Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Най-трудно е да обясниш на някого локация на магазинче в Капана. Добре, че вече има Гугъл мапс, та може да пратиш локация. Ако пък и не е пловдивчанин, мисия невъзможна.

И пловдивчанин да си, пак може да се объркаш. Лятото така търсех заведение там, хем ползвах гугъл мапс и пак се повъртях.
Всяка година, като се прибираме за отпуска, си знаем, че поне веднъж ще минем през непознати места. Така сме опознали китни немски планински селца, колоритни френски селца, за по-напряко минахме през един австрийски парк с колата.
Обаче № 1 си остава пътуване в Германия, когато навигацията започна да повтаря "Пътят свършва, има алтернативен начин" (цитирам приблизително). Ама нова кола, първо далечно пътуване... продължаваме. Оказахме се на брега на река, път - от другата страна. По средата на реката един чичо със сал, балансира с един прът и превозва две коли към другия бряг. Моят мъж облещи очи и рече "Никога! Може и 200 километра повече да мина, ама аз на туй чудо се не качвам". Реката уж малка, ама буйна, салът така се клатушкаше...

О, такъв алтернативен път със сал наистина звучи твърде алтернативно

В Александровска и аз съм се губила. Зимно време, бързо се стъмнява, още по-зле съм с ориентацията. Упътиха ме от една сграда към друга и като видя как умно я гледам при обясненията, се обади и дойде една линейка да ме откара до съответната сграда, че трябваше работното време да хвана. Излизам аз след прегледа, то още по тъмно станало, ама все пак си викам, свърших работата, все някак ще успея да изляза. Лутах се, лутах се и не знам как, успях да отида там където държат линейките. Познах шофьора, той също ме позна явно, разсмя се и ме закара с линейката до главния вход, че да се ориентирам къде да си хвана автобуса.

Навигациите понякога играят лоша шега. Преди година я ползвах, защото имахме среща с колега пред кметството в нов квартал (Тракия ми е тъмна Индия), смяхме се в последствие, защото навигацията ми каза да вляза в пресечката преди кметството, да направя обиколка на блоковете и да изляза на същия булевард, но в пресечката след кметството. Добре, че сме в ерата на мобилните телефони.
Миналото лято мисля, че в Щатите поне сто коли се бяха навряли в някаква пустош, алтернатива на затворена магистрала заради пожарите.

на почивка в Гърция, решаваме да разнообразим с екскурзия до Олимп. ей го къде е, вижда се.
от рецепцията услужливо обясняват: магистралата,след Литохоро вляво и нагоре до Олимп.
ама защо да помним, като може да настроим навигацията и тя да ни води!
аз обаче се познавам и затова съм нащрек! - "дай наляво! виж знака!" а нашия, душа камбана: "какъв знак? къде е?"
че ти докато попиташ къде е и той остана 5 км назад.
хубаво де, навигацията казва "дай направо" и ние - направо.
и пътя стана по-тесен, после още по-тесен, накрая остана една лента, ама не асфалт, а незнайно какво. даже не макадам. от ляво - кивита ни бият по главите, от дясно маслини ни бъркат в ушите... фермерска идилия. ако беше излязал един трактор отнякъде не знам как щяхме да се разминем.
а пустата навигация все едно си знае "направо". ама и ние упорити - все направо караме.
по някое време пътя тръгна надолу, свършиха ниви и поля, свърши и пътя.
влязохме в една река. добре, че беше лято, та измихме колата.
само половината височина, ама кой ти го дава.
и да повторя ли? - все направо...
по едно време пътя пак стана път, даже стигнахме Литохоро, но преди да го стигнем виждам табела с надпис Олимп - надясно.
- няма как да е тоя Олимп - осведомява ме "милия", сякаш там са се набоцкали поне три Олимпа и можеш да си идеш по на който искаш, по който път си избереш.
спряхме в градчето, пипахме за Олимп и - изненада. оказа се, че сме минали по тайни пътеки и сме атакували градчето откъм гърба.
после дълго четохме указанията на навигацията и всичко се изясни - създателите са разчитали на това, че по-умния задава критериите си, а навигацията само изпълнява.
и когато моичкият е задал "най-кратък път" без да изключи черни и второстепенни пътища, машинката ни е прекарала по пътя, който е с 2-3 км по-къс от магистралата.
за пресичането на реката по корем критерии не са залагани.

Добри много се смях с приключенията ви. Много забавно разказваш.
Това с най-краткия път сме го играли и ние.
Карахме си по широкия главен път, ама бързахме да влезем в една пещера, а влизането там беше на кръгъл час. Изпуснем ли влизането после ще дремем цял час до следващото.
За това на навигацията задаваме най-краткия път, за да стигнем по-бързо. Отклоняваме се от главния път, караме през полето, после през гората, минаваме през реката да измием колата от калта в гората и финишираме в циганската махала на вече не помня кое село. И всичко това с едно малко голфче.
Всички дето ни видяха, че излизаме от гората ни гледаха все едно виждаха мечка тръгнала да бере къпини.

