Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?

  • 3 762
  • 121
# 90
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.
Виж целия пост
# 91
Моята дъщеря пък е доста самостоятелна вече. 9 клас е, сама си намери уроци по английски и математика, така че понякога не я виждам цял ден. Вечер и до 9.
Виж целия пост
# 92
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.
Абсолютно съм съгласна. Има обяснение. На 5 годишна възраст тръгнах на ДГ, ходех до там сама
Сама !  Grinning Абсолютно сама до там и обратно. И зимата в преспите. Да речем било е квартална детска градина на 5-6 преки от дома, но си имаше ходене де, не толкоз близо.
За училище да не говоря. Никога никой не ме е водил.
даже друго, помня, била съм 2- ри клас, 8-9 годишна, нашите на работа.
Прибирам се у дома на обяд, и си паля печка на дърва, щото е студено у дома, така се отоплявахме. Нямам никакъв спомен за инциденти. Не са ми казвали да е имало. Или у една съседка, баба, сядам и ги чакам да се приберат вечерта. Половината ден съм у дома си и се "оправям" за всичко сама , от 1ви клас.
Виж целия пост
# 93
Едно е да дадеш свобода на детето си и да му покажеш, че му имаш доверие, друго е да се буташ да си му най-добър приятел и да ти споделя всичко. Аз съм възпитавана по първия начин и към децата си подходих така. Но никога не съм се бутала да съм им душеприказчик . И майка ми беше така. Когато растеш с усещането, че ти имат доверие, както каза някой по-горе, се замисляш много дали да направиш някоя простотия. А и ценностите, примерът в семейството е важен. Изобщо родителите имат толкова лостове за възпитание и въздействие, без да бъдат тирани. И без да  трябва да са най-добри приятели. Имам край себе си много лоши примери на такова криворазбрано приятелство. Тук все се пише за приятелство с дъщерите. Ами ако майката на момчета реши да им е най-добър приятел и ги насърчава да и споделят любовите си.
 Имаше и тогава педофили . Аз имах съседка , пострадала от такъв. И аз съм попадала на такъв в киното когато бях на 12. Да не говорим колко често ми се е случвало да виждам ехсибионисти - говорим за 70-те и 80-те , центъра на голям областен град.
Виж целия пост
# 94
Аз не съм се бутала. Тя от малка си е приказлива.
Виж целия пост
# 95
  Аз не пиша за теб . За много неща можеш да говориш с майка си, но пък да си споделяш всички тийнеджърски, младежки, любовни, а после става брачни трепети и проблеми , за мен са отровни взаимоотношения на незрялост и контрол. Точно неспособност да се прекъсне пъпната връв.
Виж целия пост
# 96
Или майката се бута да знае всичко, или от клюкарски напъни, или да се чувства в крак с младите.
Виж целия пост
# 97
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.

А иначе си има няколко простички правила за безопасно придвижване и бдителност. Да, градската среда хич не е безопасна, особено за момичета, но не е и тотален зомби апокалипсис.
Виж целия пост
# 98
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?
Виж целия пост
# 99
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.
Зависи какви контакти имаш в социалните медии и в какви групи участваш.
Говоря за хора, които не четат особено извън абсолютно необходимото. ФБ е за пращане на картинки и лайкване + цитати на умни мисли на фона на красиви пейзажи
Виж целия пост
# 100
Какво ми тежи на душата , съм споделяла  предимно с приятели. От тях съм очаквала по-адекватни и непредубедени съвети. Хубавото съм споделяла с майка си. Да я зарадвам . А има хора , които държат родителите си в течение на всички проблеми. Ами наблюденията ми са, че  съветите им обикновено са силно изкривени в духа на нашето гардже е най-хубаво и винаги е право.Разбира се има проблеми, които няма как да спестиш на родител, но за всяко нещо да бягаш при мама и тати , за мен е незряло . Когато споделяш с приятели , имаш възможност да получиш  гледна точка извън традиционните ти семейни разбирания, което ти разширява и хоризонтите.
Виж целия пост
# 101
Достатъчно, та да не ми се изправи косата от фейка със Синия Кит и Момо.

ФБ вече е най-вече за затворени групи и съдържанието зависи от потребителя. Обаче трендовете са в Тубата, Тик-Ток, може и Инстаграм донякъде. Има и други, но примерно не бих се запритеснила, че педофили дебнат в Brawl Stars. Знам и с кои деца играе синът ми в мрежа, той си казва за гилдиите и групите.
Виж целия пост
# 102
Моят син все още е слаб в писането и на български, и на английски, така че ме вика да помагам. Един път разговорът ми се стори странен, но не много.
Виж целия пост
# 103
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

На приятели и на майка ми мога всичко да споделя, дали всичко споделям - не.

Не всички хора имат нужда да споделят обаче. Аз бях от споделящите деца с такава необходимост. Не сте и вие били такива със сигурност. Типът дете трябва да определя родителското поведение на теория поне.
Виж целия пост
# 104
  Относно споделянето - то си е И до дете, И до родител. Аз не съм от споделящите хора по принцип, натоварва ме да говоря, но обичам да изслушвам. Старая се съветите, които давам да бъдат безпристрастни и не оцветени емоционално. Не съдя, не се паля, разсъждавам върху различните гледни точки на участниците, защото всеки гледа от своята камбанария. Детето ми не очаква да чуе, че е право, по-скоро очаква да се сетя за нещо, което й е убягнало. Същото правя и за приятелите си, и изобщо за всеки, който ми е гласувал доверие.
  Независимо дали си говорим за сложни отношения, вселенската несправедливост на учителите, пубертета или бъдещите й творчески планове, винаги много се радвам, че споделя.
  Но аз имам само едно дете, де, ако имах повече не знам как щях да им смогна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия