Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Писах преди малко в друга тема как съм станала блондинка, но през последните 4-5 години съм рижава. Ето как стана.
   Първо се опитах да обясня на фризьорката ми:
- Има една реклама с една много готина мацка, която има парене и сърбеж в интимната област. Като нея искам да съм. Без паренето и сърбежа, ако може.
   Разбра ме жената, много интелигентен, фин и интуитивен човек е фризьорката ми, освен че е добра фризьорка.
   Веднъж беше на почивка и отидох при друг фризьор.
   Малко ме претупаха там, а и ние тръгвахме на почивка... Вземат ме мъжът ми и голямата дъщеря от салона. Аз разтърсвам коси и питам как съм.
   - Как искаш да си? - пита дъщеря ми.
   - Ами, като червенокосата мръсница. Такава беше идеята.
   - Ммм.. не. Не си като червенокосата мръсница. (От "Новите съседи".)
   - А какво съм?
   - Като Магали-то си, по-скоро.
 Тук се включва и мъжът ми:
    - Какво пък е това Магали, сега?
   - Няма да разбереш, тате, (клати глава голямата щерка), това е друга една проститутка, от един друг сериал, бразилски, не си го гледал.

Коледа е. Събрали сме се с роднини, раздадохме си подаръците и се веселим. Мъжът ми си прибра неговите в един плик, за да му е по-лесно да ги носи. По някое време решавам да покажа някаква смешка на телефона, бутам му чашата с вино, половината ми се излиза в ръкава, другата половина плисва на пода. Тръгваме да чистим килима, на него няма нищо. Плика с подаръците му съм била напълнила

Минавайки през Луковит, започвам да крещя - Фазан, фазан, фазан, фазан!
Мъжът ми поглежда и казва - Това е паун.
Така де, знам кое какво е, но беше на паркинга на една бензиностанция и трябваше да реагирам бързо, за да не го изпуснат. Просто това ми излезе от устата.

Теракота в кухнята е сиво-бял (ужасен избор на предишните собственици). Кабелът на зарядното на телефона също. Само буксата е продълговата и черна. И снощи влизам в кухнята, светвам и виждам хлебарка. И с чехъл в ръка я  приближавам бавно. Тя не мърда, аз доволна, но в един момент вече замахвайки с чехъла забелязах, че това е буксата на зарядното за телефона. Ами взела съм телефона без да извадя зарядното от разклонителя и съответно кабелът се търкаля на земята.

И ние днес минахме през Луковит и видях пауна. В началото си помислих, че е украса на покрива на бензиностанцията, но като се размърда се разбра, че е истински. Дали го бяха изтървали? Но нямаше някаква суетня около него.

Много обичам да се гримирам. Но след толкова години гримиране очите ми са доста чувствителни, особено към спиралата. Не слагам всеки път спирала, минавам с молив. Днес реших да сложа спирала, помня, че купих нова наскоро, има една марка, която не ми дразни очите. Започнах да я търся, не можах да намеря къде съм я прибрала. За сметка на това намерих старата, която мислех, че съм изхвърлила.

Детето с баща си отиват до Пепко да купят чорапогащник за някакво празненство в градината, той е на има няма 50метра от моята работа зад ъгъла. Върнаха се, ММ си купил чорапи, на детето нощница и чорапогащник, тя си носила нейните неща, той неговите.
Идват при мен виждам нощницата, разглеждам я...прибраха се те...аз час примерно след тях...започваме да търсим чорапогащника.
Всеки е с неговата версия...ММ твърди че е бил при нощницата, аз казвам че не съм го виждала, само нощницата видях, чорапогащник не. Детето твърди че е в колата.
Пребърквам си моите чанти, че имат навика да си слагат неща там да не ги носят те - няма. Слизам до колата на ММ оглеждам по седалките, пода, под седалките, дори в багажника - няма. Качвам се викам на ММ няма го. Той ми вика ами защо не отиде до работата си да видиш там ще е. Взимам ключовете, моята кола и хайде до там...и там къде ли не гледах, дори във wc че детето ходи...да не би пък случайно не го е оставила - няма. Дори погледнах и зад ъгъла към Пепко случайно да не е паднал по пътя не се виждаше. На сутринта звънях и на колежката дали пък не са го намерили...няма.
Така и не се намери вероятно още в магазина го е изпуснала 😁
Това настойчиво търсене беше тъй като ни трябваше за другата сутрин, а вече бяха затворили магазините дори и Пепко, като се усетихме че го няма и ми се искаше с нов да отиде...но си отиде с наличен от шкафа ѝ.
Та от сега и личи колко е завеяна...постоянно е къде ми е това, къде ми е онова. Като излезе с някоя играчка или чанта ще я остави някъде и след 3 часа като се е прибрала ще ме пита къде ми е един си кое и се започва рев ..нали е най - лесно. На 6 е, та очаквам другата година да си забравя учебниците или да не знае къде са 🙄

През Луковит не съм минавала скоро и за тамошните пауни не знам. Знам обаче, че при добро гледане са си баш като кокошки и пуйки - хората ги пускат, птиците се разхождат и по някое време прибират.
Пример за муня - кумицата ми. В Софийския зоопарк се разхождат те. Вижда тя паун по поляните и бегом да търси някой от персонала. След известно тичане намерила човек, известила го за бягащото пиле, което всъщност не бягало. Човекът я погледнал и казал - А! Ние тях така си ги пускаме.
А нейната реакция - Леле! Дано не пускате така и лъва 😂
Тази есен видях, че и табела при пауните има. Сигурно не една муня е известила персонала. (Аз пък обикалях да търся перце в района, но нямах късмет.)

Табелата, че пускат пауна си е там от години. Ние не сме от София и при едно отиване там заведох детето тогава на 6г. След като видяхме табелата, а паун в клетката не видяхме детето каза, че няма да си тръгваме докато не види пауна и се започна лудо препускане по алеите с надежда да го засечем някъде. Накрая си тръгнахме, защото свърши работното време, капнали от умора без да сме срещнали пауна. Та всъщност е имала голям късмет жената, че го е видяла.

Малко оф топик. Защо разни патици и други пернати в зоопарковете не отлитат на свобода,а си стоят в заграденото дворче? Има такива птици,които са настанени на открито...

Мисля, че им подрязват крилата или нещо подобно. Едва ли разчитат на самосъзнанието на пилетата.

Че защо да отлитат? Манджа дават, вода също, не са единствени от техния вид, какво им трябва повече. Затварят мигриращите и хищните.
Бях чела навремето в някоя от книгите на Джералд Даръл, че в естествена среда дивите видове обитават много ограничен периметър и единствено липсата на храна или вода може да стане причина за разширяването му.

Прясна мунщина от мен. Сутринта дойдоха майстори, довършват и приключвам с ремонта, направо ми идва да пея. Казват ми – може ли по едно кафе да ни направиш, но ако може на джезве.
Ма, може, бе, всичко може, само приключвайте и си вървете 😊
Тръгвам към кухнята и единия подвиква – на мен с две захарчета, колегата му и той се включва – на мен с едно!
Полусъбуденият ми мозък обработва някак инфото иии… сложих три захарчета в общото джезве.
Пият си го иначе и не смеят да се оплакват.

Това е щото имаш захарчета... вкъщи захар трябва само ако реша да правя нещо за празник там сладки или от сорта. И в редките случаи когато някой друг пие кафе при мен, не се знае ще имам ли изобщо някаква захар...
Миналия ден родителите ми се отбиха за малко, не бяхме се виждали отдавна но и време нямаше за повече от кафе или подобно. Татко отказа кафето, направих му чай. Връчих му чашата и седнах и аз и готово нали. След глътка-две попита а аз по принцип в тая къща имам ли захар или мед и ако да, давам ли от тях на гостите си

Ха ха ха, само приключвайте и си вървете! Шербет!
Много готино!

   Ох, много сладко това с трите захарчета   Caramella, да не си програмист? Обикновено те така обработват информацията.