Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Аз точно там бих влязла, при "ценителите". Предполага се, че ще ти подберат по-хубаво месо.
Най- много подсвирквания съм отнасяла, когато минех покрай една зъботехническа лаборатория, която се намираше някъде в преките около площад Славейков. Беше помещение с огромни стъклени витрини, вътре явно работеха много мъже. Явно е била една от малкото лаборатории в София. И когато минеше жена, такава глъч се носеше отвътре, че не знам тия хора кога са работили.

Хайде пак да се изтипосам.
Съботно от сутринта с Моя Мил Мъж освен пиене на кафе сме подхванали и организационни въпроси. Ще пътуваме. Направо му нареждам да свърши първо това, второ - онова, след това да вземе първото, второто, ама да не забрави третото и да ги натовари в колата. Ама сега, веднага. Горкия, едва беше успял да пийне една глътка кафе и се изстреля да изпълнява.Хак да му е, като все бърза, сякаш някой го гони!  Аз, грациозно като слон в стъкларски магазин, се вея из апартамента и се напъвам да се приведа в по-така вид, пък и жилището да го оставим в по-приличен вид. С две думи - размотавам се и си посръбвам от кафето.
Прибира се той и ме пита:
- А сега какво да правя? 
- Подавай ми дрехите от пералнята, за да ги метна набързо на сушилката и да тръгваме!
- Е, аз още не съм си изпил кафето!
- Добре, хайде пий! Нали искаш да бързаме и да излизаме?!!! Аз сама ще се оправя с дрехите!
Фръцвам се, взимам две блузи от пералнята и се запътвам към сушилката на терасата. Ядосана съм му. Бързам. Мисля си къде ПАК са ми скрили панера с щипките. Бързам де! А, етооо... В това време чувам зад гърба си:
- Ама какво правиш?
Аха-аха да му се озъбя (щото бях като тенджера под налягане!) и се усещам, че вместо да бръкна в панера с щипки, аз старателно ровя в кутийката ми с кламери! Вярно, че имам всякакви размери и цветове, ама кламери бе, кламери! Точно като за гламави!

ако си спомням правилно, щипките трябва да ги търсиш по опашката и гривата на коня

Правилно си спомняш, Добри! Свалих ги от там, че все по-малко бройки остават налични за употреба по предназначение. Баба-муня от време на време нищо не разбира от арт

ooo, не критикувам, ни арта, ни бабата.
но ако беше ги оставила там нямаше да имаш тия ядове сега. щеше да знаеш точно къде са.    

От ставането си днес съм страашно отвеяна. В банята влизам аз да си мия лице, зъби. Тръгвам да мия лицето - бре, тоя измивен гел се не пени. Поглеждам се в огледалото и виждам призрак. Омацала съм се с пастата за зъби. Изплаквам я аз и тръгвам да отново да се мия, този път пък цвъкам интимния гел. Поне за него се усетих, де.
Как да е, приготвих се криво ляво без други драми. Излизаме с ММ на разходка и понеже той ми се е размрънкал за кекс от няколко дена, реших днес да му угодя и да се заредя с нужните продукти. Юркам го моя да ходим до магазина, че кисело мляко ми трябва, иначе кекс няма да види. Заредих се аз. То хубаво, ама рецептата ми е с прясно мляко, а не кисело.
Още време има до края на деня, да видим до къде ще ме отведе мисловната ми дейност, или по - точно липсата на такава.

Само да вметна,че интимният гел мие перфектно лицето.Даже и грим сваля

и има кексове с кисело мляко.
а как ми прозвуча фразата "иначе кекс няма да види.." няма да казвам.
в темата съм си, ще ме разберете.

   Да, също не очаквах първоначално под "кекс" да се има предвид такъв за ядене Другият е по-лесен и пак ще остане доволен мъжът. Кекс за ядене може и готов от магазина.

Знам, знам за интимният гел. Даже преди време умишлено си го ползвах за лицето, ма след пастата за зъби се запънах, че трябва да си ползвам правилния продукт!
Добре, знам че има и то много хубаво рецепти с кис. мляко, но от няколко години си ползвам една и съща рецепта, която съм си запаметила наизуст. Как днес се омотах не знам.
 П. С. Бях сигурна, че ще има такава асоциация

наши сме си. знаем се.

Да ви кажа, не е добра идея да се дърпа косачка на заден ход, докато си обут в най-късите къси панталонки. Не за друго, ами като се спънеш, ходейки заднешком и седнеш в копривата, която се е оказала точно зад теб, болиииииии!!!

Аз пак изгрях...

Баламосва ме ММ от 2-3 години, че може да свири на гъдулка и ми разправя, как свирил в ученическите си години, "като звяр". И аз вярвам, нали. Няколко пъти ми е демонстрирал, как държи невидима гъдулка, наглася майсторски пръсти по струните, размахва лък и "свири". Оказа се, че наистина е имал досег до гъдулка, като се е записал на уроци, като малък и ходил...един път!
Та, наближава рождения му ден и аз трескаво мисля, какво да му купя и да е по-различно от дежурните суичъри и парфюми. Изведнъж се сещам! Гъдулка!
Започвам да ровя в гугъл и да търся трескаво. Предусещам голямата изненада и се възхищавам на себе си за идеята. Свързвам се с един дядо, който ги изработва и той започва да ме разпитва за ММ. Възхищава се човека, умилява се с хвалби по адрес на ММ и докарва и мен до умиление, че чак се просълзявам. Прекарах цял следобед в едно читалище, където преподават уроци по гъдулка в избор на ноти и песни и в принтиране. Подвързах репертоара в една папка и през цялото време до рд бях в еуфория.
Дойде заветния ден и аз тръпна за изненадата в очите му. В първия момент беше в шок, а следващите часове се скапа от смях. Не можех съвсем да преценя дали му е смешно или се радва. Подканях го десетки пъти да засвири, държа нотната тетрадка/папка пред него и чакам. В един кратък момент, в който не се задушаваше от смях, взе гъдулката и лъка, нагласи се, започна да стържи и се провикна - цигу-мигу, цигу-мигу. Много се разочаровах! И се разсърдих! Той твърди, че това е най-хубавия му подарък и щял да го държи на видно място докато е жив. Отказва да я дарим. Обмислям да запиша чавето, като поотрасне на уроци, че да не отиде зян инструмента.



В духа на това, че ММ постоянно се шегува се сетих за още една история. Те са хиляди, но тази ме разтърси особено. На моменти шегите са му толкова истински и такива истории съчинява, че дори и най-близките му приятели и роднини се хващаме. Особено аз! Това, за да не го помислите за идиот, нали.
Бяхме още гаджета. Дойде момента в който да го запозная с родителите ми. Познавайки го, чувствах огромно притеснение. Предупредих го хиляди пъти да бъде сериозен и да обещае, че няма да направи някоя нелепост. Вечерта течеше нормално, но изобщо не бях спокойна. Сервирахме вечерята с майка ми и го забелязах, че взима филийки от панерчето ги подрежда една върху друга. 1 филия, 2, 3... гледам изпод вежди и ми идва да го убия. Взима крайшника на хляба, слага го върху филиите, побутва баща ми с лакът, сочи с пръст купчинката от хляб и му казва:
- Виж, направих костенурка!
Баща ми изобщо не беше очарован.

😂😂😂😂😂 Пак добре, че не е казал, че свири на роял.

Костенурката ме уби 🤣 И моят мъж така си ги съчинява, като се сетя конкретна история, ще напиша.
Но иначе преди две седмици съвсем мунски беше прибрал един кашкавал в чекмеджето с ножовете.