Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 995
  • 5 407
# 1 365
Сетих се за една разказана ми случка в случая е муньо ама нищо...Свекъра и свекървата са нанасят в блока почти веднага след построяването и са на 9 етаж.Този блок е трети поред последен и индентичен с предните два.Свекър ми се прибира и се катери девет етажа защото все още нямали асансьори блоковете когато стигнал последният етаж установил,че това не е техният блок.И хайде надолу за се катери още девет етажа на горе в правилният блок,че да се прибере.
Аз като малка бях настанена в болница поради бъбречни проблеми била съм на 8г.По едно време реших,че ще отида до тоалетна не бяха както сега във всяка стая.Когато да се върна еми не мога да си намеря стаята едно цвете имаше до нея ама ми стана ясно,че не само до моята са сложили такова.После свикнах ама  и до сега щом съм на ново място много внимавам да не се изгубя иле да не хвана грешен транспорт.Което пък ме подсеща за малка муня 16г ми щерка ще пътува от Пловдив до София това лято.Чака влака тя и преценява,че влака София-Бургас е нейният влак чакала го на 1 коловоз като си мислила,че ще отиде в София през Бургас.А всъщност влака тръгва за София от Пловдив на челен коловоз две минути преди да тръгне влака се е усетила за грешката си.После я питам как въобще е помислила,че тръгвайки за Бургас ще стигне в София не успя да ми даде смислен отговор. Принципно е добра в ориентирането и за почти две години в София се справя доста добре,но и тя си има едни мунски изпълнения които да се чудиш къде ще я заведът.
Виж целия пост
# 1 366
Аз съм много зле с ориентацията. Като ходя на ново място, дори да съм с GPS-a на телефона, винаги си оставям повече време за ориентиране, къде е входа и тн. Вчера отивам в Шейново на преглед. Хубаво знам го къде, влязох, упътиха ме. Ама после не мога да изляза, повъртях се по едни коридори, докато намеря изхода.
Виж целия пост
# 1 367
Случи ми се, някак си, да сложа GPS- а на пешеходец. Толкова се чудих защо 5 км ми ги даваше за час ? Откъде минахме, изобщо няма да разказвам Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 1 368
Преди няколко години напролет решавам да паля мотора. Бутам го до колата, връзвам кабелите, че е ясно, ток няма. Взимам си ключа от бюрото и... Не влиза изобщо в ключалката. Скоро преди това имаше кражби по съседни дворове и аз реших, че са се опитали да крадат и мотора. Даже се оплаках на брат'чеда. Той отиде да погледне и след малко дойде да иска ключа, защото с резервния на колата няма да стане. В свое оправдание ще кажа, че и двата са черни и стоят на едно място. 😂
Виж целия пост
# 1 369
Като стана въпрос за отключване ... Преди две години, с ММ все още гаджета, празнуваме Свети Валентин. Тогава той живееше в Източен Лондон, а аз в Южен. Та въпросната вечер празнувахме в центъра. За жалост обаче той беше нощна смяна, та след "романтичната вечеря" трябваше да тича за работа. Аз от своя страна бях свободна на другия ден. За това се разбрахме да отида да спя у тях и на следващия ден да сме заедно. Изпрати ме с такси и ми даде ключа. Само да уточня, че в повечето Лондонски квартали къщите много си приличат, а и повечето са близнак, с входни врати една до друга. Та ... пристигам след половинчасово пътуване и само си мечтая да си легна. Пъхам ключа в ключалката и за мой ужас не мога да отключа. Пробвам пак и пак ... не става. Блъсках вратата ... НЕ! Олеле, започнах да се панирам ... ами сега, ще спя на улицата. И чувам шофьора на таксито зад мен - Госпожо, другата врата, нали казахте 17-ти номер.
Виж целия пост
# 1 370
Историите на R0ldex и на AniGaSt ме подсетиха за тази моя изцепка от преди 2 години. Още тогава я бях разказала в темата, но реших да я споделя за по-новите потребители:
Цитат
Днес се проявих порядъчно! Следвам задочно в друг град и когато имам лекции (по 2,5 дни накуп), използвам airbnb за нощувките. Днес е вторият ден, аз се прибирам с подпушила от 8 часа лекции глава и съм на автопилот. Стигам до адреса, вадя ключовете и виждам, че някой е забравил своите на външната врата. Врътвам ги тях, влизам и се качвам до първия етаж, където е жилището, и се опитвам да отключа. Да, ама не. Ключът не пасва. Пък и отпред има една купчина обувки, която не си я спомням от вчера. Качвам се на горния етаж, пак пробвам с ключа, пак тц. Този път звъннах и ми отвори един левент, който със сигурност не беше “моя човек”. Изпелтечих, че съм объркала етажа, извиних се и пак слязох надолу. Опитах пак ключовете и в процеса натиснах бравата. Вратата се отвори, но съвсем не към жилището, което ми трябва. Затворих я възможно най-тихо и се зачудих какво да правя. Дори отворих приложението на airbnb, за да потърся някаква информация, която да ми помогне. Накрая излязох от сградата и осъзнах, че съм влязла една врата по-вляво от правилната. Как съм го постигнала, при положение, че грешната врата е кафява, а правилната - тюркоазена, не знам. То, ако знаех, нямаше да съм за тази тема. Но няма да се учудя, ако от заплеслък някога се озова в Нарния.
Виж целия пост
# 1 371
Разказвана ми е подобна история, ама с муньо, който се е почерпил. Та, седи семейството вечерта у хола и гледа телевизия, всички са си там. По някое време чуват как външната врата се отваря, нещо тропа и вратата се затваря. Скачат те, нещото си тропа. Бащата с каквото подръчно имал, тръгнал да отваря хола( входната е насреща) , та отваря той вратата и вижда, всички виждат полюшващ се человек по средата на антрето. Значи, те са в ступор, а тоз, дето им се полюшва в антрето- два пъти повече. Погледали се взаимно и бащата го питал, що дири из дома им? Човека в явно изумление отговорил, че досега се чудил те що ли търсят в неговата къща?
Объркал входа той. Но им казал- Хора, в другия вход съм, вратата ни е същата, тази на хола- и тя, тапетите в антрето са ми същите, как да не се шашна?! Bowtie
Виж целия пост
# 1 372
И аз се включвам в темата- сутринта вместо паста за зъби си сложих на четката течен сапун. Добре, че се усетих преди да си я сложа в устата. Joy
Виж целия пост
# 1 373
Разказвана ми е подобна история, ама с муньо, който се е почерпил.  Значи, те са в ступор, а тоз, дето им се полюшва в антрето- два пъти повече. Погледали се взаимно и бащата го питал, що дири из дома им? Човека в явно изумление отговорил, че досега се чудил те що ли търсят в неговата къща?
Моя близка, като студентка, наема с приятеля си квартира. Квартирата е стая от апартамент, в който живее и почти глуха възрастна жена. Наетата стая е първа до входната врата, а бабата спи в дъното на коридора в спалня, до която се стига през хола. Първа нощ в новата квартира и към 2 през нощта на входната врата се чука трака, бута и някой се опитва да я отвори, трудно явно. Приятелят скача стреснат и тъкмо излиза в коридора и вижда как вратата почти се отваря и някакъв мъж се мъчи да влезе. Момчето бута с всички сили от вътре, оня от вън. Крясъци, суматоха, всеки пита какво прави другия в жилището. Близката ми се опитва да събуди бабата, която си спи, щото не чува и едновременно звъни в полицията. Борбата на врата продължава и най накрая по-едрия, видимо почерпен мъж успява да изкърти вратата и да влезе. Шок и ужас! Моята близка в паника се чуди нож ли да носи, през терасата ли да скача. Голяма дандания, викове, нашите се заключват в тяхната стая. Та накратко.... Мъжът, счупил вратата, бил син на бабата.Ходил на банкет наблизо и решил да преспи у майка си. Не разбрал, че стаята вече е наета. Близките ми мислели, че някой нахлува за обир, щото не знаят, че бабата има син . Мъжът се уплашил, че някой е влязъл да краде при глухата му майка и те така. Щяха да се избият за малко. Размина се само с разбита врата и стрес.
Виж целия пост
# 1 374
Скрит текст:
Разказвана ми е подобна история, ама с муньо, който се е почерпил. Та, седи семейството вечерта у хола и гледа телевизия, всички са си там. По някое време чуват как външната врата се отваря, нещо тропа и вратата се затваря. Скачат те, нещото си тропа. Бащата с каквото подръчно имал, тръгнал да отваря хола( входната е насреща) , та отваря той вратата и вижда, всички виждат полюшващ се человек по средата на антрето. Значи, те са в ступор, а тоз, дето им се полюшва в антрето- два пъти повече. Погледали се взаимно и бащата го питал, що дири из дома им? Човека в явно изумление отговорил, че досега се чудил те що ли търсят в неговата къща?
Объркал входа той. Но им казал- Хора, в другия вход съм, вратата ни е същата, тази на хола- и тя, тапетите в антрето са ми същите, как да не се шашна?! Bowtie
Това ще да е било по соца. Тогава си беше еднакво във всяка къща.
Виж целия пост
# 1 375
mpetkova ,с глас се смяааах Joy

Гита Ог ,тогава е било.
Виж целия пост
# 1 376
Вие се смеете,ама аз преди малко си изкарах акъла.Явно някой муньо беше объркал етажите и натискаше бравата да влезе.Като се поокопитих,отворих вратата и чух,че някой се качва нагоре и на горния етаж вече звънеше.
Егати малшанса,точно докато ви чета...Scream
Виж целия пост
# 1 377
Скрит текст:
Разказвана ми е подобна история, ама с муньо, който се е почерпил. Та, седи семейството вечерта у хола и гледа телевизия, всички са си там. По някое време чуват как външната врата се отваря, нещо тропа и вратата се затваря. Скачат те, нещото си тропа. Бащата с каквото подръчно имал, тръгнал да отваря хола( входната е насреща) , та отваря той вратата и вижда, всички виждат полюшващ се человек по средата на антрето. Значи, те са в ступор, а тоз, дето им се полюшва в антрето- два пъти повече. Погледали се взаимно и бащата го питал, що дири из дома им? Човека в явно изумление отговорил, че досега се чудил те що ли търсят в неговата къща?
Объркал входа той. Но им казал- Хора, в другия вход съм, вратата ни е същата, тази на хола- и тя, тапетите в антрето са ми същите, как да не се шашна?! Bowtie
Това ще да е било по соца. Тогава си беше еднакво във всяка къща.
Имаше такъв съветски филм. Нещо беше, че приятели се напиват на Нова Година, единият по грешка аверите му го качиха на самолет или влак. Освества се от Москва в Ленинград (или обратното:))))), обаче той самият не знае. Качва се на такси, казва си името на квартала - има такъв квартал; номера на блока - там е Simple Smile)) Блокът същият, влиза си във входа, етажа, всичко му е точно. Сега, не помня дали чак и ключът отключи Joy но някак влезе вътре и ОЩЕ не се разбираше, че е чужд дом. Накрая май го бяха обърнали на любовна история и след шок и скандал се влюбиха с госпожицата обитателка, но може и да си измислям вече. Но съм сигурна, че помня объркването на апартаментите, понеже го гледах като малко дете и адски ме беше впечатлило.
Виж целия пост
# 1 378
Това ще да е било по соца. Тогава си беше еднакво във всяка къща.
Имаше такъв съветски филм. Нещо беше, че приятели се напиват на Нова Година, единият по грешка аверите му го качиха на самолет или влак. Освества се от Москва в Ленинград (или обратното:))))), обаче той самият не знае. Качва се на такси, казва си името на квартала - има такъв квартал; номера на блока - там е Simple Smile)) Блокът същият, влиза си във входа, етажа, всичко му е точно. Сега, не помня дали чак и ключът отключи Joy но някак влезе вътре и ОЩЕ не се разбираше, че е чужд дом. Накрая май го бяха обърнали на любовна история и след шок и скандал се влюбиха с госпожицата обитателка, но може и да си измислям вече. Но съм сигурна, че помня объркването на апартаментите, понеже го гледах като малко дете и адски ме беше впечатлило.

"Ирония на съдбата" се казва филма. И да, имаше и любовна история насред всичките неразбирателства. Като прочетох историята на Krist някакси по подразбиране приех, че действието се е развивало по соц. време, въпреки че не беше написано изрично.
Виж целия пост
# 1 379
Днес бях да си взема резултатите от цитонамазка. Говорила съм по телефона с гинеколожката и тя ме очаква. В чакалнята обаче чакат поне 10 жени, сядам и се въоръжавам с търпение. Прегледите се точат безкрайно, дамите се изнервят, започват да си споделят, че и те сигурно ще се забавят, други казват, че чакат за контролен преглед и, че ще минат бързо... Включвам се в общия хор и споменавам, че чакам само да взема резултатите си. Момичетата единодушно и великодушно ме пускат да вляза преди всички. Възползвам се, разбира се и влитам в кабинета. В старанието си да съм бърза, след дежурния поздрав се представям, казвам, че сме говорили телефона и  идвам да си взема резултатите от... и изведнъж думата „цитонамазка“ сякаш се изтри от ума ми и  незнайно защо изстрелях -АУТОПСИЯТА.
 Жената  прихна  и  през смях ми  каза – „Господ да те пази,  но няма как да си вземеш лично резултатите от аутопсията. Вземи сега резултатите от ЦИТОНАМАЗКАТА и спазвай стриктно предписаното лечение, за да няма аутопсия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия