата е от 25мкг. Замислям се за селен от 200 мкг през ден да взимам🙄
Ще съм благодарна за съвети!
Момичета горе главата и аз се нервирам, отчайвам, плача... И после пак започвам да се боря 🙏

jullliana, не сте дефектни и ти ще станеш майка! съветвам те да отидеш да се навикаш едно хубаво - една нощна разходка до витоша и от високо да се навикаш, да изкараш всички негативни неща от себе си, да се примириш със ситуацията и да си кажеш: ще стане, защото съм готова да се случи! ще стане!
И аз тази вечер, за пореден път гледайки рекламата на durex се зачудих, ако инициатора на тази реклама влезе във форума дали все още ще си мисли, че толкова много хора забременяват без да искат.
Днешният ми тест за О е крайно отрицателен, остава да се надявам вчерашните ми болки да са си били от овулация, просто причината тестовете да не се насищат да е някаква друга!

Оффф рекламата на дурекс ми бъркааа... ужас, много я мразя.

Джулс, повечето хора , които са се борили дълго време, са били в обувките, в които си в момента. Мисля, че много момичета тук ще те разберат, включително и аз.
Точно накрая бях като теб - уморих се, примирих се, смирих се.. даже не плачех, защото не намирах смисъл и в това...
много от вас знаят какви неща преживях в рамките на 20тина дни. Теглих една майна на всичко, отказах се и ми стана абсолютно все тая. И тук не влизах, спрях, защото се чувствах в пъти по-дефектна от повечето момичета и усещах, че не ми е мястото в темата.

Явно понякога на човек трябва да му прелее чашата 🙄 И това са нормални състояния.. просто ги приеми.
Когато забременееш също ще имаш такива, далеч не е особено безгрижно , да не кажа , че е точно обратното.

Понякога, когато човек осъзнае каква малка част от живота си може да контролира, точно тогава нещата се нареждат.

Прегръщам те! 🥰🤗

Джул, сорка, ама аз се чувствах още по-дефектна. Успях да забременея и какво, за да погреба детето си, а не да се грижа за него. Всички около мен родиха, сега ме отбягват на улицата, това не ме ли кара да се чувствам не толкова добра и заслужила, колкото тях? Но как се чувстваме не се провокира от това, което ни се случва, а от това как реагираме на случващото се. Не го казвам, защото ми е лесно, а напротив. Защото ми писна да не вярвам и да се съмнявам. Ако вярването и пълното убеждение, че нещата ще се случат не ми донесат желания резултат, поне няма да съм си загубила времето в самосъжаление и тревоги. Трябва да пазим себе си. Не само физически. Онова вътре в сърцето и горе в тиквата, то е важното. Всеки стига до такъв или подобен извод рано или късно. Ще стигнеш там. Гуш.

Здравейте момичета

Аз рядко се включвам, но с добри намерения

Исках да споделя с тези, на които им е интересно, една FB група, която не открих да е споменавана: The Official Gabriela Rosa's Fertility Challenge - https://www.facebook.com/groups/1389817401342358

По принцип тая мацка се занимава с по-алтернативен прочит на репродуктивните ни състояния, но на няколко месеца прави една инициатива, която се казва The fertility challenge, с която дава възможност на хората, които имат желание, да приложат някои стъпки от нейната програма, за да подпомогнат своя fertility път
Аз съм се включвала в този challenge миналата година, и има наистина добри неща, които може да са ви полезни и затова реших да го споделя Следващата такава инициатива започва на 8.01, така че може да я ползвате като старт за новата 2020 (безплатна е)

Ръся ви розов прашец и се надявам да съм полезна

Джулка, каква миомка, сигурна някаква супер малка и непречеща. Ако пречеше щяха да ти кажат в клиниката. Кой ли ги няма тези. Аз имах 2 от съвсем млада. Откакто ги откриха докато ги махнат минаха 17-18 години.
Скривам малко излишни подробности.

Аз също съм се мислила за дефектна, ми че ако имаш миома и ПКЯ на 20 год, а всички други изглеждат наред, не че са се преглеждали, какво да мислиш. Но всичко е в мислите. По-точно от Рочи (гуш) няма да го кажа:
Ще ти пиша още на лично.

Ние сме ок с осиновяването, ама то също не е цветя и рози, доста трудно е и доста шоково за всички страни.

Гуш момичета и пожелавам сили и ентусиазъм на всяка от вас да извърви пътя си до целта. Дано сме на финалната права вече!

