и по-дебела и може би алкохолизирана, но това е друга тема.
сутринта си седя на диванчето и релаксирам с едно дребно гобленче. ръцете ми заети, очите ми сноват между схемата и панамата, но ушите са наострени. чувам от кухнята плискане на вода, потропване на порцелан и почукване на стъклените чаши на едно от рафтчетата.
без изобщо да се надигам от дивана подвиквам на половинката:
"какво поля с вода и го обяви за измито? нали знеш, че ще го намеря в шкафа и ще го сложа в миялната? сложи го сега, да не ми отваряш повече работа!"
от кухнята се чува само подрънкване на чашите и отговор:
"нищо не съм прибрал. ей сега ще го сложа в миялната."
от спалнята се носи подхилкване. синковецът се кефи, че съм скастрила баща му:
"еййй, как позна какво прави!"
"а ти да мълчиш! да не мислиш, че не знам, че си цъкашна телефона и се правиш, че четеш."
с далеч по-малко радост в гласа Горинич пита как съм познала.
"имам камери във всяка стая?" - отговарям без да се замисля.
сега той си рови из стаята в опит да намери камера, която не съществува.
и има стимул да поразчисти малко.
наздраве.