ОСМИ клас преполови, зайците напериха уши

Ех,преди седмица по това време се събирахме в Халбите,а сега чета за много болни деца.
Бързо оздравяване на всички!
На Веси Патето с пневмония ли е синът ти?Бързо да напуска болничната обстановка!
У нас се държи на математиката,винаги са се решавали и допълнителни задачи извън учебника.
Но не мога да не се съглася с факта,че в 8 клас са малко часовете /3,там където има ИУЧ или ФУЧ стават 4/,а материалът е голям.
Това мнение беше изразено още миналата година от преподавател по математика,че часовете намаляват,а материалът се увеличава.
Съгласна съм,че един преподавател може да бъде много успешен за едно дете,за друго не толкова.
И ако вкъщи липсва Дзверът?
Щото аз под Дзвер разбирам някой,който не само ходи и ръчка,но и малко от малко може да бъде в помощ на детето си.

Али, ето, всеки влага различен смисъл и в "дзвер", не само в "запалващ искрата учител".. Аз по твоето описание бих могла да има помагам примерно, но лъвският (моля наличните в темата лъвове да не се обиждат) им инат винаги е надделявал и само в редки случаи това е ставало факт, при това с  явно нежелание от тяхна страна.

Така е Русалка, съгласна съм с теб. Всеки тук пише въз основа на собствените си преживявания. Двете ми дъщери срещнаха различни преподаватели, повечето незапалващи искра, някои почтени в отношението си ги накараха да се трудят с усърдие, дори без съществен интерес към предмета. Имали сме лош късмет предимно с тези по математика. Реплики като: " какво не разбирате бе, майка му стара" и " искате ли да се обзаложим, че нищо няма да излезе от вас", са безкрайно далеч от запалване на искра, пък и от обикновено усърдие. Това имам като опит и то ме ядосва. Имали сме и преподаватели, заради които са писали проекти и домашни болни и  с температура, но са били твърде малко, хубаво би било да са повече. А за децата и аз съм" дзвер" - не ми харесва, ама нямам избор.🌹

Ret,индивидуален план е изключен.Много социално същество е моето дете.Нито той,нито аз си го представям на такъв план.Той е супер доволен от класа си.
Александра,досега само в събота бяха двуразовите.Сега обаче изискват да ходи и сутрин,защото вечер докато стигне до басейна ще е станало 20 часа.Загрявката на сухо е час- задължително.И ще плува само час,а това въобще не е достатъчно.
Слънчева,знаеш,че ти споделих още в началото,че детето има опасения за преподаването.Опитах да го успокоя ,но се оказа ,че не е само той,а цялата група.Колкото до английския  , миналата година на 12 клас "а","б","в" и " и" е била Е.Д.,а не Панайотова.Има разместване на преподаватели.В момента на мат.паралелка на 8 ми клас преподава мъж,който няма същите изисквания.Иначе Панайотова е страхотна- изисква и изпитва като в езикова,правят се непрекъснати диктовки,писмени изпитвания.Критериите и за оценяване са като в ЕГ.Това е и предметът с най- много оценки 16 на брой.Имах удоволствието да я видя на родителската среща - много конкретно каза критериите си,точна,възпитана.С една дума човек,който е наясно какво може и как да го постигне с децата.Друг е въпросът ,че моето човече има пропуски от предишни години и това не е силната му страна.Но определено се старае и много я харесва.

Опитвам се да науча дъщеря ми да приема учителите/ и хората като цяло/ такива каквито са. И това, че не харесва някой учител, не може да е причина да неглижира предмета му.

За съжаление не всички са от "палещите искрата" или ...просто не отговарят на очакванията ни.

На Веси патето, съжалявам, че до болница се стигна, дано бързо се оправя момчето.
Моя приятелка днес бяха до Токуда с нейната, че много кашляла - каза, че било пълно с кашлящи деца.

Много мразя от телефон да пиша, затуй няма много, но скоро ми хареса една мисъл, дали не беше на Дийпак Чопра.
Ако детето ви е слабо по математика и силно по тенис, запишете го на тенис

Чета с интерес.
Русалка, случаят с "момчето, което... " е чудесна илюстрация на това как всеки вижда по своя начин всяка една ситуация. Ти виждаш момче, което е занемарило математиката заради музиката. Аз виждам момче, което ако беше залягало под натиска на родителите си над сборниците по математика, можеше и да стане (един приличен, но вероятно посредствен математик) , но в замяна на това можеше и да няма време да разбере какво го влече и да последва мечтата си. Да добавя, че същият случай е чудесна илюстрация на това, че ако има желание, има и начин. Разбрало е, че по пътя ще трябва да се върне към математиката и е наваксало пропуснатото.

Аз съм един средностатистически творчески чиновник, но най-хубавото в работата ми е хората, с които ме среща. От една страна са творческите хора - режисьори, оператори, фотографи, 3д аниматори, сценографи, сценаристи, копирайтъри, саунд дизайнери, музиканти, актьори, та дори и шеф-готвачи. Наблюденията ми са, че често най-талантливите от тях дори не са завършили университета си, счели са го за загуба на време и са предпочели да се учат сами, да творят out of the box. От другата страна са хората, които организират целия този процес, пчеличките, повечето на които им личи какви отличници са били в училище. Фактът е, че крайният продукт е невъзможен без екипната работа на тези две групи.
В света има математици, финансисти, икономисти,  ИТ специалисти, счетоводители, но има и лекари, биолози, юристи, пекари, шофьори, преводачи, поети. За мен най-важно е всяко дете да има свободата, но и късмета да открие своя път. Дотогава, нека контролните по математика в училище са с трудността на преподаването в училище.

В нашето семейство има съвсем ярък пример за неглежиране на математиката и това винаги даваме за пример на децата си. Съпругът ми е завършил Художествено училище с дърворезба, мечтата му е била да влезе в Академията, можете да се досетите колко задачи е решил в периода 8-12 клас .... когато аз се запознах с него след казарма той не умееше да дели и умножава без калкулатор и имаше 3 в дипломата си по математика. В един слънчев ден му се избистри идеята да следва Архитектура, след 3 неуспешни опита в Академията, където приемаха по 2 човека на година. Наложи се да ходи на уроци по математика с учебниците от 5 клас - 22 годишен мъж , вкара цялата си амбиция, решаваше задачи по салфетките в заведенията, преоткри науката с помощта  на невероятна Учителка. На приемните изпити във ВИАС по рисуване изкара три пълни шестици, а по математика 3.80, но беше безкрайно горд от добрата си оценка, не от отличните . Когато при дъщеря ни в 6 клас се прокрадна идеята за Художествено училище той беше първия човек, който категорично отсече НЕ, въпреки, че тя определено има талант в изкуствата и е дете с хуманитарна насоченост... сега ходи на школа по рисуване, догодина на фотография и театър е решила, избра си профил БЕЛ и История в езикова гимназия и категорично отказва да задълбава по математика след миналогодишния стрес. Въпреки това си има едно наум

Вие бяхте в Халбите, а аз в София с ентеровирус . За първи път тази година  синът ми не се класира за 2ри кръг на НОМ. Думите му бяха "Няма да стана добър математик"
Понякога няма химия между учител и ученик.

Отново оживление и отново аргументиран спор. Няма да вземам страна, и ще предам чужди мисли:

Тенденцията на развитие към момента е непрестанно усъвършенстващ се изкуствен интелект и замяна на хората от технологиите. Математиката е матрицата, позволяваща това да се случва. С времето човекът ще бъде все повече изместван от технологиите. Но те не могат да компенсират сферите на познание за чисто човешкото - за физическото, емоционалното, духовното развитие. Затова се твърдеше, че най-ценени в перспектива ще са професиите, свързани с това познание: медицина, психология, педагогика /в частност сурдо-педагогика/социология, изкуство с акцент към арттерапия и артсугестия, медиация. Установи се също, че има различни форми на интелигентност и мнозина са склонни да виждат като преимуществена не мисловната интелигентност, а емоционалната. Съгласна съм, че, поставяйки децата в калъп, им отнемаме индивидуалността и често мачкаме таланти. Но, както отборът на математиците отбеляза, за враждуващите с математиката тя може да е средство за отработване на търпение, за "сдобряване" с недружелюбното и в крайна сметка да способства формално диаметрално отдалечената социализация, а - чрез автотренинг - и да надгражда лични умения в другата, хуманитарна сфера. За себе си съм убедена, че това са различни мисловни нагласи, които не се конкурират, а се допълват.

Шарлот, зачитайки си помислих, че това са думи на Тео, физикът от Казанлък. Неговата теория е точно в това, че математиката и физиката създават начин на мислене, такъв, какъвто изкуствения интелект не може да измести. Той казва, че много/повечето от учениците му не са гениални, няма да станат лауреати, но се развиват, разчупват мисълта.

Сънчо, аз също наскоро четох тази мисъл. Ми, прав е човекът! По този повод, детето ми ИЧ не отбира от химия и нямам намерение да му причинявам уроци. Обаче, понеже харесвам Тео и съм съгласна с него, не само за физика и мат, няма да спра да настоявам, да се опита да разбере нещо и да бута напред. Не искам шестици по този предмет, но искам да виждам, че раздвижва мисълта в посока, различна от така удобната му математика!

Затова обичам да се навъртам тук.
Приятелски спор с аргументи.
Русалке, казаното от теб не противоречи на казаното от мен. Дозата прави отровата.
Мат трябва да се учи и да е задължителен предмет, категорично. Но не на еднакво ниво от всички деца с безумно много материал за малко време без възможност за спокойно усвояване и трениране. От там на децата, които се справят малко по-трудно им става противна.
Животът не е пълен купон и това е ясно, но важна е посоката и възможностите, иначе пропускаме шансове за реализация според способности, таланти и желания. Ето, синът на Вивиан е на педали, възхищавам им се, това ще го подготви за трудностите по-натам, но оставам с впечатлението, че му харесва и го иска, прави го целенасочено и това е важното.
От друга страна си спомням, че бях с гипс на ръката в шести или седми клас и решавах квадратни уравнения наум, а един приятел само записваше отговора, верен и най-бърз. Без капчица усилие. Виждам малкият каква мъка и наистина колко неимоверни усилия положи мин година по мат, за да се справи добре, защото му е гадно и не я обича пустата мат. Имаме близка, която му даваше частни уроци и се справяше мн добре, но просто вътрешната съпротива беше голяма. Разбира, решава, напредва - минава време и трие, забравя и всичко отначало. Фрустрира се, плаче, опитва пак. Кому е нужно?
Сънчо каза за мат и тенис. Мой приятел е завършил средното си в Норвегия, може и да съм го разказвал. Той казва така. Ако тук детето има затруднения по мат, викат родителите и им казват, че трябват консултации и частни уроци. Там ги викат и им казват, че се справя трудно, ще направят всичко, за да си вземе минимума, но защо не увеличат часовете по химия, тъй като му е много интересно. За това става въпрос.
Големият, като беше в Дания  се запозна с едно момче. Там преди гимназията им правят някакъв тест за емоционална зрялост, за да минат натам. Той не го взел, което не било драма, повтаря си класа и така. Но отишъл в някакъв пансион, където открил музиката, научил се да свири на китара, вече си имал група и не било ясно дали ще става музикант, но бил много доволен от факта, че е открил нещо за себе си, което го прави щастлив. За подобен ред на мисли говоря, за принцип, за чупене на матрицата.
И пак казвам, да гледаме крайните резултати и за БГ са трагични според ПИЗА, значи нещо не е наред, не мислите ли?

