Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 591 812
  • 5 407
# 15
Редактирах си малко моята случка...сега видях, че на гифа е микровълнова,на мен ми се видя като лаптоп Blush
Виж целия пост
# 16
Не си единствена
Виж целия пост
# 17
_velvet_  от нас двете би станал чудесен екип Simple Smile Ти скован козирог,аз блуждаеща риба...
Благодаря за новата тема
Преди години,когато децата бяха много малки се прибираме от село аз,децата,сестра ми и ММ.По това време мъжа ми обожаваше да се движи по черните пътища (редовно закъсвахме с колата) .Та кара той през едно поле. Навсякъде кал (беше март или април месец),по едно време каза:
- Тук ще закъсаме
Даде газ и наистина закъсахме.Излезе от колата и започна да търси камъни да подлага под гумите,но камъни няма...Запъти се към близкото село да търси някой да му помогне,а ние си стоим в колата.По едно време на мен ми се допишка.Излизам съвсем спокойно от колата(нали е голо и пусто поле,малко по-надолу се вижда язовира,но аз не  виждам добре и така и не видях,че там имало рибари) клекнах до колата,заголих д..е,свърших си работата и влязох в колата. След около 5-6 мин. към нас идва групичка мъже.Казаха,че идват да ни помогнат за колата. Видяха,че сме с деца,избутаха колата и си тръгнаха.ММ се върна сам,а благодарение на голото ми д..е ние продължихме безпроблемно по пътя
Виж целия пост
# 18
Като спомена пиш покрай пътя.
Пътуваме с малкия и баща му и спряхме до една канавка да си вършат работата заедно по мъжки.
Аз нямам работа и взех, че ги снимах както са в гръб, пикаещи, с телефона.
Един ден, след тържество за мама в градината, ще качвам снимки във фейса. Вечерта. Нащраках ги аз и легнах.
На другия ден отварям да видя кой какво ми е харесал и коментирал. Потрес! Измежду херувимчестите снимки на сладкото ми дете се мъдреше и тая с баща му. Накъде съм бляла, какво съм натискала, умрях от срам. Но пък приятелите ми се бяха включили с чувство за хумор. Но пак си ме беше срам. Изтрих я, естествено.
Виж целия пост
# 19
Това с пишкането ме подсеща как преди десетина години с колежка трябваше да ходим по работа в Приморско, обаче преди това трябва да минем през още две села. Обаче като заваля един сняг, до коленете, а на места имаше преспи и до кръста. По пътя страшно ми се приходи до тоалетна, реших, че ще стискам до първото село. Но там ми казват, че водата в тоалетната замръзнала, културно си ми отказаха. Във второто село трябваше да ходим до един магазин, ама то всичко затворено и няма жива душа по улиците. Тръгваме за Приморско, обаче пътят не е главният, а обходен, няма бензиностанции, а аз вече две не виждам от зор. Решавам, че ще спирам на пътя в полето, че вече не се трае. Но извън пътя не можеш да спреш, не си личи къде е канавката, изринато само където е минал снегорин и кривна ли настрани, съм затънала. Дотогава не сме срещнали пукната кола, спирам аз на пътя и заголвам д–то зад колата, и по закона на Мърфи, точно в тоя момент се задава кола. На шофьора очите му на домати станаха, а колежката крещи: "Гледай си пътя, бе, простак!" Той човекът това и правеше де... де да знае, че на пътя ще има гледка на гол задник в цялата му прелест...
Виж целия пост
# 20
Като си говорим за голи д...та, да разкажа случка с майка ми. Отиват на тийм билдинг /не знам как се е казвало преди 20 години Simple Smile/ и хапнали и пийнали както подобава. Обаче явно храната нещо не е била читава и на връщане вечерта всички ги хваща р..во. Та пътуват си те и в един момент почват да молят шофьора да спре. Той казва: Жените отляво, мъжете отдясно. И така един път, втори път, трети път. Накрая вече изобщо не гледали от коя страна са....
Верно се сближили колегите след колективния празник....
Виж целия пост
# 21
Като си говорим за голи д...та, да разкажа случка с майка ми. Отиват на тийм билдинг /не знам как се е казвало преди 20 години Simple Smile/ и хапнали и пийнали както подобава. Обаче явно храната нещо не е била читава и на връщане вечерта всички ги хваща р..во. Та пътуват си те и в един момент почват да молят шофьора да спре. Той казва: Жените отляво, мъжете отдясно. И така един път, втори път, трети път. Накрая вече изобщо не гледали от коя страна са....
Верно се сближили колегите след колективния празник....
Банкет му викаха на тиймбилдинга едно време. А тая случка се разказва за служебните автобуси на Нефтозавода, след смяна, храната в стола е била развалена.
Виж целия пост
# 22
Дама от морето, верно че банкет му викаха тогава Simple Smile
Явно на доста места са пробутвали и стара храна....
Виж целия пост
# 23
За запис ще ви кажа как два дни поред правя една и съща глупост.
Кафемашината ни се счупи и извадих една кафеварка да ползваме. Ставам вчера, ядосвам се, че трябва да чакам за кафето ми докато стане , слагам каферката на котлона и отивам да оправям детето в другата стая. Отиваме с малката в кухнята да закуси и не усещам мирис на кафе, а чувам, че кафеварката вече го изкарва. Ами как да мирише като кафе не съм сложила 😒. Та трябваше да чакам да изстине, за да я отворя и да започна всичко отначало.
Ставам тази сутрин, мърморейки отново, че трябва да чакам за събуждащата напитка, глася кафеварката и си мисля докато наливам вода “колко зле си била вчера, че не сложи най-важното”. Отивам в спалнята, обличам детето, отиваме в кухнята .... пак не мирише на кафе, познайте защо 😏
Ти пробваш без кафе, пък аз от време на време - без вода. Една такава кубинска кафеварка преди много, много години като студентка. Нагрята, вътре само кафе и мирише на опечено, вода няма, съответно и кафе няма, времето преди излизане се е скъсило опасно и Натка е нервна без кафе... и кафеварката гореща и по никакъв начин не може да се отвори че се е затегнала. Следват кълбета пара, понеже неслучайно аз и съквартирантката учим да станем инженерки, имаме някаква практическа мисъл дори рано сутрин Grinning Сложихме я под чешмата да се охлади че да я отворим. И никакво оправдание нямам за това че не съм я "заредила" правилно, дълго време само така съм правила кафе, не е като да не бях свикнала...
Сега пък вкъщи чат-пат се опитвам еспресо да си направя в машината, пак без вода. Еми не става, не се пробвайте. Само гъргори и кашля туй нещо, ама кафе не изкарва Grinning Дано не й видя сметката някой ден така, че ми е свещен този уред вкъщи. Ама то кой да погледне има ли още вода в контейнера, като аз по него време още очилата не съм си намерила. И те са ми важни, ама кафето ми е по-важно пък.
Виж целия пост
# 24
Аз тази сутрин пак си изсипах пакетчето 3 в 1 в пепелника, вместо в чашата. Скоро не бях го правила този номер...
Виж целия пост
# 25
Ох, това с крайпътното пишкане ме подсети за една случка.

Допреди няколко години бях много активна в бреветите - ежемесечни колоездачни маратони из различни кътчета на България с минимално разстояние от 200км.

Та, един ден прекосявам села и паланки с мъжка група и по едно време всички момчета застават до една нива.

Барабар Петко с мъжете - отивам и аз, може ли да изпусна нещо. Гледам, гледам...нищо не виждам. Ядосвам се и им казвам: "Ще ми обясните ли най-накрая какво интересно има тук?!" (с глас нетърпящ възражение).

Eдно момче ми отговаря: "Ами, ние тук, такова.....И ти ли ще ни правиш компания?"

Те хората се искали да си изхвърлят излишните течности... Trollface
Виж целия пост
# 26
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти. Но преди малко получавам съобщение от баща ми, че е пред читалището да вземе дъщеря ми от пиано. Самото читалище не се вижда от нас, но имам идеална видимост към спирката на автобуса, където насочвам поглед с надеждата да ги видя като се прибират за у тях. На спирката на 111 чакат група хора, но тях ги няма. И понеже това се случва 10-тина минути след като баща ми ми е пратил съобщението, мозъчните ми клетки (които явно са останали много малко количество и то от най-некачествените) създават мъдрата мисъл да върна времето назад, за да ги видя (пояснявам, че на телевизора като има предаване, което съм изпуснала мога да си го върна, за да го гледам и използвам тази функция почти за всичко).
Петък е. Някъде да има дежурна психиатрична помощ?
Виж целия пост
# 27
отворила съм си една книжка на Удхаус на лаптопа и когато имам време си почивам с нея за малко.
кога съм я отворила и колко отдавна не съм чела - не знам, доста време ще да е било, защото нямам спомен за сюжета и героите, но това не ми пречи - започвам четенето и ... изненада:

Цитат
Изведнъж обаче иззад ъгъла изприпка фокстериер и Бинго се олюля като трепетлика. После на хоризонта изникна маломерно дете от мъжки пол и той се затресе като малеби. И накрая, като звезда, чиято зрелищна поява е била подготвена грижливо от персонала на ансамбъла, се зададе самото момиче и мен ме заболя, като гледах Бинго какви ги преживява. Лицето му пламна алено, а като притурим бялата якичка и посинелия от вятъра нос, все едно, че насреща ми плющеше френският трибагреник. Сгъна се одве в кръста като подкосен и ми трябваше време да съобразя, че се кланя.

омекналия ми мозък регистрира името "Бонго" и като рояк в главата ми зажужаха мисли: какво прави той в тая книга? Що точно за Бонго намерил да пише? ...

Скрит текст:
пс Бонго е съфорумец, за мен "на всяко гърне мерудия", за когото няма никакво значение какъв е въпросът - важното е да се изпляска с някакъв абсурден отговор или даже и без него, но задължително с плонж и червен шрифт.
сега трябва да намеря някой да ми лее куршум Wink
Виж целия пост
# 28
Прясно от преди малко.

Ще се къпя. Пуснах бойлера само с топла вода, да се сгрее банята. Сетих се че забравих да си взема чорапи. Отидох, беше на музикална програма, но говореха. Изчаках да чуя коя ще е следващата песен. Започна, не ми хареса и в тоя момент се сетих за пусната вода. Успях да се изкъпя с хладка.
Виж целия пост
# 29
Пускам справка за януари - 0 документа. Е чак пък нула не може да е, минимум 2-3 трябва да са. Пускам пак - същата работа. На третия път се усещам, че съм пуснала за януари 2021. По-лошото е, че наистина си мислех, че сме  2021 . Гледах датата на компютъра и на телефона.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия