Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Привет!  Тъй като сериалите скоро ще спрат, реших да не бързам много с гледането на всички, веднага. Оставям си за после. Та затова днес си пуснах "Чукурова" със руски субтитри, последния епизод. Общо взето, нямам пропуски. Но какво ми направи впечатление? Демир е остро настроен срещу Зюлейха, много ядосан, разочарован и твърдо решен да не и прощава. Освен това иска и да я накаже, настройвайки децата срещу нея.  Единственото, което ми дава надежда, че може да размисли , са финалните думи на Хюнкяр "Не бъди като баща си!" Не дадоха, но може би той има  неприятни детски спомени от драмата между родителите му, за която Хюнкяр сподели с Фекели. Дано това наклони везните в полза на Зюлейха.  И дано успеят да спасят Мюжгян(малко вероятно, защото и двете и китки кървяха, но не и невъзможно)Това би дало надежда за щастлив край поне донякъде, връщайки нещата в предишното положение, а героите вече примирени. Иначе не виждам как ще съберат  Зюлейха и с децата и с Йълмаз, без да пострада(умре) Демир.

Мдааам, сега, като изгледах серията до край, не съм убедена, че Демир като ищец, ще обвини Зюлейха. Думите на майка му - "Не бъди като баща си" - действително го сепнаха. А в погледа му накрая има болка, но има и студенина. В едно обаче съм сигурна, нещата не могат да се върнат в предишното състояние, тези герои няма да се примирят.  Не знам, аз бих искала да видя един процес, при който истините да се изговорят публично. Ама ... знам, че това няма да се случи.

Добро утро и благодаря за фрагмана!
Еее, значи все пак логиката надделя над желанието да му се даде шанс на Демир. Снощи си помислих, че има все пак една жена, с която може да се съобрази. Не би... Зюлейха няма да е негова, но няма и да е с човека, който обича.
А Мюжгян е за съжаление наистина, защото не можа да се пребори със собствената си зависимост. То и никой не й помогна в случая. Бехидже направо беше цинична със съветите си да се пазари...

Привет! Напразно се надявахме на Демир. Малко му бяха 3те куршума. При това положение, как ще се спаси Зюлейха от затвора? Това си е опит за убийство. Единствено Демир може да я извади, оттегляйки обвинението си.  От фрагмана не става ясно, какво се случва с Мюжгян. А и ми е интересна снимката на Демир и Хюнкяр, делят ги решетки май. Дали е вътре, и защо?

Здравейте!
Благодаря за фрагмана и вашите коментари!
Какъв хубав фрагман!

Сега сме на върха на острието; всичко при Зюлейха е събрано в това Йълмаз да разбере, че Аднан е негов син. Тя не може да направи крачка напред, преди да завърши цялата „операция“ по спасяването на Йълмаз от затвора, в която Зюлейха вложи тяхното дете. Едва когато това приключи и тя му „върне“ сина, Зюлейха ще се успокои. В 60 еп. тя си каза, по-точно  - за пореден път, че Йълмаз трябва да разбере това; чуваме го все по-често, ето го и във фрагмана.

Демир иска да се откаже от Зюлейха, направи всичко възможно, но от сърцето си не може да я извади. Любовта продължава и съответно на това е взел правилно решение: Зюлейха в затвора, за да си държат с Йълмаз само ръцете, без други действия – заслужено; тя можеше да убие Демир, а той само за един донос щеше да увисне на въжето. Честта на Демир е потъпкана, дори с присъствието на Йълмаз в залата и неговата свръхактивност в момент, когато Демир е безпомощен – познаваме това поведение на Йълмаз, а жена му беше изхвърлена през вратата. Потъпканата чест, за която говори Демир и което виждат всички присъстващи, вкл и г-жа прокурорката адвокат , заплашва с отнемане на децата и Демир напомни това в залата. (Съвсем отделна е темата, че 60-те и 70-те са годините на жените, видяхме какво се случва в конака под егидата на Хюнкяр и с участието на Демир. Но един прокурор не може да слуша обвиняемия и да си прави изводи само от една притча. Респект пред женската и солидарност, всички жени я проявяват и така е редно, но тя е различната жена, тя е прокурор.) Ако Демир наистина беше решил да сложи край на отношенията и любовта към Зюлейха, щеше да иска да я освободят, да иска развод и нямаше да и даде децата. Но сега я пази от Йълмаз, Йълмаз е виновен тя да остане в затвора и да не си получи децата. Демир не се е отказал.

