Чувствате ли прогреса в живота си?

Да, постоянно..)
Всяка година съм различна, а след последните 2 - съм направо друг човек, който харесвам и уважавам.

И аз се променям и живота ми се променя към добро! Надявам се да е все така. Гледам и аз фейсбука и се сещам за разни минали неща, които за щастие са ми зад гърба. С годините ставам все по-силна.

Абсолютно да, последното десетилетие ми беше доста продуктивно, като тегля чертата. Не изцяло нагоре и напред, но като начални и изходни позиции - с много значим нетен резултат.

Това е супер! Аз сякаш забравям да се поспра и отдъхна. И 2та със съпруга ми сме като волове, с капаци. Само теглим ралото напред, без да се огледаме и насладим, а както се казва  "живота е кратък". Радвайте се дами! И аз се уча да се наслаждавам на постигнатото. Искаше ми се позитивна нотка-това е фокуса на темата.

Много интересно съвпадение, вчера явно е бил ден за ретроспекция. Защото и аз се ровех из архивите на стари спомени. И, както се чувствах адски изгубена и демотивирана видях от къде съм тръгнала и до къде съм стигнала. Това е нещо като послание от теб, за теб. И интересното наистина е, че въпреки възходите и паденията, когато тегля чертата определено има прогрес.

Чувстваме го.

РЕД

Наистина, много често само даваме газ, без да спрем, за да се насладим на гледката. Погълнати от ежедневието, проблемите, TO DO листа, просто не остава време да спрем и да поемем дъх, тук и сега. А, щастието е осъзнаването на тази простичка, но ефективна истина, както и прецедент за благодарност, която пък ни зарежда да продължаваме напред. Не става човек само да тегли..

Можем с дребни практики да се учим по - добре да се наслаждаваме на момента, без хаотични прескачащи мисли. Най - простичкото упражнение е да останем неподвижни за около 5 Мин. Помага за концентрацията.

Извинявам се за отклонението от темата. Не се сдържах 😁

Определено виждам прогрес за послените 10 - 11 г. от живота си. А последните 4 г. още повече

Ха-ха, евала за коментара , тъкмо си мислех авторката некви съмнения ли има относно чувствителността си

И да, и не. От една страна на моменти като се сетя къде съм била само преди 6 години, си давам сметка какъв огромен скок съм направила. В момента имам неща, за които преди не съм си и помисляла, че е възможно. Но от друга страна съжалявам за миналото, виждам, че съм изразходвала огромно количество енергия и време да се боря за неща, които при други са даденост.

Да. Голям прогрес усещам. На първо място е това, че се сдобих с мечтаната си рожба. И макар да не успях да се пгодя с БНД и сега да съм от т.нар. "самотни майки" (израз, който не харесвам, но в случая използвам), смятам, че все пак съм прогресирала. Най-малкото защото успях да прозра доста истини за себе си и за хората около мен. Успях да променя начина си на мислене и на действие. Научих се да ценя нематериалното, да се радвам на миговете щастие и да търся ползата от неизбежните трудности по пътя си. Успях да прозра собствените си положителни качества, да ги заобичам и да се науча да се шегувам с недостатъците си.
По отношение на професионалния ми път няма кой знае какъв прогрес, защото никога не съм се стремяла към професионално развитие. Аз съм домошар и работя, защото ми се налага да го правя. Но пък върша работата си съвестно и смятам, че шефовете ми оценяват това. А личностното ми самоусъвършенстване даде своя принос в професионалната сфера с това, че когато съм по-уверена, работя по-добре.
Странно ми е, че попадам на тази тема точно сега, защото от известно време ми се налага да преразгледам обновената си ценностна система. Хората, които са ме познавали цял живот или поне през голяма част от живота ми трудно ме приемат такава, каквато съм сега. Свикнали са да съм лесно манипулируема, да правя каквото се иска от мен без много да се замислям за своето собствено щастие. Бях на ръба да им повярвам, че съм деградирала.  Вече знам, че не е така. Променена съм, но към по-добро. Все още съм готова да помогна на всеки в рамките на възмжностите си, но вече гледам и себе си. А темата ми даде повод отново да се вгледам в себе си ретроспективно и благодаря на автора за това!

Чак прогрес.... Стандартните и очаквани промени с напредване на възрастта.
В края на 40 -те. С две големи и щастливи деца.
Събуждам се до най-страхотния мъж. Осигурена материално и духовно.
Ежедневието ми е така, както го искам и съм планирала.
Чакаща първото си внуче. 
А, да - забравих!
Ще строим къща! Не вярвах до миналата година - но ето, факт е!
Винаги съм си била селянче и 30 г се опитвам да влезна в "градската" среда, обаче...цъ!
Та...назад към природата.

Да, една идея по-уверена съм с всяка изминала година, и се обичам много повече.

И аз така!