МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

Ако нямаш някакви здравословни обременености, не би трябвало да е никакъв проблем. Разбира се, за твое спокойствие първо се консултирай с гинеколога си.

Ние с мъжа ми тъкмо се бяхме вече отказали от свое бебе (имам втори брак). 2-3 години не ни се получи, защото моите хормони бяха като за менопауза. Отделно 2 пъти имах силни кръвоизливи по 1 месец, заради миоми. Февруари 2016 бях на профилактичен преглед, бях на 42 години и гинеколога ми намери 100 кусура: "Тежка аденомиоза, много тънка стена на матката, първо е невъзможно да има бременност, второ, ако има, тя няма как да се закрепи добре и ще доведе до спонтанен аборт. Никога повече няма да родиш. Да не вземеш да хабиш пари за тестове, ако ти закъснее, значи влизаш в менопауза" Аз пък взех, че му повярвах и на мъжа си разказах, та той да си решава какво ще прави, защото нямаше свои деца. И просто се примирихме, приехме, че не е писано и това е.

След 3 месеца липса на цикъл точно след тоя преглед аз се усетих, че съм напълняла и не си закопчавам дънките. Обаче нищо. По едно време приятелка се закахъри, че й закъснявало 1 седмица. Аз си спомням, че й казах: "Е, че моя цикъл го няма 3 месеца, но аз не се безпокоя, защото ще влизам в менопауза". Но все пак ме загриза нещо и си викам след няколко дена, ще взема 1 тест за всеки случай. Направих го и хоп - 2 черти! Е, няма такава изненада! На прегледа се оказах в 11 седмица. И така хем забременях, хем го износих, наистина се наложи раждане в 34 седмица заради миомите, но живи и здрави сме и двете

Исках да кажа, че като му е писано, то си се появява и се ражда. Дори и когато лекарите не вярват да е възможно

Успех на всички, които искат бебче, от мен

Ето и моята история:
Доста години не се получаваше за бебче, лекари, изследвания, инвитро специалисти, манастири църкви вярвания и обреди и още какво ли не. След една стимулация се появи тя нашата първа дъщеря бях на 31 г. Всички категорични, че няма вече да имаме този шанс за друго бебе. Приехме и продължихме да се радваме на дъщерята. Не се пазихме никога,  с диагнозите че няма начин нямаше смисъл. След 4 г. и поредното закъснение на МЦ от близо 2-3 месеца и болки в стомаха взех тест и о чудо две чертички... Да чудно и  на лекарите 😁. Родих на 35 г. втората ни дъщеря. Когато вече си мислихме, че затворихме цикъла, след 4 г.и половина пак се случи. Беше стрес голям... Ами сега🤔. Родих на 40 г. третата ни дъщеря. Те са на 10,6 и 1 години. Наричам ги Вяра, Надежда и Любов.   💖 Не ние е лесно, но сме щастливи.
Успех и от мен 😉

Жанинче радвам се за вас!
Аз не съм толкова смела признавам.
Горе долу сме така: първото на 20. Самите ние деца, доучваш, гониш жилище работа всичко в едно... Израстна между капките вечно нямах време тичах.
Средния син на 30. Много време се борих с мисълта а за второ - той пък беше съвсем помежду другото появил се, че и порастнАл. Имахме малко ядове но да ни е жив и здрав-Меричери от там те помня с Мишо от темата за деца с бъбречни проблеми. Радвам се че сте добре надявам се да сме минали лошото всички.
И накрая девойката на 40. Ако знаете тук пък колко го мислих... Сега ще стане на две.
Истината е, че у тримата бяха ревливи, но тя ми разказа играта. Не се спи едвам я добутаха до година кърмене друго и друг не признава рев, ужасни зъби измъчиха я ... Някой мечтаеше да се наспи, та и аз така. Направо съм като хеликоптер.добре че е големина син той ги отгледа. При нас баби няма и ден не са били другаде.
А се наложи да се връщам и трите пъти рано на работа, пет човека сме си... Та така. Затова не съм хич смела.
А сега с истерията около нас ... Добре, че големите са вкъщи, за да се гледат. Пък аз си тичам ли тичам, дистанционен труд нямаме. Здраве да е, надявам се по-добре да е положението като отрастне още малко.

janakrasi успокой ме, че преди 2г са спрели нощните ревове, живея с тая надежда, че след още 8месеца има шанс за цяла нощ спане.

За нас първото беше - да видим какво ще стане. Е, стана веднага. Аз на 21, той на 24. По същия начин - докато избутаме университетите, на мен ми се работеше, апартамент, сватба Второто си направихме с усърдни опити - бях на 24. Той ме научи на повечето неща - първото нормално раждане, кърмене до година и три месеца..После работа и третото ни изненада малко..Обаче не съм се замисляла, бях на 28 и решихме, че искаме още едно ( то беше ясно, че ще има, ама някак не ми стискаше) и така се появи принцесата ни. Тя обаче ме съсипа. Толкова палава, твърдоглава, че и двамата се заричахме - край. Беше и най-болезненото ми раждане..Ама това е - забравя се и три години по-късно нещо се размечтахме и се появи номер 4 ( аз на 31). С номер 5 беше най-странно, защото забременях бързо след четвъртото и не бях готова, ама наистина. Кърмене, безсънни нощи. При нас много от енергията е потъвала в смяната на жилище. След всяко бебе сме се местили в по-голям апартамент и винаги сме ремонтирали от нулата. Това си е съсипващо. Сега окончателно сме в къща и това наклони везните към още едно. Но имах нужда от почивка.
Иначе децата са послушни. Кърмя ги до годинка и малко и после спят по цяла нощ. Зъби, колики - тегави периоди, но не е нещо, което съм запомнила. Като цяло се промени и ситуацията вкъщи, че вече имаме големи деца - на 12 и 8 са батковците..друго е. Изпратиш го до магазина, оставиш бебето за 10 Мин да се изкъпеш. Самите те много се търсят и играят ( дори и малки с големи). Определено сега ми е по-лесно, отколкото с две.

Момичета, страхотни истории, много зареждащи в тези безсънни нощи. Първото ми дете се появи в много труден момент за мен - челен сблъсък с болестта рак при майка ми. Тя беше моята светлинка и винаги ще бъде. Прекрасно, добро дете. После мина повечко време, сериозна криза имахме с моя мъж. Но ето, че след 3 години и половина целенасочено се появи и втората ми девойка - съвсем друг човек е тя. Уникално нещо е природата - всеки е толкова различен, със своя характер. Третото не закъсня много, луда глава ще бъде,  но там си беше инициативата от мъжка страна. Много му се искаше момченце. И на мен ми се иска да му сбъдна тази мечта, но не вярваме много тези три момиченца са моят смисъл. Аз съм изключително близка с майка ми, а тя сега не е добре. Не ми се иска да я загубя. Децата са ми единствената радост в момента. Не мога да се оплача - родителите ни много ни подкрепят и много ни помагат с децата. И аз мисля, че е по-лесно с повече деца, освен ако не си готов да оставиш единственото си дете пред телевизор или телефон. Те просто се търсят и играят заедно. Когато съм с тях, дори не се карат толкова много вече. В мое отсъствие, разбира се, се случва да вдигнат всичко във въздуха.
Малкото им пречи много също. В Трудно е да съчетаваш работа, животът е безспирна борба. Решила съм да се опитам да намирам повече време за тях. Мечтая да им взема куче, но засега съм много изморена. Този коронавирус много разклати нормалния ни ритъм. Плюсът е, че не търчим да ги развозваме, но ми беше ужасно трудно, а и ми е тъжно за ученичката.
И ние мечтаем за къща. Аз бях против преди години, но сега само в градинката мога да разпусна. За съжаление при нас нещата се случват бавно и децата сигурно ще пораснат докато стигнем до там. Само се моля да сме здрави, друго не искам.

Първото го родих на 26,щях да се омъжвам,но вместо това месец преди сватбата си тръгнах,бях в началото на бременността.Не съжалявам,така трябваше,не беше моя човек,но той и не пожела да бъде до мен по време на бременноста,въпреки че му казах,че детето не е виновно за нищо.И така,отгледах го сама,с помощта на родителите ми.На 2 г като стана започнах работа,по цял ден,почти без почивка.Но той беше моето малко диво момченце, много диво.На 4 г установихме,че има тумор, злокачествен,беше страшно,но минах и през това, операции, химиотерапии,станах по-силна.Бащата никога не го потърси.После се появи сегашният ми съпруг.3 месеца след запознанството се оженихме,още три месеца след това бях бременна.И най-накрая принцеса:аз винаги съм искала момичета.Беше много лесно,баткото на 9 г,все едно бях с едно дете,тя кротка,а така ме беше страх след баткото,с него до 3 г сън нямаше нощем.1 месец след раждането,с ММ вече говорехме за друго бебе и започнахме опитите.И хоп,пак бременна.След това пак 😂.Чудесно е, толкова деца, викам,ядосвам се,няма какво да си кривя душата,но и много съм горда,това е най-голямото ми постижение.Баткото е вече на 13 г,помага,обича ги,излиза с каката(4 г).И все си викам,Абе 4-5 г и баткото ще отлети,ще сме основно с трите,що да не си направим още едно😀.Но съм на почти 40 г.Аз ще го видя ли това дете зрял човек?Даже се шегувам със синът ми,да не чака много,а да ми донесе внуче след няколко години,аз ще го гледам,че от другите не се знае жива ли ще съм,да дочакам.А забременея ли с пето,всички ще ме гледат като луда,в това съм сигурна,но това не ми е критерий.
Но най-важното е,че синът ми прие съпругът ми за баща.Моят мъж още в началото каза:щом обичам теб,няма как да не обичам и детето ти,то е част от теб.Не вярвах,че ще срещна човек,който да приеме детето ми като свое,така ми обясняваха и хората около мен.Но ето ,че е факт.Когато беше по-малък,той седеше само в него, постоянно го гушкаше,просто се запълни една липса в детео.И даже оня ден ми обяснява,че трябвало да говори с баща си,мъжки неща.После ми сподели,че имал косми в интимната зона и да пита баща си как да ги махне😀