Рейв, Лика, прави сте. Влагам сърце и душа във всеки следващ цикъл, влагам емоция, надежда, въпреки съмненията, които имам, въпреки неяснотата....въпреки че шансовете са нищожни. Направо се самобичувам.
Джулка, предният ми пост щеше да е много богохулен, но го редактирах преди да го постна. Но съм сигурна, че Господ ме е забравил...Сигурна съм, че има много по-важна работа, ама...Наранява ме.
А сега, с риск да съжалявам утре, обаче Самър,

jullliana, Ре-борн, момичета, викайте и си псувайте на воля. То иначе как да миряса и събере сили за напред човек!  Още повече тук е мястото за това. Тъпо е да се дават съвети, но действително не насочвайте гнева към себе си и близките си хора - гневът е разрушителен. Аз знам, защото го изпитвах към 3 години, които честно не зная как живях. Таен рев на всеки цикъл (за да не потискам ММ, моите родители и единствената ми приятелка). Жалки опити да се стегна ,за да отида на работното си място и да си изпълня трудовата характеристика, така щото да не ме скофтят на работа, че пари трябват за изследвания, операции... В първия ми пост в тази група разказах накратко през какво минахме с ММ. Ако знаех, че ще бъде това, сигурно щях да се свия от страх в ъгъла и да вия.
Няма какво да изреждам още - навикайте си се, но не се давайте, а мачкайте вие тоз живот и съдба напред. Вие сте можещите. Предизвикателствата са много и никога не спират, така че споко - както е казал оптимистът, винаги може да стане и по-лошо. А Видовден има, убедена съм.
Изпращам топли прегръдки!

Извинявайте. Няма къде да го излея това, няма с кого да го споделя по този начин. А е много черно и мрачно. Много е лично. Не е за всеки. Има много положителни момичета в темата, всеки си носи кръста и е минал и минава през трагедии и тежки моменти, така че моята драма е може би по-пресилена и по- емоционално пресъздадена, отколкото всъщност е в действителност. Но това усещам и дори думите понякога не са достатъчно силни, за да пресъздадат това, което се случва вътре в мен. Вие знаете, че аз съм болезнено откровена. И не мога да се прикривам, когато мисля и чувствам. Днес исках да запаля свещичка, но не ми остана време. Последните няколко дни ходя на църква, изпитвам нужда да помагам на хора в нужда, днес дори ми се разби сърцето, четейки за милионите животинки, които са умрели в Австралия. Като видя бездомно кученце или коте, се опитвам да ги погаля, да им дам храна, или само да им кажа някоя мила дума. Разтапям се. Те са най-милите душинки. В Пловдив се намират още доста такива. Опитвам се да кажа, че съм изпълнена с любов, преливам направо, която искам да даря, но каквото и да правя, все ми се струва недостатъчно. И има още, остава си вътре в мен. Може би е вид майчина любов, но като не е насочена в правилната посока, някак всичко се обърква. И става една боза от емоции...и гняв дори!
Тази тема сме я въртяли хиляди пъти. За надеждата, против надеждата. Някак всички успявате да я съхраните. Но аз не знам, дали имам сили, за да продължа да се надявам и да оставам с прецакано съзнание и с пръст в уста пак и пак. Не разбирам как работи вселената. Но може би има някаква логика и зависимост. И може би се иска нещо повече от теЗи от нас, които толкова дълго се борим. Но само можем да гадаем. Да, Сън, определено ми преля чашата. Нали знаете очакванията- нова година, Коледа, Великден. И все си мислим, че минавайки през тези празници и моменти, и нас ще ни огрее, защото са спешъл и стават чудеса. И това ощее повече те бута. И всичко се завърта, идва лято, есен, зима. И пак наново.
Извинявам се най-вече на Бубето, че и почерних поста с моето изказване. Истината е, че не го бях видяла, не бях влизала с часове и просто бях изключително афектирана и дойдох, за да напиша как се чувствам. Чак сега върнах назад и Ми стана тъпо.
Та, извинявайте, момичета. С цялото си сърце се извинявам.
И ви благодаря за вечната утеха, кураж и сила. Утре е хубав празник пак, Иванов ден. Честито на всички празнуващи, най-вече на моето Ване-  Тя си знае коя е.

Ехо, момичета, дръжте се ей!!! Трудно е тежко е, гадно е... Но дръжте се - ще стигнете до финалната права--не губетв вяра-тук сме да се подкрепяме и да се окуражаваме, вдъхвайки си надежда...
Защото какво други ни оставазя и бихме ли били тук иначе..... Дръжте се, ей!!!! Споделяйте, првповтаряйте бабини девитини, лекове, доктори.. И всеки ще си намери пътя с Божията милост ...