Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 24

Миоки, абсолютно си права. За мен, моят най-добър метаболизъм е този, който ми е бил на 20-35 години. С годините знаем, че метаболизмът се забавя. Ето, някои твърдят, че с годините вече трудно се отслабва, лесно се трупат килограми и т.н. Еми да, една от причините е, че метаболизмът ни вече не е като на 20, 30 - годишни. Затова казвам, че няма нищо лошо в това да го забързаме и един от начините е спорт. А що се отнася до бързото остаряване, препоръчвам горещо книгата "Подмладяващия ензим" на  д-р Хироми Шиния. Ако не се лъжа, на първа страница от темата е посочена друга негова книга "Ензимният фактор", така че надявам се ще проявите интерес и към тази.

Аз не поддържам нито една от тезите в разразилия се спор, т.к не съм достатъчно веща, но ако съдим по животните, тези с най - бавен метаболизъм, живеят най - дълго - големите костенурки. И това ми поражда въпроса,  редовното ходене в тоалетна потвърждава ли наличие на бърз метаболизъм или какво? Защото аз мисля че нередовното ходене.....примерно през три четири дни си е показател, че отслабването не върви така да се каже, а бъркам ли всъщност?

Отслабването не става в тоалетната. Топящите се мазнини се използват за енергия.

Благодаря на дамите, които споделиха как са открили ИР. 
Относно спорта мога от опит да кажа. Винаги съм била пълна, но последните 2 г. качих 10 кг и при една тренировка - народни танци - получих контузия, някакво разтежение на стъпалото. Уж мина и когато пробвах пак да танцувам, започна да ме боли след 2-3- тренировки. Спрях ги, защото не искам да става хронично. Не си мислете, че не съм спортувала цял живот нещо - било каланетика, пилатес, йога, аеробика, айкидо... Винаги е имало нещо и пак си имах килограми отгоре. Така че само със спорт не се отслабва, дори е вреден за твърде пълни хора, но пък те прави сгетнат, издържлив и т.н. Когато посваля малко, пак може да започна нещо по-интензивно, но засега си оставам с ходене и упражнения вкъщи.

Още повече, че костенурките не спортуват. А не съм виждала дебела костенурка. Те доказват, че спортът не е толкова важен за дълголетието