Не съм се проявявала от 31.01.2020г!
Това е срок от почти 3 месеца!
Невероятно!
Е, имах разни дребнички мунщинки като забравено нещо, някъде да се халосам или кой знае какво, но все дреболийки.  Днес обаче пак се представих достойно.
Преди седмица пазарувам и знам, че трябва да купя сода. Взимам такава, но кой знае къде съм я попиляла, защото вкъщи като се прибрах я нямаше, а  на касата не беше маркирано такава покупка (разгледах си внимателно касовата бележка). След няколко дни пак отивам, сещам се и даже се усмихвам, когато касиерката ми я подава. И днес щерката прави сладкиш и стига до содата (като преди това отиде до магазина за някои други продукти, попита за сода и аз уверено отвърнах, че имаме).
Е да, ама нямаме. Сигурна съм, че купих, но сега обърнах целия апартамент - е, няма я! В един момент възкачила се на един стол да я диря в поредния шкаф си мърморя: "Сигурна съм, че взех, на Радиком".  Детето ме поглежда и пита озадачено: "Радиоактивна ли?"
Ни радиоактивна, ни нерадиоактивна.
Сода нЕма.

Преди точно 4год се загубих в Пирогов Една приятелка беше оперирана и аз реших да я посетя.Не успях.Адски объркано и все различно упътване получавах от персонала и от нея по телефона....въртях се по коридорите като в лабиринт и все стигах до едно и също изходно място.После на асансьора беше също кошмарно,все някъде на друго място попадах,реших да си тръгна и вместо на първи етаж,асансьорът ме свали в някакво тъмно подземие пълно с кислородни бутилки и счупени столове и носилки...

Аз пък многократно съм си губила колата (е, сигурно и вие, де, едва ли има жена, която не си е губила колата). Но един път беше много смешно, още имах полското фиатче. С колегите ми правехме някакво мероприятие в НДК. Един колега имаше голям червен Москвич. Когато отивам на репетиция, влизам в платения паркинг на НДК, виждам Москвича и паркирам до него, за да ми е ориентир. Свършвам репетицията по едно време, слизам на паркинга и почвам да търся Москвича. Тук Москвич, Там Москвич, няма го, обаче аз упорито обикалям. По едно време си викам - край , откраднаха ми колата (голямата ценност). Тръгвам да уведомя пазачите, че колата ми е открадната и в този миг минавам покрай нея. Оказва се, че колегата си тръгнал преди мене, а аз си търся Москвич, а не моята кола.

Загубвания- десетки!
В няколко болници съм се затривала, но по-скоро ми беше смешно. В една дори работех, но хвърчаща с документи, търсеща печати и гонене на срокове, хич не беше забавно...

На 3 км от вкъщи се затрихме с най-добрата ми приятелка. От Терминал 1 трябва да минем пеша разстоянието до Дружба 1. Имаше някакви задръствания, рейсовете бяха на над 30 мин., не помня защо.
Решаваме да вървим под Брюксел пеша, ливада- кеф. Стигаме до влакова линия, а пред нея ограда на фирма. Ще заобиколим наляво- почти до гара Искър стигнахме- по пътя коне, храсталаци, кучета. Хайде обратно, да пробваме надясно- импровизирано сметище с хиляди чували отпадъци, после отвесен баир и хоп!  Озовахме се на изоставена влакова линия, под която е поляната, където бяхме преди минути. Добреее, балансираме и вървим, но пусто нещо завива в нежелана посока, а след поредния завой виждаме пред нас мургав елемент, който с бодра стъпка се отправя в къща, където радостно го чакат кокошки.
Кръгом, газ по линията, през надолнището, през чувалите, през полето и айде обратно на спирката.
Рейсът тамън дойде...
Маймуни над 40 г....

Някой път ще ви разкажа за приключението Ел Пасарел

Преди години като нямах собствена кола, карах тази на баща ми. Един път спах в гаджето и сутринта баща ми звъни на пожар, че му трябва колата. Вънка зима, сняг и лед. Предвидливо напълних бутилка с вода и взех една метла да почистя. Слизам до колата, обикалям поливам, почиствам. Доволна от резулатата, вкарвам ключа да отключа и с ужас установявам, че не мога да отворя колата. Викам си, замръзнала е ключалката, пъна се пак и накрая осъзнавам, че това не е колата на баща ми. 😁 Същия модел и цвят, паркирани една след друга.
През това време баща ми пак звъни,, да ми дава зор. И аз от бързане, направих едно малко прозорче в леда на предното стъкло и се прибрах на магия до нас.
Няма да забравя физиономията на баща ми като видя колата си покрита със сняг и лед и аз гледам през изчистената дупка на стъклото.

Един доста луд приятел на мм беше карал 3-4ч през нощта,в проливен дъжд, малка трошка без чистачки, с глава подадена от прозореца...спуках се от смях като пристигна вир вода и обясняваше как е стърчал и шофирал

смях, смях, ама като се повреди чистачката на път какво правиш?
в нощта срещу една нова година така се мъчихме - ръката през прозореца и чистачката вързана на метлата...

Ние сме се прибирали от съседен град на 20 км. след дискотека по нощите без фарове с един раздрънкан Москвич. Светехме със запалки през прозорците. Акъл и чудо, сега настръхвам при мисълта, чисти самоубийци.

За мен също това е недопустимо
Този същият луд/да не мислите,че е млад...беше над 50год тогава,сега е 60+../ като шофира на дълъг път изчопля по 2-3пакета слънчоглед,за да не заспивал и люспите ги плюе в колата Мм веднъж беше снимал,не можах да повярвам,педалите не се виждаха