Здравейте, не знам дали има друга такава тема, ако модераторите преценят, нека я преместят, или изтрият!
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!
Виж целия пост
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!
после даже ще ви е трудно да си спомните какво и как е било преди.
Малко преди да забременея това се замени със страх и чувство на безтегловност. Може да се каже, че това е била моята готовност. Но и до сега, като прочета как млади момичета мечтаят за бебчИ, не мога да ги разбера. Все си мисля как нямат желание на тяхната възраст да правят нещо по-приятно. 