Eми, бъдете си костенурки и си живейте дълго, аз предпочитам да съм газела

Много се чудех дали да отговарям на младите дами, които оспорват нашето хранене и тръвдяч, че само със спортсе отслабва.
Да, ако човек е под 40 и няма здравословни ограничения да спортува, е добре.
Синтезирам набързо информациянта за мене, някои неща съм ги писала нееднократно, но преди време.
На 60 съм. 167 см, максимално тегло преди да променя начина на хранене - 76 кг, но основно на корем.
Промених начина на хранене в началото на май 2018 г. Отслабнах до 65, от месеци не мога да сваля повече, но си позволявам не рядко картоф или нещо подобно.
Преди това - никога не съм обичала и не съм яла сладко, не си падам по плодовете и никога не съм могла да ям много сладките. Единствената захар, която консумирах, беше в кока-колата.
Никакви джънк храни не ям от много години. Няколко години ядях по малко качествен пълнозърнест хляб, само с картофите прекалявах.
Винаги съм била с изключително ниско кръвно, но преди 2 години го вдигнах до 200 на 100! И сърцето ми започна често да прескача, или изведнъж без натоварване пулсът се вдигаше страшно много.
Триглицеридите - два пъти над максимума, холестеролът в небето - лошият два пъти над макса, добрият два пъти под минимума.
Като капак от ученичка имам проблеми с едното коляно и подари куп причини то съвсем се скапа и много често виех от болки и не можех и 100 метра да мина.
Преди смяната на храненето - инсулин на гладно 25, кръвна захар към 6, гликиран хемоглобин 5.8.
След като спрях изобщо хляба и каквото и да е брашно, естествено колата, картофите и много малкото ориз, започвах да свалям по малко килограми. Постепенно сърцето ми се успокои, престана да прескача или да лупа като бясно, кръвното ми се нормализира без лекарства.
Скапаното ми коляно си е скапано, но поне рядко ме боли и мога повече да ходя (но само по равно). Гликирания ми хемоглобин спадна до 5, понамаляха малко триглицеридите и холестеролът, като при него се вдигна добрия и се свали лошия. Престанаха и хипогликемиите.
Какво ям - узряло саламурено сирене, меса всякакви и риби, умерено количество яйца, колбаси собствено производство, понякога си позволявам по някой и друг картоф, рядко някой плод. Сурови зеленчуци - през лятото основно домати, през зимата домашна ферментирала туршия. Също така домашна лютеница и доматени сосове без прибавка на гадории и нишестета.
Също и готвени зеленчуци без зрял боб и леща. Мазнини - зехтин, краме масло, патешка мазнина, зимата с киселото зеле - свинска мас, всичко в съвсем умерени количестваНикога не съм се доближавала дори до кето.
За плодовете е много индивидуално - писах преди почти година как поради здравословни проблеми и отказ да ям варен ориз и картофи ми казаха да ям печени ябълка. След като изядох една кисела печена, на първият час захарта ми беше 12, на двория - 10 (не съм с диабет, само с ИР). Толкова за полезността им.
За спортуването също е много индивидуално. Като ученичка много години карах зимни кънки, като студентка плувах два пъти седмично по около 2 км.
За ходенето по планината - ходя от невръстно дете. Влачила съм по седмица и повече раница по 20 и повече кг по Пирин и Рила при собствено тегло от 45 кг. И винаги качвах за това време поне кило-две (а тогава изобщо нямах проблеми с килограмите). Ако в планината не ядях начесто и обилно, хипогликемията ми беше в кърпа вързана, въпреки че тогава не знаех, че е това проблема).
Но със скапаното коляно това не остана безнаказано. Последниде два пъти, когато бях с раница на гърба, се докарах до две ортопедични операции. Не искам да обяснявам какъв е кошмара да те свалят спасители на носилка от 2000 м със натрошен и разместен крак.
Колкото и да обичам високите и сурови планини, вече ги гледам основно от долу. До където може с кола, после малко ходене пеша, ако теренът не е много стръмен и няма камънаци.
Няма сила, която да ме вкара във фитнес зала, басейнът не само че е доста солен за джоба ми, а и ме е страх да не пипна нещо. За това основно ходене пеша в града, а лятото - и работа в градината на вилата, включително косене с коса и цепене на кютуци с брадва (поради здравословни причини половинката вече не може да се бори с това).
Това е от мене, не смятам да сменям начина на хранене, доста по-добре съм здравословно от преди, надявам се по някое време отново да почна да свалям, че имам останали доста сланини по корема.

Е чак пък газела......Развеселихте ме! Благодаря ви. Газелите са високи и стройни.......нищо, че пасат тревица, като овцете и кравите....

Недоволна, само да ти кажа, че ти не си на НВ и ВМ режим, от това, което прочетох. А що се отнася до спорта, никой от нас не е писал някъде, че САМО със спорт ще се отслабне, а че ако има и спорт, може да си позволиш и въглехидрати като боб, леща, киноа ... Лично мен твоят пост ме обнадежди, относно храненето и ми говори, че съм на прав път. А за планините, съжалявам искрено, със сигурност те разбирам.

Радвам се, че съм те разсмяла, това беше и целта. Лошо е, че приемате всичко буквално.

Съвсем на този режим съм, само не в рестриктивния му вариант на Ат. Узунов.
Какво съм яла вчера: закуска - пържено овче сирене с масло;
обяд - кисело зеле със свинска флейка и мас за мазнина;
вечеря - омлет с две яйца, овче сирене, домашно роле от свинска флейка и масло за мазнина. И една връзка пресен лук.

Да, останах впечатление, че ядеш боб и леща, но сега видях, че си ги изключила. А защо пържено? Защо пърженето е позволено?

За съжаление и това не е никак сигурно. Кой може категорично да каже и да докаже, че трупа кг /разболява се от от хронични заболявания и т.н./ защото му е забавен метаболизма или му е забавен защото е качил кг.

А каква да е причината, след като не си променил нищо в храненето си, отпреди 20 години, а вече скоропостижно качваш и трудно сваляш? То и че нищо сигурно няма в този живот и това е така.

Призоваваш дебеланите да спортуват, но ти не го правиш?