trikitil,

Ами да, ревовете спряха с излизането на кучешките зъби. Ноооо и тя сега, а и батковците преди  си стават и търсят кисело мляко . Хубавото е, че преди три г. и това минава, поне при големите бе така. За спане цяла нощ няма как да се похваля. Ставам си и това е. Понякога и от умора ми се натрупва да не мигна. Девойката е много преживяваща насън това, което и се случва през деня. За мен страда по пет пъти ми се обажда през деня да ми каже "мамо ного битам". Но те са ми радостта.
На село са ми от 1 март и пътувам всеки ден до София около 80км отиване и връщане, та губя два часа със задръстванията, но да ги затворя в апартамента не  е вариант още повече сега с тая корона. Не, че съм се вманиачила, но все внимавам, все го мисля.
Гледам да имат нещо занимавка, помагат на баща си той все нещо ремонитра прави, а и садим разни зеленчуци ... Всичко иска ръка да пипне да ви кажа. Понякога като ми натежи всичко си порева, пък погледна малката и ми мине, и продължаваме.

Рени, отдавна те чета в разни теми и да си призная, винаги си ми била интересна. Но това, което прочетох сега много ме докосна и искрено ти се възхищавам на силата и храбростта! Браво, чудесна майка си, заслужаваш да имаш много деца и да им се радваш. Както и те на теб!

О, благодаря,трогна ме🤗
Но повярвай ми,далеч от чудесна съм.Много съм изнервена,викам на децата и се ядосвам на себе си и се мъча да го коригирам това.Но ММ понякога ме ядосва,той е на път по 3 месеца,аз съм сама с децата и ми идва нанагорнище (въпреки че живея над нашите,аз си ги гледам сама,те слизат за по 30 Мин долу при тях) .Всяка от нас предполагам си има моменти,в които се пита дали наистина е добра майка.Сега с подрастващия също ми е трудно,искам да ги възпитам правилно,да го науча да бъде добър човек и хич не било лесно това да възпитаваш тинейджър 😀

Привет, момичета! Темата се раздвижи приятно.
По темата за раждане на 40 и малко отгоре, мисля, че ако жената е здрава и има сили и желание, защо не. Децата са щастие и радост, което нищо материално не може да замести. Аз ми липсва много това, че си нямам момиченце (и друг път съм го споделяла), но още преди да навършат 40, реших, че повече няма да мога. Освен това и ММ не искаше повече деца (те и 3 му се виждаха много).
На мен най ми тежат нервите с батковците (покрай училището, състезанията, курсовете), все трябва да ги убеждавам, натискам и т.п. Малкото и то гледа батковците. Не мога да го накарам нищо. Все ще вкарвам ред в къщата и все не се получава. Искам да съм по-строга. Може би за да имаш много деца, трябва дисциплина да има.

Janakrasi, да години наред пиша по тези теми. Най - накрая се надявам, че приключихме с проблемите на Михаил, след като този януари го оперирахме в Сърбия. Засега всичко е супер.
Иначе, какво да кажа аз. Много е хубаво къщата да кънти от смях (е чат - пат се води и война). А сега сме на море 🌊, и както щяхме да сме с две деца, а големия с гаджето самостоятелно, така сега сме с 4 деца😉.

renidimova и аз често оставам сама с тримата, помощ виждам много рядко от майка ми и тя се изразява да ги гледа докато съм на лекар примерно, или трябва да правя много голям пазар.
Усещам се, че някой вечери ми иде да ги набия, и строя до стената. Но инвсички се очертават инати, трудно се слагат границите, все се опитват да ги прескочат. Като повторя няколко пъти и няма чуваемост сигурно и съседите слушат.

А най-ми става "хубаво", благоверният като каже,е какво толкова с децата си,като говорим по тел,ти само викаш(в смисъл на децата).И скоро му казах,като си дойде,оставям му ги за 3 дена само и пак ще говорим, какъвто ми е нервак.
Момичета,реално аз ги отгледах сама,женени сме от 5 и половина години,но все се налага той да пътува, най-много сме били заедно без прекъсване 6 месеца и то тогава бях бременна с първото от трите малки.След това за по ок.2 месеца лятото си е седял в къщи и от 2 години плътно по 3 месеца е навън.Вярно, много пари взема на месец,но взе да ми тежи,а на него много отдавна му тежи, защото той обожава децата и иска да ги вижда как растат,ако щете ми вярвайте,но като се напие събота,понякога плаче по телефона, толкова му липсват.Ама не иска да работи за Хил лева тук и....така.Сега уж се прибира за постоянно догодина април месец.Ние не сме живяли никога като нормално семейство,нямаме приятели, защото като си дойде за 3 седмици нямаме време за нищо.А като го няма аз никъде не ходя вечер,съобразявам се с него.И ей такива неща,роман мога да напиша за тираджиите и тираджийските жени😀.