Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.

619 871
5 407

# 360 25 апр. 2020, 11:16 ч.

а, де!

истината е, че аз знаех точно къде съм. но не знаех как да стигна до половинката. беше ми изчезнал булевард Дондуков. Simple Smile

https://bg-mam.ma/p/28778/30498653

https://bg-mam.ma/p/28778/30498849

Виж целия пост

Анонимен

# 361 25 апр. 2020, 11:28 ч.

Ех, Добри, разсмя ме отново. Добре, че са чуждите мъже!

Виж целия пост

Ali4ka87

# 362 25 апр. 2020, 11:35 ч.

Е, то и подлезът на НДК е (беше) един такъв смотан. Не съм минавала от много години оттам пеш, но с открита и закрита част човек е като мишка в лабиринт. Знае откъде идва и накъде отива, обаче как да стигне...
В Пловдив също има такъв "лабиринт" - подлезът между Съдебната палата, Семинарията и Тунела. Някак всичко минава по диагонал под самото кръстовище и не един и двама души съм виждала да подават глави от "дупката", за да осъзнаят, че са хванали грешен ръкав. Табели естествено няма. Преди имаше магазинчета и по тях свикнах навремето да се ориентирам.

Виж целия пост

st. Dobri

# 363 25 апр. 2020, 11:42 ч.

това с ориентирането по магазинчетата...
върнахме се в София, аз отивам на работа и знам: влизане в подлеза, завой на ляво при счупените стъкла - хващам трамвая.
на връщане: влизане в подлеза, след счупените стъкла завой на дясно и у дома...
на третия ден изчистиха счупените стъкла....
мъка...

Виж целия пост

Светулчица

# 364 25 апр. 2020, 11:51 ч.

Добриииииииии!
Охххх, не мога да спра да цвиля на историята с костенурката. Горкото детенце, решило е, че някакъв отвлича майка му. Пък той да се окаже Спасителят!
Хора, честно не мога да спра да се смея!

Виж целия пост

ма ко

# 365 25 апр. 2020, 11:55 ч.

Аз по пътища и на открито рядко се губя, да не кажа, че не помня фрапиращ случай. Обаче в сгради ми се случва редовно. Работех в една сграда 8 години, имахме 3 помещения на различни етажи и все се оказвах при колеги, на чиито етаж нямаме нищо. А сградата беше на 4 етажа, не е да кажеш небостъргач

Виж целия пост

Cheburashka

# 366 25 апр. 2020, 12:24 ч.

Това ме подсеща за предишната сграда, в която ни беше офиса. Не беше висока, но толкова беше объркана, че често съм се губила в нея. Виждаш стълби, тръгнеш да слизаш до магазина, който беше на партера оказваш се в различен край на сградата без възможност да стигнеш до магазина. Качвай се обратно, хващай другите стълби и пак надолу. Доста пъти съм си играла така нагоре-надолу и свий по този или по онзи коридор.

Виж целия пост

sigma

# 367 25 апр. 2020, 12:48 ч.

Педиатрията на Правителствена също е като лабиринт. Първият път се загубих. После си начертах карта и вече се оправях.

Виж целия пост

st. Dobri

# 368 25 апр. 2020, 12:52 ч.

опитайте да стигнете до НЦРЗ без да минете през ВМА!
според мен е измислено като защита срещу врагове Simple Smile

въртиш се кат муха без глава и все на едно и също място стигаш - не там където трябва.
и в БАН на 4 км е така. там само брауново движение между корпусите помага - блъскаш се тук, после там и накрая се озовеш до това, което ти трябва, ама и сам не знаеш как си стигнал.

Виж целия пост

Кайлис

# 369 25 апр. 2020, 13:25 ч.

Миналата година ми се обажда майка и ме моли да ѝ помогна да направи пролетно почистване на вилата. Между селото, в което е вилата и селото, в което живее свекървата, разстоянието е 40 километра. Понеже гостуваме рядко и на моите, и на родителите на мъжа ми, решавам, че няма да го ангажирам да ме развозва. Ще взема колата и ще отида сама, за да се види той спокойно с техните. Да, но аз почти не карам, извънградско съм излизала само веднъж сама. Уговорката е да се обадя като пристигна. Качвам се в колата, междуселски пътища, всичко спокойно. Обаче пропускам отбивката (явно). Тук отбивка, там отбивка - няма я. Няма как да обърна - тясно е Simple Smile

. Продължавам напред, все пак ще стигна. Удължих си пътя с още 30 км. По едно време телефонът започна да звъни. Звъни мъжът ми, след него баща ми. Чули се като тръгвам, сметнали колко време ми трябва, за да пристигна. И се притеснили къде съм 😂 А аз не вдигам, защото не мога и да карам, и да говоря по телефона. Пък и вече бях на 5-6 км. от селото на нашите . Пристигнах и намерих само майка, баща ми хукнал да ме търси по пътищата. Ужасен ужасон. На връщане към къщата на свекървата ме хвана буря, с дъжд и вятър, имаше паднали клони върху платното, които трябваше да местя...Мъжът ми ме чакаше на прозореца. Оттогава не съм излизала сама с колата.

Виж целия пост

Кети В

# 370 25 апр. 2020, 13:46 ч.

Преди много години се загубих в новото ми училище на първия учебен ден. На влизане класната ни заведе до стаята, после си тръгнах сама. Вървях, вървях, качвах се по стълби, слизах, няма изход. Най-малко 10 минути се мотах, почти се бях разревала, а най-интересното е, че в цялото ми хаотично движение не срещнах нито един човек. И досега нямам обяснение какви съм ги вършила.

Виж целия пост

zigizagi

# 371 25 апр. 2020, 14:21 ч.

Аз се загубих в сградата на Биологическия факултет на кандидат-студентския си изпит. Нямам спомен как съм намерила правилната зала за изпита, а след него бодра и доволна си тръгвам! И няма излизане, а хора по коридорите - 0. Добре че все пак се появи един младеж, който попита какво правя там и упъти провинциалното девойче към изхода.

После 2 години не можех да запомня на коя страна да тръгна като изляза от стаята на гаджето ми , за да стигна до асансьора....
Миналата година прочетох ,Войната за капка на вдигнатата тоалетна чиния' . В нея има тест за мозъка - дали е женски или мъжки тип. Оказах се със сто процента женски мозък! Та вече съм спокойна, че не съм тъпа или неориентирана муня. Просто съм истинска жена! Joy

Благодаря на Добри за линка към старите теми, ще има да се смея с тях!

Виж целия пост

bubkab

# 372 25 апр. 2020, 14:23 ч.

Виж целия пост

CvEtEmOe

# 373 25 апр. 2020, 15:22 ч.

Като сте повдигнали темата, аз в родната ми Враца съм се губила, и то на центъра.... който е като човешка длан. Така се паникьосах, че за момент изгубих ума и дума. Бях тийн, не някакво си лапе... Абе, загубена работа.
А относно шофирането - много ми се подиграват, защото наистина съм неориентирана като муха без глава.
Оказа се наскоро, че за 2км път, аз съм обикаляла на поне 5-6км... И като ме светна мойто момче, някакси го осъзнах, ама докато дойде някой да те светне си минават и време и километри Joy