Днес бях да си взема резултатите от цитонамазка. Говорила съм по телефона с гинеколожката и тя ме очаква. В чакалнята обаче чакат поне 10 жени, сядам и се въоръжавам с търпение. Прегледите се точат безкрайно, дамите се изнервят, започват да си споделят, че и те сигурно ще се забавят, други казват, че чакат за контролен преглед и, че ще минат бързо... Включвам се в общия хор и споменавам, че чакам само да взема резултатите си. Момичетата единодушно и великодушно ме пускат да вляза преди всички. Възползвам се, разбира се и влитам в кабинета. В старанието си да съм бърза, след дежурния поздрав се представям, казвам, че сме говорили телефона и идвам да си взема резултатите от... и изведнъж думата „цитонамазка“ сякаш се изтри от ума ми и незнайно защо изстрелях -АУТОПСИЯТА.
Жената прихна и през смях ми каза – „Господ да те пази, но няма как да си вземеш лично резултатите от аутопсията. Вземи сега резултатите от ЦИТОНАМАЗКАТА и спазвай стриктно предписаното лечение, за да няма аутопсия.
Жената прихна и през смях ми каза – „Господ да те пази, но няма как да си вземеш лично резултатите от аутопсията. Вземи сега резултатите от ЦИТОНАМАЗКАТА и спазвай стриктно предписаното лечение, за да няма аутопсия.
Хиля се сама в хола като идиот!
А "Ирония на съдбата" е велик филм!
Намерих го и по-точно се казва "Ирония на съдбата или честита баня" 
