Щото преди години се качвам на открит лифт, в раницата ми е ключа за колата. Да, обаче нещо заяде при тръгването на седалката и не можах да дръпна желязото, което идва отпред като предпазител и на което долу стъпват краката. И представете си как лифта върви, нямам нищо отпред и под краката и неистово съм се вкопчила в дръжките отстрани.
Съответно раницата изобщо не ме интересува и съм я метнала на другата седалка.
Зад мен са сестра ми е племенницата.
Някъде по средата на пътя раницата ми падна....
Чувам отзад как малката вика: Мамо, запомни номера на поста, че и леля като падне да можем да я намерим.....
Както и да е, добрахме се до междинната станция и аз с треперещи крака скачам от лифта. Обяснявам на батките дето помагат, че раницата с ключа е паднала, детето допълва къде ТОЧНО е паднала и тръгваме с един джип да търсим раницата.
Добре, че я намерихме, но оттогава на открит лифт не съм се качвала!