Номинации за най-голяма муня (тема 3)

И аз така имам достатъчно капаци и мога  да ги ползвам като чинии за сервиране , но нито една купа.

Вчера си пиша с колежка и обсъждам проблем.
В този момент виждам, че по телефона ме търси човек със същото име и решавам, че е тя и вдигайки продължавам устно обясненията ...  след минута осъзнавам, какво се случва и се извинявам.
 Отсреща : Аз само да видя как си, ама работи си .. и затвори .
Ами всички явно с фамилия трябва да ги запишав телефона  да не стават недоразумения.

Аз имам две двойки познати с еднакви имена и фамилии и така съм ги записала по различно време, без да се усетя, а после настава чудене коя коя е. Веднъж така честитих рожден ден на бивша колежка, а тя ми отговори: "Много благодаря, но аз съм родена през юни", а то беше декември примерно.
Когато ми остане йенска тенджера без капак, ползвам за нея капак от някоя стара тенджера, която вече е заминала на боклука, но капакът е останал. Разбира се, не я ползвам във фурната, а примерно като пържа филийки или бухти и ми трябва по–дълбок съд. Само капак от йенска тенджера съм ползвала понякога за салата. Но аз рядко чупя и отдавна не ми се е случвало.

Капака от йенска тенджера ползвам като йенска тавичка.

Поради здравословни проблеми на член от семейството, който обгрижвам за последните 2г съм излизала общо не повече от 20 пъти, горе-долу веднъж на 1-2 месеца за кратко и наистина има някакъв психо момент при излизането на огромно спрямо дома пространство сред много хора.

Миналото лято тръгвам да пека пържоли на една скара.
Хубаво, но мунята ги пльоснала директно върху реотаните, без да сложи решетката.

Съседката тогава ми звъня на звънеца много бясна, че цялата й спалня (преустроила си е кухята) е в гъст дим.

Вчера като излезнах и с първата крачка навън се почувствах,все едно стъпвам на друга планета...Всичко ми беше много странно.Сигурно защото почти месец наблюдавах живота от високо,по терасата и прозорците
Вървях като отнесена,един съсед ме поздравява,аз гледам и не го разпознавам изобщо и мълча...свали си леко маската човека и тогава го познах
В магазина същата работа,подминавам познати,те ме викат по име...всички са ми еднакви и неразпознаваеми

Току що изчистих шредера без да го изключа.

Такааа... От 5 дни се боря с камерата на зуума - то бяха едни отблясъци, едни замазаници.. И муня върти компа, слага/маха завеси, консултации със специалисти и не става братче. Та днес ми прозря да изчистя окото на камерата с пръст и добрата стара плюнка. Еврика! Картина, като слънце. ) )

Какво е шредер?

Устройство за нарязване на хартия на лентички.

Моят красив, умен, добър и завеян мъж си е забравял маркери в джобовете на работният панталон и едни други дрехи станаха "красиви" на черни петна като далматинец. Кулминацията на мунювщината му е, че днес ми звъни и ми казва : Намерих си 35 лв.в джоба на панталона Панталона му е бил изпран, изсушен, изгладен... Казах му, че повече е няма да му пера дрехите за наказание ми  чиниите и кухненският робот

Аз на ММ съм му казала, че пари, които си намеря по джобовете му, вече са си мои. Ама напоследък рядко забравя, гадината...

Мъжът ми каза същото на децата, още когато бяха малки- кой каквото си намери, си е негово!
Едно от 10 години не съм пускала пералня/сушилня

Аз от две седмици съм без компютър - екрана на монитора си стои черен и това е. Доста стар ми е компа, все едно трябва да купувам нов, но реших да изчакам и да си избера спокойно, не да купувам панически, точно по време на карантината. Добре, че днес описах проблема пред познат - каза да си проверя дали монитора свети, че е включен. Като проверих - оказа се, че се е разхлабил кабела, който го свързва с контакта. Пак съм щастлива с компютър.
Като ви чета историите за гащи, да разкажа и аз една. В много минало време. Моят дядо, бащата на майка ми, е роден преди повече от век. Ученик е бил през 20-те години на миналият век. Били са мъжка гимназия, имали са млада учителка по математика. Та, тази учителка, както си предава пред дъската, й се къса ластикът на гащите. И пред целият мъжки гимназиален клас, гащите и падат. Жената толкова се е притеснила, че е напуснала това училище, но е останал прякорът й - "Василка с розовите гащи". Явно случката е била впечатляваща, след като и аз съм запозната с нея от майка ми. Мислех си - жената кой знае откога я няма на този свят, но историята с розовите гащи се разказва ...

Уау! Горкта Василка!
Явно жените в първите 50 г на миналия век много са носели розови гащи. Баба ми е била ученичка около 50-те години и ми е разказвала за една учителка, която ходела с розови килоти и като седнела на стола си полата се надигала и крачолите на килотите лъсвали на показ пред класа. Никой не се осмелил да й каже, а тя може би не е разбрала, защото се вижда само когато има някой пред нея.

А покрай изпраните пари си спомних за преди няколко седмици. Извинете, ако вече съм споменала в темата. Тръгнахме с щерката към зъболекаря. Обух си ботушите (беше маретнския сняг), а те са с два номера по-големи (  това е друга история) и кракът ми в тях си плува, но за кратки разстояния вършат работа. Усетих при обуването, че нещо май има в единия ботуш, но вече закъснявахме и си казах, че все ще изтрая до зъболекаря. Но не изтраях и навън се събух да видя какво има. Оказа се монета от 2 лв. С щерката се смяхме като откачени, а минувачите гледаха стреснато. Картинката в техните очи е била следната:  Жена (вероятно луда) с маска на лицето и един събут ботуш стои на един крак. В едната ръка държи ботуш, а в другата - 2 лв. До лудата жена стои малко дете също с маска на лицето и по лична иинициатива подпира лудата жена, за да не загуби жената равновесие в щъркеловата си поза. Жената и детето се смеят в захлас, а маските се свличат от лицата им. Извод: може би горките са полудели още в първите дни на карантината.

Преди време с дъщеря ми излизахме на разходка. Беше хладно - щом тя беше с есенно-зимни боти. Тича, скача това дете. На прибиране пред входната врата закуцука. Влязохме вкъщи и изсипах едната обувка в очакване да падне камъче. Ами не! Падна кестен!!! Това беше период, в който кестени нямахме само в гащите. Всеки намерен се прибираше старателно за вкъщи.

Водих дъщеря ми на зъболекар. Оказа се, че има разминаване между цифрите от синята здравна книжка с цифрите в системата. Някой беше спал при въвеждането, че разликата бяха 3-4 цифри. За целта ме пратиха в Здравната каса.
В Пловдив Здравната каса е една сбутана сграда на неудобно място. Някакси намерих къде да паркирам. За разкош бях със сина ми - още бебе в количка.
Влязох в сградата. В един тесен коридор работеха гишетата, където 100 човека един връз друг чакаха за заверка на книжките за лекарства. Нямаше гише информация. Нямаше никакъв шанс да ползвам услугата "Само да попитам", защото поне двама-трима щяха да ме здавят. Нямах и шанс да обърна количката, за да не сгазя други двама-трима. В този момент на вратата видях чичко с побеляла коса, с коремче, със синя риза и черен панталон. 100% е охрана!
Попитах го любезно къде да отида, а той се заозърта и отговори, че не знае. Светна ми червена лампичка, че НЕ Е охраната. Добре, че съм дълга и кльощава, продецих глава между хората и мярнах истинската охрана. Един чичко с побеляла коса, с коремче, със синя риза и черен панталон ми се хилеше насреща. Разликата беше, че имаше бадж и знаеше къде да отида...