Прекрасна еднаквост в начина, по който обичат Зюлейха и Демир. Веднага след фрагмана си припомних 24 еп. вечерта след първата среща за помирение на моста Варда:
Зюлейха и Демир:
„Някога казвала ли си си, ако имах днешния ум?
Да.
Какво би направила?
Какво очакваш? Очакваш да кажа, че не бих се влюбила в Йълмаз ли?
Не, знам, че няма да кажеш така. Защото не мога да кажа по-добре и аз да не те обичах. И дори хиляда пъти да дойда на този свят, все едно щях да те търся и да те намеря. Отново бих те обикнал.
Дори знаейки, че не те обичам? Как можеш да търпиш това, Демир? Знаейки, че не те обичам. Как можеш да продължаваш да ме обичаш?
Защото вярвам, че един ден ще ме обикнеш. Ако не вярвам, няма да мога да живея. Но, разбира се, бих искал да бъда друг мъж. Такъв, който може да ти каже върви си, който може да престане да те обича. Но аз съм такъв, Зюлейха. Такъв съм.“


 
И думите на Зюлейха към Йълмаз:
"Повярвай, ако отново дойда на този свят, ако още веднъж се родя, все едно теб ще обичам!"



Контраст с това, което Йълмаз каза на Зюлейха, когато тя го попита дали наистина ще се ожени:
„...Ти да не мислиш, че цял живот ще тичам след теб?“

Какъв триъгълник!
Чакам последния момент, последния дъх...
Много умело сценарият води към него, без да издава изобщо възможност за такова развитие и въобще такъв момент.
Кара ме, след като веднъж съм  повярвала в любовта на Демир, да вярвам докрай и аз.

Привет и от мен ,
Благодаря за споделеното и за фрагмана!
Лично аз не намирам, че една прегръдка е равнозначна на системен разврат в колибата - това от физическа гледна точка, за емоциите и чувствата всички знаят отдавна. Но всеки има своето мнение и гледна точка. В това отношение, аз съм на страната на Йълмаз и Зюлейха и споделям мнението на Хюнкяр - вижда се едно, но то не значи автоматично другото. След обяснение, Хюнкяр прецени за себе си, къде е истината от гледна точка на физическите отношения между Зюлейха и Йълмаз.
Мюжгян е изоставена от всички, защото прекали. Направи всичко възможно, за да докаже, че не е луда, което явно беше най-важното за нея, без да й пука за нищо друго - добре. Но, после трябваше да се оттегли или да спре да крещи, врещи и обижда. Аз ако бях на Фекели щях да я изгоня, при условие, че държи тон и нарежда на човека в собствения му дом, без да знае какво се е случило и как се е случило. Когато Зюлейха беше на свобода, но съсипана...Мюжгян блъскаше по вратите на гардеробите, обиждайки, отказвайки да изслушва, агресивна и осъждаща. После, след като Зюлейха беше вече в затвора за опит за убийството на Демир, Мюжгян видя, че "се е отворила вратичка" и веднага смени тактиката - изведнъж всичко "проумя", започна да се извинява и да моли...защото вече я нямаше Зюлейха - тя беше отстранена в затвора за дълго време и за Мюжгян беше време да си върне Йълмаз със сълзи и извинения. Когато това не се случи - тя рухна и реши да се самоубие като накаже Йълмаз - да носи тази вина до края на живота си и като остави сина си, който едва на загуби при раждането. В думите си към нея - за това, че той няма нищо със Зюлейха, Йълмаз има предвид физическата връзка, в която е обвиняван. Ето тук идва неразбирането и объркването. Мюжгян знае за чувствата на Йълмаз към Зюлейха, но се бяха разбрали да имат семейство заради детето. Йълмаз говори за физическа изневяра, като за същото говореше и Зюлейха, отричайки, че има нещо общо с Йълмаз. Защото всички много добре знаят за чувствата им и то отдавна, особено за Зюлейха...тя никога не е твърдяла друго. Много правилни бяха думите й, когато беше насочила пистолет към Демир: "Може да ме обвиняваш, че все още обичам Йълмаз. Може да ме обвиняваш, че не съм те обикнала. Но, не можеш да ме обвиняваш в разврат." Това важи и за Йълмаз.
Не я разбирам Мюжгян, не одобрявам действията й. Съжалявам я и ми се щеше тя да намери правилиния път. Тя трябваше да следва това, което й подсказа сърцето - да замине. Щукването, че не може да живее без Йълмаз след като вече беше решила да си тръгне, само и само да не го остави да бъде евентуално със Зюлейха (и Зюлейха да победи) всъщност я вкара в голям капан. Не разбирам това мислене, съжалявам я, но не я оправдавам. Много я харесвах, още ми е много симпатична и честно казано, не ми се ще да се разделяме с тази героиня. Но, може би ще стане така. Какво следва за Бехидже? Тя е голяма интригантка, бездушна жена, но на моменти имаше много трезва преценка за ситуацията.
Много тенденциозен избор на цитати за любовта.
Демир освен онези думи към Зюлейха е казвал и много други неща, които разкриват една егоистична и болна любов. Сега се сещам за: "Гневът и омразата ми са много по-силни от любовта! Ако не се държиш правилно ще пострадаш, ще пострада и Йълмаз. Ще съжаляваш. " (по памет)
Зюлейха освен онези думи към Йълмаз е казвала и друго, следствие на разочарование, мъка, тъга и гняв (в болницата при натровените хора, след неуспешното бягство): "Изтрих те от сърцето си, от душата си и от миналото. Вече си никой за мен. Сега живея само за семейството си." (по памет)
Думите на Йълмаз :"....Ти да не мислиш, че цял живот ще тичам след теб!" са извадени от контекста и имат своята предистория. Те са следствие на думите на Зюлейха в гората при двамата мъже, които бяха с насочени оръжия един срещу друг - "Любовта ни е минало, разбери го и го приеми. Не те обичам вече, аз съм влюбена в съпруга си и съм щастлива в семейството си. Откажи се вече, Йълмаз."
Йълмаз многократно се опитваше да изкопчи нещо от Зюлейха, някакво по-смислено обяснение, някакъв разказ и тези думи бяха провокация към нея, за да каже тя нещо повече, за да се разкрие, какво е станало, че е постъпила така.
Зюлейха и Демир са хиперболизирани, те са преувеличени и любовта им също. Йълмаз е много по-близо до нормалното възприемане на нещата и по-типичната реакция. Това сме го коментирали.
Лично аз на финал не виждам тези две големи хиперболизирани любови да се срещнат, защото тогава тази на Зюлейха към Йълмаз ще се окаже голяма само на думи. Няма как тази огромна любов към Йълмаз да се прехвърли после върху Демир, защото тогава твърденията й за "любов до смъртта" и "за любов и в друг живот и в друго раждане" ще звучат фалшиво и надуто. Надявам се на интересен финал, а не на превръщане на някой в легенда или мъченик. Това ще е прекалено мелодраматично и за мен - скучно и клише. Но да видим.
Не одобрявам стрелбата на Зюлейха в Демир. Същтата липса на здрав разум подобно на ситуацията с Мюжгян. Някаква криво разбрана справедливост и мисъл за децата. Но, не мога да пренебрегна и злите думи на Демир към Зюлейха. Никоя жена и майка не би останала равнодушна, а камоли жена в шок, която е на ръба на нервна криза. Демир я предизвика, постъпи глупаво и злонамерено и за съжаление си изпроси куршумите.
За решението му да остави Зюлейха в затвора й да не й даде децата, Йълмаз няма никаква вина. Демир си взе сам това решение. Имаше много други възможности...например: Демир можеше да свидетелства по друг начин, да прибере жена си и пак да я предпази от Йълмаз. Точно, както искаше и съветваше Хюнкар. Така че, Йълмаз не е виновен, че Зюлейха е останала в затвора и не са й дадени децата, Демир сам си взе решението, макар че му беше дадена и друга идея от Хюнкяр.
Демир никога не е бил безпомощен. До него и зад него винаги е била майка му Хюнкяр - с ума си, силата си, влиянието и парите си. Хюнкяр винаги е действала в подкрепа на сина си и в името и за доброто на Демир. Както преди, така и сега, тя можеше да се намеси в ситуацията с Йълмаз и да неутрализира и намеренията му и намесата му. За разлика от Демир, обаче, Йълмаз беше реално безпомощен сам в затвора, без подкрепа и закрила. Демир се възползва от безпомощността на Йълмаз, като потъпка честта му и предприе действие към отнемане на любимата от Йълмаз. Демир прие и детето на Йълмаз без да зачете правото на Йълмаз като баща и човешко същество.
Много му е лесно сега на Демир да говори за чест. Но нека си припомни честта на колко хора потъпка - Филиз, Фекели, Йълмаз.
Хубав ден и се пазете!

Момичета, привет!

Благодаря ви за всичко споделено! ❤🌸❤

Фрагманът не ме изненада- знаех си, че така ще направи Демир. И без това се сетих за снимките от затвора, на които  Мурат беше  със същите дрехи, с които е във фрагмана.


Надявам се да са прекратили със снимките. Вчера Уур постна стори, че е в Анкара. А днес Мурат сподели тази снимка.




Ще ми се Демир да не беше постъпвал така. Да беше освободил Зюлейха и от затвора, и от брака с него. Та да си отдъхне вече и той. Само не знам какъв компромисен вариант ще измислят с децата и въобще дали ще има такъв. Ситуацията е адски сложна. 🥴

Дана,
Как Демир е потъпкал честта на Филиз? Ами на Фекели? Наистина ми е интересно да разбера защо мислиш така.

Аз оставам на мнението, че Демир вярва, че Зюлейха и Йълмаз не са имали физическа близост. Вече съм казвала защо мисля така и защо смятам, че Демир наистина е предаден, и защо гневът му е толкова голям.
Всички знаят, че Зюлейха и Йълмаз се обичат, ама и двамата са в брак с други хора. С тази тайна среща те потъпкаха честта на партньорите си. Хайде Демир нали не е светец, но Мюжгян не беше заслужила тази най- безцеремонна лъжа. Ами Йълмаз защо не й каза след като се върна при кого всъщност е бил, а и видя шала й. Държеше се съвсем спокойно пред нея, сякаш не я излъгал в очите. Но нейсе.

Хубава вечер!
Пазете се, останете вкъщи и бъдете здрави! 🙏❤

Привет ,
Ирина, срещата между Зюлейха и Йълмаз се проведе, не защото така им е щукнало или защото са решили да си гукат сладки приказки, а защото ситуацията засягаше живота на Йълмаз. Зюлейха дори беше загрижена за това, че Йълмаз ще влезе в затвора и ще остави сина си без баща. А, Йълмаз се отзова на срещата, защото чу, че въпросът е спешен и сериозен, а не за да се гледат в очите и да си говорят за любов със Зюлейха. Има огромна разлика. Ако не беше влязъл Хатип ага и не беше казал на Демир за клеветата, Демир щеше да издаде Йълмаз (има това право) и да каже и за Гюлтен, но без предварително да е говорил за това с Йълмаз/Фекели - с хората, с които заедно мълчаха по случая и с Гюлтен - че името й ще се раздуха по улиците. Т.е. Демир щеше да стори нещо, за което е в правото си, но без да уведоми тези, които ще бъдат потърпевши: поне да са готови. Видя се изненадата в Йълмаз, когато Зюлейха говори с него, но той после поне беше подготвен (благодарение на тази среща), видя се и реакцията на Гюлтен, когато говориха с Гафурови, та човек може да си представи, ако Демир беше казал на прокурорката всичко, как щеше да реагира Гюлтен без да знае, за какво я викат и при узнаване, че всички скоро ще са наясно за гаврата с нея. Това е моето мнение за срещата. Йълмаз излъга Мюжгян за срещата, защото тя така или иначе нямаше да повярва в нищо. Тя не повярва, че шалът е на Хюлия и твърдеше, че Зюлейха имала два такива шала, а после звънна на самата Хюлия за да потвърди казаното от Йълмаз. Още тогава беше ясно, че Мюжгян вече не нищо не е състояние да повярва, колкото и логично да е то.
За Филиз и Фекели. Демир е потъпкал честта на Филиз, като е направил така, че обществото да вярва, че тя е безплодната и че у нея е вината за липса на наследник на Яман. Обществото приема развода на Демир като Филиз се сочи за виновна за краха на брака - защото не може да има деца. Това Демир го е сторил след като е разбрал от лекари, че проблемът е в него. Той съвсем умишлено е "сложил" Филиз на обществен укор и се е "скрил" зад нея.
Демир е потъпкал честта на Фекели като е изманипулирал следственото разследване и е повлиял за много по-тежка присъда. Фекели е обявен за хладнокръвен убиец, за човек, който е застрелял Аднан, който уж е нямал оръжие в себе си. Така, Фекели - от човек, който защитава своя живот и този на семейството си бива обявен за хладнокръвен убиец.
И при двете ситуации, Демир се облагодетелства чрез очерняне на името на другите двама и така потъпква честта им. При Филиз - скрива своя проблем, който би го унищожил в социален план и би имал влияние и в икономическия такъв; при Фекели - унищожава врага на баща си и отнема земите на Фекели, като така се обогатява на гърба на Фекели.  
Потъпкването на честта не е свързано само с изневяра в семейството, но и с очерняне на нечие име и накърняване на нечие достойнство.

Привет!
Последното изречение в поста на Дана ме провокира към следното.
Сега май му е времето да аргументирам позицията си, защо се съпротивлявах упорито срещу тезата, че Демир е носител на модерност в Чукурова. Част от аргументите си вече съм посочвала - Модерността не е просто индустриализация и пазарни отношения. Тя е радикална промяна в съзнанието на човека към себе си, към Другия (жена, приятел), към другите (обществото). Не случайно започва с Просвещение в Европа. Една от тези духовни промени е извеждането на преден план на моралното качество - "достойнство" на човека и изтласкване на заден план на предишното понятие - "чест"(в ограничени по брой групи, където поведението на индивида е публично, като например: професионална чест, военна чест и т.н.) В семейството се пази собственото достойнство, достойнството на Другия (не случайно с главна буква, защото е също толкова уникален Ти, колкото и Аза), достойнството на детето. Има разлика между "чест" и "достойнство" и тя е, че в съдържанието на второто понятие самосъзнанието и самооценката е тази, която определя стойността на индивида в обществото, а не общественото мнение. Промяната   идва с новата нагласа, че индивидите могат да се обединяват и да създават общество (а не обществото формира индивида); с промяната на мястото и ролята на семейните отношения като дом, в който човек има право на лично жизнено пространство, на собствена личност; с промяната в ролята на жената, която може да има и други роли, освен детеродни и т.н. Всичко това в Чукурова го няма. Няма го и в Демир. На него му е ясно, че би могъл да бъде и друг мъж, който да не ограничава свободата на избор на жената, която обича, но сам признава, че не може да бъде такъв мъж и не може да я пусне. Е това е самооценката му за собствената му стойност в семейството, "достойнството" му. Той поиска тази жена и тя трябва да е негова, дори ако душевно и духовно не е негова.  Ей тук е драмата му, а бих казала и трагедията му. Затова и единственият му коз пред съда е "неговата чест" - честта на един мъж в Чукурова, основаваща се на собствености на: на родово име, на земи, на конак, на жена, на деца... Той не може да разкаже за насилието над волята на Зюлейха, многократно демонстрирана, защото това означава да се изправи пред съда на собствена си съвест, но затова се иска съвсем друга нагласа в мисленето и смелост да погледнеш в самия себе си.
И накрая. Разврат няма, защото нито Зюлейха, нито Йълмаз прекрачиха границата, от която нататък може да се говори за разврат и "потъпкана чест". Но няма и отказ от любовта и примирение с подчинението. В безсилието си Демир наказва.

Истината, видяна на филма, за всеки е различна. Демир даде своето разбиране в гората: сърцето на Зюлейха е трепнало за Йълмаз. Йълмаз е враг на Демир, а жена му има реални отношения с него, безпокои се за него и в негов интерес действа зад гърба и с информация от Демир. Нищо не я оправдава. Ако Зюлейха беше загрижена за семейството и детето му, щеше да се обади по телефона или да отиде до Мюжгян и чрез нея да предупреди Йълмаз, можеше да се обади на Фекели, да каже на Гюлтен, а най-добре и редно беше да говори с мъжа си. Разбира се, това ще направи, ако го счита за свой мъж. Но за нея такъв завинаги е Йълмаз. Затова и изобщо не приемам, че любовта на Демир е егоистична. На фона на Зюлейха, която се омъжи за Демир, за да спаси Йълмаз и използва и в този случай информацията от Демир за своята любов към Йълмаз - нещо, което Демир не прави, той не използва Зюлейха, обещал и е любов завинаги и наистина и я дава, чия любов е егоистична, е въпрос за мен с ясен отговор. С решението за тайната среща Зюлейха показа кой е в ума и в сърцето и. Няма нужда това да бъде обяснявано, защото то просто е така. Но трябва да е ясно, че като жена на Демир тя няма право на такава среща. Разбирането на Демир за видяното на филма тръгва от контекста на постигнатото примирие, в рамките на което двамата с Йълмаз защитаваха заедно честта на Зюлейха. Тайната среща в гората се случва също и след любовната нощ, в която е добре да си спомним какво Демир и говори. Всичко това Зюлейха е пратила по дяволите, за да се види с Йълмаз. Няма никакво значение за какво, ако ще и животът на Йълмаз да зависи от това. Всъщност най-неприятната част, поне за мен, е желанието от страна на героите да представят това като нещо ей така и като някакво благородно и хуманно действие от страна на Зюлейха, както се прави и при обсъждането. Защо по-добре Зюлейха не си признае, че е загрижена само за Йълмаз. Тя не се трогна от това, че Демир е обвинен. Първото действие на Демир след видяното беше да развали съдружието и да се върне към политиката на война, това ясно показва какво го е засегнало. За Зюлейха е изгодно да говори, че Демир я обвинява в разврат, защото такъв няма, а той, виждате ли, я обвинява, но той не я обвинява в това и Зюлейха също знае това, независимо какво говори. Изневярата, за която Демир я наказа, е в широк спектър на другите отношения в една връзка между мъж и жена. Демир не е Шермин, не е група мъже на главната, нито клюкарското чукуровско общество. Той сам каза какво го е афектирало.

Безпомощен за мен е човек, когато е в затвора или прострелян и лежи в болница. Йълмаз видяхме активен в такива моменти: готви бягство, оказва помощ на Зюлейха, дори се развежда с жена си, докато Демир е в някакво такова състояние. Той нали знаеше, че Зюлейха не се е омъжила за Демир по свое желание и страда при Демир, защо я остави при него след неосъщественото бягство, сети се сега, когато тя простреля Демир. И вече няма да я остави никога...
Културата на честта действа само, когато има брак по нормите, валидни за момента; тя няма сила над брак пред Бог нито над необявен от Зюлейха годеж. Демир не е потъпкал честта на Йълмаз, защото се ожени за девойка; в първата брачна нощ Зюлейха легна с него като „сестра“ на Йълмаз, чиста и невинна. Ако честта на Йълмаз се смята потъпкана, въпреки отсъствието на нормален брак, но при известност на Демир за това, че са станали мъж и жена пред Бог, което Зюлейха също знае, то честта му е била потъпкана от Зюлейха и Демир заедно. Затова и Демир не е отнел детето на Йълмаз, Зюлейха му го е „дала“ и той го пази като свой син. Всичко, което по време на брака знаеше Демир, го е знаела и Зюлейха. Може би не само от страх за живота на Йълмаз, а и заради тези страни от историята на това дете Зюлейха търси друг човек, който да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син; не и стига куражът, за да го направи сама.

Демир чу безброй пъти, че Зюлейха се е влюбила в Йълмаз, обича Йълмаз и ще обича него до края на живота си. Това не го е спряло досега да продължава да я обича и да чака любовта и. А за Йълмаз винаги има извинения: какво е видял, какво е чул, какво са му казали..., докато сърцето му говори какво да прави, но той не го слуша. Съпоставят се съпоставими неща; такива са цитатите, които съм избрала. Те са съпоставими не заради контекста, в който се казват, а заради смисъла на това, което изразяват. Още щом видях новия фрагман, се сетих за думите на Демир. На мен много ми харесва това, че Демир е верен син на баща си, видяхме как реагира, когато Хюнкяр и Фекели щяха да се женят. Но въпреки това той „извика“ промяната в Чукурова, която промени стопанския модел на баща му, а втората голяма промяна в сравнение с баща му е брак, в който се влагат чувства, приемане на детето като част от майката (тук старият Аднан и Йълмаз остават на едната страна, заинтересовани само от детето, докато Демир – на другата) желание за семейство, свързано от любов и грижа. Всичко това е модернизация. Заради тези разлики с миналото, в което Демир е живял като дете, искам той да успее. Нека успее и Йълмаз, той също е имал трудно детство, нека се бори за любовта си, при това неговата любов е взаимна.

Ние не знаем какво Демир би казал в съда, ако не беше видял Зюлейха, все пак още негова жена, ръка за ръка с Йълмаз. В това е и вината на Йълмаз за решението на Демир да остави Зюлейха в затвора. Откъде накъде Йълмаз ще и наема адвокат, какъв и е той в момента, за да прави това? Ако има чувство за вина, то е трябвало да го прояви, когато Мюжгян много пъти преди това му каза, че не иска Зюлейха наоколо, а той веднага тръгва за срещата в гората, при това излъга жена си. Чувството му за вина трябва да е към жена му. Как може това въобще да бъде защитавано? Всичко тръгна от тази среща, при това стоварват вината върху Мюжгян. Значи, ако остане в тайна и двамата „слагат рога“ на съпрузите си, всичко е ОК, когато Мюжгян показва това, виновна е Мюжгян.

И на мен ми е интересно как ще стигнат до финала, и аз очаквам той да бъде логичен. Не се настройвам. Това, че имам свои виждания за него, няма да ми попречи да приема и финал, какъвто не очаквам. Доверявам се на сценаристите, които дотук са последователни и ни предлагат един разбираем и интересен сюжет.


 
           

Привет ,
За филма и срещата вече съм писала доста и оставам на мнението си. Всеки има право на отношение и на споделянето му без да бъде критикуван или квалифициран. Аз вече дадох своите аргументи, защо считам, че Зюлейха е имала известно право да инициира тази среща. До съвсем скоро, Демир заплашваше Зюлейха с живота на Йълмаз - че щяла да изпита силата на гнева му и разчиташе именно на това "трепване" на сърцето й за Йълмаз, за да моделира поведение. За преди, да не говорим изобщо - шантаж след шантаж. Та, сега изненадата му за това, че Зюлейха мислела за Йълмаз, лично за мен е силно преувеличена. Но, след като всички се застъпват за показването на истината, то нека в името на истината и изневярата на Демир да стане явна и известна на всички. Било то само физическа, но е изневяра. Факт. Да видим, дали това ще се случи и дали Демир, като радетел на истината, ще си признае или ще омаловажи това, че спа с проститутка още същата вечер, бидейки все още женен.
Културата на честта не действа само при брак и в условията на семейството. Културата на честта засяга, както вече писах - очерняне на нечие име и накърняване на нечие достойнство, дори престъпване на дума или дадено обещание. Няма да слагам линкове, всеки може да прочете.
Демир потъпка честта на Йълмаз, защото се възползва от информацията, дадена му от самия Йълмаз, обруга чувствата и емоциите на Йълмаз, като предприе действие към отнемане на любимата му и престъпи дадена мъжка дума, като излъга Йълмаз в очите. Демир не се ожени за девойка, защото много добре знаеше от Йълмаз, коя е и каква е Зюлейха. Това, че Зюлейха не каза нищо, не отменя вината на Демир пред Йълмаз, който беше честен с него.
Спор за това, лично за мен, няма, защото съм обсъждала въпроса още в началото с човек, който е роден и израснал в Турция в съседна област на Чукурова, роден през 70-те години. Но, всеки е свободен да вярва в това, което си е решил. Това го бях писала и преди. Да, Зюлейха също се води, че е потъпкала честта на Йълмаз, защото е престъпила дадено обещание и обет. Тя самата си каза това по време на скандала в спалнята след новината за бременността й.
Да, Демир е отнел детето на Йълмаз, защото съгласието му да го приеме без разрешението и знанието на бащата е отнемане. Демир няма право да се осланя само на "даването" или на "разрешението" от страна на Зюлейха, защото тя не е единственият родител на това дете. То има жив и здрав баща, който не се е отказвал от него. Демир се възползва от незнанието на Йълмаз за собствения му син и угодно прие детето само от Зюлейха. Така потъпка правото на Йълмаз като баща. Това е моето мнение и аз спирам до тук с това разискване.
Йълмаз също прие чуждите деца, заради майката и щеше да се грижи за тях като баща. Той прие "детето на Демир" още в самото начало, когато предложи на Зюлейха да избягат - на онази първа среща. Така че, поставянето на Йълмаз и Аднан старши на една плоскост, за мен е некоректно.
Всеки може да наеме адвокат на човек в нужда и не е задължително някой да е какъвто и да било на друг. Въпрос на желание, интерес и средства. До скоро Йълмаз беше обвиняван в пасивност и в липса на подкрепа, която пак щеше да е от същия този "никой" на Зюлейха. Сега се обвинява в обратното с противоположните аргументи.
За Мюжгян съм писала доста. Дори и когато истината й беше казвана, тя не вярваше. Така че, Йълмаз разбираемо я излъга. Не харесвам тази постъпка, но тя е логична след всичко случило се. Мюжгян е виновна, заради начина, по който реши да показва и да доказва каквото и да било, а не че показва или доказва някаква истина. Има разлика. Вече съм се аргументирала и който разбрал - разбрал.

Катя адмирации за поста!!! Повече няма какво да добавя. Всичко е много точно!
А за това...просто в десятката и отговаря точно на моето усещане!
Като нека не забравяме, че самият Демир си призна, че ако Зюлейха не се беше съгласила на брак с него, то той щеше да се включи в изнудването на Хюнкяр. Т.е. ако Зюлейха беше казала за Йълмаз, то Демир щеше да подкрепи Хюнкяр. Нещата нямаше да станат по конкретно неговия начин, но брак щеше да има. А основното, което крепи Демир е наличието на брак. Защото само така задържа Зюлейха.

Относно честта- Хатип и Шермин , доста се поизложиха. Полежаха в затвора, пък всичко мина. Живота им продължи.

И то - по същия начин. Щото е фалшива работа. Истинският им живот пред и зад оградата на "моят дом е моята крепост" - пълен с лъжи и задкулисни действия. А общественото мнение - на масата в ресторанта от заможни жени, които си правят номера една на друга; в и край бръснарницата първични мъже, клюкарещи и вадещи нож на всеки несъгласен; мнозинство от граждани и работници, които стоят с наведени глави и мълчат, дори когато са свидетели на най-драстични случаи и жестокости.