Имам позната - учителка по математика, тя ми разказа преди време( не помня подробно, ще разпитам за да се аргументирам), как преди време, определен материал, изучаван в 10 клас е преместен в 9 - ти - ядосваше се, че това, което до вчера е било възприемано без проблеми от учениците, вече се явява непонятно за голяма част от тях. Разлика от само една година, според нея има огромно значение. Това, което я вбесяваше, че тези промени се правят: "ей така, някъде" - няма допитване до работещите с материала, анкети, обсъждане. Резултат  - излишно затормозяване, допълнителни уроци.
 На Веси - жената твърдеше, че поднесен в правилно време , по подходящ начин, с малко повече часове за затвърждаване, няма да са такива резултатите.

Перличке, съгласен, така е.
Онзи ден в Халбите ми изчезна термина от главата, много ме разсеяхте.
Та терминът е стандарти. Държавни образователни стандарти. ДОС. Законът не е толкова лош, с добра философия, правилен фокус според повечето мнения, но е рамка. Всичко е в стандартите, а те се работят на тъмно. Уж обещания за обсъждане и отворени работни групи, но не. И от хора от системата знам, че е умишлено. Да ви прави впечатление, че започват да вкарват оценките от пети и шести клас в дипломата за седми. Защо? За да разширят пазара на курсовете. Компресират все повече материал и го свалят в долни класове. Добавят се нови предмети и теми, които животът подава, но без да се редуцира останалото съдържание. Учителят ни по философия, много як, сподели. "Първият час ни набиха по програма да ги запозная с....и изреди няколко философи и техните школи, ама дори и в СУ да ида при втори, трети курс ще има петима души да са ги чували. Как се работи така?".
А и овладяване на материал преди сто години и днес (модерна концепция) са различни неща. Навремето е трябвало да научават информация наизуст, за да я ползват, да свикнат на дисциплина, прилежност, подчинение,  за да стават добри работници. Този модел е на индустриалната революция, вкл. и нашата система е такава, доразвита със съветския команден модел и...разчупването е много трудно.
Сега не е важно да имаш просто знания, а да можеш да боравиш с тях. Келфайда, като могат да решават всички задачи, а не могат да разчетат, сравнят и анализират две, три графики, както сочи ПИЗА. Веднага могат да видят в тел  кога е роден и умрял Калоян, но трябва да знаят кои важни политически решения е взел и какво е довело до тях. Дали сегашните политици следват същата логика или напротив, такива неща.
За щастие има много положителни опити и начинания и колкото повече свобода дават на училища и учители, сред които има прекрасни и сърцати хора, като сребърната перла, например 🙂, толкова по-добре за образованието, но пустите стандарти много ги мачкат.

Не знам какво трябва да мери ПИЗА, обаче като да не го прави правилно. Малко като това ми е:

Най-лесно е, когато има трудности в нещо, да кажа, че това не е неговото нещо и да си търси другаде таланта. Но понякога трябва да се положат усилия, преди да се види къде е. Ами ако е в областта на някоя наука, изискваща и сериозна основа в друга такава? Как да разбере едно дете коя е силата му - музиката или физиката? Кой трябва да бъде критерият, кога да се вземе решение къде да се насочат усилията?
Не винаги това, което ни харесва най-много и ни прави щастливи, може да е достатъчно, за да се реализираме по най-добрия начин или поне да си плащаме сметките. Сложно е.
При нас децата избраха сложни неща. Аз смятам, че ще са отлични артисти, художник, композитор и разни подобни неща, ама на - избраха науките. Другото остава като хоби и за почивка.

Не знам какво точно се сваля от клас в клас, но някои неща от гимназията сме учили преди нея някога. Като гледам учебника по математика - в раздел с 13 урока, има 5 упражнения, едно обобщение и един урок от типа "можете сами". Уроците са свързани, повторение с надграждане. Не е толкова зле ... мисля.