Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Добре де, не ви ли се разтреперват ръцете и краката от тези супер къси, двойни къси или каквито са там кафета. Аз ако изпия едно такова и после не знам къде се намирам и ми трябва цял ден да се възстановя. Моето го пия (не пия всеки ден) като доливам вода и пия цял ден.

Аз също пия бавно кафето- цял ден. Вкъщи съм с бебче и имам тази възможност. ММ ми прави сутрин кафето, аз пия 2-3 глътки, пия чай, пак се връщам на кафето...И така чак до късния следобед.

Аз така разбрах, че вдигам кръвно. Един ден седя, боли ме главата, пия трето двойно кафе, лек за всякакви болежки. Бре, не ми минава главата. По едно време отивам да премеря кръвното на баща ми, не знам защо реших да видя и моето, мразя тази манипулация. Като погледнах - не знам как съм го мерила, но показваше 270 горна граница. Вероятно не съм го измерила точно, но като отидох на лекар, истината лъсна.

Хомеопатично кафе.

Хаха да, не се бях сетила за това

Днес съм много ядосана на ММ, защото уж трябваше да почивам, а той ми намери задачи. Както и да е, свърших каквото трябва, той се е запилял нанякъде из предприятието. Звъня му, че съм приключила, казва ми –  ще се приберем с пикапа, че трябва да извозим нещо си до вкъщи, паркирал съм пред портала. Добреее, обаче отварям вратата да изляза и пред нея пикап. Качвам се в него и вътрешно беснея, че половинът е мега завеян и не помни къде е паркирал. На седалката има пакет  бейк ролс, отварям го и започвам да хрупам и да блея в телефона, докато чакам. След десетина минути, най- сетне дойде човекът, аз продължавам да хрупам бейк ролс, почти съм разполовила пакета, продължавам и усърдно да си зяпам телефона. Не го поглеждам, щото съм му бясна, че ми провали почивката, но и той си мълчи и не тръгва. Без да вдигам поглед от телефона  просъсквам – специална покана ли очакваш, за да потеглиш, може би трябва да те поканя с бонбон? И колата е пълна кочина, гнусно ми е да седя в нея, хайде тръгвай, че ми се гади от мърлявщина.
И о, небеса, чувам непознат глас да казва – извинете, къде трябва да ви откарам? Стреснах се, поглеждам го и не го познавам. Онемях от срам, започнах тъпо да се извинявам и панически напуснах автомобила. Но същевременно отнесох със  себе си и пакета бейк ролс.
Човекът дошъл по работа при мъжа ми, аз се намърдах в колата му, изядох чипса му, обидих го на хигиена…. Докато отминаваше покрай мен успях да видя, че пикапът му е брандиран и само по цвят малко прилича на нашия.
Неловко ми е, но както се казва – имате само един шанс, да направите първо впечатление. Моето е катастрофално…. Дано няма второ!

Карамела, с глас се смях! Може би някой познава човека и бутилка вино или бонбони с шеговита картичка за извинение ще зарадват горкия човечец.


Преди години ... Не бях шофьор, имах гадже с кола. Запомних че е сива и дълга. Звъни ми да слизам, идвал. Видях му колата, отворих вратата, попитах Докога ще те чакам? Хайде, тръгвай! и тръгнах да сядам.
Отсреща мълчание и учудени очи. Ако беше гаджето - пръв да е започнал с говоренето. Погледнах възрастния мъж, казах Извинявайте, обърках колата! и бързо се изнесох.

Горният човечец какви думи е отнесъл. Пък и чипса да му изядеш на всичкото отгоре - съвсем зле.
Май тук всичко сме го правили това с качването в чужда кола. Аз поне с моето "да тръгваме, че някакъв идиот се е разсвирил отзаде" не бях много груба. Не и към шофьора, а към свирещия, дето ме е видял да се качвам в чужда кола и затова е свирил 😆

Леле така се смях... Всяка сутрин изхвърлям боклука в същия контейнер, който чинно отварям с ръка. Е тая сутрин добре, че имаше една женица, която заедно с мен изхвърляше и тя боклук. Не мога сама да си опиша погледа (жалко, че нямаше как да се видя), като видях жената как с крак натисна долната тръба и капака на кофата се вдигна. Изпитах нещо между огромно очудване, срам, и още няколко чувства едновременно. 😂И за капак един човек всяка сутрин стои там при кофите и си чака превоза...

Пратих един дълъг списък на дъщеря ми, да мине да напазарува след училище. Излиза от магазина, оставя си количката в редицата, вади монетата и се усеща, че е забравила торбата в количката. Слага пак монетата, но механизмът блокирал и не се отключва! Опитва се да я извади, не минава. Теглила, бутала, не става. Накрая  извадила покупките една по една, докато освободи торбата и после ги слагала обратно

И аз имам история със супермаркетска количка тези дни. Нали е навалица и на стоянката до входа на супера останала само една количка, закачена  с дълга верижка за стоянката, защото след нея няма други.  За момента ми се видя непозната гледка и непонятно как да я откача. И аз понеже в момента си мисля какво трябва да пазарувам, и как е гадно да е навалица и да няма колички, и пълен блокаж,  без да размислям, хващам висящото "щепселче" и почвам да го ръчкам в отвора за монети. Поръчках малко, то естествено не влезе в монетния процеп, реших, че последната количка не е предназначена за вземане и тръгнах обратно към паркинга да си търся друга. И след няколко крачки ми проблясна, че процепът не чака щепселче, а монетка.

Днес сутринта пък преди да си изпия кафето тръгнах да правя катми-палачинки. Бърках сместа с мая, чудех се колко трябва да забълбука, колко  гъсто да е, голяма хамалогия, през това време ММ се мотае из кухнята като пране на вятър, айде накрая стигнах до тигана, налях две лъжици тесто. Ама нещо ми се видя странна първата палачинка, сивее такава, и тогава се сетих, че не си спомням да съм разбивала яйце, то още си седи на плота .... Много хубава пърленка се получи, папкахме я със сиренце.

Ти пък, за едно яйце ли си... То има и рецепти за катми без яйца, кажи им че не разбират
Не стига че преди кафето им правиш такива работи, според мен трябва да благодарят и правят комплименти минимум до довечера.

Важното е човек да умее да превръща дефекта в ефект. Знае ли някой палачинки или пърленки са били планирани. Първо се готви, после му се дава име Ако се напука тортата, се наименува торта "Сахара" и така... Презентация му казват.

Ей за това нещо съм вечно благодарна на родителите на моето другарче - какво и как са го възпитавали, щом друг му е сготвил, благодари на сядане и на ставане от масата и си изяжда всичко, не забравяйки да каже че е много вкусно. В неговото семейство така се прави, независимо кой от тях е сготвил.
Случвало се е да яде 2-3 пъти нещо и чак тогава да разбера че хич не му е фен, но всеки път е благодарил че съм му сготвила и си го е изял. То чак ми става тъпо за някои неща, ако съм знаела е нямало да направя точно тях.
Но и с него е имало такива ситуации.
- Какво готвиш? (от друга държава е, някои неща не са му познати и си пита с искрено любопитство)
- Не знам още как ще се казва, ще го кръстим като стане готово
Щото нали съм си муня, дори и да имам конкретен план какво ще е, то не се знае дали точно това ще излезе накрая...

Празнична сутрин, станала сьм рано 😉наслаждавам се на тишината в кьщи с чаша кафе в едната рька и телефона в другата. На телефона излиза сьобщение, че трябва да се качи ьпдейт. Докато го правя 🤔гледам как се сменят цифрите на дисплея и изкача сьoбщение:
The  devil is restarting. И аз в шок, какво сьм качила 😜 Прочетох, го пак :
The device is restarting 🤣