Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 754
  • 5 407
# 4 935
Случката със самолета е с щастлив край. Но аз имам такава с неприятен, защото не бях обърнала внимание на датата. Мислех си, че е за 5ти срещу 6ти. Отивам в една книжарница и си отпечатвам билета. И виждам, че всъщност датата е била за 4ти срещу 5ти. Говорим за разстояние от близо 9,000 км. Изгорях… и скоростно купихме нов билет, близо 500 евро, защото нямаше как да не замина, семестърът ми почваше след седмица. Това в може би най-епичната ми мунщина, за която бях забравила, заради срама, който брах.
Виж целия пост
# 4 936
Жива да си, candela!🤗
Прочетох те и получих едно такова гадничко усещане, че съм пропуснала нещо. Разрових тефтерите и календарите и видях, че утре до 12ч. ми е срокът за полагане на един изпит - почнах едно онлайн обучение в края на март, минах темите през пролетната ваканция и отложих изпита за 24-25 май. Даже аларма съм сложила, но съм забравила да я активирам!
Та допреди малко си валидирах знанията, утре посмъртно не бих се вместила в срока! 💐
Виж целия пост
# 4 937
   Самолет не съм изтървала, но веднъж, за малко... С мъжът ми се увлякохме да избираме едни ски-костюми за децата, в последния момент. Много хубави, много изгодни Simple Smile Златни щяха да ни излязат... Такова тичане падна после... (Костюмите почти не са ги носили. Не излязохме скиори.)
Виж целия пост
# 4 938
Друга случка с мама. Ама не знам аз ли съм мунята или тя. А може би и двете. Звъни ми и ме пита, можеш ли да ми намериш телефон на Евън, който да не е платен. Тя намирала само 0700. Аз пак си мисля, че не съм чула. Питам на кое ти трябва номер. Тя повтаря, на Евън. Божке мама е станала представител на Ейвън, казвам на себе си. Питам я, не била. В този момент тя забравя каква е дейността на търсената фирма, мъчи се да си спомни и накрая се оказва, че става дума за EVN, демек енергото Grinning

А като казахте за изпуснати полети, се сетих за това как изпуснах едно обучение тази седмица. Изпратиха ни датата преди около 3 седмици. Записала съм си аз чинно в тефтера със задачите. Даже съм си отбелязала предния ден да напомня на колегите. Идва заветния ден, четвъртък, и понеже нямам много задачи, решавам да се помотая из нас сутринта и ще ходя към 11:30 в офиса. Отивам аз, поздравявам колегите и чувам единия сякаш говори по телефона. Не бързам да си включа лаптопа, правя си кафе. Помотала съм се още и в офиса, включвам компютъра и виждам съобщение от единия колега в 10:10, който ми казва че обучението е започнало. Включих се, ама на финала Grinning Единият казал на другия, Мини ни нахендри на това обучение, пък тя не дойде Grinning А лекторът говори едно такова монотонно и приспивно, че съм убедена, че мислят че нарочно не съм се явила Grinning
Виж целия пост
# 4 939
Така преди години от службата имахме няколко покани за едно събитие. Умувахме, кой да отиде, кой - не, аз държа поканите. Тръгвам от къщи, чантичката ми е малка, поканите не се събират вътре, държа ги в ръка. По пътя влязох в няколко магазина, пристигам навреме в НДК, само че ... поканите ги няма. Някъде по пътя съм успяла да ги затрия. Пристигам и уведомявам групата, за утеха им предлагам да ги заведа на кафе вкъщи. Все пак успяхме да влезем и без покани, но седяхме на стълбите. Поне видяхме братя Аргирови отблизо.
Виж целия пост
# 4 940
Аз може и да съм писала, ама така едни документи на ММ не се събираха в чантата ми и ги оставих на седалката до мен в метрото. Чак като си тръгвах вечерта от работа се сетих какво е станало. За мое успокоение на документите пишеше името и адреса ни и след седмица ни ги изпратиха по пощата. Ама голям срам брах пред ММ.
Виж целия пост
# 4 941
Търся си очилата. Няма ги на обичйните места- при чашите, при щипките, в хладилника и във фризера! Проверих и в боклука. Няма и няма. Проверих пак в хладилника. Кой по.я..те си слага очилата при вилиците?
Виж целия пост
# 4 942
Аз моите като ги сваля и ставам двойно и тройно муня, така че всичко може да се очаква... Силно късогледа съм и както казва една приятелка:  Ами то като махна очилата и ми се доспива, аз без тях съм само в леглото и под душа! Joy
Виж целия пост
# 4 943
А аз понякога съм с тях.. под душа Flushed , и дори не съм с много голям диоптър/ за сега/  Наскоро се усещам и решавам да ги махана, ама дали ги свалих, ми не, сложих си ги на главата. Но това дори не го броя, виж като ги открих във фризера се впечатлих. Разходите ми за очила са повече отколкото ми се иска.Grin
Виж целия пост
# 4 944
Аз мотая из къщи 2 чифта очила и никога не е сигурно къде съм ги оставила. Лошото е, когато и ММ започне да ги търси, защото едните са ни общи/орташки.
А той Муньото - веднъж ме иронизира седмица как съм затрила очилата и може ли да съм такъв заплес, след което се намериха в негово яке. Добре че аз ги видях, иначе той нямаше да си признае.
Виж целия пост
# 4 945
Днес имах някакъв проблем с очите, още от ставането буквално не можех да ги отворя. Реших, че много ми се спи, преди да разбера какво става. Буквално с опипване се къпах и излязох. Викнах такси (едвам намерих вратата) и тръгнах по задачки. Стигам до сградата и в огледалната врата виждам оверлога на полата си, тоест е наобратно. Минах през WC да я оправя, не й личи много. Та цял ден лекари и екшън, преди малко установих, че и бельото ми е било наобратно. 😄
Виж целия пост
# 4 946
А проблемът с очите какъв се оказа?
Виж целия пост
# 4 947
   Ondine, против уроки си ги сложила така, не е случайно Simple Smile  Подсъзнанието ти е подсказало.
Виж целия пост
# 4 948
А проблемът с очите какъв се оказа?

Предполагам, че тъй като не съм стъпала в офис със силна луминисцентна светлина от години - сякаш тя не ми понесе. Вчера бях цял ден в такъв. Миналата година се подложих на лазерна корекция и ме предупредиха, че може да имам свръхчувствителност към светлина, но до сега не се беше случвало. Двете лекарки от днес също нямат друго обяснение, ще наблюдаваме.
Виж целия пост
# 4 949
Понеже и аз все си затривам някъде очилата за четене, реших да си купя едни очила, които да стоят постоянно на нощното шкафче до леглото - традиционното ми място за четене. И тъй като са специално за четене в леглото, последна грижа ми беше да изглеждам с тях добре. Гледах да са възможно най-евтините, леки, с големи стъкла, здрави и т.н. В крайна сметка се сдобих с едни доста смешни цайси - ярколилави, пластмасови, с огромни кръгли стъкла.
Та лягам си аз в леглото, вземам си книжката и слагам доволна новата си придобивка. По едно време в стаята влиза детето, което дотогава не ме е виждало с новите очила, и застива със стресната физиономия на вратата - "А-а-а! Какви очила!". Викам му: "Що бе, маме? Много ли съм зле?", макар че ми е ясна гледката насреща му - от мен се вижда само една рошава глава с големи кръгли лилави очила. А той: "Ами, изглеждаш ..... все едно си изяла бабата и си й сложила очилата".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия