Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Благодаря за темата! Гласувах.
Мен гифа не ме бърка- "въздържала се" ме бройте.

В началото на миналата тема пак стана въпрос за класации. Лично за мен това е излишно, темата е да се посмеем на гафовете, които сме сътворили. Не да се надцакваме кой е по-по-най. Да не говорим, че в името на харесването и класирането някои са способни и да си измислят истории.
Моля, нека никой не се припознава в думите ми. Но е факт, че вече е имало подобни случаи.

Мили муни, аз наистина се шегувах с класациите и боренето с Мимоза. Много ми се иска да бъда призната муня, защото като един скован козирог, моите мунщини ме научиха да гледам по-ведро на живота и да се смея повече. А разказвайки ги, ако някой е имал кофти ден и се усмихне, това би ми било награда. Почти няма пост, на който да не съм се засмяла. Чета темата, когато нещо лошо ми се случва в живота и си припомням, че той има и весела страна, от всеки един пост. Нека махнем тези класации, щом така се приема. Нека се смеем, не да се караме.

За запис ще ви кажа как два дни поред правя една и съща глупост.
Кафемашината ни се счупи и извадих една кафеварка да ползваме. Ставам вчера, ядосвам се, че трябва да чакам за кафето ми докато стане , слагам каферката на котлона и отивам да оправям детето в другата стая. Отиваме с малката в кухнята да закуси и не усещам мирис на кафе, а чувам, че кафеварката вече го изкарва. Ами как да мирише като кафе не съм сложила 😒. Та трябваше да чакам да изстине, за да я отворя и да започна всичко отначало.
Ставам тази сутрин, мърморейки отново, че трябва да чакам за събуждащата напитка, глася кафеварката и си мисля докато наливам вода “колко зле си била вчера, че не сложи най-важното”. Отивам в спалнята, обличам детето, отиваме в кухнята .... пак не мирише на кафе, познайте защо 😏

За мен също тия класации са излишни.

Не че нямам с какво да се разпиша, ама ме мързи сега!... Което, от своя страна, също е мунщина, според мен!

Имах такава случка като на гифа,...запали се пакет пуканки..Изключих щепсела,знам че от липса на кислород огънят сам ще си изгасне и не отварях вратичката...,но не се получи и реших да го потуша с 2л.бутилка газирана фанта ...успях!,но пушека и миризмата дълго се усещаха

Убих се да си търся водата, беше в лявата ми ръка. Проверих дясната, докато търсех...

😂😂

Често ми се случва с всичко, очила, вода, телефон.

А пък моята микровълнова има възможността да работи и като обикновена фурна. По подразбиране е настроена да се включва микровълновата. Веднъж правих сладки, които трябваше на няколко пъти да ги пека, защото не се побираха едновременно. При една от порциите забравих да прехвърля от микровълнова на обикновена фурна. Ами подпалиха се. Или поне започнаха да тлеят мноого силно... Аз в паниката ги изсипах в мивката, където имаше купа с вода. Угаснаха веднага, но дима няма да го забравя скоро. Беше много гъст, а аз бях в жилище с площ 18 кв.м. та имаше опасност да се включи детектора за дим и да опищи махалата.

И аз да ви разкажа един епизод от приключенията на Мунка - малката маймунка.
До кварталното ни пазарче се появи ново магазинче за дрехи, от тези най-скромните. Собственичката се опитала да го обзаведе с подръчни средства - на едни въженца по стените наредила закачалки с блузки, заградила единия ъгъл със завеса, нанизана на въженце, като импровизирана пробна и т.н.
Влизам аз, да уважа новата ни квартална придобивка и разглеждам с интерес изложените парцалки. Завъртайки се на токче, за да огледам по-добре, леко губя равновесие и инстинктивно се хващам за първото нещо пред очите ми - завесата на пробната. Но се оказва, че въженцето, на което е нанизана завесата, се държи само на някакъв халтав пирон в стената, който при моето дръпване се измъква. Съответно пада завесата, падам и аз, защото се държа за нея. Обаче за този същия пирон или пък за въженцето на пробната са били завързани и въженцата, опънати по стените със закачалките по тях. Те също, едно по едно като домино, се измъкват и закачалките с дрехи почват да падат върху мен. Опустоших целия магазин. Също като в тъпите американски комедии, които винаги са ми изглеждали толкова преувеличени, дето някой започва да прави нещо невинно и изведнъж се разпада цялата къща. Седя на земята, затрупана с дрехи и се извинявам на продавачката, а тя взе да ми се кара, моля ви се, защо не съм внимавала ...
Вече ме е срам да минавам през пазара, защото продавачката все отвън седи и ме гледа много лошо. Според ММ, сигурно е разказала и на съседните магазини и вече никъде нямало да ме пускат да пазарувам

Представих си всичко в детайли,забавно е било

Според мен продавачката е Муня. Вместо с подръчни средства и въженца и пирончета, да си беше подредила магазина малко по-стабилно. То дори и да върнеш дреха със закачалката на въженцето може да натежи и пак да се изсипе цялата стока върху клиента.

Прясна мунщина, дребна, но пак ме раздразни. Преди заспиване се сещам, че трябва да занесем извинителната бележка в градината на детето до края на месеца. В просъница успявам да инструктирам ММ, понеже той ходи при педиатърката. Сутринта той сложил бележката до компютъра ми, но трябваше да попълня датите (оставят ни ги празни, че нашето боледува дълго и често). Звънях даже в градината да предупредя, че имам, но нямам време да я занеса. Не можах да се сетя кои са датите, и бележката цял ден стоя до мен, само я местех насам - натам. Прибра се ММ, хукнах да пазарувам, и му поръчах да я попълни. Познайте дали го стори! Вечерта мина, вечеря, дрямка пред ТВ, към 1ч се разсъних да се преместя в спалнята, и се сетих, че не съм виждала бележката от няколко часа. Скочих да я търся, след мен скочи и ММ - нищо! За сметка на това не можахме да заспим до 3 ч, след което ни събуди другото дете, защото му било лошо. Бележката все още я няма, очаквам да се появи на 1 февруари. Мрън!